Р Е Ш
Е Н И Е № 85/24.4.2019г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на
9
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Панайотова
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 80 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Н.С.Н. ***, срещу Решение
№2153-28-3/11.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без
уважение жалбата му с вх.№1012-28-49/04.02.2019г. против Разпореждане №
2113-28-1337#7/08.01.2019г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ-Ямбол, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн.чл.69б, ал.1 от КСО. Твърди се, че както Ръководителят
на Пенсионното осигуряване, така и горестоящият орган
- Директорът на ТП на НОИ, са
извършили неправилна преценка на правото
на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж, предвид
обстоятелството, че не са зачели действието на § 50 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО. Актовете са
несъответстващи на материалния закон, поради което е налице отменителното
основание на чл.146, т.4 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и поддържа жалбата си. Излага съображения за това, че с
решението си Директорът на ТП на НОИ потвърждава Разпореждането от 08.01.2019г.
на Ръководителя на Пенсионно осигуряване, с което му се отказва правото на
отпускане на пенсия по чл. 69б, ал.1 КСО.
Със заявлението си е поискал да му бъде отпусната пенсия по чл. 69, ал.1
от КСО. В тази връзка държи да отбележи, че в заявлението, което е представено и по делото на л. 43,
изрично е посочено, че желае да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 69 от КСО. Счита, че в тази връзка преценката на органите
на НОИ е неправилна.Поддържа всички съображения, които подробно е изложил в
жалбата си. Твърди, че неправилно е преценено, че след като е напуснал военна
служба през 2012г., няма качеството на лице по чл.69 от КСО и не може да се
възползва от приложението на § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на
закона. В ал.10 на чл.69 се дава право на изпълнявалите длъжности по закона за
отбраната и въоръжените сили да могат да се пенсионират при условията на ал.1,
без да е необходимо в момента да бъдат на държавна военна служба и без да е
необходимо да са навършили определената възраст. Това правило е с гратисен период от две години и приключва в края на 2018г. Неговото
заявление е преди края на този период. Моли съдът да отмени решението на
Директора на ТП на НОИ - Ямбол,
потвърденото с него разпореждане за отказ на пенсионния орган от 08.01.2019г. и
съдът да върне преписката за ново разглеждане на органа по пенсионно
осигуряване, тъй като в случая неправилно е бил приложен закона.
Ответната страна, Директорът на ТП на
НОИ-Ямбол, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмено
становище по съществото на спора чрез юрисконсулт Ст., със съображения, че към
датата на заявлението г-н Н. не отговаря на
изискуемата възраст и на условието за сбор от осигурителен стаж и
възраст по чл.69б от КСО, поради което
разпореждането за отказ на пенсионния орган е правилно.Решението на Директора
на ТП на НОИ-Ямбол е съответстващо с изискванията за форма и съдържание, при
издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съобразено е с
материално правните разпоредби и с целта на закона.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства и отдели спорното от безспорното, съдът намира за установено
следното:
Видно от съдържащите се писмени
документи от административната преписка,
жалбоподателят Н.С.Н. *** три заявления за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както следва:
с вх.№2113-28-176/17.08.15г., по което е постановено Разпореждане
№2113-28-176-8/03.09.15г. за отказ на ръководителя на ПО; с вх.№2113-28-14/05.01.16г.,
по което е постановено Разпореждане №2113-28-14-8/03.02.16г. за отказ на
ръководителя на ПО, и с вх.№2113-28-1337/26.11.18г., по което е постановено
Разпореждане №2113-28-1337#7/08.01.19г. за отказ на ръководителя на ПО.
Срещу последното Разпореждане
№2113-28-1337#7/08.01.19г. жалбоподателят е подал жалба с вх.№1012-28-49№04.02.2019г.
до Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с изложени съображения за това, че подаденото
от него заявление за отпускане на пенсия неправилно е преценено като такова по
чл.69б, ал.1 от КСО вместо като
заявление по чл.69, ал.1 от КСО вр. с §50 от
ЗИДКСО(ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм. и доп., бр. 99 от
2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019
г.), относим към лица с трудов стаж като военослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България(ЗОВСРБ), които при 27г. общ осигурителен стаж, от които две
трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република могат да се пенсионират независимо от възрастта
им България
до 31 декември 2018 г.Директорът на ТП на НОИ Ямбол е преценил жалбата за
неоснователна, поради което я е оставил без уважение. Изложил е мотиви за
неприложимост и на двете хипотези по чл.69, ал.1 от КСО вр.
с §50 от ЗИДКСО и по чл.69б, ал.1 от КСО.
Ръководителят на пенсионното осигуряване и горестоящият му орган Директорът на ТП на НОИ са извършили
преценка на обстоятелствата по чл.69б от КСО, приели са, че заявителят не
отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, тъй като не отговаря на условието за сбор от осигурителен стаж и
възраст 100 за 2018г. - към дата на заявлението(26.11.2018г.) има общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 46г.07м.09 дни и е
навършил 51г.01м.03 дни (при изискуеми за 2018г.- 53г.02м.). По отношение на
приложението на чл.69, ал.1 от КСО вр. с §50 от
ЗИДКСО разпореждането на пенсионния орган не съдържа мотиви и разпоредителна
част.В Решение №2153-28-3/11.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол в тази
насока са изложени мотиви, че лицето не може да се възползва от условията за
пенсиониране, тъй като за него не е изпълнено условието да е лице по чл.69 от КСО, тъй като е освободено от длъжност на 28.08.2012г.
Съдът счита, че Разпореждане №
2113-28-1337#7/08.01.2019г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ-Ямбол е издадено при съществено процесуално нарушение – неизясняване на
всички факти и обстоятелства, които са от значение за отпускане на пенсия по
подаденото заявление от Н.С.Н. с
вх.№2113-28-1337/26.11.18г. Неправилно заявлението е преценено като искане за
отпускане на пенсия по чл. 69б от КСО вместо като такова по чл.69, ал.1 и ал.10
от КСО вр. с §50 от ЗИДКСО(ДВ, бр. 61 от 2015 г., в
сила от 1.01.2016 г., изм. и доп., бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.,
изм., бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Неправилна в тази връзка е и
преценката на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, че за лицето не са изпълнени двете
кумулативни условия: заявителят да е лице по чл.69 от КСО и до 31.12.2015г. да
е придобило изискуемия стаж – 27 г. общ осигурителен стаж, от които 2/3,
т.е. 18 години да са действително
изслужени в специалното ведомство.
Страните не спорят, че Н.С.Н.
отговаря на изискването за 27 г. общ
осигурителен стаж, от които 2/3(18 г.) изслужени като военослужещ
към 31.12.2015г..Това е видно и от съдържащият се в делото Опис на
осигурителния стаж на лицето(л.21 от делото) - жалбоподателят има 20г.10м.26
дни стаж І категория, прослужени в Българската армия като военослужещ
през периода 23.08.1991г.-28.08.2012г.. Допълнително, видно от същия опис, има
и прослужен стаж ІІІ категория 7г.11м.24 дни2ч.. Сумарно осигурителният му стаж
е повече от 27 години. Основният спор по делото се свежда до това дали Н.С.Н.
отговаря на условието да е лице по чл.69 от КСО и може ли да се
възползва от разпоредбата на чл.69, ал.10 от КСО (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г.,
в сила от 1.01.2016 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) във
връзка с §50 от ЗИДКСО(ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм. и
доп., бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 102 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.). Директорът на ТП на НОИ Ямбол счита този ред за
неприложим, тъй като жалбоподателят е бил освободен от заеманата военна длъжност на 28.08.2012г. и към 31.12.2015г не ебил военослужещ. Съдът счита
този извод за несъответстващ на материално правните разпоредби на закона, по
следните съображения.
Съгласно чл. 69, ал.1 от КСО, военнослужещите
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и
при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени
като военнослужещи по Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна
служба по Закона за резерва
на въоръжените сили на Република България. Според чл.69, ал.10 от КСО (Нова –
ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила
от 1.01.2016 г.), право на пенсия при условията на ал. 1 имат и лицата, които
са изпълнявали военна или държавна
служба по законите по ал. 1. Съгласно § 50 от ПЗР към ЗИДКСО(В сила от
15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.), лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат
необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се
пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г.. Именно такъв е
настоящият случай. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил освободен от
заеманата военна длъжност на
28.08.2012г. е ирелевантно за правото му на
пенсиониране. От значение са другите обстоятелства - че той има до 31.12.2015г.
общ осигурителен стаж повече от 27 години, от които 20г.10м.26 дни като военослужещ.
Следователно същият е лице по чл.69, ал.1 от КСО, може да се възползва от правото да се пенсионира по чл.69, ал.10 от КСО независимо от възрастта си, щом подаденото заявление за отпускане на пенсия
е до крайния предвиден срок по § 50 от ПЗР към ЗИДКСО(т.е.до 31.12.2018г.).
Законодателната воля, изразена с
приемането на преходната разпоредба на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО(В сила от 15.08.2015
г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.) и на чл. 69, ал.10 (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от
1.01.2016 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)
цели да избегне
неравностойното третиране на осигурените лица от една и съща категория, изпълняващи и изпълнявали държавни
длъжности по специалните закони по чл. 69 от КСО. Създадена е възможност за
уеднаквяване на пенсионния режим и равни пенсионни права, съответни на
осигурителния стаж и приноса към фонда на ДОО на лицата, работили по изброените
закони.
В тази връзка съдът счита, че поради факта, че е бил освободен от длъжност като
военослужещ на 28.08.2012г.
жалбоподателят
не следва да бъде поставян по-неблагоприятно положение от лицата, които към
31.12.2015г. са заемали длъжност по ЗОВСРБ и впоследствие в срока до
31.12.2018г. са се възползвали от облекчения ред за пенсиониране. В този смисъл
е формирана и константна съдебна практика, на която и жалбоподателят се
позовава(решения по а.д.12632/2016г. на ВАС; а.д.2265/2017г. на ВАС; и
а.д.2113/2018г. на ВАС). Като не е
тълкувал по този начин разпоредбите на КСО Директорът на ТП на НОИ Ямбол е
постановил неправилно решение. Обстоятелството, че органът по пенсионно
осигуряване въобще не обсъдил и извършил преценка за правото на пенсиониране на
жалбоподателя по този процесуален ред(чл.69, ал.1, вр.
с ал.10 и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО), а е приел, че заявлението е подадено като
искане за пенсиониране по чл.69б от КСО, съдът счита за нарушение и на
принципите за истинност и за служебното начало по чл.7 и чл.9 от АПК. Съобразно
тези основни начала, административните актове следва да се основават на всички факти
и доводи от значение за случая, органът е длъжен да съдейства на страната за
законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, което в случая не е сторено -
преценка за правото на пенсия е извършена само по отношение на хипотезата по
чл.69б от КСО, а не и на тази по чл.69, на каквото основание жалбоподателят е
поискал да му бъде отпусната пенсия и изрично е посочил в подаденото от него заявление с вх.№2113-28-1337/26.11.18г.
По
изложените съображения жалбата следва да се уважи като се постанови решение за
отмяна на Решение №2153-28-3/11.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и
потвърденото с него Разпореждане № 2113-28-1337#7/08.01.2019г. на ръководителя
по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол. Преписката следва да се върне
за ново разглеждане на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Ямбол за преценка на правото на пенсиониране на жалбоподателя по реда на чл.69,
ал.1, вр. с ал.10 и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №2153-28-3/11.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото
с него Разпореждане № 2113-28-1337#7/08.01.2019г. на ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол.
ИЗПРАЩА
заявление с вх.№2113-28-1337/26.11.18г. от Н.С.Н. ***, за ново разглеждане и
произнасяне на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол по
отношение на правото на пенсиониране на заявителя по реда на чл.69, ал.1, вр. с ал.10 и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете