РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. С., 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20222200100519 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от КОНПИ срещу М. Е. Б. и К. С. И. с правно
основание чл. 153 ал. 2 от ЗПКОНПИ и цена на иска 292 515.50лв. Сочи се, че
с решение № 2884/24.08.2022 г. на КПКОНПИ е образувано производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа
на постъпило уведомление от ОП– С., с което се уведомява Комисията, че по
ДП №12 КП/21 г. по описа на ОД на МВР - С. в качеството на обвиняем е
привлечено лицето М. Е. Б. за това, че на 30.01.2021 г. , без надлежно
разрешително, е държал с цел разпространение високо рисково наркотично
вещество - канабис марихуана с нетно тегло 1,5 кг., представляващо
престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1 предл. 4 алт. 1 от НК.
Престъплението попада в приложното поле на чл. 108 ал. 1 т. 25 от
ЗПКОНПИ.
Сочи се, че наказателното производство срещу М. Е. Б. е приключило с
одобрено от ОС – С. споразумение, влязло в сила 09.04.2021 г., съгласно което
е признат за виновен и му е наложено наказание в размер на 1 г. 9 мес.
лишаване от свобода, което се отлага за изпитателен срок от 4г., както и
наказание глоба в размер 5 000 лв.
С протокол от 11.02.2021 г. е образувана проверка за устанорвяване
значително несъответствие в имуществото на лицето М. Е. Б., като е
изследвано гражданското му състояние и имущественото такова.
Периодът на проверката по отношение на проверяваното лице е от
11.02.2011 г. до 11.02.2021 г. Срокът на проверката е удължен с 6 месеца до
11.08.2022 г.
1
Проверка е извършена и по отношение на бившата съпруга - К. С. И.,
дъщерята Д. – М. М. Б. и лицето, с което фактически съжителства Н. Д.а Ш.а.
Извършена е проверка на наличното имущество към датата на започване
на проверката, участие в търговски дружества, недвижими имоти, МПС-та,
като е събрана и данъчна осигурителна информация, банкова информация по
години, издръжка на семейството, задгранични пътувания, както и анализ на
контролираните юридически лица. Изготвен е от Комисията анализ за
определяне на значително несъответствие през проверявания период за всяка
година поотделно.
На основание чл. 153 ал. 2 от ЗПКОНПИ, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което се отнеме в полза на държавата имущество от
М. Е. Б. и К. С. И. с обща цена на иска 292 515.50 лв., като претендираното
имущество за отнемане е конкретизирано по отношение на вид и стойност.
Исковата молба е връчена редовно на двамата ответници. В
законоустановения срок всеки от тях е депозирал писмен отговор.
В отговора, депозиран от К. И. С. се излагат съображения, че искът е
неоснователен и недоказан, като същият се оспорва по основание и размер,
както и начина на формиране на главницата и формираните разноски.
Посоченото в исковата молба се твърди, че не кореспондира с действителното
фактическо положение. Не са налице условията за отнемане в полза на
държавата на имуществото, описано в исковата молба, независимо че са
приложени многобройни писмени доказателства. От същите се твърди, че не
може категорично да се заключи, че посочените суми, МПС и недвижими
имоти в исковата молба са били придобити от ответника от неустановен
източник, както и че е налице значително несъответствие. Твърди се, че по
делото няма никакви преки или косвени доказателства, относно наведеното
твърдение за значително несъответствие. Не е доказан фактическият състав за
реализиране отговорността на ответницата, особено към началото и края на
проверявания период. Оспорват се исковете с доводи, че приетите и
използвани от комисията пазарни цени на семейното и несемейно имущество е
формирано неправилно, тъй като игнорира действителните придобивни цени
на това имущество, а именно цените посочени в документите на
придобиването им, които са заплатени от ответниците при придобиване на
имуществото. Навеждат се конкретни и подробни възражения по отношение
на претенцията по отнемане на семейното жилище. На основание изложеното,
от съда се иска да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен и недоказан, тъй като ответницата не е живяла с ответника
през целия проверяван период. Твърди се, че ответникът и ответницата дълги
години не са живели заедно и на практика са били много време във фактическа
раздяла, преди да се разведат и участието на ответницата в значителното
несъответствие следва да се изключи. Претендират се да бъдат присъдени
направените съдебни и деловодни разноски, адвокатски хонорар. Представят
се справка за трудовите възнаграждения на отв. К. С. И., ведно с превод на
2
лицензиран преводач. Заявени са доказателствени искания.
Депозиран е писмен отговор от М. Е. Б., с който се оспорва исковата
молба в нейната цялост, като се навеждат възражения за недопустимост на
исковете и за тяхната неоснователност. Във възраженията по същество са
наведени подробни правни доводи, обосноваващи неоснователност на
претенцията. Сочи се, че в исковата молба са наведени редица неверни
фактически и правни твърдения, по които се излагат подробни възражения в
17 пункта, посочени подробно по вид. Навеждат се твърдения, че родителите
на М. Е. Б. са живели и работили до 2011 г. в САЩ, където са реализирали
доходи. Впоследствие само за 2015 Е. Б. е работил отново за известен период в
САЩ. За този период те са кумулирали доходи, които непрекъснато за
изпращали на децата си в България. Представят данъчни декларации за този
период, подавани в САЩ. Сочи се, че след завръщането си в България, Р. Н.
има лекарска практика, която упражнява чрез собственото си търговско
дружество - амбулаторна първична извън болнична медицинска помощ –
„Росинда“ ЕООД. Представят подадените от “Росинда“ ЕООД годишни
данъчни декларации /ГДД/, от които е видно какви печалби са реализирани и
декларирани. Тези печалби впоследствие са били разпределяни като
дивиденти в полза на собственика по банков път. Представят и извлечение от
банковата сметка на Е. Б., от която е видно, че по сметката си е получавал
пенсия от НОИ и пенсия от Щатското правителство на САЩ за положения от
него труд и платени осигуровки там. Твърди се, че както преди проверявания
период , така и по време на същия М. Б. е бил подпомаган от своите родители,
които както са му изпращали парични средства, така и са му давали пари в
брой. През тези години семейството има както отчуждени имоти и МПС, така
и Р. Н. е получила приходи от продадени наследствени имоти, за които също
представят доказателства. Допълнително Е. Н. е получавал и доходи от
работата си в чужбина, които са му били привеждани от близки, чрез Експрес
Сървис. През проверявания на сина им период, както и непосредствено преди
него, са придобили недвижими имоти, част от които са продадени
впоследствие. Предвид това се твърди, че следва да се направи безспорния
извод, че ответниците са разполагали със значителни доходи, доказателства за
които представят. Молят съда да постанови решение, с което отхвърли
исковите претенции като неоснователни и постанови присъждане на
сторените съдебни и деловодни разноски.
От фактическа страна се установява следното :
Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е предявила
иск по реда на чл.153, ал.2 от ЗОНПИ срещу ответниците М. Е. Б., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: град С., ж.к. „С. к.“ № **, вх. *, ет.
*, ап. * и К. С. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., кв.
„Д.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **. След входиране на исковата молба е постановено
ТР по ТД №4/21 г. на ОСГК на ВКС. При съобразяване на постановките в
същото е направен частичен отказ от иск и изменение на иск, като се
претендира отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
3
имущество на обща стойност 202 015 лв. на следното недвижимо имущество:
1. От М. Е. Б., ЕГН **********, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка
с чл. 141 от ЗПКОНПИ, с цена на иска 15 лв.:
10 дружествени дяла всеки по 1 лв. на обща стойност от 10 лв. от
капитала на „МИРО-МБ-2017“ ЕООД, ЕИК ***********.
5 дружествени дяла всеки по 1 лв. на обща стойност от 5 лв. от капитала
на „ЕВРО ЕЛЕКТРОНИКС 7“ ООД, ЕИК: *********.
2. От К. С. И., ЕГН **********, на основание чл. 142, ал. 2, т. 4, във впъзка
с чл. 141 от ЗПКОНПИ, с цена на иска 170 000 лв.:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.522.89.2.4, с
предназначение Жилище, Апартамент с площ 120,57 кв.м., находящ се в
гр. С., бул. "П. Х.“ № ****** {по нотариален акт за покупка с адрес: ул.
„И.“ № *, ет. *, ап. *) при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -
67338.552.89.2.3, под обекта - 67338.552.89.2.26, 67338.552.89.2.25,
67338.552.89.2.34, 67338.552.89.2.33, 67338.552.89.2.27, над обекта-
67338.552.89.2.8, ведно с избено помещение № 4, с площ 5,08 кв.м., при
граници: североизток - избено помещение № 5, югозапад - външен зид,
северозапад - коридор, югоизток - външен зид, заедно с 18,76 кв.м. от
общите части на сградата.
3. От М. Е. Б., ЕГН **********, на основание чл. 151. във вр. с чл. 142, ал.
2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ. с цена на иска 16 000 лв.:
- Сумата в размер на 16 000 лв., представляваща 1/2 част от пазарната
стойност на лек автомобил с per. № ********, марка и модел „Инфинити ФХ
50“, към датата на отчуждаването му. /отчужден след края на проверявания
период/
4. От К. С. И., ЕГН **********, на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2,
т. 4, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, с цена на иска 16 000 лв.:
- Сумата в размер на 16 000 лв., представляваща 1/2 част от пазарната
стойност на лек автомобил с per. № ********, марка и модел „Инфинити ФХ
50“, към датата на отчуждаването му. /отчужден след края на проверявания
период/
По досъдебно производство № 12 КП/2021 г. по описа на ОД на МВР -
С., пр.пр.№ 196/2021 г., пор. № 23/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура -
С. в качеството на обвиняем е привлечено лицето М. Е. Б., ЕГН **********
за това, че на 30.01.2021 г. в гр. С. без надлежно разрешително по смисъла на
ЗКНВП е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество
- канабис/марихуана с нетно тегло 1,5 килограма - престъпление по чл. 354а,
ал. 1, изр. първо, предл. 4 алт. 1 от НК. Престъплението попада в приложното
поле на чл. 108, ал.1, т. 25 от ЗОНПИ.
Наказателното производство срещу М. Е. Б. е приключило с одобрено от
Окръжен съд - С. споразумение, влязло в сила на 09.04.2021 г., съгласно което
е признат за виновен и му е наложено наказание в размер на една година и
девет месеца „лишаване от свобода“, което се отлага за изпитателен срок от
4
четири години, както и наказание „глоба“ в размер на 5 000 лв.
По делото е разпитана Св. Р. Н., която твърди, че през 2010 г. със съпруга
й са се прибрали в България със сума в размер около 80 000 лв., която сума
била послужила за отглеждане на трите деца на отв. М.. Не са налице
доказателства по делото, че действително родителите на ответника са се
прибрали в България с посочената сума или че са я предоставили на
ответника. От друга страна, след завръщането им от Америка родителите му
са придобили апартамента в кв. Дружба и лек автомобил Опел, т.е. това, което
са спестили в Америка, е послужило за придобиването на тяхно лично
имущество и обосновава извод, че дори и действително да са се прибрали в
България с 80 000 лв., то няма как цялата сума да е била предоставена на Б.,
както твърди св. Н.. В този смисъл в тази си част показанията на Н.
противоречат на събраните по делото доказателства.
От банковата информация се установява, че половината от парите от
продаден наследствен имот св. Р. Н. е превела на отв. Б.. Не е спорно между
страните, че М. С. - дядо е дарил 10 000 лв. на отв. Б.. И двете суми - всяка по
10 000 лв. са отразени като приход в ДСИЕ - вариант 1 и се подкрепят от
доказателствата по делото.
С отговора на исковата молба ответницата К. И. въвежда твърдение, че
процесния недвижим имот с предназначение Жилище, Апартамент с площ
120,57 кв.м, е придобит със средства предоставени от майката на ответника Б.
и с лични средства - 50 000 лв., събрани от сватбеното им тържество през 2013
г. Във връзка с твърдението, че Р. Н. - майка на отв. Б. е предоставила
половината от средствата за придобиване на процесния имот, същата е
разпитана по делото като свидетел. При разпита си заяви, че при продажба на
апартамент е получила към четиридесет и няколко хиляди лева и е превела
тези пари за покупката на апартамента в „Туида Гардънс“. Превела е парите по
банков път след като е продала другия апартамент в кв.“Дружба“. И с двата
отговора на исковата молба не е представен нотариален акт за продажбата на
апартамента в кв. Дружба. С отговора на исковата молба на отв. Б. единствено
е представен нотариален акт за покупката на този апартамент през 2011 г. От
приложената с исковата молба справка в ИКАР по ЕГН на Р. Н. се установява,
че същата е отчуждила апартамента в кв. „Дружба“ на 02.06.2016 г. или 5
месеца по - късно, след като ответниците вече са придобили апартамента в
„Туида Гардънс“ /на 26.01.2016 г./. Не са представени по делото доказателства,
че св. Н. е превела пари по банков път за покупката на апартамента, още
повече, че той е придобит преди тя да отчужди нейния апартамент. Ето защо,
нейните показания се явяват в противоречие със събраните доказателства по
делото и не следва да се кредитират с крайния съдебен акт.
На следващо място, необосновано се явява твърдението на отв. Б.а, че
останалата част от средствата, послужили за покупката на имота, са от
събрани средства от сватбеното им тържество и работата й в чужбина преди
проверявания период. Това твърдение не е подкрепено с доказателства в
5
процеса. Няма данни средства в размер на 50 000 лв. да са били налични по
банковите сметки на ответниците, нито е доказано да са били налични в брой
в патримониума им към датата на покупката на имота - имота е придобит пет
години след началото на проверявания период и три години след гражданския
брак. От ДСИЕ - вариант 1 се установява, че лицата не са разполагали със
средства с установен източник за придобиване на процесния имот, както и че
няма данни да са имали налични парични средства към началото на
проверявания период в размер на 50 000 лв. Доказване в тази насока не е
проведено и от самите ответници. Това твърдение е бланкетно посочено в
ОИМ и недоказано в процеса, поради което следва да се отхвърли.
По делото е разпитан св. Б. П., който първоначално е бил адвокат на отв.
Б.. Разпитът не отговаря на изискванията на чл. 164 от ГПК, тъй като същият
не е роднина на страните. Дадените от него показания целят да установят две
дарения, които са над 5 000 лв. /едно за апартамента в Туида Гардънс и едно за
лекия автомобил Инфинити/, поради което разпитът се явява недопустим.
Назначената по делото САТЕ установява, че лек автомобил „Инфинити
ФХ50“ е придобит на 01.08.2016г. за сумата от 46 000лева. Към края на
проверката автомобила е наличен, а към момента е отчужден.
Назначената по делото СТЕ установява, че процесния недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр.С., ул.“И.“ № *, ет.*, ап.* има
пазарна стойност към датата на придобиване 26.01.2016г. в размер на
119 900лева, а към датата на внасяне на исковата молба 21.02.2023г. в размер
на 176 000лева. Имотът е наличен към края на проверявания период, и към
настоящия момент.
По делото бе допусната СИЕ и ДСИЕ във варианти по въпроси на ищеца
№ 1 и по въпроси на ответниците № 2 и № 3.
По ДСИЕ вариант № 1, вещото лице в разходната част на заключението е
отразило средствата, послужили за придобиване на отчуждените и неналични
към края на проверявания период недвижими имоти, леки автомобили и
дружествени дялове. Правилно са отразени и направените разходи за
издръжка на домакинство - по доказателства по делото ответниците са
живеели извън територията на страната като в този вариант на експертизата
доходите им от чужбина са отразени като приход и им е начислен разход за
издръжка на домакинство по данни на Евростат за съответната страна и
година. Отразени са като приход и като разход документално обоснованите
залози и печалби от залагания в хазартни игри. Правилно са отразени и
направените плащания към трети лица. В имуществената част на
заключението е отразено единствено наличното в края на проверявания
период имущество.
От писмо с per. № ТД03 БС/УВ - 13550/17.12.2021 г. на ТД на НАП - гр.
Бургас, офис С. се установява, че към годишните данъчни декларации за 2014
г. и 2015 г. няма приложени документи удостоверяващи
получаването/изплащането на доходи от „парични и предметни награди от
6
игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или
възложител“.
Също така от получената информация от НАП се установява, че М. Б.
няма данни за изплатени доходи, различни от трудови правоотношения и
пенсии, съгласно справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, където също се отразява
получаването/изплащането на парични и предметни награди от игри, от
състезания и конкурси.
От анализа на банковата информация не се установява изплащането
получаването/изплащането на парични и предметни награди от игри, от
състезания и конкурси в такива размери, поради което в приходната част на
анализа са отразени реално получените/изплатените по банков път средства от
печалби от залози в интернет.
По ДСИЕ вариант 2 и 3 - по въпроси на ответниците не отговаря на
събраните по делото доказателства, тъй като в тях са включени като приход
сумите 80 000 лв. - начално салдо, за което се установява единствено от
свидетелските показания на майката на ответника, като доход сумата в размер
на 165 900 лв. за недвижимия имот и 46 000 лв. за лекия автомобил, по
твърдения на майката на отв. Б., че същите била заплатила тя. Във въпрос 26
вещото лице е посочило, че по делото няма документи за придобивани доходи
от ответниците за предходен период, освен показанията на майката на
ответника. В тези варианти са включени като приход и декларирани печалби
от хазартни игри в размер на 30 366,14 лв. за 2015 г. и 80 830,35 лв. за 2016 г.
Няма доказателства по делото отв. Б. действително да е правил залози в
размери, които да му позволят такава печалба, както и няма данни по делото
действително тези суми да са му изплатени. Декларирането не узаконява
средствата. Освен това, 2015 г. и 2016 г. са двете години, в които самите те с
ответницата Б.а твърдят, че са пребивавали извън страната. Като доход за
ответника са отразени и всички суми, получени от системите за бързи
разплащания, но от тези преводи не може да се установи основанието за
извършването им, т.е. произхода на средствата. Отразяването им като приход в
ДСИЕ - вариант 2 и 3 по въпроси на ответниците - е неправилно.
По делото не са представени доказателства какви разходи са извършени за
залаганията, вкл. и за тези, от които няма печалба, които също следва да се
отнесат като извънреден разход. Необективно е да се отразяват като приход
печалбите, а да не се отразяват като разход залозите. Няма данни лицето да е
извършило залозите със средства с установен законен източник, за да може
печалбите от тях да се признаят за приход.
Предвид изложеното, съдът кредитира изцяло представеното
допълнително заключение към СИЕ по вариант № 1, което отговаря напълно и
кореспондира с приетите по делото писмени доказателства.
Кредитираният от съда вариант № 1 от Допълнителното заключение по
СИЕ, установява, че за периода 2011г. – 2021г. общо за издръжка са били
необходими 194 582.80 лева, плащания към НАП и нот. такси в размер на 2
7
594.58 лева, средства за задранични пътувания в размер на 45 644.71 лева, за
залози 67 828.24 лева, за покупка на МПС 33 050.00лева, за погасителни
вноски 3066, парични преводи към роднини в размер на 25 675.00лева,
изпратени бързи преводи 22 022.65 лева, получени бързи преводи 20542.86
лева или общо разходи за проверявания период в размер на 415 007.12 лева.
Нетния доход за ответниците по години през проверявания период е както
следва :
За 2011г.- приходи 310.57 лева, разходи 31 201.93 лева, нетен доход / -30891.36
лв./;
За 2012г. – приходи 660.00 лева, разходи 20 640.14 лева, нетен доход / -
19980.14 лв./;
За 2013г. – приходи 5 793.82 лева, разходи 33974.61 лв, нетен доход /-28180.79
лв./;
За 2014г. – приходи 7992.09 лв, разходи 34730.44 лв., нетен доход /-26738.35
лв./;
За 2015г. – приходи 10118 лв, разходи 46776.16 лв., нетен доход /-36658.07 лв./;
За 2016г. – приходи 72533.56 лв., разходи 45465.57 лв., нетен доход 27067.99
лв.;
За 2017г. – приходи 10117.92 лв., разходи 29460.93лв., нетен доход /-
19343.01лв./;
За 2018г. - приходи 13966.37 лв., разходи 59059.92лв., нетен доход /-
45093.55лв./;
За 2019г. – приходи 23071.71лв., разходи 68058.33лв., нетен доход/-
44986.62лв./;
За 2020г. – приходи 18632.99лв., разходи 41158.19лв., нетен доход /-
22525.20лв./
За 2021г. – приходи 422.70 лв., разходи 4480.90 лева, нетен доход /-4058.20лв./
Или общо за проверявания период приходите са в размер на 163619.82
лева, разходите в размер на 415007.12, а нетния доход е отрицателна величина
/ - 251387.30 лева/.
Вещото лице посочва, че несъответствието между нетния доход / - 251
387.30лв./ и имуществото за периода 11.02.2011г. до 11.02.2021г. в размер на
167 745.00лева формира несъотвествие в размер на отрицателна величина / -
419 132.30 лева/.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена следва съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така
и в своята съвкупност. Съдът кредитира изслушаните експертни заключения
по СТЕ, САТЕ и ДСИЕ, вариант № 1, като изготвени компетентни от
добросъвестни вещи лица.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи
:
8
Правна квалификация на претендираните права – чл.153, ал.2 от ЗОНПИ
с цена на иска 202 015 лева.
Предявеният иск е допустим. Предявен е от надлежна страна – Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) по реда на чл.153
от ЗОНПИ при спазване правилата за родовата и местна подсъдност. Налице е
правен интерес за Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество (КОНПИ) с оглед твърдяното, че е налице значително
несъответствие между имуществото и нетния доход за целия проверяван
период по смисъла на §1, т.3 от ДР на Закона за отнемане на незаконно
придобитото имущество и същото подлежи на отнемане в полза на Държавата.
Уважаването на така предявените искове се предпоставя от
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
ответникът следва да е привлечен като обвиняем за престъпление измежду
тези, които са изброени в чл.108, ал.1 ЗОНПИ; през проверявания период да е
налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по
смисъла на дефинитивната разпоредба на пар. 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, т. е. да е
налице несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150
000 лева за целия проверяван период; въз основа на доказателствата по делото
да е формирано основателно предположение, че придобитото от
проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно чл.107,
ал.2 от ЗОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице;
имуществото да е придобито в срока по чл.112, ал.3 от ЗОНПИ – в период от
10 години назад считано от датата на започване на проверката, и имуществото
да не е придобито със законен източник на средства.
Първите четири материални предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца - процесуалния субституент на държавата, чрез пълно и
главно доказване съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, а на ответника принадлежи
процесуалното задължение да установи, че имуществото, което е на
значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.
Целта на ЗОНПИ е да се защитят интересите на обществото чрез
предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждането с него. Отнемането на такова имущество е мярка, която може
да бъде наложена независимо от това извършено ли е престъпление и
установено ли е то по надлежния ред, а повдигането на обвинение за
извършване на някое от посочените в ЗОНПИ престъпления, съответно
9
невъзможността да бъде повдигнато такова обвинение, са само основание за
започване на проверката от КОНПИ, а последващият ход и изход на
обвинението е без значение за допустимостта на производството по отнемане
пред комисията и пред съда.
При зачитане на решение № 13/13.10.2012г. по конст. д. № 6/2012г. на
Конституционния съд на Република България, Решението от 19.03.2020 г. по
дело С234/2018 и Решението от 28.10.2021 по дело С-319/2019 следва да се
приеме, че предмет на отнемане по ЗОНПИ не е собствеността, придобита от
законови източници, а собственост с незаконен произход, който не може да
бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на
индивидуалното богатство. По същество законът цели преодоляване на
последиците от неоправданото забогатяване от извършването на дейност,
която поначало е забранена, като напр. укриване на данъци, неплащане на
задължителни осигуровки, контрабанда, корупция, трафик на хора и
наркотици, изнудване, крупни кражби и т. нат. Придобиването и съответното
натрупване на имущество с незаконен източник се намира в пълен дисонанс с
редица конституционни ценности като справедливостта по смисъла на
преамбюла на Основния закон, принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1,
принципа на равенство на гражданите пред закона по чл. 6, ал. 1 и принципа
на законовото гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност
по чл. 19, ал. 2. Основно задължение на гражданите е да спазват и изпълняват
Конституцията и законите, да зачитат правата и интересите на другите (чл.58,
ал.1 от Конституцията). Лицата, които се засягат от гражданската конфискация
по ЗОНПИ, като са се обогатили по незаконен начин, не могат да получат
закрилата по чл.17, ал.1 -3 от Конституцията, която се дължи само на
законните приобретатели на имуществени права.
Зачитайки двете решения на СЕС, следва да се приеме, че ЗОНПИ е
извън приложното поле на Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005 г., на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 03.04.2014 г., включително на Хартата на основните права на
Европейския съюз, но вътрешноправната уредба на това право следва да се
разгледа не само според Основния закон, но и според ЕКПЧ и § 1 от Първия
допълнителен протокол към нея. В своите решения Европейският съд по
правата на човека приема, че чл. 1 от Протокол № 1, който гарантира правото
на мирно ползване на притежанията, включва три отделни правила. Първото
10
установява принципа на мирното ползване на притежанията като цяло.
Второто касае лишаването от притежания и го подчинява на определени
условия. Третото признава на договарящите страни право да контролират
използването на собствеността в съответствие с общия интерес. Второто и
третото правило, които се отнасят до конкретни случаи на намеса в правото на
мирно ползване на собствеността, трябва да се тълкуват в светлината на
общия принцип, заложен в първото правило. ЕСПЧ приема също, че намесата
в правото на собственост по чл. 1 от Протокол 1 трябва да е законосъобразна,
да е в обществен интерес и да постига справедлив баланс между изискванията
на общия интерес и индивидуалните права на засегнатото лице. Затова
националният съд, който е съд и по прилагането на ЕКПЧ (чл.5, ал.4 от
Конституцията), трябва да прецени в каква степен правилата на националното
законодателство са достатъчно точни и предвидими, и съдържат ли всички
необходими мерки за правна защита срещу произвол според стандартите на
ЕКПЧ.
Първото условие, за да може да се счита намесата на държавата за
съвместима с чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, е тя да е законна. В случая,
ЗОНПИ предвижда правото на отнемане на незаконно придобито имущество в
полза на държавата, поради което първото условие е на лице. Доколкото
правото на отнемане по ЗОНПИ е с легитимна цел - да осигури отнемане на
това, което по същество е облага от престъпление или облага от дейности,
забранени от Конституцията и законите, е на лице и второто условия. Третото
условие по чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ - изискването за
пропорционалност, т. е. постигане на справедлив баланс между интереса на
обществото и изискванията за защита на индивидуалните права на засегнатото
лице, задължава националният съд да отчете особеностите на конкретния
случай.
Държавата има право да отнеме по гражданскоправен ред
имуществото/финансовата облага от забранена от закона дейност това, което
проверяваното лице е придобило не само чрез извършване на престъпленията
в чл.108 от ЗОНПИ, но и чрез други престъпления или административни
нарушения. Съдът в исковото производство извършва дължимата преценка за
пропорционалност - налице ли е значително несъответствие в смисъла по § 1,
т. 3 ДР ЗОНПИ и дали конкретното имущество, чието отнемане се претендира,
11
е придобито през 10-годишния период чрез доходи от наказателни или
административни нарушения, които са извършени от ответника -
проверяваното лице, по начин, установяващ връзката между тези нарушения и
придобитото имущество /в този смисъл Определение № 30 от 07.01.2025г. по
ч. гр. д. № 3264/2024 г., ГК, ІV ГО на ВКС/. ЕСПЧ постанови през 2023 г.
няколко осъдителни решения, в които констатира нарушение на чл. 1 от
Протокол № 1 към ЕКЗПЧ и върна делата за възобновяване на националното
производство и повторно разглеждане, защото националните органи: "не са
установили престъпната дейност да е довела до придобиване на имущество,
подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и
въпросното имущество" (вж. § 138 от Дело Й. и др. срещу България от
23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18 ). В това дело, както и в
цитираното в него "дело Т. и други", както и в другите постановени решения,
ЕСПЧ след като приема, че намесата в правото на собственост – чрез отнемане
на имущество - може да е законосъобразна (защото е въз основа на законова
норма) и да преследва легитимна цел (да предотврати незаконно придобито
имущество чрез престъпна дейност), изисква националният съд да извърши
преценка и дали намесата е пропорционална на преследваната цел. Приема, че
за да е постигнат изискуемият се справедлив баланс, следва: "националният
съд, постановяващ отнемането, да предостави някои подробности относно
престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото,
което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това
имущество би могло да бъде облага от това поведение" (вж. § 122 от Дело Й. и
др. срещу България)".
В настоящия случай се установява, че престъпленията, за които
ответникът е привлечен като обвиняем са измежду тези, които попадат в
обхвата на чл.108, ал.1, т.25 от ЗОНПИ. В случая наказателното производство
спрямо ответника е образувано за това, че на 30.01.2021 г. в гр. С. без
надлежно разрешително по смисъла на ЗКНВП е държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество - канабис/марихуана с
нетно тегло 1,5 килограма - престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. първо, предл.
4 алт. 1 от НК. Престъплението попада в приложното поле на чл. 108, ал.1, т.
25 от ЗОНПИ.
Наказателното производство срещу М. Е. Б. е приключило с одобрено
от Окръжен съд - С. споразумение, влязло в сила на 09.04.2021 г., съгласно
което е признат за виновен и му е наложено наказание в размер на една година
12
и девет месеца „лишаване от свобода“, което се отлага за изпитателен срок от
четири години, както и наказание „глоба“ в размер на 5 000 лв. Установеното
по делото престъпно поведение позволява генериране на значително
имущество. Доколкото обаче придобиването на имуществото през 2016г.
значително предхожда по време установената престъпна дейност през 2021г.,
не би могло да се направи логическо съждение за връзка между
престъплението и придобитото имущество, нито пряка, нито косвена. Не
може да бъде обоснован извод – логическо предположение за връзка (чрез
пряко или опосредствено влагане) на средства, придобити от престъпната
дейност на ответника М. Б. и имуществото, предмет на претенцията за
отнемане. Намесата в мирното упражняване на притежанията от страна на
ответниците, би била законна само при пропорционалност между засегнатото
право и обществения интерес. Този справедлив баланс изисква да се установи
връзка между престъпната дейност и имуществото, предмет на конфискация,
за да се постигне осъществяване на целите и принципите, установени в закона
– чл.2, т.3 и чл.4, ал.1, т.4 и 5 ЗОНПИ - предотвратяване на възможностите за
незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него при зачитане и
гарантиране на правата и свободите на гражданите и пропорционалност на
намесата в личния и семейния живот.
Доколкото една от предпоставките за възникване в полза на държавата на
правото по чл.141 от ЗОНПИ да се отнемат принудително и безвъзмездно
имуществени права не се установява, то предявените искове се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.2 от ЗОНПИ с решението си съдът
присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото.
Съобразно изхода на делото и правилата на чл. 78 от ГПК на
ответниците са дължими деловодни разноски, както следва за ответника М. Б.
– 8000 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат + 800 лева депозит за
СИЕ; за ответницата К. С. – 8000 лева възнаграждение за един адвокат, 500
лева депозит на СИЕ, както и 1286.50 лева – превод на доказателства и
копирни услуги.
На ищеца КОНПИ, с оглед изхода на делото и правилата на чл. 78 от
ГПК, не са дължими деловодни разноски.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на
СлОС в размер на 8 080.60 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на
3620.02 лева - дължима при частичното прекратяване на производството с
13
протоколно определение от с.з. проведено на 22.04.2024г.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на С.ски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията на Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) с ЕИК ******** и
адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А, ет.3, ЗА
ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на следното имущество на обща
стойност 202 015 лева, а именно :
От М. Е. Б., ЕГН **********, адрес гр.С., ж.к. „************“ № **,
вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ
:
10 дружествени дяла всеки по 1 лв. на обща стойност от 10 лв. от
капитала на „МИРО-МБ-2017“ ЕООД, ЕИК ***********.
5 дружествени дяла всеки по 1 лв. на обща стойност от 5 лв. от капитала
на „ЕВРО ЕЛЕКТРОНИКС 7“ ООД, ЕИК: *********.
От К. С. И., ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.“Д.“ № **, вх.*, ет.*,
ап.**, на основание чл. 142, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ,
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.522.89.2.4, с
предназначение Жилище, Апартамент с площ 120,57 кв.м., находящ се в гр. С.,
бул. "П. Х.“ № ****** {по нотариален акт за покупка с адрес: ул. „И.“ № *, ет.
*, ап. *) при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 67338.552.89.2.3,
под обекта - 67338.552.89.2.26, 67338.552.89.2.25, 67338.552.89.2.34,
67338.552.89.2.33, 67338.552.89.2.27, над обекта- 67338.552.89.2.8, ведно с
избено помещение № 4, с площ 5,08 кв.м., при граници: североизток - избено
помещение № 5, югозапад - външен зид, северозапад - коридор, югоизток -
външен зид, заедно с 18,76 кв.м. от общите части на сградата.
От М. Е. Б., ЕГН **********, адрес гр.С., ж.к. „************“ № **,
вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл. 151. във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с
чл. 141 от ЗОНПИ, Сумата в размер на 16 000 лв., представляваща 1/2 част от
пазарната стойност на лек автомобил с per. № ********, марка и модел
„Инфинити ФХ 50“, към датата на отчуждаването му.
От К. С. И., ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.“Д.“ № **, вх.*, ет.*,
ап.**, на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 141 от
ЗОНПИ, Сумата в размер на 16 000 лв., представляваща 1/2 част от пазарната
стойност на лек автомобил с per. № ********, марка и модел „Инфинити ФХ
50“, към датата на отчуждаването му.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КОНПИ) с ЕИК ******** и адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип
Кутев“ № 26А, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на М. Е. Б., ЕГН ********** с адрес гр.С.,
14
ж.к. „************“ № **, вх.*, ет.*, ап.* сумата в размер на 8800 лева –
деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КОНПИ) с ЕИК ******** и адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип
Кутев“ № 26А, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на К. С. И., ЕГН ********** с адрес гр.С.,
кв.“Дружба“ № 11, вх.Б, ет.8, ап.3 сумата в размер на 9786.50 лева, вкл.
адвокатско възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КОНПИ) с ЕИК ******** и адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип
Кутев“ № 26А, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС държавна такса в
размер на 8080.60 лева.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КОНПИ) с ЕИК ******** и адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип
Кутев“ № 26А, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС държавна такса в
размер на 3620.02 лева - дължима за частичното прекратяване на
производството с протоколно определение от с.з. проведено на 22.04.2024г .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
15