№ 464
гр. Дупница, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20251510100813 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. Й. П., ЕГН: **********, с адрес:
***, чрез пълномощника си ЕАД „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М., с адрес за
призоваване: ***, срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет.2, ап. 40-60, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 14.11.2019г. сключил с ответното дружество договор за паричен
заем с № 3681964, по силата на който дружеството му дало в заем сумата от 1000.00 лв., В
чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с
гарант-две физически лица, поръчител или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита, като на 14.11.2019г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД бил
сключен договор за предоставяне на гаранция № 3681946. „Файненшъл България“ ЕООД
поел задължението да обезпечи заема срещу възнаграждение в размер на 461.19 лв.,
разсрочено на месечни вноски, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил овластен да получава
възнаграждението за поръчителството.
Поддържа, че двете дружества били свързани. Намира договорът за заем за
недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК (не било
посочено кои разходи формират ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин). Счита, че
възнаграждението за поръчителство е пряко свързано с договора за заем и невключването на
същото в общите разходи по кредита е заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 2 ЗПК.
1
Навежда аргументи за противоречие на договора с добрите нрави и принципите на
добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите.
Моли да бъде прогласена нищожността на описания договор за заем.
2.Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал
отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим, поради
липса на правен интерес от предявяването му, както и неоснователен. Поддържа, че
процесният договор е действителен и не страда от твърдените от ищеца пороци. Изтъква, че
договорът съдържа посочване на ГПР, който отговаря на действителния към момента на
сключване на договора за кредит. Намира, че надвишаването на максимално допустимия
размер на ГПР не води до недействителност на целия договор. Излага подробни правни
съображения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният установителен иск за нищожност е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24
ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Съобразно
правилата на чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него
договор за заем, наличието на предвидена в договора клауза с посоченото от ищеца
съдържание, противоречието на клаузата за предоставяне на обезпечение с императивна
разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава
разпоредба; размера на действителния ГПР.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално.
В случая не е спорно между страните, а и от приложения договор за паричен заем №
3681946 от 14.11.2019г. е видно, че в полза на ищеца е предоставен заем в размер на 1000
лв., със срок за погасяване на кредита от 26 седмици. Съгласно договора сумата подлежи на
връщане на 13 вноски, при посочен в договора фиксиран лихвен процент в размер на 35 % и
годишен процент на разходите в размер на 41,74 %.
Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит, страните са договорили, че
кредитополучателят се задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в т.ч.
и поръчителство.
Не се спори по въпроса, че е сключен договор за предоставяне на поръчителство
между „Файненшъл България“ ЕООД, от една страна в качеството на поръчител, и
длъжника, от друга страна в качеството на потребител. По силата на договора поръчителят
се задължава да сключи с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за поръчителство, като
отговаря солидарно за задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.
От своя страна, потребителят се задължава да заплати възнаграждение на поръчителя в
размер на 461.19 лв., платимо разсрочено на вноски.
В съдебната практика се приема, че за да бъдат осигурени ефективни средства за
защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора,
които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в
отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а
2
като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се
гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на
потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на
закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания –
Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на
свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Въз основа на изложените от заявителя
фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на
свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване
на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото
сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя, като последицата от
неизпълнението на това задължение на кредитополучателя е липса на правоотношение
между страните – при непредставяне на обезпечение в посочения срок се счита, че
заявлението за кандидатстване за кредит не е одобрено, т.е. несъмнено е, че двете
правоотношения са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство (и то от определено
свързано на кредитора трето лице) е било необходима предпоставка за предоставяне на
потребителския кредит при условията по договора.
В случая от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че при включване на посоченото възнаграждение в ГПР последният се
равнява на 490,91 %, а не посоченият в договора размер на ГПР от 41,74 %.
В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има
същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за
потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II
т.о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г.
по дело С-714/22).
При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния
договор за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
3
При този изход на спора право на разноски има ищецът за платените от него суми за
държавна такса в размер на 50 лв. и за експертиза в размер на 450 лв. На основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ *********,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., като при определянето
му съдът отчита и всички дължими данъчни и осигурителни тежести, които следва да се
смятат включени в посоченото адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от К. Й. П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
ап.40-46, нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № 3681964
от 14.11.2019г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46, ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените по делото
разноски, а именно: 50.00 (петдесет) ЛЕВА – държавна такса и 450.00 (четиристотин и
петдесет) ЛЕВА – разноски за експертиза.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-
46, ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ *********
следните суми: 480.00 (четиристотин и осемдесет) ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен
срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4