№ 16414
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110155948 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ул. “Момина клисура” №16, срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК ХХХХХ, с адрес: гр.
Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, с искане да бъде обявена за нищожна предвидената в чл.
8 от договор за паричен заем № 772014 от 30.05.2023 г. клауза за заплащане на
неустойка от страна на кредитополучателя в размер на 293,98 лв., на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално
на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение между страните по силата
на сключен между същите договор за паричен заем № 772014 от 30.05.2023 г., като
параметрите на договора били следните: заемна сума в размер на 400 лв., сума за
връщане в размер на 455,02 лв., ГПР в размер на 49,233 %, месечен лихвен процент от
3,400 % и срок на кредита – 7 месеца. Твърди, че съгласно чл. 8 от договора,
кредитополучателят следвало да заплати неустойка в размер на 293,98 лв., разсрочена
на 7 месечни вноски, за неизпълнение на задължението за предоставяне в 3-дневен срок
от сключване на договора на обезпечение. Счита клаузата за неустойка по чл. 8 за
нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и
поради неравноправния й характер – чл. 143 ЗЗП.
Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като с нея
се нарушавали принципите за добросъвестност и справедливост, същата водела до
значителна нееквивалентност на престациите.
Смята неустоечната клауза и за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
доколкото същата била необосновано висока. Твърди, че така уговорената неустойка
излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като водела до неоснователно обогатяване на кредитодателя, доколкото същата била
уговорена за неизпълнение на акцесорно съглашение, което не било свързано пряко с
претърпени вреди, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК. С посочена клауза за неустойка се давало още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не
произтичали вреди за кредитора. Уговорената неустойка по същество представлявала
1
добавък към възнаградителната лихва, което от своя страна водило до увеличаване
стойността на договора.
Излага, че чл. 8 от договора заобикалял и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
доколкото при невключването на уговорката за неустойка в размера на ГПР,
последният не отговарял на действително прилагания ГПР от кредитора в кредитното
отношение и се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
ПМС № 426/2014 г. Смята, че така се стигало и до заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Поради гореизложеното предявява настоящите искове за обявяване
нищожността на клаузата по чл. 8 от договор за паричен заем № 772014, като
претендира и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор с посоченото в
исковата молба съдържание. Сочи, че при формиране на ГПР, в същия не следва да
бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора, тъй като тя съставлявала
разход, който се дължал от потребителя поради неизпълнение на задължението му да
предостави обезпечение съгласно чл. 6 от договора. Счита, че неустойката нямала
характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Освен това, твърди клаузата да е
индивидуално уговорена между страните. Развива подробни съображения относно
законосъобразното начисляване на уговорената между страните неустойка. Поради
тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като претендира разноски по делото.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че на 30.05.2023 г. между страните е бил сключен
договор за паричен заем № 772014 с посоченото в исковата молба съдържание.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
по делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на клаузата на чл. 8 от
договора за потребителски кредит.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.06.2024г.
от 9:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
2
уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба и към отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 30.05.2023 г. между страните е бил сключен договор за паричен
заем № 772014 с посоченото в исковата молба съдържание.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и
препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3