РЕШЕНИЕ
№ 3670
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Г.
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело
№ 20221100505100 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. чл. 436 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. С. К., в качеството й на наследник на починалия
длъжник В. Г. К. срещу Разпореждане от 02.03.2022 г. по изп. дело № 20148510401561 по
описа на ЧСИ М.П., Рeг. № 851, район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Частният жалбоподател излага, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция, тъй като
по делото след 22.06.2017 г. не са извършвани годни да прекъснат давността изпълнителни
действия. На следващо място счита, че вземанията на взискателя са погасени по давност на
основание чл. 110 ЗЗД. С тези доводи моли съда да отмени отказа на ЧСИ М.П. да прекрати
принудителното изпълнение по изп.дело № 20148510401561 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
Взискателят по делото „С.Г.Г.“ ООД, редовно уведомен, не взема становище по жалбата
и не ангажира доказателства.
ЧСИ М.П. е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваните действия са правилни и
законосъобразни.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
1
Изпълнително дело № 20148510401561 е образувано по молба, вх. № 25238/08.07.2014 г. на
взискателя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, ЕИК ******* въз основа на
Изпълнителен лист от 14.10.2010 г., издаден по гр.д. № 27155/2008 г. на CPC, 57 с-в, с който
длъжникът В. Г.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „КРЕДИТБУЛ“ АД сумата
646,80 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 2002-00013072 от 04.01.2007 г.,
законна лихва върху главницата, считано от 09.09.2008 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 89,68 лв. съдебни разноски. С молбата си за образуване на делото
взискателят е поискал да се извършат необходимите справки, да се наложат запори и да се
връчи покана за доброволно изпълнение. Същата е връчена лично на длъжника чрез
Български пощи.
Извършени са справки за проучване на имущественото състояние на длъжника за
притежавани моторни превозни средства, банкови сметки и недвижими имоти.
На 23.11.2015 г. са изпратени запорни съобщения до банки.
На 22.08.2016 г. е изпратено запорно съобщение, изх.№ 48629 към НОИ за налагане на запор
върху получавана от длъжника пенсия.
На 09.01.2017 г., вх. № 1253 и на 25.05.2017 г., вх. №35556 са взискателят е депозирал
молби за налагане на запори върху вземанията по банковите сметки на длъжника. С оглед
исканите в молбите изпълнителни действия е направена справка за притежавани от
длъжника банкови сметки и на 20.06.2017 г. са изпратени запорни съобщения до банки.
На 09.07.2018 г. е депозирана молба, вх.№ 58134 за конституиране като взискател на
„С.Г.Г.“ ООД, като, по силата на договор за цесия, сключен на 20.06.2018 г. между
„АГЕНЦИЯ СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД и „С.Г.Г.“ ООД, вземането е прехвърлено на
последния.
С оглед на това, че не са инициирани плащания от длъжника, на 08.03.2019 г. и на
02.12.2020 г. са депозирани молби от взискателя, съответно: вх. №18568 и вх.№ 85526, с
които иска извършване на справки относно банкови сметки, получаване на трудово
възнаграждение, пенсия и притежание на движимо или недвижимо имущество, като при
наличието на такова да се наложат запори с цел обезпечаване на вземането.
Във връзка с искането в молбите, на 31.07.2021 г са извършени справки и на 31.07.2021г. е
изпратено запорно съобщение до НОИ, изх.№ 46803.
На 21.02.2022 г. е депозирана молба, вх.№ 13939, за извършване на справки и налагане на
запори на налични банкови сметки или трудови възнаграждения. С изпратено съобщение до
наследник, изх.№ 10526 на 04.03.2022 г., съпругата на длъжника Т. С. К. е поканена, в
качеството си на негов наследник, да изпълни задължението доброволно в двуседмичен
срок. Съобщението е получено на 16.03.2022 г.
На 02.03.2022 г. жалбоподателката е подала възражение, вх.№ 16981 с правно основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С обжалваното Разпореждане от същата дата /02.03.2022 г./ ЧСИ М.П. е отказал да прекрати
2
изп.дело, тъй като не са налице основанията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателката е
уведомена на 16.03.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
В чл. 435 ГПК законодателят е предвидил императивно и изчерпателно кои действия на
съдебния изпълнител подлежат на обжалване по този ред и съответно от кои страни.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител
да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2
от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна
възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени
правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на
всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са
незаконосъобразни.
Предмет на настоящото производството по обжалване на отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство, е наличието или липсата на основания, осуетяващи
реализацията на правото на взискателя в рамките на образуваното вече изпълнително
производство, съответно законосъобразността на постановения отказ. Тези основания за
прекратяване на изпълнителното производство са изрично и лимитативно изброени в чл. 433
ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС, изпълнителният процес съществува само, доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ - арг. чл.
116, б. "в" ЗЗД. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
3
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В случая от данните по изпълнителното дело се установява, че взискателят не е бездействал
в период, по-дълъг от две години, а периодично е поддържал висящността на
производството, като е подавал молби с посочени изпълнителни способи в тях, както и
периодично са извършвани исканите в молбите изпълнителни действия от съдебния
изпълнител.
Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК молбата на легитимиран по предписания ред взискател е
необходима, но и достатъчна, за да овласти и ангажира ЧСИ да предприеме съответните
действия. Всяка една от подадените молби, съдържаща искане за извършване на
изпълнителни действия е прекъсвала перемпцията. Както е посочено и в ТР № 2/2013 г. за
разлика от исковото производство изпълнителният процес се основава на множество
относително самостоятелни процедури, всяка от които при реализация на парично
притезание е насочена към принудително осребряване на движими и недвижими вещи или
събиране на вземания.
Изложеното обуславя извод за законосъобразност на обжалвания отказ на съдебния
изпълнител да прогласи прекратяването на изпълнителното производство, като с оглед на
което подадената срещу него жалба на длъжника по изпълнението следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Т. С. К., в качеството й на наследник на
починалия длъжник В. Г.К. срещу Разпореждане от 02.03.2022 г. по изп. дело №
20148510401561 по описа на ЧСИ М.П. с рeг. № 851, с район на действие СГС, с което ЧСИ
е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5