№ 7285
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110172382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът намира за неоснователни изложените в писмения отговор възражения за
недопустимост на предявените искове.
Следва да се има предвид, че правната квалификация се определя от съда въз основа
на изложените в исковата молба факти и обстоятелства. В конкретния случай ищецът не
твърди изтекла в хода на изпълнителното производство давност, а че такава е била
настъпила още преди образуване на изпълнителното дело. В уточняващата молба с вх.№
18247/01.02.2022 г. ищецът обосновава правния си интерес от иска с доводи, че е предявен в
срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. По отношение на допустимостта на иск за
установяване на недължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение,
ако този отрицателен установителен иск е подаден в срока по чл. 414 ГПК, вече е налице
съдебна практика. С последната се приема, че отрицателен установителен иск за
несъществуване на вземането може да бъде предявен, както в срока за възражение по чл.414
ГПК, така и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно поканата за доброволно
изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за
вземането /в този смисъл са решение № 76/07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г., ІV г.о. на ВКС
и решение № 207/31.07.2015 г. по гр.д. № 7030/2014 г., IV г.о. на ВКС/.
С определение № 318/09.07.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 2108/2019 г., IV г.о. на
ВКС е прието още, че „Предявяването на заявление по чл. 410 или члл. 417 ГПК обаче не
изключва правото на длъжника в заповедното производство и да заеме ролята на ищец в
едно исково производство с цел да установи, че не дължи. Правният интерес не е изключен
само поради обстоятелството, че законодателят е предвидил нарочна процедура за защита на
правата му, а именно – подаване на възражение по чл. 414 ГПК. За длъжника съществуват
алтернативни методи за защита и публичното му преобразуващо право на иск не може да
бъде отречено, поради това, че е срещу него е подадено заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение. Интересът му е обусловен от различни фактори, включително желанието
спорът относно дължимостта на вземането да бъде разрешен с влязло в сила решение, тъй
като единствено от волята на кредитора в заповедното производство зависи дали да подаде
положителен установителен иск, както и това да бъде постигнато във възможно най-кратък
срок, а не да се чака осъществяване на процедура по даване на указания по чл. 415 ГПК“.
Предвид гореизложеното, настоящия съд приема предявения иск за допустим. На
ищеца обаче следва да бъдат дадени указания да представи доказателства в подкрепа на
твърденията си, че настоящите искови претенции са предявени в срока за възражение срещу
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
издадена по 23114/2012 г. по описа на СРС. При неизпълнение на това указание
производството по делото ще бъде прекратено.
Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които са
относими и допустими, поради което следва да бъдат приети и приложени към делото.
По делото са приложени относимите към предмета на спора документи по
образуваните изпълнителни дела, поради което и доколкото съдът не е сезиран с иск по
чл.439 ГПК, то прилагането на целите изпълните дела, както е поискал ищеца, не следва да
бъде уважено. Предходното ще доведе до прилагане на множество неотносими към
предмета на спора документи.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за недопустимост на
предявените искове.
УКАЗВА на ищеца, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва
да представи по делото доказателства /разписка за връчване/, от които да е видно, че
настоящите искови претенции са предявени в срока за възражение срещу заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК издадена по
23114/2012 г. по описа на СРС.
НАПОМНЯ на ищеца, че при неизпълнение на даденото указание производството по
делото ще бъде прекратено.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба и писмения
отговор документи по описи, обективирани в същите.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за прилагане на образуваните
изпълнителни дела, въз основа на процесния изпълнителен лист.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.05.2022 г. от 09:10 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
В исковата молба и последваща уточняваща молба ищецът Р. ИВ. Ц. твърди, че по
2
подадено от *** ЕАД заявление било образувано ч.гр.д.№ 23114/2012 г. по описа на СРС,
61-ви състав, по което на 15.06.2012 г. била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 09.07.2012 г. за
следните суми: 7346,54 лева – главница, 3214,21 лева – договорна лихва за периода от
27.02.2009 г. до 09.05.2012 г., 1082,00 лева – санкционираща лихва за периода от 06.03.2009
г. до 09.05.2012 г., лихва върху главницата, считано от 10.05.2012 г. до изплащане на
вземането, както и 716,44 лева – разноски по делото. Поддържа, че с договор за цесия от
15.02.2013 г. *** ЕАД прехвърлила вземането на ответното дружество „***“ ЕАД, по чиято
молба на 15.05.2017 г. било образувано изп.д.№ 20177850400091 по описа на ЧСИ *** с
район на действие СГС. На взискателя били дадени указания да представи доказателства, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл.99 ЗЗД. С молба от 20.09.2019 г.
изпълнителния лист е изтеглен и било образувано ново изп.дело № 20219190400221 по
описа ЧСИ *** с район на действия СГС. На 20.11.2021 г. на длъжника била връчена покана
за доброволно изпълнение. Ищецът поддържа, че от датата на изискуемост на вземането за
главница по издадената заповед – 29.05.2009 г. до образуване на първото изпълнително дело
през 2017 г., е изтекъл 5-годишен давностен срок. Поддържа, че с погасяване на главното
вземане са погасени и акцесорните вземания за лихви. По изложените в исковата и
уточняващата молба доводи ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че не дължи вземанията по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 23114/2012 г. по
описа на СРС, както следва: 7346,54 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
10.05.2012 г. до окончателното изплащане, 3214,21 лева – договорна лихва за забава за
периода от 27.02.2009 г. до 09.05.2012 г., 1082,00 лева – санкционираща лихва за периода от
06.03.2009 г. до 09.05.2012 г., както и 716,44 лева – разноски по делото, поради настъпила
погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за недопустимост на иска. Не оспорва изложените в исковата молба
твърдения, че по силата на договор за цесия от 15.02.2013 г. е цесионер по отношение на
вземане на *** ЕАД по договор за текущо потребление сключен с ответника, за което
банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
23114/2012 г. по описа на СРС. Не оспорва, че въз основа на процесния изпълнителен лист
на 15.05.2017 г. по молба на дружество е образувано изп.д.№ 91/2017 г. по описа на ЧСИ
*** с район на действие СГС, което било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По
молба от 19.05.2021 г. било образувано изп.д.№ 221/2021 г. по писа на ЧСИ ***, с район на
действие СГС, по което издадената заповед била връчена на длъжника ведно с покана за
доброволно изпълнение. Поддържа, че след като длъжникът не е подал възражение в срока
по чл.414 ГПК, то издадената заповед е влязла в сила и всички възражения, с които е
разполагал, са се прекрудирали. Излага съображения, че в случая е предявен иск по чл.439
ГПК, но доколкото той може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене, то предявените отрицателни установителни искове са недопустими. По
изложените в отговора подробни доводи и съображения, ответникът моли съда да остави
3
предявените искове без разглеждане. В случай, че съдът приеме исковете за допустими се
иска тяхното отхвърляне като неоснователни, без да се сочат каквито е да било съображения
за това. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже правния си интерес от
предявяване на иска.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между „***“ АД и ищеца е възникнало валидно правоотношение; надлежно
осъществено прехвърляне на спорното вземане - наличието на валиден договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) със страни ответника и „***“ АД, извършеното по реда
на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, по силата на което
ответникът е активно легитимиран да получи изпълнение, както и обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4