Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 13.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в  в открито заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година,  в състав :

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Д.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 2169 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание  чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 42, ал.2 от ЗЗД.

Ищците В.Г. Д.-Г., М. Ф. И., Б.К.В. и П.К.К., в качеството на наследници по закон на първоначалния ищец М.Д.Г., поддържат твърдение, че на 28.01.2004г. в гр. София, е бил сключен Договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ ап. № 78, с местонахождение в гр. София, ж.к. „*******“, в сградата на бл*******4,  със застроена площ от 80, 92 кв.м., заедно с избено помещение № 14 в същата сграда. Този договор бил сключен между М.Д.Г. в качеството на продавач и П.Д.В. в качеството на купувач и бил обективиран в Нотариален акт № 3, том І, рег. № 269, нот. дело № 3/2004г. на нотариус М.К.-С., с рег. № 425 в НК район на действие СРС. При сключване на сделката – продавачът М.Д.Г. (чиито наследници са ищците) била представлявана от мним пълномощник - В.П.Т., без в действителност да е изразявала правновалидна воля за сключване на договор за продажба. По тази причина, сделката за покупко- продажба не породила желаните правни последици и била висящо недействителна спрямо ищцата, както и спрямо нейните наследници по закон, поради липса на съгласие за сключването й. При изложените фактически твърдения, в качеството на наследници по закон на М.Д.Г. и в хипотезата на чл. 42, ал.2 от ЗЗД - ищците претендират да бъде установена недействителност на процесния Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 28.01.2004г., който е обективиран в Нотариален акт № 3, том І, рег. № 269,  нот. дело № 3/2004г. на нотариус М.К.-С. с район на действие при СРС и вписан с рег. № 425 в Нотариалната камара. С оглед очаквания благоприятен изход на съдебния процес, ищците претендират и да бъде осъден ответникът – да им заплати направените съдебни разноски.

Ответникът П.Д.В., осъществяващ процесуалните действия и чрез назначения му от съда особен представител за оказване на правна помощ – адв. А.Д.- Д., оспорва предявените искове и мотивира становище за тяхната неоснователност. Поддържа процесуалната теза, че атакуваната сделка е сключена от действителен пълномощник В.П.Т. с надлежна представителна власт. Релевира възражение за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот, който е обект на атакуваната правна сделка на оригинерно основание – посредством изтекъл в негова полза срок на придобивна давност което възражение не подлежи на разглеждане, доколкото не би могло да бъде  предмет на делото - в предмета на настоящото дело пред Софийски градски съд не е включен  ревандикационен иск с който да бъде свързано споменатото възражение. Моли за отхвърляне на субективно съединените искове и претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници № 670/17.05.2016г. изд. от Столична община Район „Връбница“ мотивира извода, че ищците В.Г. Д.-Г. и Б.Г.С. са наследници по закон на М.Д.Г..

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници с изх. № 365/16.01.2017г. на Столична община, Район „Подуяне“ мотивира извода, че М.Ф.И., Б.К.В. и П.К.К. са наследници по закон на починалата в хода на процеса първоначална ищца Б.Г.С..

От съдържанието на Нотариален акт № 3, том І, рег. № 269, нот. дело № 3/2004г. на нотариус М.К.-С., с рег. № 425 в НК район на действие СРС се установява съдържанието на договор за покупко- продажба на недвижим имот, който е сключен на 28.01.2004г. между В.П.Т., в качеството на пълномощник на продавача М.Д.Г. от една страна, а от друга страна- купувача П.Д.В.. Съдържанието на същия нотариален акт сочи, че пред нотариуса, пълномощникът Темелков  се е легитимирал чрез пълномощно с нотариална заверка на подписа, което е регистрирано с рег. № 2400/29.12.2003г. на нотариус А.В.Г. с рег. № 437 от НК.

Съдържанието на приети като доказателства заверени преписи от документи       / които са приложени на стр. 19-20 и стр. 198-201 от настоящото дело/ – писмо от 21.01.2005г. на следовател в Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, писмо с вх. № 3224/10.10.2011г. на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, Пълномощно с рег. № 2400/29.12.2003г. на нотариус А.В.Г. с рег. № 437 от НК /в заверен препис/, Декларация по чл. 25, ал.6 от ЗННД и Декларация по чл. 226 от ДОПК се установява, че през 2004г. е било образувано следствено дело № 382/2004г. по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура

Заключението на изготвената и приета съдебно- графическа експертиза мотивира следните изводи, относно правнозначимите факти:

·        Процесното Пълномощно с рег. № 2400/29.12.2003г. на нотариус А.В.Г. с рег. № 437 от НК съдържа два подписа срещу упълномощител. Единият от тези подписи принадлежи на упълномощителя М.Д.Г. и следователно е положен от нея, а вторият подпис не е изпълнен от нея.

·        Процесните Декларация по чл. 25, ал.6 от ЗННД и Декларация по чл. 226 от ДОПК, които са приложени в нотариалното дело към Нотариален акт № 3, том І, рег. № 269, нот. дело № 3/2004г. на нотариус М.К.-С., с рег. № 425 в НК не са подписани от М.Д.Г.

Като доказателство по делото е приет заверен препис- извлечение от Общия регистър на кантората на нотариус А.В.Г. с рег. № 437 от НК от чието съдържание се установява бележка за нотариално действие по заверяване на Пълномощно с рег. № 2400/29.12.2003г.

В показанията дадени пред съда, свидетелката А.В.Г. заявява, че е нотариус от 2000 година. Свидетелката помни, че упълномощителката се явила лично в нейната кантора, с предварително подписани отвън документи и положила втори подпис пред нотариуса. В кантората упълномощителката влязла сама, без да е била придружавана и след като снела самоличността й, свидетелката я помолила да положи втори подпис, което било направено. Свидетелката описва упълномощителката като жена, средна на ръст с високо поло - едро плетено с голяма обърната яка. Свидетелката заявява, че не помни подробности за лицето, което е било упълномощено и не познавала лице с имена В.П.Т.. След заверката на пълномощното, жената приала обратно заверения документ и си тръгнала. При заверката, свидетелката не попитала явилата се пред нея жена, дали вече положеният документ подпис е неин. За свидетелката, в качеството на нотуриус-  това обстоятелство нямало значение, защото лично се уверила, че лицето, което се явява пред нея потвърждава волята си за упълномощаване и подписва лично пълномощното. Свидетелката отрича да е в особен контакт със страните по делото и с техните процесуални представители, но заявява, че знае за предмета на спора. Свидетелката си спомняла ясно фактите, за които са относими показанията й, тъй като вече била давала показания пред органите на досъдебното производство по повод на същия случай.

В показанията дадени пред съда, свидетелят Д.С.Т. заявява, че познавал лично М.Г., която била починала преди пет-шест години. Тя била позната на В.- баба на съпругата на свидетеля и този факт дал повод за познанството помежду им. Свидетелят имал възможността да се срещне пет-шест пъти с М. /приживе/, дори бил ходил на гости в дома й. Последния път, когато свидетелят видял М.Г. - срещата се осъществила приблизително през 2004г. Докато свидетелят бил в дома на Г., тя била посетена двама мъже, които свидетелят описва като „добре облечени, интелигентни хора“. М. тогава била видимо притеснена и казала на свидетеля и на останалите свои гости, които се намирали по време на посещението в дома й, че тези двама господа са от полицията. Пред свидетеля, посетителите накарали М. да подпише „някакви протоколи“ и „отделно нещо, което беше писано на машина“. Документът, който според свидетеля бил именно пълномощно, бил поставен сред някакви документи, които били разхвърляни на масата. Свидетелят не може да определи точно естеството на документите, които тогава е възприел да са поставени върху масата в дома на Г., нито дори техния брой, но е категоричен в преценката си, че сред тези документи имало нещо написано на машина, което изглеждало „като пълномощно“, върху което вече било имало подпис и при това посещение - мъжете накарали М. да се подпише на същия документ втори път. Свидетелят попитал мъжете „Защо?“, а те му обяснили, че имало някаква жалба, било „нещо за графология“. Тази случка се развила в апартамента, който беше в „Надежда“ по пътя *******. Свидетелят не бил разговарял с мъжете, защото не обила да спори с полицаи. После узнал, че от Второ РУ на МВР при СДВР отрекли техни служители да са посещавали дома на М.Г..

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявените субективно съединени искове са процесуално допустими, противно на релевираните от страна на ответника възражения в противната насока.

В Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г., което е постановено по  тълкувателно дело № 5/2014 г., на ОСГТК на ВКС беше възприета задължителната и за настоящия състав на съда теза, че договор, който е сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, се намира в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. В указанията на споменатото тълкувателно решение бяха дадени изрични указания, че мнимо представляваният може да се позове пред съда на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД - чрез предявявяне на установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

В споменатото вече Тълкувателно решение /виж. т.6 от мотивите/ ВКС на РБ указа на същилищата, че са  наследими и поради това могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците (освен в случаите, когато недействителният договор има за предмет незаместими престации) - както субективното преобразуващо материално право да потвърди и валидира с обратно действие висящо недействителния договор, така и неговото субективно материално право да се позове на тази недействителност. В този смисъл, наследимо е и процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния иск, с правна квалификация  чл. 42, ал. 2 ЗЗД

Разгледани по същество, предявените субективно съединени искове са неоснователни, поради липсата на достатъчно убедителни доказателства, мотивиращи хипотезата на чл. 42, ал.2 от ЗЗД, на която тези искове се основават.

Исковата претенция се основава на твърдението че договорът, който е обективиран в в Нотариален акт № 3, том І, рег. № 269, нот. дело № 3/2004г. на нотариус М.К.-С., с рег. № 425 в НК район на действие СРС е сключен чрез мним пълномощник т.е. от лице, действало без представителна власт, предоставена му от страна на продавача.

В хода на състезателния исков процес, именно ищците носят доказателствената тежест да установи по категоричен и несъмнен начин твърдението си, че пълномощното, с което формално се е легитимирал пълномощникът В.П.Т. не е подписано от нея. Събраните доказателства обаче, опровергаха това твърдение.

На първо място, в тази насока следва да се отбележи заключението на приетата съдебно- графическа експертиза. Съдът кредитира експертното заключение, доколкото то е мотивирано и е изготвено от квалифициран специалист, включен в списъка на вещите лица. Това експертно заключение посочи, че единит от двата подписа, която е поставен срещу „упълномощител“ със сигурност е изпълнен от упълномощителя М.Г..

Този фактически извод се потвърждава и от показанията на свидетелката А.Г., която в качеството на нотариус твърди да е възприела лично факта, че упълномощителката е подписала вече представения за заверка документ лично пред нея, в нейната кантора и по нейно /на нотариуса/ настояване. Полагането на този подпис, чието автентичност установява и заключението на съдебно- графическата експертиза, било извършено по настояване на свидетелката,               с цел да бъде осъществена надлежно нотариалната функция по удостоверяването на подписа. Преценявани в съвкупност с останалите събрани доказателства, показанията на свидетелката А.Г. също следва да бъдат кредитирани.

Фактът, че поне единият от подписите в процесното пълномощно - изпълнен срещу името на упълномощителката М.Г. в действителност е положен от нея, мотивира извода за редовност на упълномощаването.

Показанията на свидетеля Д.Т. не могат да опровергаят този извод, нито по същество /като правен извод/, нито от фактическа страна. Това е така, доколкото изнесените от свидетеля факти, по същество не опровергават факта, че упълномощителката М.Г. в действителност е положила подпис върху пълномощното, завършвайки фактическия състав на упълномощаването.

В действителност, показанията на този свидетел евентуално биха могли да имат отношение към житейска хипотеза на грешка или измама на упълномощителя, която обаче не е правно релевантен факт в рамките на настоящия процес, образуван на основание претенция по чл. 42, ал.2 от ЗЗД.

Съвсем друг е въпросът, че дори да биха били насочени към изясняване на относими към конкретния спор факти - показанията на този конкретен свидетел създават известно съмнение относно неправдоподобност на фактите, които бяха съобщени на съда:  Прави впечатление, че спомените на свидетеля са подчертано акцентирани върху едни определени факти и не са формирани по отношение на друга група факти, макар последните да са се проявили при идентични време, място и обстановка. Необясними от житейска гледна точка са някои от описаните поведенчески реакции на двамата неизвестни мъже, посетили дома на Г. и поведението на самия свидетел в същата житейска ситуация.

Поради липсата на доказателства, обосноваващи твърденията за липса на валидно изразена воля за упълномощителната сделка, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените съдебни разноски. Разноски обаче не следва да се присъждат, тъй като не се установява такива да са извършени на практика.

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г. Д.-Г. с ЕГН **********, М. Ф. И. с ЕГН**********, Б.К.В. с ЕГН********** и П.К.К. с ЕГН**********, в качеството на наследници по закон на първоначалния ищец М.Д.Г., всички със съдебен адресат-адв. В.П. *** срещу П.Д.В. с ЕГН ********** и с адрес *** субективно съединени искове с правно основание  чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 42, ал.2 от ЗЗД - относно сключения между М.Д.Г. и П.Д.В. Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 28.01.2004г., който е обективиран в Нотариален акт № 3, том І, рег. № 269,  нот. дело № 3/2004г. на нотариус М.К.-С. с район на действие при СРС и вписан с рег. № 425 в Нотариалната камара.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, която следва да бъде подадена в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за постановяването му.

                                                                       

 

СЪДИЯ: