Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 141
28.02.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Светла Иванова
и в
присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 1202 по описа на Административен съд – Хасково за
2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на В.Х.М., ЕГН: **********, адрес: ***, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 317/07.11.2022 г., постановено по АНД
№ 591/2022 г. по описа на Pайонен съд – Хасково, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-1253-000663/15.06.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР - Хасково.
Касационният
жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено
в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Съдът неправилно и до голяма степен бланкетно анализирал
събраните по делото доказателства, игнорирал изцяло събрани доказателства и
дори се позовал на несъществуващи доказателства. В нарушение на правото на
защита на жалбоподателя липсвало произнасяне по доказателствени искания и не били
събрани доказателства, имащи значение за разкриване на обективната истина по
делото, с което било нарушено правото на защита на наказаното лице. Жалбоподателят
моли да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено решението на Pайонен съд - Хасково, постановено по АНД №
591/2022 г. по описа на същия съд и делото да бъде решено по същество, като бъде
отменено изцяло оспорваното наказателно постановление, като незаконосъобразно
или същото да бъде изменено. Жалбоподателят моли, при уважаване на касационната
жалба, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и за двете
съдебни инстанции.
Ответникът
– НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ В ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – Хасково не се
явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, съответно не
изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА -
ХАСКОВО намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на
решението на районния съд като правилно.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана
по същество, същата е основателна.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 22-1253-000663/15.06.2022 г., издадено от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Хасково, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на В.Х.М.,
ЕГН : ********** ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец. Съдът е приел за установено от фактическа
страна, че на 12.04.2022 г., около 10:48 часа, в гр.Х., по бул.*** до Автогара - Хасково,
в посока към бул***, жалбоподателят
управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес“ рег.№*******. От страната на
Автогара - Хасково се намирали св.Ж.И.и св.К. М.- мл.автоконтрольори, с
патрулен автомобил. Когато преминавал покрай патрулния автомобил, двамата
автоконтрольори забелязали, че водачът говори по мобилен телефон и държи волана
с една ръка. По тази причина св.Ж.И.подал сигнал със стоп палка на В.М..
Последният не спрял и продължил движението си в посока към бул.“Г.С.Раковски“. Впоследствие
В.М. бил настигнат и спрян. Била установена самоличността му. В негово присъствие
му бил съставен АУАН Серия GA № 514830/12.04.2022г., в който били отразени
горните констатации. Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Излагайки правните си
изводи, съдът е посочил, че жалбоподателят е бил длъжен да изпълни задължението
си по чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи като
водач на пътно превозно средство да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. С оглед събраните по делото доказателства съдът е
приел за установено извършването на вмененото на жалбоподателя административно
нарушение. За това нарушение нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 предвиждала
наказание глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 до 6 месеца. На жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на
100 лв., тоест наказанието било индивидуализирано в размер над минимума и под
средата. Не се ангажирали доказателства за допълнителни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка съдът е приел, че това наказание
е правилно определено от органа. Освен това на М. било наложено и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, което било
индивидуализирано на минимума.
Извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, настоящата инстанция намира, че доводите, изложени в
касационната жалба, са основателни, респективно, че е налице основание за
отмяна на обжалваното решение. В тази връзка, като е приел, че описаното в АУАН
и НП нарушение на чл. 103 от ЗДвП е установено от обективна и субективна страна
и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е допуснал нарушения
при анализа и оценката на доказателствата, довели до постановяване на решение в
противоречие с материалния закон.
Нормата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължението за водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Тоест за осъществяването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП
следва да е налице подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен
орган, който да е предназначен за конкретен водач на ППС, като въпреки
възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задълженията си, установени в
цитираната разпоредба. Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, при спиране на пътно
превозно средство за проверка или оказване на съдействие служителят от органите
за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. Униформен полицай
може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.
Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, от своя
страна, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Настоящият касационен
състав счита, че вмененото на В.Х.М. административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП не е доказано по несъмнен и категоричен начин от доказателствата, събрани
в производството пред районния съд. В тази връзка следва да се има предвид, че
в случай на ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение по
чл. 103 от ЗДвП, при изложено в жалбата изрично възражение, че сигналът е бил
неясен и са налице съмнения за неговото правилно възприемане от нарушителя,
какъвто е настоящият случай, то в тежест на административнонаказващия орган е
при условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на
извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи
и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за
спиране, и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен
извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е, че този сигнал се отнася до
него, както и посоченото място за спиране. Доказването може да стане или като в
АУАН се опишат подробно тези обстоятелства и се ползва презумптивното
доказателствено значение на АУАН или като актосъставителят, съответно други
свидетели ги установят по несъмнен начин при разпита им в съдебно заседание. В
случая, от една страна, в документите от административнонаказателната преписка
подробно описание на посочените обстоятелства липсва, а, от друга, анализът на
показанията на свидетелите не обосновава извода, че подаденият сигнал е бил
достатъчно ясен и недвусмислен, за да бъде възприет като такъв от страна на
водача. Доколкото възприемането от водача на ППС на подадения сигнал, като
такъв за спиране, се явява съществен елемент от състава на нарушението по чл.
103 от ЗДвП, то наличието му следва да бъде установено по категоричен и
безспорен начин в процеса, за което носител на доказателствената тежест е
административнонаказващият орган. В случая нито един от разпитаните свидетели
не е посочил кой и как е подал сигнала за спиране, като и нито един от тях не е
установил дали подаденият сигнал е бил възприет от жалбоподателя или не. В този
смисъл от страна на наказващия орган не е проявена необходимата процесуална
активност, респективно не са представени надлежни доказателства, които да
опровергаят възраженията на жалбоподателя. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН,
административнонаказателната отговорност на дееца може да бъде ангажирана, само
ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо. Съгласно
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в административнонаказателния процес се
прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за невиновност,
разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и
забрана за осъждане, само заради това, че нарушителят не е доказал възраженията
си. С оглед гореизложените принципни съображения и предвид изрично направеното
възражение на жалбоподателя, че
подаденият сигнал е бил неясен и не е могло да бъде установено дали се отнася до него и доколкото
административнонаказващият орган, както се посочи, не е ангажирал каквито и да е
безспорни доказателства за обстановката при извършване на вмененото на
жалбоподателя нарушение, то следва да се приеме, че нарушението по чл. 103 от ЗДвП
не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, съответно ангажирането
на административно наказателната отговорност на касатора на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на горната разпоредба, е незаконосъобразно.
Като не е съобразил всичко това, районният съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение, в противоречие с материалния закон, поради което решението
следва да бъде отменено, след което да се постанови решение по същество, с
което се отмени процесното наказателно постановление.
При този изход на
делото направеното от страна на процесуалния представител на касатора искане за
присъждане на възнаграждение за процесуалното представителство при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) е основателно. В чл. 38, ал.
2 от ЗА е предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение; съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая,
налице са предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА и на адвоката, оказал безплатна
правна помощ, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера,
определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Приложима за случая е
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което ОД на
МВР - Хасково следва да бъде осъдена да заплати на адвоката, оказал безплатна
правна помощ, сумата в размер на 800 лв., разноски по делото за двете
инстанции.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 317/07.11.2022 г., постановено по АНД № 591/2022 г. по описа на Pайонен съд –
Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 22-1253-000663/15.06.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – Хасково, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на В.Х.М., ЕГН : **********
***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 1 месец.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ХАСКОВО да заплати на адвокат Х.Й.Х.,*** адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в
размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.