ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
30.05.2018 г. гр. Несебър
Несебърският районен съд граждански състав на тридесети май през две хиляди и
осемнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова-
Белчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 338 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на „В.С.” ЕООД, ЕИК *********, против
„Емералд Хоспиталити” ООД, ЕИК *********. Твърди се наличие на договорни
отношения между страните, по които ищеца бил изправна страна, като ответното
дружество не изпълнило задължението си да заплати уговорената сума в размер на
13 907,60 лв. Заявява се, че по повод на това било подадено заявление и
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 6400,62 лв.,
представляваща останала незаплатена част от задължението на ответника, въз
основа на което била издадена заповед за сочената главница, ведно със законната
лихва върху нея до окончателното й изплащане. Ответникът бил подал възражение,
че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, без да сочел мотиви.
Наведен е петитум в исковата молба, предмет на настоящото производство, да се
признае със сила на пресъдено нещо съществуването на изискуемо и ликвидно
притезание като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6400,62 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Предвид противоречие във волята на
ищеца и изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, същата
е била оставена без движение с указание да се конкретизира петитума на
предявената претенция- дали се предявява иск по чл.422 от ГПК с оглед
издадената заповед или осъдителен такъв по чл.327 от ЗЗД. В указаният срок от
страна на ищецът е постъпила молба, с която се заявява, че предявената
претенция е осъдителна такава по чл.327 от ЗЗД.
С оглед на така
изложеното съдът намира предявеният иск за недопустим. Както бе изложено по-
горе от страна на ищеца е било инициирано заповедно производство, приключило с
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Видно
от служебно изисканото такова под № 7/2018 г. по описа на РС- Несебър,
действително е било подадено заявление, въз основа на което е била издадена
заповед № 12/09.01.2018 г., с която е разпоредено ответното дружество- длъжника
да заплати на ищеца сумата от 6400,62 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението- 03.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 478,02 лв.- разноски. Поради постъпило възражение
от страна на длъжника, с разпореждане от 13.02.2018 г. заповедния съд е дал
указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането по
издадената заповед в едномесечен срок от уведомяването. Искова молба е била
подадена, като въз основа на нея е образувано настоящото дело. Съгласно нормата
на чл. 415, ал.3 вр. чл.ал.1, т.1 от ГПК, когато възражението против заповедта
е подадено в срок, предявения иск следва да бъде установителен по своя характер.
Само в случаите, когато съдът е отказал да издаде заповед, иска следва да бъде
осъдителен. В случая волята на ищцата- заявител е да бъде осъден ответника на
основание чл.327 от ТЗ, което е недопустимо. Действително съдът не е обвързан
от посочената от страната правна квалификация, но предвид изричното
конкретизиране в тази насока, настоящата инстанция намира, че волята на ищеца,
обективирана в исковата молба, е предявяване на осъдителен иск, какъвто закона
не позволява. Като косвено доказателства относно вида на иска се явява и
обстоятелството, че законната лихва върху главницата не се претендира считано
от датата на подаване на заявлението, както е била присъдена по издадената
заповед, а от датата на подаване на исковата молба. Това е още една индиция, че
ищеца предявява осъдителен иск.
С оглед на така
изложеното производството следва да бъде прекратено, исковата молба- върната на
подателя й, като издадената заповед следва да бъде обезсилена. Инициирането на
производство, започващо с подаване на заявление, издаването на заповед въз
основа на него, поставя рамки за по- нататъшните действия, извън които закона
не позволява да се излиза.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 338/2018г. по описа на РС-
Несебър.
ВРЪЩА искова молба вх.№ 3607/13.04.2018 г., ведно с приложените към нея
доказателства, на подателите й.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 12/09.01.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 7/2018
г. по описа на РС- Несебър.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- гр. Бургас в едноседмичен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Ч.гр.д. № 7/2018 г.
по описа на РС- Несебър да бъде приложено към настоящото производство до
влизане в сила на определението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: