Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
Гр. Перник, 06.07.2021 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на тридесети юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
КАНД № 98/2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63,ал. 1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ***, представлявано от В.Ц.М.
и В.И.С., чрез процесуалният й представител адвокат Н.Ц. *** срещу съдебно
решение № 260158 от 31.03.2021 година, постановено по АНД № 00247 по описа за
2021 година на Районен съд Перник, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 468523-F483468 от 10.10.2019 година, издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” София в Централно управление на
Националната агенция за приходите, с което на „***” ООД, с ЕИК ***, с със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ***, представлявано от В.Ц.М. и В.И.С.
е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание
чл. 185, ал. 2, във връзка чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
година за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства на Министерство на финансите.
Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно
и незаконосъобразно, като същият не сочи конкретни касационни основания за
отмяна по реда на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Касаторът моли съда да отмени решението на районния съд, с което е било
потвърдено наказателното постановление и постанови друго, с което да отмени
издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от адвокат Н.Ц. ***, който моли съда да отмени решението
на районния съд и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно
постановление. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание о тветникът по
касационната жалба ЦУ на НАП редовно призован, не изпраща процесуален
представител. В представена молба вх. № 2115 от 22.06.2021 година процесуалния
представител главен юрисконсулт М.К.моли съда да остави в сила решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, доколкото е
подадена в законоустановения срок от правно легитимирано лице, а разгледана по
същество същата е неоснователна.
С Наказателно постановление № 468523-F483468
от 10.10.2019 година,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” София в
Централно управление на Националната агенция за приходите е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на „***” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. ***, представлявано от В.Ц.М. и В.И.С. на основание чл. 185, ал. 2,
във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/ 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства
на Министерство на финансите. Административното нарушение, което е установено с
АУАН № F48З468 от 23.04.2019 година
се изразява в това, че на 18.04.2019 година при извършена рутинна проверка на
въпросния търговски обект е констатирана разлика в сумите, които са въведени
като дневен финансов отчет чрез фискално устройство – модел „***” с ИН на ФУ:
DT 3671409 и ИН на ФП 02671409 в размер на 270,74 лева и фактическата касова
наличност в касата, като размерът на тази разлика възлиза на 746,26 лева, която
представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажби, което не е
отразено на фискалното устройство като „служебно въведени” суми. От това
следва, че „***” ООД не е изпълнила задължението си, изразяващо се в това, че
извън случаите на продажба трябва да отбележи всяка промяна в касовата
наличност, в случая, въвеждане на пари в касата на ФУ, чрез операцията
„служебно въведени” суми. Със съдебно решение № 260158 от 31.03.2021 година,
постановено по АНД № 00247 по описа за 2021 година на Районен съд Перник е
потвърдено процесното наказателно постановление.
Според настоящият съдебен състав, постановеното от
Районен съд Перник решение е правилно.
Правилно Районният съд е приел, че при налагане на
административното наказание е нарушена разпоредбата на чл. 33,ал. 1 от Наредба
№ Н-18/ 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите във вр. чл. 185,ал.
2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Този извод се споделя и от настоящия касационен състав. Видно от направения
опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката,
който е бил изготвен лично от управителя на „***” ООД – В.И.С. наличността на
банкнотите и монетите, които са били в наличност към момента на проверката са в
размер на 1 013 лева, а при представения дневен отчет стойността е 270 лева и
74 стотинки. Обясненията на управителя на дружеството е, че тази разлика в
размер на 746 лева е сума, която е останала от предишния ден. Това дори и да е
така и дори да не представлява по своята същност укриване на данъци е все пак
нарушение, което изцяло реализира състава на административното нарушение в
цитираната вече разпоредба. От друга страна районния съд правилно е
констатирал, че не е налице приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и в
този случай не може да става въпрос за маловажен случай.
Настоящият съдебен състав се придържа към направените
изводи на районния съд във връзка с това, дали е налице явна несправедливост на
наложеното административно наказание. На дружеството е наложен минималният
размер на имуществена санкция за този вид административно нарушение,
регламентиран в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. От тук следва, че няма
как съдът да редуцира допълнително размера на наложената имуществена санкция,
доколкото съдът не може да наложи такава под законоустановения минимум.
С оглед на горното касационни основания за отмяна на
обжалваното съдебно решене не се установиха. Постановеният от Районен съд
Перник съдебен акт е законосъобразен, валиден и допустим и същият следва да
бъде оставен в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение
искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените
съдебни разноски.
С оглед изхода на делото следва да се уважи искането на
процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което „***” ООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. ***, представлявано от В.Ц.М. и В.И.С.
следва да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 260158 от 31.03.2021 година,
постановено по АНД № 00247 по описа за 2021 година на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. ***, представлявано от В.Ц.М. и В.И.С. да заплати на Национална
агенция за приходите съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/