№ 14865
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря НАДИН М. БАКАЛОВА-ЯНКОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110168030 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК
Ищецът в исковата молба, подадена на 14.12.2022г., поддържа, че не е навършил
пълнолетие и че ответникът А. Е. В. и Т. И. Г. са негови родители. Твърди, че се нуждае от
средства за съществуване, които не се доставят от баща му, въпреки че същият разполага с
материални възможности. Моли съда да осъди ответника да му заплати издръжка в размер
на 350 лв. месечно за периода м.юли 2022 г. – 14.12.2022 г., както и да му заплаща месечна
издръжка в размер на 350 лв., считано от 14.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът пледира за уважаване на исковете в минимален размер, оспорва
претенцията за минал период от време, като счита, че претенцията от 350 лева е завишена.
Излага доводи за това.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Ищецът е малолетен (на 2 г. и 5 месеца) и е дете на ответника. Той се е нуждаел,
респ. се нуждае, от средства за съществуване и социално-културно развитие (доколкото
всеки човек има нужди от такива, макар и на такава крехка възраст). Майката на ищеца
получава месечен брутен доход от около 3000 лева, а ответника – около 750 лева. При това
положение, съдът счита, че ответникът, като лице в трудоспособна възраст, може да заплаща
на ищеца месечна издръжка в размер на 250 лв. По-голяма издръжка, предвид материалните
възможности на ответника, последният не следва да заплаща, предвид и възрастта на детето,
което за сега единствено посещава детско заведение. От доказателствата по делото не може
да се направи извод, че до настоящия момент бащата е плащал издръжка на детето.
Твърдяното от ищеца, а именно:че бащата не се интересува от детето, не го вижда и не се
грижи по никакъв начин за него, не се оспори от страните и не се представиха
доказателства в обратния смисъл. Соченото обстоятелство от ответника, че имат договорки
1
с майката за негова неангажираност спрямо детето в случая е ирелевантно.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Ал. 2
предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ (една четвърт) от размера на
минималната работна заплата, установен с ПМС № 316/20.12.2017г., т.е. на 195.00 лева.
Нуждите на всяко от децата се определят от обикновените условия на техния живот,
като се вземат предвид възрастта и всички обстоятелства, които са от значение за случая.
Нуждите са винаги конкретни. В настоящата ситуация не са посочени конкретни нужди на
детето, обосноваващи издръжка от 350 лева, независимо от икономическата обстановка в
страната. Тези потребности се задоволяват с парични средства на майката, която реализира
доход, от около 3 000 лева месечно/вж. справка НОИ, л.49/.
Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка
и показател за размера й. Възможността също е винаги обективна и конкретна. Не се
доказва по делото обаче какви са възможностите на бащата да изплаща издръжка в размер,
който се претендира от ищеца. От справки в НАП и НОИ е видно, че той се осигурява на
минималния осигурителен праг, равен на минималната работна заплата за съответния
период. Дори това обстоятелство да не показва действителния размер на реализирания от
него месечен доход, в тежест на ищцовата страна е да докаже размерът на реалните доходи,
което в случая не е сторено. Следва да се отбележи, че ответникът има още две
непълнолетни деца, за които се грижи.
Като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че предявените
искове са частично основателни и осъжда ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка
в размер на 250 лв., считано от м. юли 2022 г. до 15-то число на съответния месец, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, а до пълния претендиран размер
от 350 лева да се остави без уважение като неоснователен. Размерът от 250 лева е близък до
минималния такъв, имайки предвид динамичното изменение на минималната работна
заплата за страната и това, че детето расте и съответно разходите му за издръжка се
увеличават.
Бащата е в трудоспособна възраст, няма данни за заболявания, макар да отглежда
още две непълнолетни деца, то те се отглеждат в семейна среда, което е по-благоприятно
обстоятелство от отглеждане на дете от един родител, поради което ответникът следва да
положи усилия за осигуряване на издръжка на ищеца.
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
360 лв. (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ГПК), както и разноски за
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца в размер на 486.00 лв. (чл. 78,
ал. 6 от ГПК), съразмерно с уважената част от исковете, като съдът уважава разноски до
размер на 680 лева, за които има доказателство за реално платени суми, а не признава
разноски в размер на 300 лева допълнително адвокатско възнаграждение, тъй като няма
доказателства тази сума да е платена от ищеца, а и липсва основание за това и в този смисъл
възражението за прекомерност е неоснователно.
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна
издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал. 1 ГПК).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Е. В., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете К. А. В., ЕГН
**********, действащо чрез неговата майка и законен представител Т. И. Г. , ЕГН
2
**********, месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от
01.07.2022г. до 15-то число на месеца, до настъпване на законна причина, изменяща размера
й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143, ал. 2, във вр. с чл. 149 от СК, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на
основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка в останалите
им части – до пълния предявен размер от 350.00 /триста и петдесет/лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА А. Е. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата от 360.00
(триста и шестдесет ) лева – държавни такси , на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Е. В., ЕГН **********, да заплати на К. А. В., ЕГН **********,
действащо чрез неговата майка и законен представител Т. И. Г. , ЕГН **********, сумата от
486.00 (четиристотин осемдесет и шест) лева – разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му .
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3