Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 27.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V-ти граждански състав, в публичното заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 1879 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Свинекомплекс–Голямо
Враново–Инвест-АД“ АД, с.Голямо Враново, общ.Сливо поле, обл.Русе, твърди, че при подаване на електронен файл за електронна винетка за 2019 г. към служителите на мобилен оператор А1 била допусната техническа грешка в посочения вид на превозното средство за категория 3 /въведено било заплащане на е - винетка за каравана ( ремарке) категория 3 – Годишна, вместо е-винетка за Лек автомобил (категория 3 - Годишна). Посочените регистрационни номера били верни и били на автомобилите на дружеството, но грешна била категорията на записване - ремаркета /каравани, каквито дружеството нямало. Заплатената за това сума от общо 1358 лв. трябвало да бъде внесена още веднъж за годишни е-винетки, за да могат фирмените автомобили да се движат без проблеми и да зареждат магазини в цялата страна. Ищецът поискал ответникът доброволно да разреши случая и се разпореди да му бъде върната горната сума като недължимо платена, но това не било сторено. Ето защо претендира да бъде
постановено решение, с което Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 1358 лв. /посочена в молбата-уточнение от 17.07.2020
г./, платена без правно основание за издаване на годишни винетки за 14 бр. МПС
- ремаркета, а в условията на евентуалност претендира присъждане на същата сума
на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната
лихва от
завеждане
на исковата молба и направените разноски по делото.
В отговора на исковата молба
ответникът излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на
иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, намира следното:
Приложена
е Разписка за електронни винетки, от която се установява, че ищцовото дружество,
чрез мобилен оператор „А1 България“ ЕАД, е заплатило електронни винетки за общо
19 автомобила, като на 14 от тях са заплатени годишни винетки на стойност 97
лв. всяка и е посочена категория за всички тях – К3.
От
писмото-отговор на ответника до ищеца /л.11 от делото/ Агенция „Пътна
инфраструктура“ признава, че за пътни превозни средства с номера: Р0632РХ,
Р2134ВВ, Р6800АН, Р4439ВС, Р7967ВА, Р4174РР, Р5325РК, Р6634ВТ, Р7421ВХ, Р1078КА,
Р4865КА, Р3181КВ и Р3316ВХ се намират годишни електронни винетки, издадени за
декларирана категория „ремарке на лек автомобил“. Ответникът заявява също, че
системата не позволява извършване на корекция на въведени данни и възможност за
деактивиране на електронна винетка, както и че на основание чл.5, ал.3 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните ППС на база време и на база изминало
разстояние, отговорността за погрешно въведени данни е на собственика на ППС.
От
издаденото удостоверение от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе се
установява, че под горните 14 номера са регистрирани три леки и 11 товарни
автомобила.
На
22.05.2019 г. за процесните автомобили са платени отново електронни винетки,
видно от приложените от ищеца разписки.
Анализът на установените фактически положения, налага следните правни изводи:
Предявен е иск за неоснователно обогатяване по чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, за уважаването на който е необходимо да се установи
предаване от ищеца, респ. получаване от ответника, на нещо без основание. В
тази хипотеза на неоснователно обогатяване липсата на основание за разместване
на блага между имуществото на страните следва да е изначална – към момента на
получаване на съответното благо. Следователно, в тежест на ищеца е да докаже
превеждане на процесната сума по сметка на ответника, а последният носи
доказателствена тежест да установи, че е получил тази сума на правно основание.
В подкрепа на изложеното е Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
Според чл.10 от Закона за пътищата, винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва
платената пътна мрежа за определен срок. Тя се заплаща от собственика или ползвателя на ППС след деклариране на
регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на
валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му /чл.10а, ал.3 ЗП/. Правомощията на държавата във връзка със събирането на
пътните такси се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура“.
Съгласно чл.5, ал.3 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различни категории ППС на база време и изминато разстояние, „в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса“, като собственикът или ползвателят носят
административнонаказателна отговорност.
В настоящия случай ищецът представя Разписка за
електронни винетки, установяваща, че на 15.01.2019 г. е заплатил такси на обща
стойност 1358 лв. за закупуването на годишни електронни винетки на 14 бр. пътни
превозни средства. В разписката автомобилите са посочени с правилните им
регистрационни номера, но неправилно е
декларирана категорията на превозните средства. Вместо като МПС, предназначени за превоз на пътници и товари /по чл.10а, ал.7 от ЗП/, за тях е декларирана категория
„ремарке на лек автомобил“ /по чл.10а, ал.8 ЗП/ и това обстоятелство се
признава от ответника. С оглед безпрепятственото движение на посочените 14
автомобила на ищеца по платената пътна мрежа в страната, на 22.05.2019 г. са
заплатени такси на същата стойност за издаване на електронни винетки, но този
път с правилно посочената категория на превозните средства – с обща технически допустима максимална маса по-малка или равна на 3,5 тона.
Изложеното налага извода, че заплатената на 15.01.2019
г. от ищеца в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ сума от 1358 лв. е
получена от ответника без правно основание – липсват пътни превозни средства с
параметрите, посочени в издадената разписка за електронни винетки.
Изцяло неоснователни се явяват възраженията, наведени в
отговора на исковата молба, относно недопустимостта и неоснователността на
исковата претенция. Дали винетната такса е публично държавно вземане или
такова, произтичащо от гражданско правоотношение, е ирелеванатно за спора и не
доказва, че при липсата на превозно средство с регистрираните данни, тази такса
е получена от ответника на правно основание. Невъзможността за извършване на
корекция на въведени данни, както и за деактивиране на електронна винетка също
не доказва основателността на получаване на процесната сума от Агенцията.
Когато собственик или ползвател на ППС управлява същото без винетна такса или с
равносилното на това заплатена такава с неправилно декларирани данни, същият
подлежи на административно-наказателна санкция, но това не води до извода, че
платената сума не подлежи на връщане от ответника. Още повече, че законът не
предвижда в тези случаи същата да бъде конфискувана в полза на държавата. И не
на последно място, по повод цитираната на стр.3 от отговора практика на ВКС,
следва да се допълни, че в случая не се търси „обезщетение“ за вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи, претендира
се връщане на полученото при начална липса на основание.
Предвид
посоченото по-горе относно разпределението на доказателствената тежест между
страните по делото, ответникът не доказа, че процесната сума е получена
основателно. Същият следва да бъде осъден да върне на „Свинекомплекс–Голямо
Враново–Инвест-АД“ АД, сумата 1358 лева – получена от него при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Съдът
не обсъжда основателността на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД, с
оглед на обстоятелството, че същият е предявен при условия на евентуалност, т.е
искането е направено в случай, че бъде отхвърлен искът с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
Поради изложеното, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ищеца разноски. Такива, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, се претендират
в общ размер 1153.20 лева. Съобразявайки обаче размера на дължимата по спора
държавна такса от 54.32 лева /вместо заплатените 70.40 лв., а претендирани 703.20
лв./, заплатеното в брой адв.възнаграждение от 350 лв. /а претендирано 450
лв./, както и заплатена държавна такса от 5 лв. за издаване на съдебно
удостоверение, такива се явяват основателни до сумата от общо 409.32 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,у бул.“Македония“ 3, представлявана от председателя Г.
Терзийски, да заплати на „Свинекомплекс–Голямо Враново–Инвест-АД“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.Голямо Враново, общ.Сливо поле,
ул.“Русенски път“ 1, представлявано от изп.директор Миленка Димитрова, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата 1358 лв., платена без правно
основание за издаване на годишни винетки за 14 бр. МПС, категория – „ремаркета“, ведно със законната лихва, считано от
27.05.2020 г. до окончателното й заплащане, както и 409.32 лв. деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред ОС-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: