№ 2878
гр. С, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110118211 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с предявен от И. С. П., ЕГН ********** с
осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ срещу ЗЕАД „ф-ма“ ЕАД, ЕИК
*****, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на: 24150лв. –
застрахователно обезщетение, във връзка с уврежданията по лек автомобил „марка“, с
peг. № *****, настъпили на 01.01.2022г. при ПТП, дължимо на основание сключена
застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица № 4704210200020288 от
20.09.2021г., със срок на валидност от 20.09.2021г. до 19.09.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 12.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че на 01.01.2022г. в гр. С
настъпило ПТП между л.а. „марка“, с peг. № ***** и л.а.“марка“ с рег.№****, в
следствие на което автомобилът, управляван от И. П. е увреден до степен на тотална
щета. За щетите по автомобила застрахователното дружество ЗЕАД „ф-ма“ ЕАД било
уведомено на 04.01.2022г., като били извършени съответните огледи, но от ответника
бил постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение с мотиви, че
обстоятелствата декларирани при завеждането на претенцията не съответстват с
установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие, естеството на
уврежданията и механизма на получаването им.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който предявения иск се оспорва по основание и размер. Оспорва се материалната
легитимация на ищеца да води настоящия иск, с оглед липсата на доказателства са е
1
собственик на процесния л.а. Не се оспорва наличието на процесната застраховка, но
се посочва, че застрахования е заплатил само две от четирите вноска, на които е
разсрочена застрахователната премия, поради което полицата била покрита до
19.03.2022г. Не се оспорват обстоятелствата, изложени в исковата молба. Оспорва се
механизма на настъпване на ПТП, като се твърди, че уврежданията, описани в описите
не са настъпили само и единствено при ПТП на 01.01.2022г. Твърди се, че в
неустановен момент след 01.01.2022г. и преди 05.01.2022г. л.а. „марка“, с peг. № *****
е претърпял инцидент, довел до допълнителни увреждания, за който не е известен по
надлежния ред и не е могъл да осъществи правото си на проверка, което е основание за
постановяване на отказ. Оспорва се претенцията по размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ, в тежест на ищеца е да докаже в
кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно
правоотношение, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с
което са настъпили вреди в претендирания размер.
По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните на обстоятелствата, че по отношение на л.а. „марка“, с
peг. № ***** е сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт“ със
застрахователна полица № 4704210200020288 от 20.09.2021г., със срок на валидност от
20.09.2021г. до 19.09.2022г., че на 04.01.2022г. в ЗЕАД „ф-ма“ ЕАД е депозирано
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от И. П. за застрахователно
събитие – ПТП, настъпило съгласно заявлението на 01.01.2022г., както и че е
постановен отказ от заплащане на обезщетение.
Полицата, с която е сключена сочената имуществена застраховка е представена
по делото, като са представени и действащите Общи условия при които е сключен
договора. Видно от Глава трета- Изплащане на обезщетение при частични повреди,
раздел I регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователно
събитие, т.7 Застрахователят има право да извърши проверка на обстоятелствата, при
които е настъпило застрахователното събитие, както и да извърши оглед и заснемане
на мястото на произшествието и на увреденото МПС, а съгласно т.7.1 е предвидено, че
Застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в случай че при
извършената проверка се установят различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и
снимков материал, които се изпращат до застрахования заедно с аргументираното
становище за отказ.
Не се спори между страните, че отказа, постановен от ответника е именно на
2
основание констатирано несъответствие между заявеното от застрахования като
механизъм на ПТП и нанесените вреди при него и състоянието на МПС към момента
на предоставянето му за оглед от застрахователя. Представено е Писмо изх.
№00308/20.01.2022г. на ЗЕАД „ф-ма“ ЕАД до И. С. П., от което се установява, че след
извършения оглед на автомобила, експертите на дружеството са установили повреди,
несъответстващи между декларирания механизъм на настъпване на събитие и
констатираните увреждания по застрахованото МПС, поради което документите по
щетата са били предоставени на независим експерт за изготвяне на автотехническа
експертиза, която е установила, че уврежданията по двата автомобила не са в
причинно-следствена връзка, описана в протокола за ПТП. Експертизата е представена
по делото за установяване на обстоятелството, че е изготвена такава в съответствие с
изискването на ч.7.1 от ОУ.
От представен Протокол за ПТП №1817044 от 1.1.2022г., се установява, че на
посочената дата, лек автомобил „марка“, с peг. № ***** се е движел по ул.проф.А Т“, с
посока от ул.д-р А М“ към ул.“Софийски околовръстен път“ и на кръговото
кръстовище с последната, водачът е реализирал ПТП със спрелия пред него л.а.“марка“
с рег.№****. В протокола са записани видими щети по лек автомобил „марка“, с peг.
№ ***** – предна броня, малка, капак, десен фар, калник, теч, въздушна възглавница.
ОТ СДВР Отдел „Пътна полиция“ по делото е представен снимков материал, изготвен
по време на огледа, извършен от посетилите местопроизшествието служители на СДВР
Отдел ПП.
По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но
на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице
/например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите
в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените от
съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка
на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното
произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на
съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол
на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. Протоколът има
доказателствена сила за установеното от актосъставителя на място – че при
посещението на място са установени двата леки автомобила, че същите са се намирали
на място по начина, отразен в изготвената от длъжностното лице скица, т.е.
местоположението на двата автомобила един спрямо друг, констатираните видими
щети и отразената пътна маркировка и знаково стопанство. Изготвеният при
посещение на местопроизшествието, снимков материал от длъжностното лице,
доколкото е в кръга на задълженията му, установява действителното състояние на
3
участниците в произшествието, към момента на настъпването му.
Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е подадено от И. С. П.
на 04.01.2022г., , като в същото е вписан механизъм на ПТП, съответстващ на
посочения в протокола.
По делото е прието заключение на САТЕ, съгласно което от приложения по
делото снимков материал, заснет от органите на МВР на мястото на настъпване на
процесното ПТП на 01.01.2022г. и от този, изготвен от представители на
застрахователя при представянето на автомобила за оглед , е видно, че уврежданията
по лек автомобил „марка“, с peг. № ***** при представянето му за оглед при ищеца са
с много по-голям интензитет, отколкото на снимковия материал от мястото на
събитието, а именно: уврежданията по предния капак в момента на настъпване на ПТП
са само в предната част, докато при огледа на ищеца се установяват увреждания и в
средната част на предния капак; уврежданията по предната броня в момента на
настъпване на ПТП са в средната част, докато при огледа на ищеца се установяват
значителни увреждания в дясната част на предната броня; на снимките от момента на
настъпване на ПТП по преден десен калник не се наблюдават видими увреждания,
докато на снимките при огледа калника е със значителни увреждания в предната си
част; на снимките от момента на настъпване на ПТП по десния калник не се
наблюдават видими увреждания, докато на снимките при огледа фара е със значителни
увреждания; на снимките от момента на настъпване на ПТП се наблюдава удар в
предната решетка на процесното ПТП със среден интензитет, докато на снимките при
огледа предната решетка изцяло унищожена, като е значително увредена и основата на
предната броня, радиаторите и вентилаторите; на снимките от момента на настъпване
на ПТП е видно, че е задействана единствено въздушната възглавница на водача,
докато на снимките от огледа са задействани и двете предни въздушни възглавници.
При така изложените несъответствия, вещото лице посочва, че интензитета на
уврежданията по лек автомобил „марка“, с peг. № *****, при представянето му за
оглед при представител на ответника не отговаря на уврежданията, заснети от органите
на МВР в момента на настъпване на процесното ПТП, като е възможно увредите,
констатирани при огледа, да са настъпили от последващо събитие с участието на
процесното МПС.
Същите констатации за наличие на несъответствия и за повече увреди и по-
голям интензитет на същите към момента на огледа при застраховател, са направени и
по отношение на другия автомобил - л.а.“марка“ с рег.№****.
Спорно е наличието на изключен застрахователен риск. Видно от отговора на
исковата молба, ответникът е направил правоизключващо възражение за наличие на
несъответствие между заявения механизъм на ПТП и констатираните при оглед
увреждания, поради което е на лице хипотезата на изключен риск и в този контекст
4
застрахователя не би следвало да носи отговорност за репариране на вредите от
настъпилото събитие. Видно от ОУ, които съставляват неразделна част от
съдържанието на застрахователния договор, на който ищеца основава правото си да
получи плащане на застрахователно обезщетение, клаузата на т. 7.1 предвижда, че в
случай че при извършената проверка се установят различия между фактическата
обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством техническа
експертиза и снимков материал, не се изплаща застрахователно обезщетение, т..е.
предвидено е изключен застрахователен риск.
В Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят
може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило
застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед
на интереса на застрахователя. Общата разпоредба за отказ да се извърши
застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл. 408, ал.1 КЗ:
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело
до възникване на застрахователното събитие и в други случаи, предвидени със закон.
Разпоредбата се прилага за сключени договори за застраховка и настъпило
застрахователно събитие за покрит риск. Налага се извода, че основанието по чл. 408
КЗ за отказ на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение е
съотносимо само към настъпили застрахователни събития, които представляват покрит
по смисъла на застраховката риск, поради което преди да се разгледа възможността
застрахователят да откаже изплащането на застрахователното събитие следва да се
разгледа направеното от застрахователя възражение за наличие на изключен риск. В
този случай чл. 408 от КЗ не следва да намира приложение при уреждане на
застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради
изключването им от застрахователно покритие по волята на страните.
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение. С
оглед свободата на договаряне - чл 9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои
рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема
застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят
отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие
изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия
на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, законът поставя изисквания
5
към съдържанието на общите условия. Те трябва да определят ясно и недвусмислено:
покритите и изключените рискове; условията за плащане на премиите от застрахования
и последиците от неплащането или неточното плащане; задълженията на
застрахователя и на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за
неговото доказване; обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното
правоотношение. При несъгласие на застрахования с Общите условия на съответния
застраховател в частта относно клаузите за изключени рискове, застрахованият няма
задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при
условия, които не приема. Неприемането на отделни клаузи от общите условия, трябва
да бъде изрично заявено от кандидата за застраховане, в противен случай той е
обвързан от тях ако с подписа си е удостоверил, че ги приема. От горното следва, че
когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства,
които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно Решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015 г., II т. о.,
ТК правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е
обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и
настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или
възможността за доказването им.
Следователно предвидената в ОУ разпоредба, въвеждаща изключен
застрахователен риск е валидна, доколкото е в съответствие с приетите основания за
отказ по чл.408 КЗ. Същата е приета за приложение в случаите когато поведението на
застрахования е възпрепятствало установяването на действителните вреди от
конкретно ПТП. В случая от САТЕ се установява значително несъответствие между
вредите по двата автомобила, участници в ПТП на 01.01.2022г., констатирани от орган
на МВР към момента на настъпване на произшествието и вредите по двата автомобила
към момента на предоставянето им за оглед при застраховател. От САТЕ е видно, че
вредите, констатирани при оглед, извършен от служители на застрахователя не
съответстват на установения с Протокол за ПТП механизъм на конкретното ПТП и на
изготвения веднага след произшествието снимков материал, като е възможно вредите,
констатирани при оглед от застрахователя да са нанесени при последващо ПТП, за
което застрахования не е дал сведения и не е констатирано по никакъв начин.
Следователно И. С. П. е заявил пред застрахователя механизъм на ПТП,
несъответстващ на нанесените увреди, т.е. на лице е несъответствие между
действителното състояние на автомобила и съобщения начин на увреда. Следователно
е на лице изключен застрахователен риск и застрахователя не дължи заплащане на
обезщетение.
6
Поради изложеното предявения иск следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответника, като следва да му се присъдят такива в размер на 230лв. за депозити за
САТЕ и призоваване на свидетел, както и на осн. чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, предявен от И. С. П., с
ЕГН ********** и адрес: с.Б, ул.“В Г“ №17 за осъждане на ЗЕАД „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“П“ №5 да заплати сума в размер
на 24150лв., представляваща застрахователно обезщетение, във връзка с уврежданията
по лек автомобил „марка“, с peг. № *****, настъпили на 01.01.2022г. при ПТП,
дължимо на основание сключена застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна
полица № 4704210200020288 от 20.09.2021г., със срок на валидност от 20.09.2021г. до
19.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба – 12.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. С. П., с ЕГН ********** и адрес: с.Б, ул.“В Г“ №17 да заплати на
ЗЕАД „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“П“ №5
на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК разноски по делото в общ размер на 380лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7