Р
Е Ш Е
Н И Е № 416
гр.Хасково, 20.06.2019год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и трети май
през две хиляди
и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2858 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от А.Н.С.,*** против „Банка Пиреос България“ АД искове с правно основание
чл.79, ал.1, изр.2-ро, вр. чл.82 от ЗЗД – за сума в размер на 1261.49 лева, от
които 761.49 лева – претенция за обезщетение за имуществени вреди и 500 лева –
претенция за обезщетение за неимуществени такива.
Ищецът твърди, че с Експертно решение на ТЕЛК-Димитровград
от 24.01.2018г. му била определена 70 % намалена работоспособност по водеща
диагноза „Сърдечна недостатъчност”. Предстояло му извършването на операция на
сърцето. Същата била извършена в гр.София на 03.10.2018г. За да се улесни при
получаване на определената му инвалидна му пенсия, открил банкова сметка ***.Хасково,
по която да бъде превеждана пенсията му. Първоначалният размер на определената
му инвалидна пенсия бил 170 лева, като окончателният й размер бил определен на
по-късен етап от НОИ-Хасково в размер на 456.06 лева. Разликата за периода била
преведена по сметката му. Посочва още, че на 05.06.2018г. за първи път решил да
ползва дебитната си карта при пазаруване в магазин „Кауфланд” – гр.Хасково. Бил
спокоен, че има средства в дебитната си карта и закупил стоки, от които имал
нужда, на стойност 69.54 лева. При преминаване през касата на магазина
касиерката не могла да осъществи плащането на сумата по дебитната му карта при
два неуспешни опита за извършване на транзакцията. На касата имало много хора и
невъзможността да плати чрез дебитната си карта, получена от ответника,
поставило ищеца в изключително конфузно положение. Изпитал срам, унижение и
неудобство, както пред служителката /касиера/ на магазина, така и пред хората,
наредили се на касата за плащане, а така също и сред тези в магазина, които
били преминали през касата и чули разговорите им. Хората, които били на опашка
на същата каса и чакали да платят покупките си, започнали да роптаят и да
подвикват по адрес на ищеца да си оправи сметките и че, като нямал пари, да не
пазарува и да не им отнема от времето. Твърди също, че с Писмо от 07.06.2018г.
запитал директора на клона на банката в гр.Хасково по какви причини не могъл да
ползва дебитната си карта при пазаруване в посочения магазин, на което с Писмо
от 12.06.2018г., изх. № Ж-04-295#1 му било отговорено, че от НАП,
офис Хасково му е наложен запор върху всички сметки и че имал право на достъп
до средствата по сметките му, които не подлежат на запориране, както и че можел
да изтегли останалите суми от клона на банката в гр.Хасково. На 01.08.2018г.
ищецът посетил клона на банката в града и поискал да изтегли всичките си
налични пари по сметката си. Служителка му обяснила, че при наложения запор
можел да тегли от сметката си месечно само по 250 лева, тъй като при положение,
че в запорното съобщение не било посочено от колко члена се състои семейството
му, банката приемала, че същото се състои от един член. Обяснила му също, че
след като не е теглил регулярно суми от пенсията си, преведени по сметката му,
се приемало, че били „спестовен влог” и следвало да се превеждат по запора.
Ищецът посочва още, че според месечните транзакции по сметката му, видно от
изтеглените справки по интернет банкиране, банката била превела от сметката му
по сметка на НАП – Хасково следните суми: 278.37 лева + такса 2.20 лева –
преведена сума на 26.06.2018г.; 170 лева + такса 2.20 лева – преведена сума на
12.07.2018г.; 281.25 лева + такса 2.20 лева – преведена сума на 08.08.2018г. и
25 лева – удържана сума от сметката му на 05.06.2018г. като такса обслужване
запор. Така, с действията си ответникът му причинил имуществени вреди в размер
на 761.49 лева, поради неспазване както на указанията, дадени в запорното
съобщение, така и на разпоредбите на ГПК. В Запорното съобщение на НАП-Пловдив,
офис Хасково от 04.06.2018г., входирано при ответника на 05.06.2018г., се
давали указания до банката, на основание чл.213, ал.1, т.3 и т.5 и ал.2 от ДОПК, да не запорират суми на посочения субект при точно изброени случаи, като
в т.1 се посочвало – „в размер до 250 лева за всеки член на семейството”.
Изрично се обръщало внимание, че при изплащане на сумите банката е длъжна да се
убеди по безспорен начин за посочените обстоятелства на чл.213 от ДОПК. Ищецът
счита, че ответникът не изпълнил тези указания, като не изяснил от колко члена
се състои семейството на ищеца, за да прави превод на суми от сметката му по
запорното съобщение. Банката не била спазила императивната разпоредба на
чл.446а, ал.2 от ГПК. С действията си ответникът не изпълнил разпоредбата и на
ал.4 на чл.446а от ГПК. Като не спазил изискванията на цитираните нормативни
разпоредби, ответникът причинил на ищеца имуществени вреди, изразяващи се
превеждане на повече суми от банковата му сметка, по която се превеждала само
пенсията му от НОИ в размер на 456.06 лева - по сметка на НАП и неимуществени
вреди в размер на 500 лева за
причинените му конфузно положение, срам, неудобство и накърняване на името му
сред обществото, оставяйки дебитната му карта без парично покритие,
неинформирайки го за това, установено при пазаруване в магазин „Кауфланд”,
гр.Хасково. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 761.49
лева – обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди, представляващи стойността на преведени в повече суми от банковата му сметка по запор,
наложен от НАП Пловдив, офис Хасково и 500 лева – обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в оставяне без парично покритие на дебитната му карта,
установено при пазаруване в магазин „Кауфланд”, гр.Хасково и поставянето му в
унизително положение, причинен срам, неудобство, накърняване на името му в
обществото, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна
следното:
Експертно
решение № 0123/011 от 24.01.2018г. на А.Н.С., издадено от ТЕЛК – Димитровград
при МБАЛ, Разпореждане № ********** за отпускане на пенсия на А.Н.С. *** на
16.04.2018г., Запорно съобщение на основание чл.202, ал.1 във връзка с чл.215,
ал.1, т.1 от ДОПК от НАП, Териториална дирекция Пловдив, офис Хасково до „Банка
Пиреос България“ гр.София от 04.06.2018г., Писмо от А.Н.С. до „Банка Пиреос
България“ АД, Клон – гр.Хасково от 07.06.2018г., Известие за доставяне,
оформено на 08.06.2018г., Писма от ответника до ищеца с дати: 12.06.2018г.,
27.06.2018г., 29.08.2018г., от 03.08.2018г., Писмо от ищеца до ответника от 03.08.2018г.,
Известие за доставяне, оформено на 06.08.2018г., Извадки от интернет страници
за Транзакции по сметка за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г.; от
01.07.2018г. до 31.07.2018г. и за периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г.,
Епикриза на А.Н.С. от 09.10.2018г., издадена от Университетска болница,
Отделение по кардиохирургия, Сити Клиник Кардиологичен център МБАЛ, Рамков
договор за платежни услуги, откриване и водене на платежна сметка на физическо
лице от 20.02.2018г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД, клон Хасково и А.Н.С., са
представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба
съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.
По
делото съдът допусна събиране на гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
А. Г. Х.. Показанията на този свидетел съдът кредитира в частта, в която съдържат
данни, относими за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с
останалите, събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.
По искане на ответника бе
назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема
изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице посочва всички
транзакции /входящи, изходящи преводи, захранвания и тегления/ по банковата
сметка на А.Н.С. в „Банка Пиреос България“ АД за периода от м. януари до м.
август 2018г. Заключението отразява също всички салда по сметката на ищеца към
края на всеки от календарните дни в периода от 01.06.2018г. до 31.08.2018г.,
като в календарните дни, в които няма транзакции, се запазва същото салдо,
което е посочено. Произходът на средствата по банковата сметка на ищеца е от
пенсии, с изключение на 15.05.2018г., когато има вноска на каса 40 лева.
Безспорно е по делото,
че ищецът е потребител на банкова услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи от 2009г. /отм., ДВ, бр.20 от 06.03.2018г./, но в
сила към момента на сключване на договора с ответника, като титуляр на банкова
разплащателна сметка с IBAN: ***атежни услуги,
откриване и водене на платежна сметка на физическо лице в лева, сключен на
20.02.2018г. с отевтника „Банка Пиреос България“ АД.
Установява се също,
че срещу ищеца А.Н.С. е било образувано Изпълнително дело №
26110001238/07.06.2011г. по описа на НАП, ТД-Пловдив, Офис Хасково, като с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С180026-022-0036039/04.06.2018г. на Главен публичен изпълнител в ТД на НАП
Пловдив, офис Хасково е наложен запор на А.Н.С. върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети,
както и суми, предоставени за доверително управление, в размер на
37 425.10 лева. Запорното
съобщение е получено от третото задължено лице – ответникът по делото „Банка
Пиреос България“ АД на 05.06.2018г. От своя страна, на 03.08.2018г. банката е
изпратила писмо до НОИ-Хасково, като е поискала предоставяне на информация за
точния размер на месечната пенсия на ищеца, с оглед правилното изпълнение на
запорното съобщение, както и уточняване за колко календарни месеца се отнася
постъпилата на 20.07.2018г. сума с основание „Пенсии периодично плащане“.
Няма спор според съда, а посоченото се
установява и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че в
изпълнение на запорното съобщение банката, като трето задължено лице, което
поддържа разплащателната сметка на ищеца, е превела сумата в размер на 729.89
лева по сметка на НАП-Хасково – на 26.06.2018г. – 278.37 лева; на 12.07.2018г.
– 170 лева и на 08.08.2018г. – 281.52 лева/, като за всеки от тези преводи е
била удържана и такса в размер на по 2.20 лева, както и 25 лева –такса запор
НАП-Хасково – на 05.06.2018г. Запорното съобщение е издадено на основание
чл.202, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК. Съгласно
цитираната в запорното съобщение разпоредба на чл.202, ал.1 от ДОПК, запорът
върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно
съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване
на запорното съобщение на банката, като подлежат на запор всички видове банкови
сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на
касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника, а според
разпоредбата на чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК, принудителното изпълнение на
вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез изпълнение върху вземания и
парични средства в банките.
Основният
спорен по делото въпрос е следвало ли е банката да изпълни запорното съобщение
безпрекословно и съгласно чл.10 от Наредба № 3 от 16.07.2009г. за условията и
реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти, до размера на наличността по сметката или е следвало да извърши
преценка за секвестируемата част от наличността, като преведе само нея. В
Запорното съобщение се съдържа указание на органа по изпълнението при
извършване на запора и превеждане на сумата, третото задължено лице да се
съобрази с разпоредбата на чл.213 от ДОПК относно сумите, върху които не се
допуска изпълнение. Съгласно нормата на чл.213 от ДОПК, принудителното изпълнение се насочва върху
цялото имущество на длъжника, с изключение на изрично посочено имущество, като
в т.3 конкретно се посочват сумите по
сметки в банки в размер до 250 лева за всеки член от семейството, а в т.5
трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или
стипендията - в размер до 250 лева месечно. Според съда банката е нямала
задължение да следи за секвестируемостта на сумите, върху които е наложен
запорът, респ. да откаже превеждане на тези суми, които счита за
несеквестируеми. Това е така, тъй като нормата на чл.446а от ГПК /обн., ДВ,
бр.86/27.10.2017г./, създаваща задължение за банката да уведомява съдебния изпълнител
за произхода на постъпващите по банковата сметка на длъжника средства, както и
да определя размера на секвестируемостта, съответно несеквестируемата част от
доходите, в резултат на което да осъществява преценка за частта от вземанията,
по отношение на които запорът произвежда действие, не намира приложение по
отношение на запорите, наложени в производства по принудително изпълнение по
ДОПК, каквото производство безспорно е развито между ищеца и публичния
изпълнител, в което ответникът е трето задължено лице. В чл.206 от ДОПК
изчерпателно са посочени правните норми от ГПК, които се прилагат субсидиарно и
в производствата по принудително изпълнение, образувани на основание ДОПК, а
именно - чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 от ГПК. Доколкото
изброяването е изчерпателно и не съдържа посочване нормата на чл.446а от ГПК,
то следва изводът, че същата е неприложима в производства по принудително
изпълнение по реда на ДОПК, а именно в производство по принудително изпълнение
по ДОПК е наложен процесният запор върху сметката на ищеца в ответната банка. Или,
казано с други думи, банката не е имала задължение да извършва преценка за
секвестируемата част от наличността по сметката на ищеца, което е правомощие и
задължение на публичния изпълнител, а и
изплащането от банката на длъжника на вземания, въпреки
наложения по съответния ред запор, би ангажирало
солидарната й отговорност до размера на задължението /чл.211, ал.1 от ДОПК/.
Освен горното, за пълнота на
изложението съдът счита за нужно да отбележи, че дори и да се приеме, че
ответникът е следвало да извърши преценка за секвестируемата част от вземанията, тази преценка банката е
извършила правилно и при точно спазване нормата на чл.213 т.5 от ДОПК, като е
съобразила несеквестируемия минимум, който е
до 250 лева месечно за пенсия. Видно от заключението на вещото лице е,
че с извършените от ответника преводи в полза на НАП-Хасково на датите:
26.06.2018г. /278.37 лева/, 12.07.2018г. /170 лева/ и 08.08.2018г. /281.52
лева/, не се е стигнало до превеждане и на суми, представляващи месечните
пенсии на ищеца. Напротив, извършените от банката преводи са за суми над
несеквестируемия минимум от пенсията му, с чийто размер ищецът е разполагал
като наличен такъв по платежната му сметка, открита при ответника.
При така установеното по делото, съдът
приема, че с извършването на превод на паричната сума по изпълнителното
производство, образувано по реда на ДОПК, банката
не е нарушила нито договорно, нито нормативно установено задължение, поради
което не са налице предпоставките за ангажиране на договорна отговорност за
заплащане на претендираното обезщетение. След като не е установен един от
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1, предл.2- ро от ЗЗД, не следва да се обсъжда дали за ищеца са произлезли вреди, тъй като всички предпоставки следва да бъдат налице
кумулативно. Поради изложеното, исковете с правно основание чл.79, ал.1,
изр.2-ро, вр. чл.82 от ЗЗД – за сума в размер на 1261.49 лева, от които 761.49
лева – претенция за обезщетение за имуществени вреди и 500 лева – претенция за
обезщетение за неимуществени такива, следва да бъдат отхвърлени, като на
ответника се присъдят направените по делото разноски в размер на 560 лева, от
които 360 лева – възнаграждение за адвокат и 200 лева – възнаграждение на вещо
лице.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.С., ЕГН **********,***
против „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, Район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, искове с
правно основание чл.79, ал.1, изр.2-ро, вр. чл.82 от ЗЗД – за сума в размер на
1261.49 лева, от които 761.49 лева – претенция за обезщетение за имуществени
вреди и 500 лева – претенция за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА А.Н.С., ЕГН **********,*** да
заплати на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, Район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, направените
по делото разноски в размер на 560 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.