№ 1769
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100512434 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20158372 от 16.07.2021 г. по гр.д. № 42858/20 г., СРС, ГО, 74 с-
в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че М. П. Б. с ЕГН ********** дължи на „А1 Б.” ЕАД с
ЕИК ****, на осн чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 138,74 лева - непогасена стойност
на мобилни услуги и абонаментни такси за периода 03.03.2018 г. - 03.09.2018 г. по Договор
за мобилни услуги № ********* със системен партиден номер М4448462, ведно със
законната лихва от 04.12.2019 г. до окончателното плащане, ОТХВЪРЛЯ иска сумата от
49,50 лева, както и иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. с. чл. 92 ЗЗД за сумата от 29,90
лева - неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор № ********* със системен
партиден номер М4448462, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 70273/2019 г. по описа на CPC, II ГО, 74 състав.
ОСЪЖДА М. П. Б. с ЕГН ********** да заплати на „А1 Б.” ЕАД, с ЕИК **** на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 47,70 лева сторени разноски в заповедното производство и 111,30
лева - в исковото.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца,с която обжалва
решението в отхвърлителната част като неправилно –нарушен материалния закон и
процесуалните правила.Съдът констатирал разминаване в обстоятелствената част от
исковата молба относно сочения модел закупен телефонен апарат и отхвърлил иска без да
1
бъде изяснено разминаването.Неправилно съдът приел,че претнидраната неустойка
противоречи на добрите нрави .Изводите на съда не кореспондират с европейската съдебна
практика.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с
което да се уважат изцяло исковите претенции. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
Правилен и обоснован е изводът на районния съд, че неустойката, която страните са
уговорили при едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги,
поради виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, формирана като сбор от
оставащите до края на договора месечните такси,а в случай че абонатът е физическо лице
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпка, като в този
случай абонатът дължи и възстановяване на част от отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок от договора е
нищожна.
Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Процесната
клауза е нищожна, тъй като същата накърнява добрите нрави. Следователно, макар и
неустойката да съставлява сбор от три абонаментни месечни вноски с прибавянето към нея
на разликата между стандартната цена на предоставено устройство и преференциалната му
се постига ефектът на реалното изпълнение на договора от страна на потребителя, само че
под друго наименование. Уговорена по този начин неустойката противоречи на добрите
нрави, доколкото с нея се цели да се замести реалното изпълнение на договор, който по
волята на кредитора е предсрочно прекратен. Възприемането на подобна клауза като
валидна би довело до допускане на неоснователно обогатяване на мобилния оператор за
сметка на ответната страна, което би нарушило принципа за справедливост. Процесната
клауза е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, предвидени в чл. 92 ЗЗД.
Решението на СЕС по дело С-295/2017 г., на което се позовава жалбоподателя, е
постановено за тълкуване на разпоредбите на чл. 2, § 1, б. "в", чл. 64, § 1, чл. 66, б. "а" и чл.
73 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Това решение постановява, че телекомуникационният оператор дължи ДДС върху сумите,
които събира от клиентите при преждевременно прекратяване на договор с минимален
обвързващ срок и които националното право квалифицира като неустойка. Решението
постановява още, че за целите на косвеното данъчно облагане тези суми се третират като
възнаграждение за вече предоставени услуги и изяснява механизма, по който се формират -
2
основната месечна вноска по договора с минимален обвързващ срок се умножава по броя на
оставащите месечни вноски в случаите, когато договорът е прекратен от оператора
предсрочно поради виновно неизпълнение на задължението на клиента да заплащане
предоставените му услуги и когато предоставянето на услугите е преустановено. Решението
на СЕС не тълкува разпоредби и не отговаря на въпроси за характера на неустойката и за
съответствието й с общностното, с националното право и с добрите нрави. Поради това,
направеното с това решение тълкуване на чл. 2, § 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО не
може да бъде отнесено към процесния казус и интерпретирано в полза на тезата,
поддържана от жалбоподателя.
Правилно е приет за неоснователен и искът за заплащане на сумата 49 лв.непогасени
задължения за устройство на изплащане,посочено в обстоятелствената част на исковата
молба -Апарат Huawei Mate 10 Pro.Не е налице такъв договор за закупуване.Представен е
договор за апарат Lenovo.В доклада по делото съдът е посочил,че се претендира сумата от
49.50 лв. за закупено на изплащане устройство Апарат Huawei Mate 10 Pro.Определението
по чл.13 1 ГПК е получено от ищеца ,а в съдебно заседание процесуалния представител е
заявил,че няма възражения по доклада.
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от
настоящия съд. Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде
потвърдено .
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от № 20158372 от 16.07.2021 г. по гр.д. № 42858/20 г.,
СРС, ГО, 74 с-в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3