Решение по дело №703/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20207260700703
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 693

09.11.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №703 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А.Р.А. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Д.А., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №69/09.07.2020 г., постановено по АНД №174 по описа на Харманлийския районен съд за 2020 г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Решението било постановено в противоречие и с практиката на касационната инстанция, и на същия съд по този вид дела, при наличие на идентични нарушения на закона и на процесуалните правила, допуснати от АНО. Навеждат се доводи, че съдът не съобразил, че описанието на нарушението не позволявало на наказаното лице и контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган за какво точно административно нарушение била ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице. Описанието на нарушението било непълно, тъй като не посочвало дали наказаното лице е извършило нарушение като неправоспособен водач, без да притежава СУМПС, или без да е правоспособен водач. На второ място, описанието на нарушението не било съответно на правната му квалификация, тъй като административно-наказващият орган не описал нарушение, извършено повторно, а наложеното наказание било за повторно нарушение. Това противоречие между описанието на нарушението и правната му квалификация било друго самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление в тази му част, тъй като нарушавало правото на защита на наказаното лице и съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление в тази му част.

На следващо място се сочи, че актосъставителят нямал качеството на служител от службите по контрол съгласно ЗДвП – чл.165 до 170в. Налагал се извода, че АУАН бил нищожен, като съставен от некомпетентен орган. Освен това, съдът в противоречие със закона не съобразил, че приложената административнонаказателна норма – чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, имала четири предложения, в които били уредени различни хипотези с различни фактически състави от обективна и субективна страна, като в квалификацията не било посочено по кое предложение се налага наказанието. Вместо това, напълно недопустимо съдът преквалифицирал нарушението като такова по чл.177, ал.5 от ЗДвП, с каквото правомощие не разполагал. Съдът не можел да допълва или изменя мотивите на АНО, а в случая следвало да отмени изцяло НП, поради това, че дадената квалификация не съответства на описаната фактическа обстановка.

Съдът неправилно и необосновано не взел предвид, че в обстоятелствената част не били изложени никакви конкретни обстоятелства, от които да се направи извода, че била налице повторност по смисъла на ЗДвП, и които да дават възможност да се извлече такава правна квалификация. Поради това съставеното НП не отговаряло на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като административно-наказващият орган дал неправилна, невярна, непълна и неточна квалификация на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, в противоречие с установеното описание на същото. По този начин било допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените при описание на нарушението.

Навеждат се и доводи, че нарушенията по основния състав на чл.171, ал.1, т.1 от ЗДвП и по квалифицирания състав за повторност били отделни и самостоятелни, и съдържали различни признаци от обективна страна, които в случая не били посочени, а и не били квалифицирани по съответните законови текстове. Освен това не било ясно и дали конкретният размер на наказанието бил определен по основния, или по квалифицирания състав, съответно дали наказанието е наложено в минимален, или в максимален размер.

Сочи се, че нормата на чл.150 от ЗДвП била обща и бланкетна, препращала към други разпоредби, и не се прилагала самостоятелно, в тази връзка не била посочена точната разпоредба на закона, която била нарушена. Твърди се, че от така изнесените факти било видно, че водачът евентуално е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани не в чл.150 от ЗДвП, а в чл.150а от ЗДвП, като в тази насока се излагат подробни съображения. Сочи се, че административнонаказателната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП изисквала не свидетелство за управление, а съответно свидетелство за управление на съответно МПС, което сочело и на неизпълнение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно за пълно описание на съставомерните факти. По този начин било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като за същия не било изяснено коя правна норма наказващият орган приел за нарушена.

Претендира се отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът, Група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Харманлийският районен съд е изменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №20-0271-000409 от 23.03.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на А.Р.А.,***, за виновно нарушение на чл.150 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лева, като съдът е намалил размера на наложената глоба на 100 лева.

При постановяване на решението си въззивният съд е извършил проверка и констатирал, че АУАН и НП са издадени от материално компетентни лица, видно от представените заповеди на Министъра на вътрешните работи, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. Съдът е развил съображения, че АУАН е издаден при спазване изискванията на чл.42 и чл.43 от ЗАНН, и не създава неяснота относно нарушението. Наказателното постановление съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и описаните в него обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Съдът е отговорил мотивирано на възраженията на жалбоподателя, като е посочил, че вмененото на последния административно нарушение правилно е квалифицирано по чл.150 от ЗДвП – разпоредбата, съдържаща общото правило, че всяко пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил, че А.Р.А. е изначално неправооспособен водач, поради която причина не разполага с издадено му СУМПС, а това нарушение е скрепено със санкцията, предвидена в чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съдът е намерил за установено по несъмнен начин, че на 15.03.2020 г. в гр.С., А.Р.А. е управлявал превозно средство – лек автомобил „О.З.“ с рег.№Х…КР, без да е правоспособен водач, с което е извършил виновно вмененото му административно нарушение. Съдът е посочил също, че законосъобразно и обосновано е ангажирана административнонаказателната отговорност на А.Р.А. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като не са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По отношение на размера на наложената глоба въззивният съд е счел, че административнонаказващият орган не е изложил мотиви за определяне на наказанието в максимално предвидения в закона размер от 300 лева. Преценил е, че индивидуализирана в този размер, глобата се явява необосновано завишена. При преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, и с оглед постигане на целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН, съдът е приел, че глоба в минималния размер от 100 лева се явява обоснована и съответстваща на извършеното нарушение.

Настоящата инстанция намира проверяваното решение за законосъобразно.

Напълно се споделят направените от районния съд констатации за липса на допуснати съществени нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Не е налице порок, достатъчен по своето естество да обоснове отмяна на акта, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Както АУАН, така и НП отговарят на изискванията за нормативно дължимо съдържание във връзка със съответните реквизити. Дадена е възможност на наказаното лице да реализира в пълен обем правото си на защита, както по време на развилото се административнонаказателно производство, така и на последвалото съдебно такова.

Касационният състав изцяло възприема и няма да преповтаря съображенията, развити от въззивния съд, че в случая приложение намира нормата на чл.150 от ЗДвП, а не тази на чл.150а от същия закон. Както в редакцията си, действаща към датата на нарушението – 15.03.2020 г. (ДВ бр.54 от 2010 г.), така и в сега действащата редакция (изм.ДВ бр.60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), разпоредбата предписва задължителното правило всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. Именно това правило се нарушава в случаите, когато лице управлява лек автомобил, като не притежава СУМПС, защото такова свидетелство за управление въобще не му е издавано, доколкото не е придобило правоспособност за управление. В тези случаи лицето е неправоспособен водач и административнонаказателната му отговорност следва да бъде ангажирана на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.първо от ЗДвП, предвиждаща глоба от 100 до 300 лева за всеки, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач.

Правилен е изводът на въззивния съд, че направеното в АУАН и НП описанието на нарушението позволява на наказаното лице да разбере вмененото му административно нарушение, както и че описаното нарушение е съответно на правната му квалификация. Настоящият съдебен състав също намира, че липсва противоречие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, което да е съществено до степен самостоятелно да обоснове отмяната на Наказателното постановление.

Съобразявайки посочената като основание за налагане на глобата разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, въззивният съд правилно е възприел, че същата е приложима, доколкото административно-наказващият орган не е описал нарушение, извършено повторно, т.е. наложеното наказание не е за повторно нарушение.

Ето защо неоснователни са възраженията в касационната жалба, че районният съд недопустимо преквалифицирал нарушението като такова по чл.177, ал.5 от ЗДвП. Харманлийският районен съд не е преквалифицирал нарушението, а само е намалил размера на наложеното на касатора административно наказание глоба от максималния, на минималния предвиден в нормата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП такъв.

При безспорна установеност, че А.Р.А. е управлявал МПС, без да притежава СУМПС, защото никога не му е било издавано такова и същият е  неправоспособен водач, правилно е заключението на районния съд за доказаност от обективна и субективна страна на административното нарушение, санкционирано с Наказателното постановление. Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган.

Районният съд е пристъпил към решаване на делото, след като е събрал необходими и относими за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелствата по спора, доказателства. Описаната в решението фактическа обстановка съдът е установил въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност, и е обосновал изводите си защо ги кредитира с доверие.

Противно на твърденията в касационната жалба, доказана е включително компетентността на лицето, съставило АУАН №409/15.03.2020 г. В акта и в НП този служител е посочен с длъжността си – командир на отделение при Участък Симеоновград към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, а видно от т.1 на представената по делото Заповед Рег.№8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, във връзка с т.1.3 от Заповед Рег.№8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, командирите на отделения (пътен контрол) в териториалните структурни звена на ОДМВР, са сред полицейските органи, определени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, включително оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения по този закон.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд правилно е приложил закона, като е изменил наказателното постановление само относно размера на наложената глоба, и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №69/09.07.2020 г., постановено по АНД №174 по описа на Харманлийския районен съд за 2020 година.

Решението е окончателно.                  

                                                                                                   

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                         2.