№ 46
гр. Русе, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520101987 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД
против Д. В. К. за установяване на задължения за сумата 159.26 лева- главница за доставена
и разпределена топлинна енергия по 6 броя фактури за периода от 25.11.2020 год. до
22.11.2021 год., лихва за забава в размер на 9.59 лева за периода от падежа на всяка фактура,
който е 45 дни след периода на доставка до 25.01.2022 год., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 26.01.2022 год. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез особения си представител, не
представя доказателства. Заявява, че искът е допустим, но неоснователен. В съдебно
заседание оттегля възражението за размера на претендираните суми и методиката, по която
са изчислявани. Не поддържа искането за назначаване на експертиза.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ответникът е собственик на имот в гр. Русе, ул. п* № 104, бл.
т*, ет. 13 с абонатен номер 13000520490.
От представените по делото фактури, дубликати на сметко- фактури за периода
25.11.2020 год.- 22.11.2021 год., решение № ОУ – 05 от 16.07.2012 год. на ДКЕВР, общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, извлечение от сметка по партида № 13-00-05-2-0490,
1
изравнителна справка за отоплителен сезон 2020/2021 год., Договор № 294/03.11.1998 г. за
доставка на топлоенергия за обект бл. т*, Договор № 235 от 22.10.2002 г. за топлинно
счетоводство, договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост от 24.09.2008 год. и от
22.10.2020 год., Приложение 1 към договор Д-279/22.10.2020 год., заявление от Д. К. вх. №
АС-00444/07.06.2007 г., Нотариален акт № 16, том 3, дело 556/2007 г. , се установява
наличието на валидно правоотношение на страните по настоящия спор.
Със 3аявление вх. № 420/25.03.2011 г. касиерът на бл. т* н.в.г. е поискала спиране на
отоплението на блока, считано от 01.04.2011 год., каквато възможност обитателите на ЕС
имат при затопляне на времето и при постигнато съгласие между тях. В случая не се касае за
окончателно прекъсване на топлоснабдяването на сградата, а за спиране на топлоподаването
за конкретния отоплителен сезон.
Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят (чл. 38, ал. 3 от ЗС)
и всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от
Закона за управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да
ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия.
Имотът на ответника е присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната
мрежа на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ АД под абонатен номер 13000520490. В сградата, в
която се намира процесният имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия,
което за процесния период услугата „дялово разпределение на топлинна енергия за
отопление“ е осъществявано от ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД- Шумен, съгласно договор № Д-
279/22.10.2020 год., подписан между ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД и
ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД- Шумен.
В случая ищецът претендира единствено заплащане на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.
За процесния период не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части
на сградата, както и за отопление в имота, не се претендират суми за изразходвана битова
гореща вода.
Общата сума по фактурите е 184.49 лева. Ищецът е приспаднал сумата по
2
изравнителната справка 22.27 лева и претендира разликата 159.26 лева. Изчислената от съда
сума е 162.22 лева, но е обвързан от заявената в исковата молба сума.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми за доставена и разпределена топлинна енергия по 6 броя
фактури за периода от 25.11.2020 год. до 22.11.2021 год. и лихва за забава в размер на 9.59
лева, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 480/2022 по описа на РРС, която е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а
ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва
своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за
изпълнение, а ответникът- че е платил сумите.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост. Продавач на топлинна енергия в гр. Русе е ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ АД,
притежаващ лицензия за пренос на топлинна енергия № Л- 030- 05/15.11.2000 год. на
ДКЕВР, видно от чл. 2 на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-05 от
16.07.2012 год. Купувач на топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия според чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В т. 1-6 от същата разпоредба са
регламентирани въпросите, които трябва да бъдат уредени от подлежащите на приемане
Общи условия, а именно: редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия, отговорността при неизпълнение на задълженията, редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът
за възражение. Според чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, който е специален, изрично писмено приемане на
ОУ не е нужно.
Сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на
имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито
собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са
3
затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Разпределението на топлинна енергия между купувачите в сграда- етажна
собственост се извършва само от продавача, когато купувачите не са определили лице по чл.
139а от ЗЕ. В този случай и на основание ал. 4 на чл. 34 от ОУ, топлинната енергия се
разпределя от продавача, който може да възложи отчета на лице по чл. 139а от ЗЕ, както е в
настоящия случай.
Според чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна
собственост се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия- самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията от чл. 151, ал. 1
от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В случая и
съобразно цитираната разпоредба, дяловото разпределение се извършва от
ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД- Шумен въз основа на сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия и отчет на уреди за дялово
разпределение между потребителите в сграда- етажна собственост. Съгласно чл. 63, ал. 1 от
същата наредба договорът между топлопреносното предприятие или доставчика и лицето по
чл. 139а от ЗЕ за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия се сключва при
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие или доставчика и одобрени от
ДКЕВР.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като
такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Цитираната правна норма сочи, че с
факта на придобиване на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване върху топлофициран недвижим имот, собственикът или ползвателят по силата на
закона придобиват качеството на потребители на топлинна енергия, поради което от
момента на придобиване на вещното право върху недвижимия имот се дължи заплащане на
цената за доставена топлинна енергия в него. Придобиването на вещното право- на
собственост или на ползване, е юридическият факт, от който за собственика или ползвателя
възниква задължението да заплаща цената на доставената в имота топлинна енергия като
4
ирелеватно се явява обстоятелството дали през определен период от време фактически
/реално/ същият е ползвал вещта или не, както и дали невъзможността да се ползва вещта е
по волята на титуляра на вещното право на собственост или ползване или на други
обективно съществуващи факти. В разпоредбата на пар.1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./ е дадена
легална дефиниция на понятието "Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди". Цитираната правна норма сочи, че по смисъла на закона потребител на енергия или
газ за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Тази правна
норма само дефинира понятието потребител на енергия за битови нужди. В правната норма
не е въведена като кумулативна предпоставка за възникване на задължението за заплащане
на цената за доставената топлоенергия в имота изискването фактически /реално/ да го
ползваш (Решение № 4/05.01.2016 год. по в.гр.д. № 884/2015 год. по описа на РОС).
На основание чл. 47, ал. 1 от ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 15 число на месеца, следващ месеца
на доставката до 14 число на следващия месец, т.е. до 45 дни след месеца на доставката.
Задълженията са ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът издава и
изпраща фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно Приложение 1
към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който съответното месечно
задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена и разпределена топлоенергия.
Не е оспорена датата на тяхното съставяне. Следва да се спомене, че дори и да не бяха
изпратени те, не отпада задължението за плащане. Получаването и удостоверяването му
имат значение само по отношение на срока за възражение (чл. 150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 49,
ал. 1 от ОУ). Съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ възраженията на купувача по размера на
начислените суми не го освобождават от заплащането им. В случай, че те са основателни,
начислените суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или кредитно
известие.
По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно
уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат към сключения
договор, по който страна е ответникът- чл. 47, ал. 1 се установява, че купувачите, които
ползват топлинна енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 45 дни след
месеца на доставката, задълженията си – ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за
изпълнение задължението на ответника за ползвана топлинна енергия за отопление, за топла
вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и такса за обслужване на
измервателните уреди, е определен, и с неплащане на главницата в горепосочения срок, той
е изпаднал в забава от 15- то число на последващия месец от този на консумацията.
Посредством направени изчисления и на основание чл. 162 от ГПК съдът установи, че
мораторната лихва в размер 9.59 лева е основателно претендирана.
5
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 77.00 лева. Дължимите разноски в
исковото производство са общо 325.00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за особения представител на ответника и платена държавна такса, които
следва да се присъдят на ищеца или общо 402.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. К. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Русе, ул. п* № 104, вх. 1, ет. 13, че дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ АД, седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток,
представлявано от изпълнителния директор с*ж*ж*, ЕИК *********, сумите 159.26 лева по
6 броя фактури за периода от 25.11.2020 год. до 22.11.2021 год., представляващи неплатена
цена за доставена и разпределена топлинна енергия, мораторна лихва в размер на 9.59 лева,
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 26.01.2022 год. до окончателното й изплащане, което вземане е
материализирано в заповед за изпълнение № 269/27.01.2022 год., издадена по ч.гр.д. №
480/2022 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д. В. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Русе, ул. п* №
104, вх. 1, ет. 13 да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ АД, седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от изпълнителния директор с*ж*ж*, ЕИК
********* сумата 402.00 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6