№ 3460
гр. София, 18.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20211110208738 по описа за 2021 година
при участието на секретаря ...., като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 8738
по описа на СРС за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на П. З. К. срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. Г № 0032956 от
26.05.2021г., издаден от СДВР, с което на осн. чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
250 (двеста и петдесет) лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
В подадената жалба се посочва, че обжалвания ЕФ бил неправилен и незаконосъобразен,
като имало нарушение на материални закон и съществено нарушени били процесуалните правила.
Прави се искане за отмяна на процесния ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят П. З. К., нередовно призован, се явява лично, като
поддържа жалбата с изложените в нея доводи и съображения, като допълва, че за автомобила е
имало сключена застраховка и не е налице нарушение.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не е взела отношение към изложените съображения в жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери атакувания електронен
фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали (поотделно и в тяхната
съвкупност), съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 26.04.2021г., в 17:51.25 ч., в гр. София, чрез пътна радарна система тип „m*SpeeDet 2D”
с фабр. № SD2D0023 било заснето моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил
1
марка/модел „Мазда МХ 5” с рег. № ..., което се движело по бул. „Цариградско шосе” № 163, с
посока на движение от ул. „Павел Красов” към бул. „Александър Малинов” (вж. л.6-7).
При извършена допълнителна проверка в информационната система на пътната полиция
АИС-КАТ се установило, че към 08.12.2020г. собственик на въпросното МПС е жалб. П. З. К. (вж.
л.11).
При извършената проверка за наличието на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за заснетото МПС с рег. № ... се установило, че към 26.04.2021г. има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чието
действие започнало в 11:00 ч. на 26.04.2021г. и приключвало в 23:59 ч. на 25.04.2022г. (вж. л.15).
Нарушението било установено чрез пътна радарна система (автоматизирано техническо
средство) тип „m*SpeeDet 2D” с фабр. № SD2D0023, което е вписано в Регистъра на „одобрен тип”
средства за измерване (СИ) на Български институт по метрология (БИМ) под № 5133, със срок на
валидност до 20.02.2028г. съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
18.02.5133 на БИМ заедно с допълнение № 18.07.5133.1 към него (вж. л.13-14), като на посоченото
техническо средство „m*SpeeDet” с фабр. № SD2D0023 била извършена последваща
проверка (ПП) на 12.08.2020г. със срок на валидност до 12.08.2021г., като за тази проверка бил
съставен Протокол за проверка № 38-С-ИСИС/12.08.2020г. (вж. л.21).
Въз основа на този видеоматериал, на 26.05.2021г. (вж. л.9) неизвестно лице от СДВР
издало обжалвания Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0032956 за това, че на 26.04.2021г., в 17:51 ч.,
в гр. София, по бул. „Цариградско шосе” № 163, с посока на движение от ул. „Павел Красов” към
бул. „Александър Малинов”, с МПС – лек автомобил марка/модел „Мазда МХ 5” с рег. № ..., е
установено нарушение на Кодекса на застраховането (КЗ) – като физическо лице – собственик
не бил сключил застраховка „Гражданска отговорност”, като на осн. чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638,
ал.4 вр. ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ на жалбоподателя П. З. К. на неспряното от движение
превозно средство било наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева за посоченото административно нарушение. Според Списък с намерени фишове по
информационната система АИС-КАТ въпросният ЕФ бил връчен на 03.06.2021г. (вж. л.8-9).
Недоволен от издадения ЕФ, с подадена жалба вх. № УРИ-433200-59956/04.06.2021г.
(опис на ОПП-СДВР) въпросният електронен фиш бил оспорен пред СРС.
От изисканата от съдебния състав писмена справка (чрез КФН) от Информационния център
на Гаранционния фонд (ИЦ на ГФ) се установява, че в периода от 11:00 ч. на 26.04.2021г. до
23:59 ч. на 25.04.2022г. по отношение на въпросния лек автомобил с рег. № ... е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” №
BG/11/121001173330 (вж. л.4-5, 36-37). Видно от представената писмена справка от ИЦ на ГФ
сключеният застрахователен договор по полица BG/22/120003340131 от 04.12.2020г. е бил
прекратен на 20.03.2021г. в 00:00 часа , като следващият договор за задължителна застраховка
„ГО” на автомобилистите е бил сключен на 26.04.2021г. в 10:58 часа ( с начало на покритието от
11:00 ч. на същата дата).
Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните
по делото писмени доказателствени материали: застрахователна полица с въпросник-приложение
(л.4-5), извлечение от техническото средство (л.7), разписка за връчване на ЕФ (л.8), списък за
издаване и връчване на ЕФ (л.9), справка за собственост на МПС (л.11), заповед № 8121з-
2
172/29.02.2016г. на министъра на вътрешните работи (л.12), удостоверение № 18.02.5133 за
одобрен тип средство за измерване (л.13), допълнение № 18.07.5133.1 към удостоверение за
одобрен тип СИ (л.14, 23, 45), справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” (л.15),
писмо изх. № 57-00-149-1/12.07.2021г. от БИМ (л.20), протокол от проверка № 38-С-
ИСИС/12.08.2020г. (л.21, 43), допълнение № 19.09.5133.2 към удостоверение за одобрен тип
средство за измерване (л.22, 44), приложение с описание на действието на техническото средство
(л.23гръб-25, 26гръб-33, 45гръб-55), писмо от КФН със справка от ИЦ на ГФ (л.36-37), писмо от
12.07.2021г. от ОПП-СДВР (л.42), както и веществените доказателства по делото – 1 (един) бр.
фотоснимка (л.6).
По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма относими
гласни доказателства.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира
изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява времето (дата и час) на нарушението,
както и автомобилът, който е бил управляван (от неустановено лице) и с който е извършено
въпросното нарушение, като писмените доказателства по делото (в частност – писмената справка
от ИЦ на ГФ) също така установяват и наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност” за автомобила към датата на неговото заснемане с техническото средство. Отделно
от това, от писмените доказателства по делото не се установява безспорно мястото на
извършване на процесното нарушение, вкл. и дали автомобилът се е движил, бил е спрян или
паркиран, както и кой е бил неговият водач, т. е. лицето, което го е управлявало .
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно
обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съдът намира, че не
се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни
изложените фактически изводи.
Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи
от страна на първостепенния съд:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното юридическо лице), депозирана е в
преклузивния срок по чл.59, ал.2, изр.2 от ЗАНН вр. чл.647, ал.3, изр.1 от КЗ вр. чл.189, ал.8 от
ЗДвП (ЕФ е получен на 03.06.2021г., а жалбата е от 04.06.2021г.) и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, в който смисъл се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
По общоизвестно правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове
районният съд е винаги инстанция по същество (арг. чл.63, ал.1 от ЗАНН) и като такава следва да
провери законността, т. е. дали правилно е приложен материалният закон , както и дали са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, независимо от сочените от жалбоподателя
основания (арг. чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН).
В принципен план, разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ предписва императивно
задължението, когато с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) е установено
и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, да се издаде ЕФ в
3
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона
за движение по пътищата, като в случая ЕФ се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка (чл.647, ал.3, изр.2 от КЗ), като собственикът е
длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по
чл.638, ал.4 и ал.6 (чл.647, ал.3, изр.3 от КЗ), като разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не се
прилага (чл.647, ал.3, изр.4 от КЗ).
По този начин е въведен напълно самостоятелен и независим от въведените с
разпоредбите на чл.638, ал.1 и ал.3 от КЗ състав на административно нарушение (съответно за
собственик /притежател/ на МПС и водач /управляващото МПС лице/), като препратката в
разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ към нормата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ от КЗ е само досежно
наказанието. Законодателното решение е разграничението на състава по чл.638, ал.1 и този по
чл.638, ал.3 от КЗ, доколкото в двата случая се понася отговорност от собственика за
неизпълнение на задължението на сключване на договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите за притежаван автомобил, да е относно предвидения различен ред за
реализиране на отговорността. В нормата на чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ е предвиден общият ред за
търсене на административно-наказателна отговорност – съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) и издаване на НП при установени административни
нарушения по чл.638, ал.1 и ал.3 от КЗ.
За административното нарушение обаче, по чл.638, ал.4 от КЗ редът за реализиране на
отговорността е различен. Той е регламентиран с разпоредбата на чл.647, ал.4 от КЗ – издаване на
електронен фиш на основание въведеното с нея изискване – да бъде установено управление (за
разлика от чл.638, ал.1, където е достатъчно само притежаването на МПС без наличен договор
за задължителна застраховка „ГО”) по специален начин – със специално техническо средство
(АТСС) на МПС, за което не е сключен задължителен застрахователен договор . С оглед на това
разпоредбата на чл.638, ал.1 от КЗ предвижда отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване
НП за собственика (притежателя на МПС), като тази отговорност на собственика по
цитираният законов текст е абсолютна (без значение дали МПС е било управлявано или не), а
по чл.638, ал.3 от цит. к. – само по отношение на лице, което е водач (МПС се управлява) – и по
същия общ ред за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Нормата на чл.638, ал.4 от КЗ предвижда ясно и категорично отговорност за собственика,
но при установено по посочения специален начин – чрез АТСС, управление на МПС. Съставите
на административни нарушения по чл.638, ал.1 и по чл.638, ал.3 от КЗ освен, че се осъществяват
от субекти, притежаващи различни качества: това по ал.1 на цит. чл. – от собственика
(притежателя на МПС), а по ал.3 водачът – несобственик, имат и различни изпълнители
деяния – несключване на договор за задължителна застраховка „ГО” на притежаван автомобил
(чл.638, ал.1 от КЗ), а по ал.3 има управление на МПС, за което не е сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Иначе казано – в първия случай се
санкционира неправомерно действие, а във вторият – неправомерно бездействие.
Затова, ако се установи управление на МПС, за което не е сключен този застрахователен
договор, отговорност може да се търси от водача по чл.638, ал.3 от КЗ, а собственикът на
превозното средството ще отговаря по чл.638, ал.1 – за неизпълнение на задължението си да
сключи договора, а ако собственикът управлява МПС – отговорността отново би била по чл.638,
ал.1, защото субект на нарушението по чл.638, ал.3 е лицето, което не е собственик и управлява
4
МПС (т. е. водач и несобственик). С други думи казано – отговорността на собственика на
МПС по чл.638, ал.1 от КЗ е абсолютна и във всички случаи, дори при липса на управление на
автомобила, достатъчно е да притежава правото на собственост върху превозното средство и
да не е сключил застрахователния договор, като редът за реализиране на отговорността е по
общите правила на ЗАНН (съставяне на АУАН и издаване на НП) (арг. чл.647, ал. ал.1, 2 и 4 от
КЗ). Собственикът ще носи отговорност и когато се управлява от друго лице собственото
му МПС, но това управление следва да е установено с АТСС – чл.647, ал.3 и чл.638, ал.4 от КЗ,
като с тези норми е въведен самостоятелен състав на административно нарушение, като се
реализира отговорност за собственика за липса на сключен застрахователен договор по
отношение на собствено МПС, за което е установено управление на посочената дата.
Разглежданият случай е именно от последния вид – с „одобрен тип” техническо средство е
било заснето на 26.04.2021г. в столицата, по бул. „Цариградско шосе” управление на въпросното
МПС, защото същото се е движело с определена скорост на движение (вж. данните от
фотоснимка – л.6), като са налични и категорични данни за неговия собственик в лицето на П. З.
К. (вж. справката на л.11), както и писмени документи, че от 11:00 ч. на 26.04.2021г. за този
автомобил вече е имало сключен и валиден договор за задължителна застраховка „ГО” (вж. л.4-
5, 36-37), като се има предвид изложеното, че препращането от чл.638, ал.4 към чл.638, ал.1 от КЗ
е само относно размера на наказанието, но не и досежно основанието за реализиране на
отговорността – тоест самото нарушение.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на същото и до ограничаване на правото на защита на нарушителя, което налага
отмяна изцяло на атакувания ЕФ, като съображенията са следните:
На първо място, липсва фактическо описание на нарушението с неговите обективни
елементи, каквото е изискването на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща
разпоредбата на чл.647 от КЗ, защото в ЕФ няма каквото и да било описание с думи на
твърдяното административно нарушение. Записани са само времето (дата и час) и мястото на
заснемане на лекия автомобил, посоката на движение, ограничението на скоростта за населено
място и нарушената разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ. В
титулната част на ЕФ, след описание на мястото, на което е било извършено заснемането на
автомобила с помощта на техническото средство, са посочени данни за различен вид
административно нарушение – отговорност на физическо лице – собственик на МПС, че не е
сключил задължителната застраховка, но физическото лице, което е собственик не би могло да
отговаря нито по чл.638, ал.1 от цит. к., въпреки че е притежател на МПС (явява се лице по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, но е сключил задължителната застраховка – бел. с.), нито по чл.638, ал.4
от с. к., защото тази разпоредба също предвижда изрично отговорност за собственика, ако е
заснето управление на МПС, но за него има сключена застраховка. Описаното в
обстоятелствената част на електронния фиш не е съответно на посочените като
нарушени разпоредби, а това винаги е нарушение на процесуалните правила, съществено
засягащо правото на защита на санкционирания субект.
В същото време е отразено, че с посоченото техническо средство е било установено
„нарушение на Кодекса за застраховане” , но липсва текстово посочване на същото, т. е. липсва
фактическото описание на нарушението. Едва в диспозитивната част на електронния фиш е
5
посочено, че наказанието се налага за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 вр.
ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ. В обжалвания електронен фиш липсва изложение на каквито и да
било данни от фактически аспект, свързани с обективните характеристики на соченото
нарушение, като лаконичното „установено нарушение на КЗ”, без да е описано какво е това
нарушение и без да са отразени, каквито и да било съставомерни негови обективни признаци,
вкл. данни за изпълнителното деяние (действие или бездействие на дадено лице, данни за
липсваща застраховка, отразяване на времето и мястото на извършване на нарушението и др. под.),
което да е противоправно и да реализира състава на административно нарушение , в
частност – този по чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ . Остава неясна волята
на наказващия административен орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е
осъществено от наказаното лице
На следващо място, в оспорения ЕФ липсват данни за извършителя на нарушението, тъй
като е посочен само собственикът на лекия автомобил, който е бил заснет от техническото
средство на 26.04.2021г., в 17:51 ч., в гр. София, по бул. „Цариградско шосе” № 163, с посока от
ул. „Павел Красов” към бул. „Александър Малинов”. Качеството на собственик на дадено лице
спрямо конкретното МПС не го прави автоматично нарушител на правилата , установени в КЗ,
доколкото са възможни няколко хипотези (с оглед гореказаното), в които същият да отговаря за
липса на задължителната застраховка, но са различни обективните им признаци. Във връзка с това,
следва да се посочи, че не е ясно кога е довършено самото административно нарушение – дали
към датата на изтичане на предходно сключения застрахователен договор „Гражданска
отговорност” (20.03.2021г.) или към датата на заснемане на автомобила с техническото
средство (26.04.2021г.), за да се оцени времето и мястото на деянието – задължението на
собственика да сключи застраховката се реализира в определено място (обикновено офис на
застраховател) и с оглед наличните данни – на определена дата, а другата хипотеза на
установено управление на автомобил, за който няма застраховка „ГО”, също предполага
определени фактически обстоятелства, като нито първите, нито вторите са отразени в
съдържателната част на ЕФ, а при липсващи фактически данни не е възможна преценка на
съда и дали правната оценка на събитието е съответна на признаците на даденото нарушение.
Посоченият пропуск е довел до невъзможност на жалбоподателя да разбере за какво е
наказан – дали за това, че като притежател (собственик) на въпросното МПС не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” (чл.638, ал.1, т.1 от КЗ) или за това, че е
установено с АТСС управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, за което отговаря собственикът (чл.638, ал.4 вр. ал.1 от КЗ),
защото и двете са отразени в цифровата квалификация на процесното административно
нарушение, но П. З. К., който е собственик, но не би могъл да отговаря нито по първата, нито
по втората санкционна разпоредба, защото е изпълнил задължението си и е сключил такъв
задължителен застрахователен договор.
С оглед наличието на изрично посочване на първата норма (тази на чл.638, ал.1, т.1 от
КЗ), това означава, че се твърди от наказващия орган, че става дума за отговорността на
собственика (притежателя) за неизпълнение на задължението да се сключи застраховка „ГО”
за притежаваното от него превозно средство, но управлението на МПС за това нарушение е
ирелевантно, от което следва, че за това нарушение следва да се прилага общият ред на ЗАНН за
реализиране на отговорността на собственика – съставяне на АУАН и издаване на НП , както
предвижда чл.647, ал.1 и ал.2 от цит. к., а не издаване на електронен фиш. Ако обаче, се следва
6
логиката на „пестеливо изложеното” в съдържателната част на ЕФ – заснемане с техническо
средство на управлявано МПС, за което няма застрахователен договор, то тогава нарушението
би било квалифицирано правно по чл.638, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.647, ал.3 от КЗ, които частично
фигурират в издадения ЕФ, а тяхно фактическо описание липсва в съдържателната му част.
Третото съображение е това, че в конкретния случай не е следвало да бъде издаван
електронен фиш, защото съгласно чл.638, ал.1, т.1 от КЗ (сочена в основанията за санкциониране
на жалбоподателя) се налага наказание на притежателя на МПС, който не е изпълнил
задължението си да сключи задължителна застраховка „ГО”, т. е. става въпрос за нарушение,
което се осъществява чрез бездействие. Съобразно разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ налагането
на финансова санкция („глоба” или „имуществена санкция”) с електронен фиш се отнася до
хипотезата, при която с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за посочената задължителна застраховка, което съставлява нарушение по чл.638, ал.4 от
КЗ, което се осъществява чрез действие. В този случай само се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Собственикът на автомобил може да бъде субект на
административното нарушение – управление на МПС (ако той е управлявал!), за което няма
застраховка „ГО”, но може и да бъде субект и при неизпълнение на задължението за сключване
на застраховката за притежаваното от него и неспряно от движение МПС (без значение е
управлението) – в първия случай по чл.638, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.647, ал.3 от КЗ по специалния ред
на издаване на електронен фиш, а във втория случай по чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.483, ал.1, т.1 вр.
чл.461, т.1 от КЗ по общия ред на ЗАНН. Посочените хипотези обаче, са две различни такива на
административно нарушение, като само първата подлежи на санкциониране с издаване на ЕФ.
Всичко това формира изводи у съдебния състав за наличието на съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя да бъде запознат с
фактическите и правни елементи на състава на нарушението, което се твърди.
На следващо място, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.647, ал.3
от КЗ, предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, се издава ЕФ. Това означава, че техническото средство следва да установи
автоматизирано, без намесата на контролен орган , всички елементи от състава на
нарушението, вкл. да събира данни за наличието на действаща застраховка „Гражданска
отговорност”, и след това да се издава електронният фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител. Не е възможно да се изпълни законовото изискване за установяване и наказване на
нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с автоматизираното техническо средство не
се установят всички елементи от състава на съответното административно нарушение.
Изискването за автоматизиран характер на дейността от установяването на нарушението до
наказването му чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т.1 от ДР
на ЗАНН и § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, които дефинират ЕФ като електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Затова следва да се приеме, че и в случаите на чл.638, ал.4 от
КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията автоматично (без намесата на
контролен орган) да събира данни за наличието на действаща застраховка „ГО” за съответния
автомобил, каквито данни в обстоятелствената част на ЕФ липсват. В разглежданата
7
хипотеза, нарушението е установено в последващ момент, чрез справка в ИЦ на Гаранционния
фонд, установила обаче, наличието на валидно сключена задължителна застраховка „ГО” (вж.
л.15), а не от ползваното техническо средство, което води до незаконосъобразност на издадения
електронен фиш. След като процесът (системата) за установяване на всички елементи от
административното нарушение не е изцяло автоматизиран, данни не се събират от системата и се
налага извършването на допълнителна справка от съответен служител (съотв. от съда!), издаването
на електронен фиш е недопустимо и е следвало да се приложат общите правила на ЗАНН.
В допълнение, съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП (приложима по analogia legis
при липсваща правна уредба в КЗ), условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр.36 от 2015г., изм. и доп., бр.6 от 2018г.). В случай на използване на мобилни АТСС
протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето
нарушението, относно посоката на движение, в която се осъществява контролът , относно
автомобила, на който е поставено мобилното АТСС , както и дали са спазени другите изисквания
на посочения подзаконов нормативен акт. В случая по делото не е представен такъв протокол за
използване на АТСС, поради което последващите действия на контролните органи се явяват
незаконосъобразни, тъй като са предприети при съществени нарушения на разпоредбите,
регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение. Липсата на протокол по
чл.10, ал.1 от Наредбата и приложенията към него, съгласно чл.10, ал.3 от цит. нар., сочи на
недоказаност на административното нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ,
най-малкото защото налични документи сочат, че застраховка „Гражданска отговорност” за
посочения автомобил е била сключена (вж. л.4-5). По тези съображения, настоящият съдебен
състав намира жалбата за основателна, а обжалваният ЕФ като незаконосъобразен следва да се
отмени и на това основание.
Наред с констатираните пороци на обжалвания ЕФ, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че са налице и други пороци на обжалвания електронен фиш, които са
изцяло обусловени от пропуски в текстовата редакция на разпоредбите на чл.189, ал.4 – ал.11 от
ЗДвП, някои от които приложими и при издаване на електронни фишове за нарушения по Кодекса
за застраховането, поради изключително недобрата нормотворческа техника на законодателя,
които пороци са и съответно пренесени и в утвърдения образец на електронен фиш, като
съображенията са следните:
На първо място, липсва предвиден конкретен издател на ЕФ (извън изискването за
посочване на съответното териториално поделение на МВР – бел. с.). Известно е от правната
теория, че всеки „документ” представлява писмено волеизявление на конкретно лице, с
определени правни последици, а в частност административният акт е волеизявление на конкретен
орган, натоварен изрично с властнически правомощия и функции, с което волеизявление се засяга
благоприятно или не правната сфера на трети лица. Липсата на предвиден издател като
задължителен реквизит на ЕФ лишава същия от горепосочените характеристики на документ и
административен акт, което е юридически и житейски абсурдно. Отделен е въпросът, че тази липса
обуславя пълна анонимност на лицата, които понастоящем съставят и издават електронни
8
фишове, и в частност – лицето, което налага административното наказание, посочено в
електронния фиш, а това съответно предпоставя невъзможност за осъществяване на адекватен и
надлежен контрол на компетентността им, както и невъзможност за реализация на съответен вид
отговорност при евентуални техни правонарушения. Императивно е изискването за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби (т. е. административни наказания), за което се издава
електронен фиш (чл.39, ал.4 от ЗАНН). Иначе казано, в издадения ЕФ следва да се съдържат
данни за „овластения контролен орган”, който е наложил наказанието , посочено в ЕФ, както и
негов подпис, защото само в този случай би било налице „волеизявление” на конкретно лице с
определени правни последици (вж. по-долу).
Не следва да бъде подминаван от съдебния състав и фактът, че въпросният фиш носи
наименованието „електронен”, като следва да се има предвид, че въпросният утвърден с
министерска заповед образец на ЕФ въобще не съответства на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и в частност – на разпоредбите на чл.2 – чл.4 от
същия, поради което освен, че трудно може да се нарече „документ” с правно значение, още по-
трудно би могъл да се нарича „електронен документ”, защото не съдържа електронното
изявление на конкретното лице – негов издател (чл.4 от ЗЕДЕУУ), а оттук не би могъл да се нарече
и „електронен фиш” (арг. чл.2 от ЗЕДЕУУ), както поради факта, че формата и съдържанието му
изобщо не съответстват на законовата регламентация на обикновения фиш (вж. и срвн. чл.186,
ал.1, изр.2 от ЗДвП), и второ, поради обстоятелството, че изрично в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП се
посочва, че ЕФ е електронно изявление, а това предпоставя наличието на необходимост да е
известен автора на това изявление, вкл. и ако той е служител, който налага
административното наказание, защото „отсъствието на контролен орган” при установяване на
нарушението, съвсем не означава, че във фазата на налагане на административното наказание
следва да има „отсъствие” на наказващ орган.
Второ, липсва „дата на съставяне” на ЕФ като негов реквизит, като наличието на този
точно реквизит е задължително, тъй като предпоставя решаване на редица и със съществено
значение правни въпроси в рамките на административно-наказателното производство като
приложим към датата на издаване на електронния фиш материален и процесуален закон, наличие
на компетентност на издаващото го длъжностно лице, изчисляване на релевантни срокове, в т. ч. и
давностните срокове по чл.80 – чл.82 от НК вр. чл.11 от ЗАНН и други.
Липсата на предвидена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП дата на съставяне на
електронния фиш, като негов реквизит, е поредният пример за „качествено” законодателно
разрешение, което създава огромни трудности пред правоприложителя. Не следва да се забравя
също и обстоятелството, че влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила наказателно
постановление (чл.189, ал.11 от ЗДвП) и щом електронният фиш „има претенцията” да бъде НП би
следвало да съдържа и съответните реквизити, които ЗАНН въвежда като изискуеми за НП (вж.
чл.57, ал.1 от ЗАНН), независимо от „опростената форма”, заложена от законодателя в чл.189, ал.4
от ЗДвП (приложима и в хипотезата на чл.647, ал.3 от КЗ).
До отстраняване на тези пропуски по съответния законодателен ред, наличните непълноти
съгл. чл.46, ал.2 от ЗНА следва да бъдат запълнени с относими и релевантни за разглежданите
случаи изисквания, каквито са тези на чл.57, ал.1, т.1 и т.2 на ЗАНН, доколкото електронният
9
фиш има „двойствена природа” – притежава характеристиките на АУАН , доколкото
„установява” административното нарушение чрез съответните автоматизирани технически
средства или системи, но без да участва контролен орган в този етап, но и характеристиките
на НП, доколкото чрез него (в неговата санкционна част – бел. с.) се налага и административно
наказание, където участието на наказващ орган е задължително и не може дейността по
административно наказване да се осъществява от „неизвестни и анонимни лица”. В процесния
случай електронни фиш не отговаря на тези изисквания, поради което следва да бъде отменен и на
това основание.
Водим от всичко изложено до тук СРС достигна до извода, че са налице съществени
процесуални нарушения, заради които се е стигнало до ограничаване в правото на защита на
жалбоподателя, като те са от такова естество, че не биха могли да се преодолеят в хода на
съдебната фаза на производството, а в допълнение на това – разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН
се явява и неприложима, тъй като самоличността на нарушителя не е безспорно установена,
доколкото собственикът на МПС може да отговаря по различни състави, които са с различия в
обективните параметри и с различни изпълнителни деяния, си вързани с липсваща задължителна
застраховка. Всичко това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че при
незаконосъобразно проведено административно-наказателно производство, при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон,
електронният фиш се явява незаконосъобразен и подлежи на цялостна отмяна и затова на осн.
чл.63, ал.1, изр.1, предл.3 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразен Електронен фиш сер. Г № 0032956 от
26.05.2021г. на СДВР , с който на осн. чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ на
жалбоподателя П. З. К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева за административно нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10