№ 1037
гр. Сливен, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Т.а
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230105474 по описа за 2022 година
Производство по чл. 530 и сл. от ГПК вр. чл. 95 ал. 2 от Закона за социалните
услуги.
В молбата на директора на Дирекция „Социално подпомагане” -
Твърдица се иска настаняването в специализираната институция на
пълнолетното лице поставено под пълно запрещение. Касае се за лице
временно настанено в специализирана институция по административен ред
със Заповед от **** година на директора на ДСП - гр. Твърдица, като същото
е потребител на социалната услуга ДПЛПР - Твърдица, където живее и до
момента, която услуга съответства на профила на заболяването му.
Представителят на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Твърдица е
депозирал настоящото искане за дългосрочно настаняване в специализирана
институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетния П. Т. С. с
ЕГН **********, както и въз основа на писмено декларирано становище на
настойника на лицето, поставено под пълно запрещение,
В молбата се сочи, че лицето е поставено под пълно запрещение с ****
година на ОС – Сливен, като за настойник на лицето е определен Ж. Г. С., със
заповед № ****
Представляващият Дирекция "Социално подпомагане", моли съда да
1
постанови решение, по силата на което П. Т. С. да бъде настанен в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга – Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица, за срок от три
години.
В първото по делото заседание, проведено чрез видео-конферентна
връзка, молителят, чрез законния си представител, поддържа искането.
Директорът на дома, който изрично е упълномощен от настойника счита, че
искането е основателно. Двамата считат, че лицето следва да бъде настанено
в дома за срок от три години.
Лицето, чието настаняване в социална услуга е предмета на настоящото
производство заявява, че не желае да остане в дома.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Със Заповед от **** година на директора на ДСП-гр. Твърдица лицето
е било временно настанено в специализираната институция по
административен ред в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр.
Твърдица.
Притежава ЕР на ТЕЛК **** година със срок до **** година и
определени 80 % трайно намалена работоспособност с диагноза параноидна
шизофрения. Емоционално волева промяна на личността със значителни
затруднения в социална адаптация.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Искането се явява основателно. В разпоредбите на чл. 95 и сл. от
Закона за социалните услуги се съдържа уредбата на процедурата по
настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в
специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от
резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не
могат да бъдат полагани грижи в семейна среда, като предвиденото в закона
предимство е на насочването на лицата към ползване на услуги в общността
от резидентен тип.
В процесния случай, с оглед съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че настаняването на П. Т. С. съответства в най-
2
точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез
социална услуга по смисъла на ЗСП.
П. Т. С. е на 61 години, разведен има един син Т П С., който живее със
семейството си в гр. Пловдив. Бащата на П. С. е починал през 2004 година,
сестра и брат също починали. От 1993 година е с прояви на психично
заболяване, изпадал в чести кризи, с прояви на обърканост, подозрителност, с
налудничеви интерпретации за действителността, имал халюцинации.
Многократно е настаняван за задължително лечение в ДПБ –Раднево, като в
хода на заболяването се оформила емоционално – волева промяна на
личността със значителни нарушения в социалната адаптация. Поведението
му станало подчертано агресивно и през 2020 година бил хоспитализиран, тъй
като започнал да заплашва съседите, изхвърлял вещи през терасата на
жилището, влязъл в квартален магазин с нож, като заплашвал, викал, крещял.
Избягал от лечебното заведение и продължил да притеснява съседите, дори
запалил една от стаите в жилището, което обитавал. При идването на
пожарната заплашвал с брадва и не искал да ги пусне в жилището. Задържан е
от органите на реда и отново бил хоспитализиран. Не можел да получава
редовно пенсията си и плащанията са прекратени. Болничното лечение давало
добри резултати, но след като напуснал заведението и прекъсвал приема на
назначената му медикаментозна терапия, състоянието му се влошавало рязко,
отново ставал агресивен спрямо околните. Заплашвал и майка си Минка С.а,
също така постоянно я тормозел за пари. Майката е споделяла че не е
упражнявал физическо насилие над нея, но изпитва страх, че е способен на
това. Тя живеела сама в собствена гарсониера, на друг адрес и не можела да
упражнява контрол върху поведението на сина си. Синът му нямал
възможност да се грижи за баща си, тъй като той е прекъснал всякакви
отношения с него още в детска възраст.
П. С има потребност от контрол върху поведението, подкрепа и
специализирани грижи, каквито не могат да му бъдат осигурени в семейна
среда.
Писмено изразеното становище на настойника е, че лицето трябва да
продължи да ползва социалната услуга, където да бъде лекуван, наблюдаван
и в същото време да бъде в среда безопасна за него и за околните. Поради
спецификата на заболяването ТОДОР С. – синът на П. С. заявява, че не е в
състояние да полага грижи за баща си в домашна среда.
На територията на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат
социални услуги в общността, отговарящи на профила на заболяването на
лицето. На този етап лицето не може да бъде изведено от институцията.
Видно от събраните по делото доказателства, не съществува
възможност лицето П. Т. С., с оглед спецификата на неговото здравословно
3
състояние и заболяването от което страда, а именно „Параноидна
шизофрения“, да бъде настанено в семейна среда, тъй като неговата майка е в
напреднала възраст и не може да осъществява контрол върху неговото
поведение, а неговият син не желае и не е в състояние също да полага грижи.
Ето защо, съдът намира, че по отношение на П. Т. С. е налице
необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в
случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства гр. Твърдица, независимо от изразеното от лицето не желание да
продължи да пребивава в дома.
На основание чл. 98, ал. 3 във връзка с чл. 101 от Закона за социалните
услуги, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед данните
по делото, съдът приема за подходящ такъв – три години, считано от
постановяване на настоящото решение, като обжалването на решението, не
спира изпълнението му.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 3 от Закона за социалните услуги,
поставения под пълно запрещение П. Т. С. с ЕГН **********, представляван
от настойника Ж. Г. С. - Директор на ДПЛПР в специализирана институция за
предоставяне на социална услуга – Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства гр. Твърдица, с адрес: гр. Твърдица, квартал Индустриален № 1
за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от постановяване на настоящото
решение – 22.12.2022 година.
На основание чл. 100, ал. 4 от Закона за социалните услуги,
обжалването на решението, не спира изпълнението му.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис на решението на Дирекция "Социално
подпомагане" общ. Твърдица – за незабавно изпълнение.
Решението, може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд, в 7-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4
5