РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 13.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Ширин Сефер като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
5664 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” АД твърди, че „Микро Кредит” АД е
предоставило на ответника И.И.С. паричен заем по договор № 1181-10179506 от
17.04.2018г. в размер на 1500 лева, като заемателят се е задължил да върне заема
на 36 седмични вноски по 47,97 лева всяка или общо
е следвало да заплати сума в размер на 1726,92 лева. Към договора за заем бил
сключен и договор за допълнителни услуги, за които страните договорили цена от
324 лева, която следвало да бъде заплатена разсрочено на 36 седмични вноски по
9 лева. На основание договорът за допълнителни услуги „Микро Кредит” АД
предоставило на И.И.С. финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството
на „Микро Кредит” АД застраховка „Защита“ със застрахователна компания „Уника
Живот“ АД, като С. се задължил да върне финансирането на 36 седмични вноски по
24,75 лева или общо 891 лева. На длъжника била начислена лихва за забава в
размер на 65,09 лева по договора за заем и 45 лева по договора за допълнителни
услуги. Срокът на договора изтекъл на 31.12.2018г, като И.И.С. погасил само 300
лева от задълженията си. На 10.09.2018г.
„Микро Кредит” АД е прехвърлило с договор за цесия на „Агенция за събиране на
вземания” АД вземането срещу И.И.С. по посочения договор за което до длъжникът
било изпратено уведомление от „Микро Кредит” АД. Ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 3611/2019г. за сума в общ размер 2752,01 лева, но
ответникът не бил открит и заповедта за изпълнение му била връчена по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК. Съдът указал на ищеца да установи вземането си по исков
ред, поради което в настоящото
производство се иска установяване на вземането по заповедта за изпълнение.
Ответникът не е открит за връчване на книжата по делото, поради което му е
назначен особен представител, който оспорва иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на
вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание
на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във
връзка с чл. 240 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 17.04.2018г. бил сключен договор за заем № 1181-10179506 между И.И.С. и
„Микро Кредит” АД със следните параметри посочени в него:
чиста стойност на заема- 1500 лева; седмична погасителна вноска- 47,97
лева; брой седмични вноски- 36, дата на първо плащане- 30.4.2018г, фиксиран
лихвен процент- 40,68; ГПР- 50,00%.
Към договора за заем бил сключен и договор за допълнителни услуги, посочени
в договора като „Пакет „Преференциално обслужване““ съдържащ:
1.
Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска;
2.
Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка *** „Микро Кредит” АД;
3.
Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро
Кредит“ АД;
4.
Право на участие в специални промоции;
5.
Преференциално обслужване в офиса;
6.
Преференциално одобрение.
По делото е представен и документ озаглавен „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА ЗА
ЗАСТРАХОВКА „ЗАЩИТА“ № МС320141181-10179506 за сключен договор за застраховка
между застрахователя „Уника Живот“ АД, застраховано лице- И.И.С. и ползващо
лице- „Микро Кредит” АД. Посочени са следните покрити рискове: Пакет „Премиум
Злополука“: Смърт, Трайна пълна неработоспособност над 50% и Временна
неработоспособност вследствие на злополука, смърт в резултат на ПТП.
Застрахователната сума е 1500 лева, а застрахователната премия- 891 лева. По
делото е постъпило писмено уведомление от ЗК „Уника Живот“ АД, в което се сочи,
че по застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320141181-10179506 е
заплатена премия в размер на 891 лева от „Микро Кредит” АД, като „Микро Кредит”
АД в качеството му на застрахователен
агент е получил комисионно възнаграждение в размер на 267,30 лева.
На 16.01.2015г. „Микро Кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания” АД са
сключили Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от първото
дружество на второто. Към договора са сключвани множество анекси, с които
срокът му е удължаван. На 10.09.2018г. „Микро Кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания” АД
подписват и приложение към договора, в което индивидуализират вземания, които
се прехвърлят, като с това приложение се прехвърля и вземането на „Микро
Кредит” АД срещу И.И.С. по договор №
1181-10179506 от 17.04.2018г. (л.28). Прехвърлителят на вземането предоставя на
приобретателя документ озаглавен „Потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите“ (л.25). „Микро Кредит” АД
упълномощава „Агенция за събиране на вземания” АД (л.26) да съобщи на
длъжниците извършената цесия, като от своя страна „Агенция за събиране на
вземания” АД изпраща уведомление до И.И.С. за извършената цесия (л.30).
Назначеното по делото вещо лице дава заключение, че И.И.С.
е заплатил по кредита сумата 300 лева, като сочи и как е била разпределена
сумата за погасяване на дълга от кредитора- 136 лева главница, договорна лихва-
34,34 лева, застрахователна премия- 99 лева и допълнителен пакет- 36 лева. На
вещото лице е възложена допълнителна задача- да посочи средната пазарна цена на
застраховка, като посочената по-горе, сключена с „Уника Живот“ АД, при
идентични покрити рискове, срок на застраховката, застрахователна сума и
възраст на застрахования. След анализ на оферти от други застрахователни
компании вещото лице дава заключение, че средната пазарна цена (застрахователна
премия) на такава застраховка е 57,19 лева, като дори има оферта и за
застрахователна премия от 5,30 лева. И.И.С. е заплатил за такава застраховка
премия в размер на 891 лева.
Правни изводи:
Договорът за заем, както и сключените във връзка с него договор за
допълнителни услуги и договор за застраховка са недействителни по следните
съображения:
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа: „годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите“
В процесния договор № 1181-10179506 от 17.04.2018г. е посочен фиксиран
лихвен процент 40,68% и ГПР- 50,00%, но липсва информация за това как в
изчислена посочената стойност на ГПР и какво друго се включва в нея освен
лихвата. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР, каквото е изискването на закона. Освен това посочения в
договора ГПР не съответства на реалния ГПР изчислен съобразно реалните разходи,
които кредитополучателя прави, като мотиви за това ще бъдат изложени по-долу.
Договорът за допълнителни услуги е недействителен, тъй като т.нар.
„допълнителни услуги“ в голямата си част не представляват реални услуги и не
дават никакви реални права на заемателя. Така договора се явява лишен от
основание (чл.26 ал.2 от ЗЗД), като в същия има множество неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143 ал.1 от ЗЗП, които не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Т.нар. „допълнителни услуги“ са шест на брой:
1.
Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска;
2.
Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка *** „Микро Кредит” АД;
3.
Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро
Кредит“ АД;
4.
Право на участие в специални промоции;
5.
Преференциално обслужване в офиса;
6.
Преференциално одобрение.
Услугите по т.4, 5 и 6 са напълно неопределени, не създават никакви
конкретни права за потребителя и от гледна точка на последния заплащането на
възнаграждение за тях е лишено от основание. Услугата по т.3 също не
представлява никаква услуга- безплатното внасяне на вноски в офиса на кредитора
е нещо което би могло да се предполага, доколкото в договора за заем не е
предвидена такса при заплащане на вноските, такава такса не е посочена в
разходите по заема, и освен това такава такса би била в нарушение на чл. 10а
ал.2 от ЗПК забраняващ да се събират такси за управление на кредита. Услугата
по т.2 също не представлява реална услуга за потребителя, тъй като касае
разпореждането с вноска, която вече е платена от потребителя на представител на
кредитора, и дали тази сума кредитора ще задържи в касата си или ще внесе по
банкова сметка, ***. Т.е. и услугата по т.2 е лишена от основание за
потребителя. Всички услуги по т.2,3,4,5 и 6 създават „значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя“, тъй като за тях потребителя заплаща такса, а срещу тази такса не
получава нищо.
Единствената услуга, която би могла да има основание за заемателя е тази по
т.1, но тя също е свързана с управление на кредита и за нея кредитора не може
да събира такси. След като пет от шестте договорени услуги са лишени от
основание (липсва реална услуга) и нарушават значително равновесието между
правата и задълженията на страните, то може да се приеме, че целият договор за
допълнителни услуги нарушава значително равновесието между правата и
задълженията на страните, следователно е недействителен. На следващо място-
дори и услугите по т.1, 2 и 3 да се основаваха на действителни клаузи, то те
касаят обслужването на кредита и разходите за тях следва да бъдат включени в
ГПР тъй като това несъмнено са „разходи по кредита“ по смисъла на чл. 19 от ЗПК. При изплащане на заем в размер на 1500 лева на 36 вноски в размер на по
56,79 лева (49,97 вноска по кредита плюс 9 лева такса за допълнителни услуги)
се получава оскъпяване на седмична база от 1,79%, което се равнява на годишно
оскъпяване от 93% (изчисленията са на съда). Т.е. ГПР е поне 93% дори и ако не
се включват други разходи към ГПР. Следователно посоченият в договора ГПР от
50% не отговаря на реалния ГПР, който заемателя има. Това е нарушение на чл. 11
ал.1 т.10 от ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК, като на основание чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само „чистата
стойност на кредита“.
Сключеният договор за застраховка нарушава изискването за добросъвестност и
също води до значително равновесието между правата и задълженията на страните
по смисъла на чл. 143 ал.1 от ЗЗП. За да
защити интерес на стойност 1500 лева потребителят трябва да заплати
застрахователна премия в размер на 891 лева. Назначеното по делото вещо лице
дава заключение, че средната пазарна стойност на такава застраховка /т.е.
застрахователната премия/ е 57,19 лева- следователно дължимата
от ищеца застрахователна премия е 16 пъти по-висока от определената от вещото
лице средна пазарна цена. Това нарушава изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по смисъла
на чл. 143 ал.1 от ЗЗП, поради което договорът за застраховка е недействителен,
като предвид високия размер на комисионната, която кредиторът е получил от
сключването на тази застраховка, нейната основна цел е била кредиторът да
увеличи печалбата си като заобиколи ограничението на максималния размер на ГПР
предвидено в закона.
И.И.С. е получил сумата 1500 лева по договора за заем с „Микро Кредит” АД,
като получаването е удостоверено изрично в договора (л.6) С. е платил по
договора общо 300 лева, като това се признава от ищеца (л.3) и се установява от
вещото лице. Договорът е недействителен по посочените по-горе съображения и С.
дължи връщане само на чистата стойност на кредита- 1500 лева. Тъй като е върнал
300 лева, то С. остава да дължи 1200 лева главница и вземането в този размер
съществува, а в останалата част не. Искът за главница следва да се уважи в
размер на 1200 лева, а за горницата да се отхвърли. Исковете за останалите
вземания следва да се отхвърлят.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Съобразно цитираното тълкувателно решение на ищеца следва да се присъдят и
разноски по ч.гр.дело № 3611/2019г. в размер на 45,80 лева от общо направените разноски
в размер на
105,04 лева. За настоящото производство съдът определя
възнаграждение на ищеца за юрисконсулт в размер на 200 лева, като така общо
разноските му стават 1149,73 лева, от които следва да му се присъдят 501,33
лева съразмерно на уважената част от исковете. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на “Агенция за събиране на вземания” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 срещу И.И.С., ЕГН ********** с адрес *** за
заплащане на сумата 1200 лева със законната лихва за периода от 03.06.2019г. до
окончателното изплащане, което вземане произтича от договор за заем №
1181-10179506 от 17.04.2018г. сключен между И.И.С. и „Микро Кредит” АД, и е
било прехвърлено на 10.09.2018г. по
договор за цесия на “Агенция за събиране на вземания” АД и за което вземане е
била издадена заповед за изпълнение по
ч.г.д. № 3611/2019г. на РРС, като отхвърля
иска за установяване на същото вземане над уважения размер до предявения
размер от 1369,34 лева.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ
на “Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4, за признаване на установено, че съществуват
вземания на ищеца срещу И.И.С., ЕГН **********
с адрес *** за заплащане на следните суми:
-
192,58 лева договорна лихва за периода
21.05.2018г. до 31.12.2018г;
-
288 лева възнаграждение по договор за
допълнителни услуги за периода 21.05.2018г. до 31.12.2018г;
-
792 лева застрахователна премия за периода
21.05.2018г. до 31.12.2018г;
-
65,09 лева лихва за забава по договор за
заем за периода от 22.05.2018г. до 03.06.2019г;
-
45 лева лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 22.05.2018г. до 03.06.2019г,
които
вземания произтичат от договор за заем № 1181-10179506 от 17.04.2018г. сключен
между И.И.С. и „Микро Кредит” АД, и са били
прехвърлени на 10.09.2018г. по договор за цесия на “Агенция за събиране
на вземания” АД и за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 3611/2019г. на РРС.
ОСЪЖДА И.И.С.,
ЕГН ********** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК
********* разноски по настоящото дело в размер на 501,33 лева, както и разноски по ч.гр. дело 3611/2019г. на РРС в
размер на 45,80 лева.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: