Р
Е Ш Е
Н И Е
260311/9.7.2021г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, ІV състав
на седми юли 2021
година,
в публично
заседание, в следния състав:
Районен съдия: Л. Григорова
Секретар: Д. Христова
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №463/2021 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, с
правно основание чл.439 от ГПК.
В исковата си молба до съда, ищецът М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв. М.В. от ШАК, излага, че с М.К.К., ЕГН **********, имат
родено едно дете Ц.М.Д., ЕГН **********, като родителите не живеели заедно.
След раздялата им и по повод инициирано от майката на детето производство,
ищецът бил осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер
на 80.00 лева месечно, считано 14.10.2010 г., както и издръжка за минало време,
в размер на 80.00 лева, считано за периода от 01.07.2010 г. до 14.10.2010 г.
През 2011 г. ищецът бил заплатил суми за седем месечни издръжки, считано за
периода от 01.07.2010 г. до 31.01.2011 г. и половин издръжка за месец февруари
2011 г. От месец юли 2011 г. преустановил плащането на издръжка, тъй като
ответницата не му давала да се вижда с дъщеря си, като му била заявила, че
детето не е негово. На 09.02.2021 г. получил покана за доброволно изпълнение по
ИД№20207740400483 по описа на ЧСИ Я.Д., с рег. №774 на КЧСИ, за заплащане на
сума в общ размер на 11 683, 88 лева, от които 10 240.00 лева-
неолихвяеми вземания, 200.00 лева разноски по изпълнителното дело и 1 243,
88 лева- такси по тарифата към ЗЧСИ. Ведно с поканата му бил връчен и
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№16025/2010 г. по описа на ВРС. Ищецът
счита, че не дължи част от сумите по посочения изпълнителен лист, поради
плащане на част от задълженията и погасяване на друг част по давност. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за
установено, че не дължи сумата от 600.00 лева, представляваща сбора на
месечните издръжки на малолетната Ц.М.Д., от по 80.00 лева месечно, за периода
01.07.2010 г. до 14.02.2011 г., като погасени чрез плащане и 4672, 26 лв.
представляваща сбора на месечните издръжки на Ц.М.Д., от по 80.00 лева месечно,
за периода 15.02.2011 г. до 28.12.2015 г., като погасени по давност. Претендира
и разноски.
В съдебно
заседание поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че
оспорва иска и счита същия за недопустим и неоснователен, сочейки аргументи.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, признава изцяло така предявените искове.
В същото съдебно заседание ищецът, също
чрез процесуален представител, отправя искане за произнасяне с решение при
признание на исковете.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна
досежно направеното искане за произнасяне с решение при признание на исковете,
по следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи,
че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая съдът
счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на
исковете, като не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото от
ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е
такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК,
съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК, а указва, че решението се основава на признанието на исковете от
ответника. Ето защо, исковете следва да бъдат уважени съобразно направеното
признание.
На основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, представляващи заплатени държавна такси и
възнаграждение за процесуално представителство.
Ответникът
направи възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. За да се произнесе по същото, съобрази следното: Ищецът
ангажира доказателства, че е заплатил възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство в размер на 800.00 лева, като
минималният размер на възнаграждението за представителство при разглеждания
случай е 593, 61 лева. След като съобрази горните факти и след като отчете
действителната фактическа и правна сложност на делото, извършените
съдопроизводствени действия, съдът счита, че възражението на ответника е основателно и размерът на възнаграждението
за процесуално представителство следва да се намали на сума от 600.00 лева. За
да определи този размер съдът взе предвид и факта, че в случая се проведе едно
съдебно заседание, в което представителят на ответника изрично заяви, че
признава исковете, като не са извършвани допълнителни действия по събиране на
доказателства. Ето защо на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на
819, 09 лева.
По отношение
искането на ответника за присъждане на разноски, съдът счита същото за
неоснователно, тъй като, въпреки признанието на претенциите, счита, че
ответникът, с поведението си е дал повод за завеждане на настоящите искове,
като първоначално, в писмения си отговор е оспорил същите.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв. М.В. от ШАК, НЕ
дължи на Ц.М.Д., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.К.К., ЕГН ********** и двете с адрес: ***, сумата
от 600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща сбора на месечните издръжки на
малолетната Ц.М.Д., от по 80.00 лева месечно, за периода 01.07.2010 г. до
14.02.2011 г., като погасени чрез плащане и 4672, 26 лв. /четири хиляди
шестстотин седемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
сбора на месечните издръжки на Ц.М.Д., от по 80.00 лева месечно, за периода
15.02.2011 г. до 28.12.2015 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА
Ц.М.Д.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М.К.К., ЕГН ********** и двете с адрес: ***, да
заплати на М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***, чрез
адв.М.В. от ШАК, сумата от 819, 09 лева /осемстотин и деветнадесет лева и девет
стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок, считано от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: