Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
гр. Пловдив, 15.02.2022
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Пловдив, Второ
отделение, 10 състав, в публично съдебно заседание на десети януари през две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело № 308 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на „Рециана”
ООД, с ЕИК *********, с седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Алцеко“
№16, ет.2, представлявано от С.К., против
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620002347-091-001/11.11.2020 г., издаден от В.П.А.
– началник сектор, възложил ревизията и П. И. А. - главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 51 от 18.01.2021
г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /Д“ОДОП“/
гр. Пловдив, в частта за допълнително начислен ДДС на стойност 65000лв. ведно с
прилежащи лихви в размер на 5453,21 лева.
С жалбата се излагат съображения, че към
датата на процесната сделка, дружеството не е отговаряло на изискванията за
регистрация по ЗДДС, поради което нито е регистрирано лице, нито е подлежало на
задължителна регистрация по ЗДДС, и в тази връзка не е имало задължение да
начисли ДДС върху стойността на процесната сделка.
В
съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от адв. И., която
поддържа жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.
Ответникът - Директор на дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” Пловдив, чрез процесуалният си
представител – юрк. Н. изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано от адв. И..
Ревизионният акт, обект на настоящото
производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред
горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият
за законосъобразен в обжалваната му част. Така постановеният от приходния орган
резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по
повод на която е образувано настоящото производство, налагат извода за нейната
допустимост.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-160020002347-020-001/24.04.2020 г. /л.207/, е сложено начало на ревизията
на жалбоподателя с обхват данък върху добавената стойност за данъчни периоди от
23.12.2019 г. до 29.02.2020 г. Последвало е издаването на Заповед за изменение
на ЗВР № Р-16001620002347-020-003/02.10.2020 г., с която срокът на ревизията е
удължен до 30.09.2020 г. и е връчена по електронен път на РЛ.
В хода на производството, на основание
чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001620002347-092-001 от 14.10.20209
г. , а на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният Ревизионен акт
(РА) № Р-16001620002347-091-001/11.11.2020
г.
Този резултат е обжалван от ревизираното
лице, като с Решение № 51 от 18.01.2021 г., директорът на дирекция “ОДОП” гр.
Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт.
Жалбата е
допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1, пр. 1 ДОПК
и след оспорване на ревизионния акт по административен ред. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
При дължимата проверка по чл. 160, ал.
2 ДОПК съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в
изискуемата форма и съдържание. Съдът намира, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на
ревизионния акт само на това основание. Извършените
процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното
производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните
принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и от компетентните органи по
приходите. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на
горестоящия в приходната администрация решаващ орган са били надлежно съобщени
на дружеството жалбоподател, което с предвидените по ДОПК срокове ги е
обжалвало.
„РЕЦИАНА“ ООД е
подало Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 303912000048861/13.01.2020г. на
основание чл.96, ал.1 от ЗДДС - задължителна регистрация при облагаем оборот съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС
за последните 12 последователни месеца преди текущия над 50 000 лв., ведно с
приложена справка към него по реда на чл. 74, ал.2, т.1 от ППЗДДС, с деклариран
в нея облагаем оборот по чл.96, ал.2 от ЗДДС за последните 12 месеца преди
текущия към 31.12.2019г. в размер на 390 000 лв.
Дружеството е регистрирано по
ЗДДС считано от датата на връчване на Акт за регистрация по ЗДДС-№160422000232861/24.01.2020г., т.е от 20.02. 2020г.
На основание чл.102, ал.4 и ал.5 от ЗДДС във
връзка с чл.96, ал.1 изречение второ от ЗДДС ревизиращият екип е установил дължим
данък в размер на 65 000 лв., определен съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2
от ЗДДС и чл. 53, ал, 2 от ППЗДДС върху данъчна основа 325 000 лв. или резултата
е ДДС за внасяне 65 000 лв., а на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1
от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва в размер на 5 453,21 лв.
От събрани доказателства във
връзка с подаденото заявление за регистрация по ЗДДС, било установено,
че задълженото лице е надвишило оборота от 50 000 лв. за задължителна
регистрация през месец 12.2019г. и е следвало да подаде заявление за регистрация по-рано.
В хода на ревизията е извършен
анализ на представените документи в отговор на връчено ИПДПОЗЛ изх. №
Р-16001620002347-040-001/11.05.2020г., както и приобщените доказателства с
протокол № 1641828/17.07.2020г. от извършена проверка с протокол № **********
от 24.01.2020г. във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС. При проверката било констатирано следното:
Дружеството е извършило инвестиция в недвижими имоти, които представляват
земя и еднофамилна жилищна сграда, находящи се в гр. Пловдив, ул. ***, с цел
продажба. С нотариален акт №18, том VII, рег. № 8746 от 23.12.2019г. за
покупко–продажба на недвижим имот, „РЕЦИАНА“ ООД продава
на Х.М.Х. поземлен имот – УПИ с идентификатор № 56784.522.264 находящ се в гр.
Пловдив, ул. ***, с обща площ 244 кв.м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра) с
отчетна стойност съгласно представена счетоводна справка за отчетната стойност
на придобити и реконструирани ДМА 185 600 лв., ведно с построена в имота нова
сграда с нов пълен идентификатор 56784.522.264.3 (стар идентификатор
56784.522.264.1 и 56784.522.264.2), находяща се на ул. ***, със застроена площ
141 кв.м., брой надземни етажи два с предназначение жилищна сграда – еднофамилна. Сградата е реконструирана и е въведена в експлоатация с
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 36/22.10.2019г., издадено
от Главния архитект на Район Централен, Община Пловдив.
Общо отчетната стойност,
съгласно представена от задълженото лице справка за отчетната стойностна
придобити и реконструирани ДМА на новата реконструирана сграда с нов
идентификатор №56784.522.264.3 е 169 424,61 лв.
Продажната цена по
нотариален акт е 390 000 лв. като за извършената продажба „РЕЦИАНА“ ООД е издало фактура № **********/23.12.2019г., с получател Х.М.Х., с ЕГН **********, с обща стойност 390 000 лв. Фактурата е платена по
банков път. „РЕЦИАНА“ ООД няма други осъществени доставки, освен продажбата на
въпросния недвижим имот.
Съгласно чл.
45, ал.3 от ЗДДС освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не
са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и
прехвърлянето на други вещни права върху тях.
Видно от
представеното по делото Удостоверение № 36 от 22.10.2019 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж „Преустройство на таванско помещение с частично
надстрояване с 1,50м.и пристрояване към жилищна сграда, по реда на чл.49,
чл.50, т.1 „а“ и „б“ и чл.51, ал.1 и ал.2 от ЗУТ“
Съгласно чл. 96, ал.1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през
който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон.
Когато оборотът е достигнат за
период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е
длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът.
Органите по приходите приемат, че „РЕЦИАНА“ ООД е било
длъжно в 7-дневен срок от датата, на която е достигнал този оборот
23.12.2019г., да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, т.е. до 30.12.2019г. Органите по приходите приемат, че през периода 23.12.2019г.
(датата, на която е превишен оборота за регистрация от 50 000 лв.) до
19.02.2020г. (дата, предхождаща датата на регистрация на дружеството по ЗДДС),
лицето е следвало да начислява данък за извършените от него облагаеми доставки
по ЗДДС. Органите
по приходите приемат, че продажбата на горецитирания
недвижим имот, продаден с НА №18, том VII, рег. № 8746/23.12.2019г., /л.162/,
за което е издадена фактура № 0….1/23.12.2019г. на стойност 390 000 лв., следва
да бъде включена в облагаемия оборот на „РЕЦИАНА“ ООД по смисъла на чл.96, ал.1
от ЗДДС.
В резултат на изложеното се приема от приходната администрация, че ревизираното дружество дължи ДДС на единствената издадена от него фактура № **********/23.12.2019г. на стойност 390 000 лв.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС е специална норма, която се прилага за
определяне на дължимия ДДС по доставките и на крайното данъчно задължение за
плащане от лица, които са пропуснали да подадат заявление за
регистрация в срок, т.е. с нея се определя обхвата на облагането с ДДС за
извършените от посочената категория лица доставки на стоки и услуги за периода
до регистрацията им и стойността, върху която се начислява ДДС от приходните
органи върху тези доставки.
Лицата, които са подали заявление за регистрация в срок начисляват ДДС само
върху доставките, извършени на и след датата на връчване на акта за
регистрация, съгласно чл. 82, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 103 ЗДДС, а доставките,
извършени до връчване на акта за регистрация са освободени от облагане с ДДС.
Следователно, разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС разширява обхвата на
облагането с ДДС в случаите когато лицето е пропуснало да изпълни задължението
си за регистрация в законово определения срок, като СЕС е имал възможността да
се произнесе по значението на неизпълнението на това задължение и
съвместимостта с правото на Съюза на увеличения размер на данъка, поискан от
данъчната администрация. В своето решение от 09.07.2015 г. по дело
C‑183/14 СЕС припомня, че държавите–членки, при липсата на хармонизация
на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване
на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, запазват
своята компетентност да избират санкциите, които според тях са подходящи, като
са длъжни да упражняват своята компетентност при спазване на правото на Съюза и
на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалност.
Това разбиране е последователно застъпено и в предходната практика на СЕС,
напр. решение от 15.07.2012 г. по дело C-259/12 „Родопи –М“ ООД, т.31, решение
от 6.02.2014 по дело C‑424/12 SC Fatorie SRL, т. 50 и др. Съгласно
даденото в цитираното по-горе решение от 09.07.2015 г. по дело C‑183/14
тълкуване, приложимо поради сходство във фактическата обстановка, принципът на
пропорционалност изисква когато държавите-членки предвидят в съответните си
национални законодателства подходящи санкции за неспазване на задължението за
регистриране по ДДС, с цел осигуряване на правилното събиране на данъка и
предотвратяване на измамите, тези санкции все пак да не надхвърлят необходимото
за постигането на тези цели. Същевременно СЕС посочва, че регистрацията на
данъчнозадължените лица с ДДС номер е изцяло формално изискване, чиято основна цел е
да се осигури доброто функциониране на системата на ДДС, като Директивата не
предвижда различен режим на третиране спрямо лица, които не са се регистрирали
в срок за разлика от тези, които са спазили точно изискването за своевременна
регистрация. Независимо от последно изложеното, в решението по дело
C‑183/14 СЕС приема, че налагането на увеличен размер на данъка във
връзка с това, че лицето не е спазило задължението си да се регистрира в срок
за целите на ДДС, представлява наказателна санкция, която държавата-членка може
да наложи, при условие, както беше изложено по-горе, че санкцията е
пропорционална на извършеното нарушение и не надхвърля необходимото за
постигане на целите на законодателството. В тази връзка СЕС посочва, че
компетентна да провери дали санкцията съответства на посочените критерии е
националната юрисдикция, а при преценката на пропорционалността следва да се
вземат предвид обстоятелствата по случая и най-вече видът и тежестта на
нарушението, каква е конкретната сума на наложената санкция, начинът за
определянето на нейния размер и евентуалното наличие на измама или заобикаляне
на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано
за липсата на регистрация. (в този смисъл решение Rзdlihs, C‑263/11,
EU:C:2012:497, т. 45, 46 и 54). Съгласно решението дело C‑183/14, същите
принципи важат и за увеличения размер на данъка, който ако има характера на
данъчна санкция, не следва да бъде прекомерен спрямо тежестта на нарушението на
задълженията от страна на данъчнозадълженото лице. Доколкото разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС не дава възможност да се
отчете поведението на лицето и дали пропускът се дължи на измама или грешка, то
настоящата инстанция счита, че в случая РА следва да бъде отменен изцяло, тъй
като това решение в най-голяма степен ще съответства на принципа на
пропорционалност, застъпен в Директива 2006/112/ЕО.
В контекста на изложеното, при извършената от настоящата
инстанция преценка за съвместимостта на установеното с обжалвания ревизионен
акт задължение с разглеждания по-горе принцип на пропорционалността, както и за
характера на задължението, настоящия състав намира, че вмененото задължение, имащо характер и на своеобразна санкция в
светлината на цитираната практика на СЕС, не е пропорционално на поведението на
задълженото лице. В случая, от безспорно установените факти, не може да се
приеме противоправно поведение на лицето, целящо заобикаляне на закона,
избягване на данъчно облагане или измама, доколкото заявлението за регистрация
по ЗДДС е подадено от дружеството на 13.01.2020г., т.е на шестия ден след изтичане на законовия
срок за това по чл. 96, ал. 1
/предложение първо/ от ЗДДС, като следва да се отчита и факта,
че през ревизирания период от 23.12.2019г. до 29.02.2020г. „РЕЦИАНА“ ООД няма осъществени други доставки, освен
продажбата по фактура № **********/23.12.2019г. на стойност 390 000 лв.
Съдът
намира, че в процесния случай е приложима
разпоредбата на чл.45 ал.3 от ЗДДС. Този извод се обосновава на база
събраните по делото доказателства, касаещи приложените нотариален акт от
23.12.2019г и предходният такъв от 23.03.2017година.
Безспорно е, че посоченият недвижим имот в частта сградите,
които са в него, попада в обхвата на посочената норма, съгласно която
освободена доставка по ЗДДС е и доставката на сгради или на части от тях, които
не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и
прехвърлянето на други вещни права върху тях. Касае се за извършено
преустройство на стара сграда, а не за нов строеж.
Съгласно
легалното определение т.5. от ДР на ЗДДС "Нови сгради" са сградите: а) които към
датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на
завършеност "груб строеж", или б) за които
към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли
60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или
удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на
територията, или в) които отговарят на следните условия: аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от
съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо
застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или
представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на
реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една
трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново
разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на
Закона за устройство на територията, и
В хода на
съдебното производство без възражения се прие заключението по повторната съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно.
Вещото
лице е посочило, че Скицата с виза от 12.03.2018г. съдържа три
чертежа: „Съществуващо положение", „Предложение за застрояване" и
„Профил на ПИ". На чертеж „Съществуващо положение" са показани две
сгради, а на чертеж „Предложение за застрояване" същите две сгради са
показани като една и са отбелязани местата на пристройките, на чертеж „Профил
на ПИ" е показана надстройката и котите (височините). Пристрояването и
надстрояването, изпълнени въз основа на Разрешение за строеж № 41/16.04.2018 г.
и одобрените ТИП от 16.04.2018г., са за цяла нова сграда, с нова носеща
стоманобетонна конструкция.
От
страна на вещото лице е изведен безпротиворечив извод, че няма "обособени" самостоятелни конструктивни тела на съществуваща
сграда и на пристройки към нея. Няма обособени самостоятелни
обекти. Пристройките по скица с виза от 12.03.2018г. не са довели до създаването на
обособени обекти и дори отделни конструктивни елементи, отделно от
съществуващата сграда, а е осъществен един строеж с една нова носеща
стоманобетонна конструкция от колони, греди и плочи, като сСтроежът е въведен
в експлоатация.
От приложените като доказателства по делото нотариални актове е видно, че
продаденият недвижим имот попада в разпоредбата на чл. 45, ал. 3, съгласно
която освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които
не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и
прехвърлянето на други вещни права върху тях.
От
събраните по делото доказателства се установява, че вследствие на „Преустройството
на таванско помещение с частично надстрояване с 1,50м.и пристрояване към
жилищна сграда, по реда на чл.49, чл.50, т.1 „а“ и „б“ и чл.51, ал.1 и ал.2 от ЗУТ“, не се обособяват нови самостоятелни обекти от съществуващи сгради в
резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване. При липса на такова
обособяване не са налице части, които могат бъдат обект на отделни доставки.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен
и следва да бъде отменен.
При
този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че следва да
присъди в полза на „Рециана“ООД разноските по делото в размер на 4050лв.,
съгласно представен списък. За неоснователно намира възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Размера на договореното възнаграждение
от 3000 лв., не е прекомерен, доколкото минималния размер на възнаграждението,
изчислено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер
на 2644лв.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, 10 състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001620002347-091-001/11.11.2020 г., издаден от В.П.А. – началник сектор,
възложил ревизията и П. И. А. - главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 51 от 18.01.2021 г. на
Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Пловдив, в
частта за допълнително начислен ДДС на стойност 65000лв. ведно с прилежащи лихви
в размер на 5453,21 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на „Рециана” ООД, с ЕИК *********, с седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Алцеко“ №16, ет.2, сумата от 4050лв. (четири хиляди и петдесет лева), разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: