Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 08. 07. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 6065 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство К.А.Д., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. “******“,
съдебен адрес *** (въззивница) чрез процесуалния представител адвокат Г.Я. срещу решение № 38089, постановено на 11. 02. 2020 г. от
Софийския районен съд, 140-и състав, по гр. д. № 22162 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд изцяло
е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето във
връзка с чл. 265, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата
в размер на 2 581 лева, представляваща възнаграждение по развален договор
с предмет изработването на кухненски шкафове.
Въззивницата твърди,
че обжалваното решение е незаконосъобразно, нищожно, порочно, постановено в
пълно несъответствие с материалния и процесуалния закон и при нарушено право на
защита на ищеца и на неговия защитник. Заявява, че районният съд е направил
субективни фактически и правни изводи не по вътрешно убеждение, а въз основа на
твърденията на вещото лице при некомпетентна, непълна и неясна експертиза без
участието на ищеца и на неговия защитник. Оспорва заключението на вещото лице,
като излага подробни доводи. Поддържа, че всички процесуални действия на
районния съд по „ръководене и решаване на съдебно заседание“ са били извършени
в пълно противоречие с основни принципи на съдебния процес (визира чл. 2 до чл.
12 ГПК). В допълнение излага доводи, че след насрочването на
първоинстанционното дело за разглеждане в открито съдебно заседание
процесуалният ѝ представител е бил призован за същата дата за съдебно
заседание по наказателно дело от общ характер с международен елемент от
Бургаския районен съд. Твърди, че е нямала необходимите знания и умения, за да
организира защитата си, поради което е подала молба чрез процесуалния си
представител за прецизиране на задачите към съдебната експертиза и за отлагане
на първоинстанционното съдебно заседание. Поддържа, че първата инстанция е дала
ход на делото при обективна причина за неявяване в съдебно заседание, с което е
извършила съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
ищцата и на нейния защитник (изброява конкретни процесуални права). Заявява, че
е изпълнила всички свои договорни задължения и че е направила резерви и
възражения и е упражнила правата си законосъобразно. От друга страна, поддържа,
че изпълнителят не е изпълнил свои договорни задължения, които подробно
изброява. Твърди, че е осъществила всички необходими правни действия и са
налице всички предпоставки за ангажирането на договорната отговорност на
изпълнителя. Иска от въззивния съд да върне делото на първа инстанция за ново
разглеждане от друг състав, като даде точни и ясни указания за спазване на
принципите на гражданското право. В съдебното заседание пред въззивния съд
претендира разноски за двете инстанции и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство „Т.А.-Д.“, ЕИК ******, седалище
и адрес на управление ***, район „Красно село“, ул. „ (въззиваемо
дружество).
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ
за платена държавна такса в необходимия размер.
По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
Обжалваното решение не е постановено по реда на чл. 239 ГПК.
Въззивницата е твърди, че обжалваното
решение е нищожно. Освен изложените от нея доводи, въззивният съд също така
следи служебно за валидността на обжалвания акт – чл. 269, изр. първо ГПК.
В настоящия случай въззивният съд
констатира, че обжалваното решение е постановено от съдебен орган, който е
установен в съответствие със закона. Изготвено е в писмена форма и е подписано.
Освен това решението е разбираемо. При това положение не се открива порок,
който да обуслови нищожността му. Обжалваното решение трябва да се приеме за
валидно.
При служебна проверка въззивният съд
приема, че обжалваното решение е също така и допустимо. Относно правилността му
съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК)
и приема следното.
Относно правилността му в обжалваната
част въззивният съд е обвързан от доводите във въззивната жалба.
Предмет на делото иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. трето във връзка с чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Фактическият
състав на претенцията обема следните юридически факти: 1) сключването на
договор за изработка между страните; 2) съществено отклонение от поръчката и
негодност на работата за нейното договорно или обикновено предназначение; 3)
изявление от въззивницата (ищцата) за развалянето на договора.
Страните не спорят, а и от данните по
делото се установява, че те са сключили договор за изработка на кухненски
шкафове, датиран към 27. 07. 2018 г. (л. 6 от делото на районния съд). По
силата на договора въззивницата (ищцата) е възложила на въззиваемото
(ответното) дружество да кухненски шкафове по проект, приложен към договора
(Спецификация № 1 и чертежи) срещу възнаграждение в размер на 2 581 лева.
Страните освен това не спорят, че възнаграждението в размер на 2 581 лева
е било заплатено от въззивницата (ищцата) в полза на въззиваемото (ответното)
дружество. Страните са спорели пред първата инстанция дали договорът е бил
изпълнен точно от ответното дружество. Съответно въззивницата оспорва извода на
районния съд в обжалваното решение, че отклоненията в изработените кухненски
шкафове са несъществени и че изработените вещи са годни за договореното им и
обикновено предназначение.
Районният съд е обосновал оспорения
извод с данните от експертното заключение по допуснатата в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза. Въззивницата оспорва заключението и
въвежда твърдения за допуснати процесуални нарушения във връзка с приемането на
експертното заключение. Въззивният съд обаче приема, че не са налице твърдените
от нея процесуални нарушения. Въззивницата (ищцата) е била редовно призована за
откритото съдебно заседание пред районния съд (л. 33 от делото на първата
инстанция) на 05. 11. 2019 г. С писмено изявление до районния съд от 31. 12.
2019 г. е поискала вещото лице да отговори и на допълнителни задачи; освен това
е поискала откритото заседание да бъде насрочено за друга дата поради служебна
ангажираност на процесуалния ѝ представител, за което е представила
призовка от Бургаския районен съд. Експертното заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза е било изготвено на 13. 01. 2020 г., а откритото
съдебно заседание е било проведено на 22. 01. 2020 г., тоест срокът по чл. 199 ГПК е бил спазен. При даването на ход на делото първата инстанция е изложила
мотиви, че на основание чл. 142, ал. 2 ГПК основание за отлагане на делото е
едновременната невъзможност и на процесуалния представител, и на страната да се
явят. Въззивният съд споделя тези съображения на първата инстанция. За разлика
от производството по наказателни дела, в което разглеждането на делото по
начало се отлага, ако защитникът не се яви (чл. 271, ал. 2, т. 3 от
Наказателнопроцесуалния кодекс), в производството по граждански дела
разглеждането на делото се отлага само ако страната и пълномощникът не могат да се явят поради препятствие, което
страната не може да отстрани (чл. 142, ал. 2 ГПК). Дори и в настоящия случай да
може да се приеме, че спрямо процесуалния представител адвокат Г.Я. е била
налице неотстранима пречка, то по делото липсват данни подобна пречка да е била
налице и за въззивницата (ищцата). При това положение районният съд
законосъобразно е дал ход на делото. За пълнота следва да се допълни, че за
периода от 11. 12. 2019 г. (датата на призовката от Бургаския районен съд) до
22. 01. 2020 г. въззивницата (ищцата) и нейният процесуален представител са
разполагали с достатъчно време, за да упълномощят друг процесуален
представител, но не са го направили.
Що се отнася до възраженията на
въззивницата, свързани с допълнителните задачи към вещото лице, въззивният съд
приема следното. С определението по чл. 140 ГПК районният съд е поставил за
задача на експертизата да установи дали изработените кухненски шкафове
съответстват на спецификацията към договора. Районният съд правилно не е
възпроизвел задачите, формулирани в исковата молба, отнасящи се установяването
на разлики между изработените кухненски шкафове и изработена преди 10 години
кухня. Съобразно твърденията на ищцата, страните са уговорили изработените
шкафове да съответстват на спецификацията към договора, а не на изработена
преди 10 години кухня. Дали действително волята на страните е била изработените
шкафове да са еднакви с предходно изработена кухня не може да се установи от
представения по делото договор. От него се установява единствено, че
изработените шкафове трябва да съответстват на спецификацията и чертежите към
договора. При това положение районният съд е допуснал съдебно-техническата
експертиза при задача, която е формулирана по-прецизно с оглед предмета на
делото. Съдът не следва да допуска доказателствени искания на страните, които
не са относими към предмета на делото. Що се отнася до допълнителните задачи,
поставени от ищцата с писменото изявление „уточнение на искова молба“ от 31.
12. 2019 г., първите две отново не са относими към предмета на делото поради
прокарването на сравнение с преходно изработена кухня. Третата задача, свързана
с качеството на изработеното и дали е годно да бъде прието за употреба,
всъщност е обхваната от формулираната от районния съд обща задача – видно от
експертното заключение, което е дало отговор на тези въпроси.
Вещото лице е работило по приложените по
делото документи, а освен това е направило оглед на процесните мебели на 19.
12. 2019 г. в присъствието на въззивницата (ищцата). Въз основа на така
събраните данни вещото лице е установило следните отклонения от спецификацията:
различия в размерите на пет от седемте мебели, като разликите в размерите са в
пределите на няколко сантиметра (от 1, 5 сантиметра за вратата за перална
машина за вграждане до 12, 5 сантиметра при едната от страниците). При две от
изработените вещи констатира недостатъци (остатъци от лепило и луфт между
летвите и рамката). Освен това вещо лице е установило, че е изработен един
горен шкаф, докато съгласно спецификацията са били посочени два броя. При
изслушването вещото лице също така констатира, че цветът на изработената кухня
отново е бук, както и че съгласно спецификацията изработената кухня отговаря на
договореното с отклоненията, които са описани в експертизата. Дава заключение,
че не са особено съществени отклоненията на изработеното от предвиденото в
спецификацията. Допълва, че ако изработената кухня бъде монтирана, тя може да
се ползва по предназначение.
Въззивният съд споделя извода на първата
инстанция, че експертното заключение е обективно и компетентно дадено. Не се
установяват твърдените от въззивницата недостатъци (субективни и некомпетентни
преценки, некомпетентност и непрофесионалност на заключението). Във въззивната
жалба липсват и съображения от какво точно произтичат твърдените недостатъци на
заключението. При това положение въззивният съд приема, че първата инстанция
правилно е възприела експертното заключение.
Въззивният съд констатира, че районният
съд не е допуснал и останалите твърдени с въззивната жалба процесуални
нарушения.
При това положение правилно въз основа
на надлежно събраните данни по делото (основно договорът за изработка ведно със
спецификацията и чертежите към него и експертното заключение на вещото лице)
първоинстанционният съд е стигнал до обоснования извод, че не е налице съществено
отклонение от поръчката и негодност на изработените кухненски шкафове за
тяхното договорно или обикновено предназначение. Въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.
Разноски. При този изход на делото в
полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски във въззивното
производство. Тя обаче не е поискала присъждането им, нито по
делото има данни да е сторила разноски във въззивното производство. Сторените
от въззивницата разноски трябва да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 38089, постановено на 11. 02. 2020 г. от
Софийския районен съд, 140-и състав, по гр. д. № 22162 по описа за 2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.