Решение по дело №1514/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава ХII от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Б., [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат С. П. против Решение №843 от 14.06.2024г., постановено по НАХД №20235330203581/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХХII наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К №4646783, издаден от Областна дирекция на МВР гр. Пловдив на 23.05.2021г., за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който му е наложено административно наказание „глоба в размер на 50,00 лева“.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесният ЕФ, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът в производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище в отговор на касационната жалба, чрез процесуалния представител от юрисконсулт И. П. сочи на неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционият съдебен акт да бъде оставен в сила. При евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор от Окръжна прокуратура- Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на ОД на МВР- Пловдив, на 25.03.2021г. в 18:11ч., на Републикански път II-64, км.49+800 в посока към с. Труд се е придвижвало МПС, представляващо товарен автомобил “Форд Рейнджър“, с рег.№[рег. номер], собственост на Принтекс ООД, като с използването на АТСС „Кордон М2“ сер. №MD1196 е установена скорост от 75 км./ч. след приспаднат толеранс от 3 км./ч., при въведено ограничение на скоростта за движение в посочения участък от пътя от 60 км./ч. посредством поставен на осн. чл.47, ал.3 от ППЗДвП пътен знак В26 “Забранено е движение със скорост, по-висока от означената”, което е нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. ПРедставени са доказателства за движението и скоростта на автомобила, които са установени и заснети с АТСС, доказателства за годност и техническа експлоатация на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип “CORDON M2“ №MD1196, както и снимков материал от извършеното видеонаблюдение. Касаторът е наказан като управител на дружеството собственик на МПС и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е издаден процесният електронен фиш. За да потвърди обжалвания пред него ЕФ първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че същият е издаден без да са налице съществени нарушения на административно производствените правила, правилно е приложен материалния закон и е налице годен субект на вмененото нарушение.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Видно от приетата по делото административна преписка, приложен е Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с Рег.№1030р-8817 от 26.03.2021г., представляващ Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.), съставен по повод осъществен контрол на правилата за движение по пътищата на същата дата, в участък от Републикански път II-64, км.49+800, с начало на работният ден 12.30 часа до 23.30ч. /общо 11 пълни часа/, като процесната АТСС (тип “CORDON M2“ №MD1196) е разположена на 150 метра от пътен знак В26, който пътен знак на касационната инстанция е служебно е известно, че е разположен в района на км.49+860 съгласно представяни справки на Областно пътно управление - гр. Пловдив към Агенция “Пътна инфраструктура“ за процесният период от време на нарушението. Съответно, налице е несъответствие между отразеното като място на извършване на проверката в посочения протокол, тъй като разстояние от 150 метра, мерено от мястото на поставяне на забранителния знак (км.49+860), означава, че мястото на контрола би следвало да е в района на км.49+710. От точка на км.49+710 обаче не би могло да бъде установено нарушение на км.49+800, тъй като за процесната АТСС служебно е известно, че тя отразява движение на МПС на разстояние от 10 метра до 60 метра съгласно писмо №33913/09.07.2018г. на директора на Дирекция ИСИУС в БИМ, с което писмо, на основание чл.34 от Закона за измерванията и чл.1а, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИКПМК), се уведомява председателят на ДАМТН, че в Регистъра на одобрените за използване типове средства е вписана под №В-46 видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип CORDON M2, производство на СИМИКОН, Русия, с характеристики, изчерпателно изброени в писмото.

Видно от приетата по преписката снимка на автомобила, мястото на разположение на процесната АТСС е в географска точка, чиито координати са: северна ширина N 42.205040 и източна дължина Е 24.733682. Според настоящия касационен състав, точката, с посочените координати, съгласно информация, свободно достъпна в интернет (Google Earth, Google Карти), не попада в обхвата на републикански път II-64, км.49+800 до км.49+710, в който участък е въведена забрана за движение със скорост по-голяма от 60 км./ч., посредством процесния пътен знак В26. Посочената точка на използване на АТСС не е от обхвата на тези, които позволяват засичане на движението на МПС в участъка км 49+800, контролиран според административните органи с посоченият пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км./ч.. Според наличното по преписката (по делото) фотографско заснемане на мястото, на което е разположена процесната АТСС, съгласно изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., същата е в близост до (срещу) сграда на “CHRISTIAN OF ROMA“ или в участък от републикански път II-64 след км.50+650 и категорично АТСС не е възможно да установи движение на МПС в района на км.49+800. При тези изяснени обстоятелства, настоящият касационен състав приема за установено, че нарушението, заради което е издаден процесният ЕФ, е на инкриминирано място, различно от посоченото като място на извършване на нарушението в процесния ЕФ или на път II-64, км.49+800. Неправилното посочване на мястото на извършване на нарушението в процесния ЕФ представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на фиша и представляващо достатъчно и самостоятелно основание за отмяната му. Ето защо при тези обстоятелства, като е потвърдил обжалвания пред него ЕФ, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, по същество.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР- Пловдив е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на касационният жалбоподател следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, каквито по делото се констатират в размер на 800,00 лева за две съдебни инстанции съгласно представеният списък с разноски. Очевидно е, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид разпоредбите на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., съгласно които норми, минималното адвокатско възнаграждение по дела от административнонаказателен характер, при размер на наложената глоба до 1000 лева е 400лева.

Така мотивиран и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд- Пловдив –XXIII състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №843 от 14.06.2024г., постановено по АНД №20235330203581/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив -XXII наказателен състав, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №4646783, издаден от Областна дирекция на МВР гр. Пловдив на 23.05.2021г., с който на И. Г. Б., [ЕГН], постоянен адрес в гр. Пловдив, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл.182 ал.2 т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба в размер на 50.00 лева“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на И. Г. Б., [ЕГН], сумата от 800,00 (осемстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.