Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 06.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1119
по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на К.т.б. АД /в несъстоятелност/ срещу Г.П.Х., О.Н.Р., И.А.З. и А.М.П. при условията на
солидарна отговорност, а в условията на евентуалност разделно, искове с правно
основание чл.57, ал.3 ЗБН, вр.чл.240, ал.2 ТЗ за
заплащане на обезщетение за причинени вреди в размер на 16 152 222,05 лв. от
поведение на ответниците, в качеството им на
администратори на банката /членове на
управителния съвет/, изразяващо се във вземане на решение на 16.05.2013 г. за сключване на договор за кредит с Д.5. ЕООД
от същата дата в нарушение на задълженията им по договорите за управление,
нормативните и вътрешните правила на
банката относно анализ и преценка на риска и кредитоспособността на
кредитополучателя и относно обезпечаване
на задълженията му по договора за кредит.
Съдът намира, че не се касае за евентуални претенции на
договорно или деликтно основание, а за искове, произтичащи
от т.нар. управленски деликт и твърденията не сочат
на три отделни основания, каквато теза поддържат ищците, тъй като изложените
факти са за това, че ответниците, в качеството им на
членове на УС не са изпълнили задълженията си, произтичащи от закона, договорите
за управление и вътрешните правила на банката, от което неизпълнение са
настъпили вреди. Твърдения за деликтно поведение,
излизащо извън задълженията им, следващи от качеството им по договорите за
управление и вътрешни правила, не са изложени.
Ищците твърдят, че ответниците
като членове на УС на КТБ АД/н./ са взели на 16.05.2013 г. по искане на Д.5.
ЕООД решение за отпускане на кредит в размер на 17000000 евро за срок до
10.04.2018 г., въз основа на искане, постъпило на датата на вземане на
решението на УС. Твърдят, че ответниците имат
качество на администратори по смисъла на §1, т.2, б.“а“ ДР на ЗБН за периода, в
който са били членове на управителния съвет на банката и като такива са имали
задължение да изпълняват функциите си с грижата на добрия търговец и в интерес
на управляваното дружество. Твърдят, че
решението за отпускане на кредит на Д.5. ЕООД е взето в нарушение на
задълженията им, произтичащи от договорите за управление, добросъвестността и
Правилника за кредитната дейност на банката, действал към онзи момент, тъй като
към искането за отпускане на кредит не са представени изискуемите документи
относно правния статут на кредитоискателя и предлаганото обезпечение, финансови
документи относно финансовото му състояние, не е направен правен анализ и
анализ на кредитния риск, оценка на кредитоспособността на клиента, не са
поискани документи относно предлаганите обезпечения.Въз основа на искане, към
което не са представени документи и в нарушение на процедурата по проучване и
анализ на риска във връзка с кредитната сделка, финансовото състояние на
кредитоискателя, проучването и анализа на кредитния риск, ответниците
са взели решение за отпускане на кредит, като договорът е сключен и кредитът е
изцяло усвоен на следващия ден, без решението и договора да предвиждат
предварително обезпечаване на задълженията, чрез конкретни и адекватни
обезпечения, каквито не били учредени преди усвояване на кредита, тъй като
такова условие не било поставяно в договора. Банката предприела принудително
изпълнение по договора за кредит, в рамките на което не било открито никакво
имущество на Д.5. ЕООД.
Ответникът О.Р. оспорва допустимостта на
исковете като твърди: че не е изразена воля за назначаване на синдиците на
банката; че решенията за назначаване на квесторите на КТБ АД /н/ са нищожни; че
не е спазен 2-годишния срок за предявяване на иска; че с решение на ОСА е
освободен от отговорност към банката. Оспорва исковете и по същество като
твърди, че няма източник на солидарната отговорност; че не е имал преки
задължения като ресорен директор на Дирекция „бек офис“, Дирекция „Сигурност“,
Управление „Клиенти“ и Дирекция „Проектно и инвестиционно финансиране“. Твърди,
че кредитът е отпуснат при условие, че кредитополучателя учреди в полза на
банката обезпечение в размер на 120% от размера на кредита, като усвояването е
следвало да се извърши в срок до 30.09.2013 г, след като се учредят надлежните
обезпечения.
Ответниците Г.Х. и А.П. са
депозирали общ писмен отговор, с който оспорват исковете. Оспорват активната
легитимация на ищците, като твърдят, че са се разпоредели с вземанията по
договора за кредит срещу Д.5. ЕООД. Твърдят, че липсва тяхно поведение, което е
да е в нарушение на закона, договорните им задължения и вътрешните плавила на
банката, тъй като вземането на решения за отпускане на кредити е именно
задължение на членовете на УС. При вземането на решението са съобразени вече
събраните множество данни за имущественото състояние на кредитоискателя, комуто
са били отпуснати редица кредити, преди процесния,
които той обслужвал редовно, а в някои случаи и предсрочно, като разполагал с
активи на значителна стойност към датата на отпускане на кредита, а и след тази
дата към датата, на която ответниците са освободени
от длъжност, които активи включват недвижим имоти, дялове и акции, вземания на
значителна стойност, включително по банковите сметки в КТБ АД. Оспорват да
съществува тяхно задължение при вземане на решение за отпускане на кредит да се
изисква в договора за кредит отпускането му да е поставено под условие на
учредяване на обезпечения, като твърдят, че решението и договора за кредит
предвиждат достатъчно обезпечения, такива са учредени, а ако не са били
учредени, то това няма причинна връзка с поведението на ответниците
и с вземането на решение за отпускане на кредита. Оспорват да е налице вреда,
произтичаща от решението за отпускане на кредит, като оспорват вземанията по
кредита да са несъбираеми, а ако са такива, то това е настъпило в причинна
връзка с поведение не на ответниците, а на
назначените квестори и синдици на банката, които не са предприели никакви
подходящи действия за събиране на кредита и обезпечаване на претенциите.
Оспорват да имат каквато и да било вина за несъбираемостта на вземанията по
договора за кредит с Д.5. ЕООД.
Ответникът И.З. чрез назначения му
особен представител оспорва иска, като твърди, че синдиците са се разпоредили с
вземанията по договора за банков кредит срещу Д.5. ЕООД.Поддържа същите
твърдения като ответниците Х. и П., а именно, че при
вземане на решението за отпускане на кредита кредитополучателят Д.5. ЕООД е
разполагал със значителни активи парични средства по банкови сметки, недвижим
имоти, акции и дялове, вземания, че решението предвижда учредяване на
достатъчно обезпечения, като е сключен ни договор за особен залог на вземания,
а невписването му не влияе върху учредяването на обезпечението, а върху противопоставимостта му на трети лица. Твърди, че към датата на освобождаването му от длъжност
кредитът на Д.5. ЕООД е редовно обслужван, като настъпило след това
неизпълнение, респективно невъзможност за принудително изпълнение е в причинна
връзка с бездействие на лицата, на които е възложено управлението на банката
след отнемане на лиценза за банкова дейност.
В допълнителната искова молба ищците
поддържат, че претенциите се основават на специалната разпоредба на чл.57 ЗБН,
поради което и взети решения за освобождаване на ответниците
от отговорност като членове на УС преди откриване на производство по
несъстоятелност на банката са ирелевантни.Считат,че
солидарността в отговорността на ответниците
произтича от съизвършителството, тъй като е деликтна, като разпределението на функциите между членовете
на УС е без правно значение, тъй като вредите произтичат от взетото решение за
отпускане на кредита, в което са участвали и четиримата ответници.
Решението за отпускане на кредит не предвиждало конкретни обезпечения, нито
учредяването им като условие за отпускане на кредита, което нарушава
изискванията на правилника за кредитиране, както и изискванията за полагане на
дължимата грижа при осъществяване на управлението на банката и в причинна
връзка с което решение са настъпили вреди за банката.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
По становище на съдебния състав
разпоредбата на чл.57, ал.3 ЗБН не предвижда отделен и нов вид гражданска
отговорност, а урежда специална легитимация на синдика на банка в
несъстоятелност, респективно определен преклузивен
срок за предявяване на искове за вреди срещу определени лица, които по силата
на трудов или граждански договор са заемали определени длъжности или са
разполагали с представителна или функционална власт да определят дейността и
финансовата политика на банката и/или да сключват сделки от нейно име.
Доколкото ЗБН предвижда легална дефиниция на понятието „администратори“ на банката, която обхваща
различни категории лица, чието правоотношение с банката, произтича от различни
юридически факти, то и отговорността на всяка от включените в общото понятие
лица се предопределя от вида на това правоотношението. В този смисъл
неоснователни са доводите на ищеца, че чл.57, ал.3 ЗБН е специална разпоредба,
изключваща приложението на общите разпоредби за гражданската отговорност, в
противоречие с която теза сам ищецът се позовава на разпоредбите на ЗЗД относно
презумпцията за вина, който именно закон представлява общият такъв.
Следователно доколкото твърденията на
ищеца са, че ответниците за участвали в управлението
на банката по силата на учредено им мандатно правоотношение с договори за
управление, то твърденията за нарушение на произтичащите от закона и договорите
задължения в това им качество, обуславят квалификация на исковете по чл.57,
ал.3 ЗБН, вр. чл.240, ал.2 ТЗ.
Неоснователни са направените от ответниците
възражения във връзка с допустимост на производство за липса на изразена воля
за назначаване на синдиците на банката, за нищожност на решенията за
назначаване на квесторите на КТБ АД /н/,
за неспазен 2-годишния срок за предявяване на исковете, както и за липса
на легитимация на ищеца поради разпореждане с вземането по договора за кредит
към Д.5. ЕООД.
Страна в производството е К.т.б. АД
/н./, който извод следва от систематичното място на ал.57, ал.3 ЗБН, като
цялата разпоредба е озаглавена „Събиране на вземанията на банката“ и съпоставката й с отменителните
искове, предвиждащи самостоятелна легитимация на синдиците по определени искове,
посочени в съгласно чл.62 ЗБН, съответно
банката се представлява от вписаните в търговския регистър синдици, като
инцидентна проверка относно предпоставките за вписване в настоящото
производство е недопустима, а действителността на решението за назначаване на
квестори и без каквото и да било значение за настоящото дело.
Съответно исковата молба е подадена на
23.03.2017 г., с което е спазен срока по чл.57, ал.3 ЗБН, който по становище на
настоящият състав тече, считано от назначаването на временен синдик на банката,
в несъстоятелност, какъвто в случая е назначен, считано от 26.03.2015 г.
Не касаят допустимостта на
производството възраженията относно съществуването на взето решение за
освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет и относно
извършеното от банката разпореждане с вземанията й по договора с Д.5. ЕООД, тъй
като са правоизключващи, респективно относими към основателността на исковете.
В
тежест на ищеца е да докаже твърденията си ответниците
да са били членове на УС на банката и в това си качество да са взели решението
за отпускане на кредит на Д.5. ЕООД от 16.05.2013г., които обстоятелства не са
спорни, както и твърденията си относно съществуването на конкретни произтичащи
от договорите за управление и вътрешните правила на банката изисквания относно
съдържанието на договорите за кредит, процедурата по проучване и комплектоване на исканията за кредит, както и относно
изискванията за обезпечаването им. Следва да докажат и твърденията си относно
конкретно настъпили вреди във връзка с решението за отпускане на кредит.
Ответниците следва да докажат
възраженията си относно съществуването на документи, установяващи твърдяното от
тях финансово състояние, кредитоспособност и нисък кредитен риск по отношение
на кредитополучателя Д.5. ЕООД и искания конкретен кредит, както и твърденията
си относно разпределение на функции, освобождаване от отговорност, които считат
за относими към възникването и освобождаването им от
отговорност за вреди.
Не са спорни и не се нуждаят от
доказване обстоятелствата относно
вземането на решение за сключване на договор за кредит с Д.5. ЕООД на
16.05.2013 г., както и че към тази дата ответниците
са били членове на управителния съвет на К.т.б. АД, като във връзка с
възраженията им следва да се посочи, че по делото се доказва ответниците да са отстранени от длъжност с решение на УС на
БНБ от 20.06.2014 г., когато е взето и решение за поставяне на КТБ АД под
специален надзор и назначаването на квестори.
Спорни по делото са останалите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците,
а именно налице ли е неизпълнение на техни задължения, произтичащи от
мандатното им правоотношение и вътрешните правила на банката при вземането на
решение за сключване на договор за банков кредит с Д.5. ЕООД, настъпили ли са
вреди в причинна връзка с неизпълнените задължения и какво е значението на взето решение на общо събрание на акционерите
за освобождаването им от отговорност като членове на УС и извършеното от
банката разпореждане с вземанията й срещу Д.5. ЕООД.
Ответниците, в качеството
си на членове на управителния съвет имат задължения, произтичащи от общите
правила на чл.237 ТЗ да изпълняват функциите си по управление и
представителство на банката с грижата на добър търговец и в интерес на
дружеството и неговите акционери, както и задължения произтичащи от сключените договори за управление, които
представляват детайлизиране на общо формулираните в закона задължения /т.4 от
представените договори за управление/ - да организират и контролират цялостната
дейност на банката в съответствие с решенията на Общото събрание на
акционерите, Надзорния съвет и Управителния съвет;да упражняват цялостен
контрол върху текущата дейност на банката;да решават дали да се сключат и да
сключват сделки от името на банката, да управляват имуществото на банката
съгласно закона, решенията на органите й,да се разпореждат с финансови
средства, да упражняват контрол върху операциите и счетоводството; задължения
да участват в заседанията на УС;да представляват банката заедно всеки двама от
тях и т.н.
По делото е представен Правилник за кредитната дейност на К.т.б.
АД и съответните приложения към него, който е приет от УС на банката,
респективно има характера на решение на орган на банката, което ответниците по силата на изрични клаузи в договорите си за
управление, са били длъжни да спазват.
В чл. 15
от Правилника е предвидено, че кредитната дейност се основава върху принципите
на доходност, ликвидност и сигурност, както и на принципите на икономичност, разделност на функциите и компетенциите по анализа, сключването,
управлението и контрола върху кредитните сделки с цел минимизиране на кредитния
риск. Определението на кредитен риск е дадено в чл.19 и това е вероятността
банката да понесе загуби, водещи до намаление стойността на активите й в
резултат на неизпълнение на задълженията на кредитополучателите в съответствие
със сключените договори, като целта на банката при управлението на кредитния
риск е да се максимизира коригираната с риска възвращаемост чрез поддържането
на кредитна рискова експозиция във възприетите рамки по отношение на допустимия
риск.
В чл.25
от Правилника са посочени органите на управление на кредитния риск и това са
Кредитния съвет и Кредитния комитет.Съответно кредитният съвет е постоянно
действащ специализиран консултативен орган, който разглежда предложенията на
управление „Кредитиране“ и на ръководителите на подразделения за сключване на
кредитни сделки и представя обективна оценка на параметрите на предлаганата
кредитна сделка на изпълнителните директори или управителния съвет, като
числеността му се определя от Управителния съвет, а дейността му се регулира от
правила, приети от Управителния съвет и одобрен от Надзорния /чл.26/.Съответно
Кредитния комитет е орган за наблюдение, оценка, класифициране и провизиране на рисковите експозиции, в това число и на
сключените кредитни сделки, чиито състав, организация и задължения също се
установяват с вътрешни актове, чието съществуване и съдържание не се установява
по делото.
В глава
Трета от Правилника са регламентирани кредитните процедури. Искането за
отпускане на кредит се завежда в кредитен регистър в Централно управление или
съответния Финансов център, в който се подава, като съответно се проучва в
подразделението, в което е подадено от съответен специалист, на който е
разпределено от Управителя на Финансовия център или Началника на управление
„Кредитиране“ в зависимост от това къде е подадено./чл.33-35/. За всяка
кредитна сделка се извършва правен анализ от правоспособен юрист по методика,
която представлява приложение към Правилника. Съответният кредитен специалист
анализира предоставените документи и събраните сведения относно целта на
предлаганата от клиента кредитна сделка, финансовото състояние на клиента,
документите относно състоянието, правното положение и оценката на предлаганите
обезпечения, свързаността на кредитоискателя, както и относно кредитния
рейтинг, за който се изготвя оценка по методика, представляваща приложение 1а към Правилника. Писменото становище на
кредитния специалист от съответния финансов център за сключване/отказ от
сключване на сделката се съгласува писмено от Управителя на финансовия център и
ако е положително се изпраща от последния на Управление Кредитиране, заедно с
копие на кредитното досие, в което се съхраняват всички документи във връзка с
искането, като началникът на управление „Кредитиране“ възлага на служител от
управлението да извърши нов преглед по преписката при спазване на същите
изисквания за кредитен и правен анализ вече от служители на Управление
„Кредитиране“ , а в Дирекця „Кредитен риск“ се
оценява кредитоспособността на клиента и се изготвя становище. След приключване
на процедурите по проучване на искането за кредит съответния кредитен
специалист предава кредитното досие и становищата , изготвени от Управление
„Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“ на ресорния изпълнителен директор.
Проектите на договорите по кредитна сделка, съставени и надлежно парафирани от
кредитния специалист, юрисконсулта от Централно управление, Началника на
управление „Кредитиране“ се предават на представляващите банката за вземане на
решение –чл.45, ал.1 от Правилника, като предлаганата кредитна сделка се
обсъжда от изпълнителните директори, които внасят предложението за разглеждане
чрез Председателя на Управителния съвет.
В случая
от представените по делото доказателства се установява, че предвидената
процедура изобщо не е спазена, тъй като конкретното искане за отпускане на
кредит е разгледано в деня на подаването му, без към него да са представяни
каквито и да било документи, освен решението на едноличния собственик на Д.5.
ЕООД за подаване на искането и за учредяване на обезпечение чрез особен залог
на вземания по банкови сметки в КТБ АД и за учредяване на залог/ипотека на
активи на стойност минимум 125 %.Липсват каквито и да било документи относно
правен статут, финансово състояние и притежавани, активи, оценка на същите,
липсва становище на кредитен специалист, съгласуване с ръководител на финансов
център,правен анализ, анализ на кредитния риск и
изобщо е неясно в кое точно подразделение е подадено искането, тъй като по
никакъв начин не е заведено в регистър.
Действително,
както поддържат и признават ответниците Х. и П., съгласно Правилника за кредитната дейност
членовете на управителният съвет не разглеждат представените от
кредитополучателя документи, съдържащи се в кредитното досие по всеки договор,
тъй като процедурата предвижда многостепенна проверка и оценка на тези
документи и риска от служители на различни нива и със специфична компетентност.
Спазването на предвидения алгоритъм по проучване и оценка на кредитните сделки
гарантира вземането на адекватни решения по сключване на сделки и разпореждане
с финансови средства, което да е в интерес на банката от членовете на
управителния съвет, каквото задължение те имат по силата на мандатното си
правоотношение и закона, съответно решенията на УС по приемане на Правилника за
кредитна дейност. Съответно всеки от ответниците има
и изрично предвидено задължение по общо организационно ръководство и контрол на
дейността, което включва и дейността на служителите.
В случая
и в съответствие с Правилника на обсъждане при вземане на решение за сключване
на кредитната сделка на членовете на УС се представят най-малкото проекто-договорите, които я касаят, като спазването на
процедурата по проучване се удостоверява с подписите на посочените в чл.45,
ал.1 от Правилника лица - кредитния специалист, юрисконсулта от Централо управление, Началника на управление „Кредитиране“,
като по делото не се доказва подписаният договор за кредит да е бил съгласуван
по предвидения начин и ответниците да са обсъждали именно такъв документ.
Следователно
по делото се установява, че при сключването на договора за кредит от 16.05.2013
г. ответниците са в неизпълнение най-малкото на
задълженията си да спазват решенията на УС, обективирани
в Правилника за кредитната дейност.
За да
носят отговорност ответниците обаче е необходимо
именно във връзка с неизпълненото задължение при вземане на решението за
сключването на сделката за банката да са настъпили вреди.
Не се
доказва по делото обаче в причинна връзка с нарушената процедура по проверка и
оценка на искането за кредит да са настъпили вреди за банката.
Действително
се установява, че решението на УС за сключване на договора за кредит предвижда
единствено учредяване на особен залог върху активи на стойност минимум 120 % от
стойността на кредита, без те да са конкретизирани, като поставянето на подобно
условие изпълнява изискванията за добросъвестно изпълнение на задълженията на ответниците.
Неоснователни
са доводите на ищеца, че липсата на конкретизация на активите, които да
послужат за обезпечение, респективно поставянето на учредяването им като
условие за предоставяне на кредита са довели до предоставяне на средства от
банката, без обезпечаване на възможността за принудително им събиране.
На първо
място Правилника за кредитиране на съдържа никакви конкретни изисквания относно
вида на обезпеченията, нито задължително изискване за
обезпеченост на всички кредити.
На второ
място по делото се установява, че в деня на сключване на договора за кредит е
сключен и договор за особен залог на вземания на кредитополучателя от КТБ АД.
Вписването на този договор в ЦРОЗ и без правно значение за действителността му
с оглед действаща към датата на сключването му правна уредба, съгласно която
вписването има значение само за противопоставимостта
на правата на заложния кредитор, като невписването му не е довело до никакви
негативни последици, тъй като до поставянето на банката под специален надзор не
се установява да е възникнало неизпълнение на кредитополучателя, обуславящо
необходимост от принудително изпълнение, а след тази дата учредяването на залог
върху вземания от КТБ АД е без всякакво практическо значение.
На
следващо място сключеният договор за кредит съдържа изискване за учредяване на
обезпечение чрез активи на определена стойност и макар и учредяването му да не
е поставено като изискване за усвояване на кредита изрично, то доколкото срокът
за усвояване на кредита изтича след срока за учредяване на обезпеченията,
а изпълнението на всички условия по договора, каквото е и учредяването на
обезпечение, е основание за банката да откаже предоставяне на кредита/т.7 от
договора/, то задължение да следи за липсата
на учредени при усвояването му други обезпечения извън залога на вземания е на
съответния служител, който е разрешил предоставяне на средствата за усвояване,
още повече, че кредита се предоставя и за специална цел – закупуване на акции, която
също подлежи на доказване. Следователно липсата на достатъчно обезпечения не е
в причинна връзка със самото решение на УС за сключване на договора за кредит,
а с последващи действия на други лица.
Въпреки
нарушенията в процедурата по разглеждането на конкретното искане по делото се
установява, че с дружеството Д.5. ЕООД са сключвани множество договори за
кредит преди този от 16.05.2013 г., като към 16.05.2013г. банката е разполагала
с необходимите документи за правното му положение, притежаваните активи, данни
за свързаност, съответно нееднократно е извършвана оценка на
кредитоспособността на дружеството- представени са формуляри/приложение 1в към
Правилника/ за комплексен кредитен рейтинг от 31.12.2012 г., 31.01.2013 г.,
28.02.2013г.,31.03.2013г., както и за определяне на вътрешен кредитен рейтинг
към 31.12.2012г.,представяни са баланси към края на всяка година след 2009г., включително
към края на 2012 г. и 2013 г., извършвани са прегледи и анализи на сключените
договори за кредит и на финансовото състояние по представените отчети, които
съдържат заключения на съответните изготвили ги длъжностни лица, че дружеството
има много добър рейтинг, изпълнява задълженията си, включително предсрочно,
като съответните доклади и анализи касаят период непосредствено предхождащ
сключването на договора от 16.05.2013 г., респективно заключенията им са
валидни и към датата на сключването му.
От
представените документи за сключените договори за кредит с Д.5. ЕООД, поканата
от банката за обявяване на предсрочна изискуемост и издадените заповеди за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителни листове по гр.д.№ 63293/2015 г.,
63304/2015 г., 63298/2015 г., 63295/2015 г. на СРС, се установява, че по процесния договор за кредит и по сключените преди него
договори от 30.09.2009 г., 15.03.2010 г., 22.07.2011г., 19.10.2012 г. кредитополучателят
е изпълнявал задълженията си да заплаща погасителните вноски, като е изпаднал в
просрочие едва след поставяне на банката под
специален надзор, като най-ранното просрочие е от 25.06.2014 г. по договорите за кредит от
15.03.2010 г., 22.07.2011г., 19.10.2012 г. и процесния
договор, а по договора за кредит от 30.09.2009 г. – от 25.07.2014 г. Нещо
повече, по процесния договор за кредит Д.ЕООД е
погасило освен дължимите лихви от датата на сключване на договора до 25.05.2014
г., и повече от половината от усвоената главница от 17000000 евро, като
непогасената част е в размер на 8258500 евро съгласно издадената по искане на
ищеца заповед за изпълнение. Следователно въз основа на поведението на
кредитополучателя Д.5. ЕООД по договорите му за кредит с КТБ АД не може да се
направи извод за лошо финансово състояние на Д.5. ЕООД, за системно неизпълнение,
висок кредитен риск, респективно нарушенията на процедурата по проверка и
оценка на риска не са довели до вземане на решение от ответниците
за сключване на сделка, която представлява неоправдан риск с оглед обичайната дейноста на банката, която по презумпция е рискова.
От
представените справки от Агенция по вписвания се установява, че към датата на
сключване на договора за кредит, към датата на освобождаване на ответниците от длъжност на 20.06.2014 г. и датата на
справката – 31.10.2017 г. дружеството Д.5. ЕООД притежава недвижими имоти –
поземлени имоти и сгради в гр.София и общинаП.. От
представения договор за цесия от 06.03.2015 г., сключен между Д.5. ЕООД и А.
ЕООД се установява, че Д.ЕООД се е разпоредило със свое вземане срещу Е.2003
ЕООД в размер на 3300000.Доказва се, че към 10.01.2012 г. Д.5. ЕООД е притежавало акции във В.П.АД, които е заложило в полза на КТБ АД с
джиро от 10.01.2012 г. и се доказва и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че синдиците на К.т.б. АД са се разпоредили с вземанията на банката
по договора за кредит от 16.05.2013 г., сключен с Д.5. ЕООД при неясно какви
условия и следователно съдът приема, че не се доказва твърденията за
несъбираемост на вземанията, като доказателствената
стойност на издаденото съдебно удостоверение от ЧСИ А. Б.за липса на имущество удостоверява
единствено безрезултатността на собствените му действия по принудително
събиране на вземанията, но е в противоречие със събраните по делото
доказателства.
Въз
основа на всички тези факти относно имущественото състояние и Д.5. ЕООД и
извършеното разпореждане съдът приема, че решението на ответниците
от 16.05.2013г. не е довело до сключването
на високо рискова сделка с кредитополучател, чието финансово състояние и правно
положение изключва възможносттите му да върне
получения кредит доброволно или възможностите за принудителното му събиране,
тъй като всички кредити на дружеството са обслужвани редовно до датата на
вземането на решението, а и след тази дата в период на повече от година,
кредитополучателят притежава недвижими имоти, права върху акции и вземания, не
е обявен в неплатежоспособност, а вземанията срещу него са осребрени по
усмотрение на синдиците и следователно имат пазарна стойност.
По
изложените съображения съдът приема че предявените искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Право на
разноски при този изход от спора имат ответниците,
които не са претендирали и представили доказателства да са направили такива.
К.т.б. следва да бъде осъдена да заплати
дължимата държавна такса в размер на 646088,88 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.т.б. АД /в несъстоятелност/ срещу Г.П.Х.,ЕГН **********, О.Н.Р., ЕГН **********, И.А.З.,
ЕГН ********** и А.М.П., ЕГН **********
при условията на солидарна отговорност, а в условията на евентуалност -разделно,
искове с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН, вр.чл.240,
ал.2 ТЗ за заплащане на обезщетение за причинени вреди в размер на 16 152
222,05 лв. от поведение на ответниците, в качеството
им на администратори на банката/членове на управителния съвет/, изразяващо се
във вземане на решение на 16.05.2013 г.
за сключване на договор за кредит с Д.5. ЕООД от същата дата в нарушение
на задълженията им по договорите за управление, нормативните и вътрешните правила на банката относно анализ
и преценка на риска и кредитоспособността на кредитополучателя и относно обезпечаване на задълженията му по договора
за кредит..
ОСЪЖДА
К.т.б. АД – в несъстоятелност, ЕИК ******* да заплати по бюджетната
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 646088,88 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: