№ 12
гр. , 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ Г.ЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Гергана Ив. Гърбева
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Г.жданско дело №
20221860100199 по описа за 2022 година
Производството е по допускане на съдебна делба по реда на чл.341 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявен от И. Х. Г., ЕГН: ********** срещу И. Х.
С., ЕГН: **********, Д. Х. Г., ЕГН: ********** и И. Х. Г., ЕГН: ********** иск за делба на
недвижим имот, а именно: дворно място от 1072 кв.м., представляващо УПИ VI-527 в кв.69
по застроителния и регулационен план на с.Ч., одобрен със Заповед №34/30.07.1999г. на
кмета на с.Ч., със съседи: Н.Г.Д., н-ци М.С.С. и О.Ч. /улици/, заедно с построените в имота
шест на брой сгради, подробно описани в исковата молба, като се иска делбата да се допусне
между четиримата съделители при равни квоти от ¼ ид.ч, а след влизане в сила на
решението за допускане на делбата- същата да се извърши съобразно изискванията на
закона.
Ищецът сочи в исковата молба, че страните са наследници при равни права /по ¼ ид.ч./
от родителите си на описаните в исковата молба УПИ в с.Ч. и 6 бр. сгради, построени в него.
Ищецът твърди, че има постоянен адрес в имота и го обитава като единствено свое жилище,
в което е живял и при открИ.е на наследството на двамата му родители. Твърди, че с
ответниците не могат да постиГ.т съГ.сие за доброволно поделяне на имота, поради което
предявява настоящия иск.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от двама от
ответниците- И. Х. С. и Д. Х. Г., подаден чрез упълномощения адв. Р. П. от САК, в който е
заявено, че предявеният иск за делба на недвижими имоти е допустим, но оспорват делбата
да бъде допускана между посочените в исковата молба четирима съделители, а също
оспорват и квотите, при които да бъде извършена делбата. Сочи се, че с Нотариален акт
1
№106, том I, дело №194/1972г. Х.И.Г. /баща на съделителите/ е купил ¾ ид.ч. от дворно
място с цялата нова жилищна сграда, с пространство на целия парцел 1085 кв.м.,
съставляващ парцел VI-527, кв.69 по плана на с.Ч.. С нотариален акт №90, том I, дело
№153/1986г. Х.И.Г. купил и останалата ¼ ид.ч. от дворното място, заедно с построените
върху него паянтова къща и сайвант. Сочи се, че Х.И.Г. е сключил Г.ждански брак с П.И.Г.
на 19.10.1969г., с оглед на което придобИ.ето на имотите е било в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/. Х.И.Г. починал на 03.11.2014г. и негови наследници по закон
останали преживялата съпруга- П.И.Г.- с дял 6/10 ид.ч. от наследството и 4-те деца – с дял
по 1/10 ид.ч. от наследството. С нотариален акт №24, том III, рег. № 2619, дело № 393 от
13.12.2021г. Д. Х. Г. продал на сестра си И. Х. С. собствените си 1/10 ид.ч. от поземлен имот
в с.Ч., с пл. №527, целият с площ 1076 кв.м., заедно с 1/10 ид.ч. от построените върху имота
сгради, както са описани по нотариалния акт. Майката П.И.Г. починала на 29.08.2021г., като
приживе оставила саморъчно завещание в полза на дъщеря си И. Х. С.. Завещанието било
обявено на 11.11.2021г. от нотариус Д.А., с рег. № 275 в НК. С това завещание П.Г.
завещала на дъщеря си И. Х. С. цялото си движимо и недвижимо имущество. С оглед на
изложените факти, към настоящия момент и към момента на предявяване на иска, квотите
на съделителите били следните: 8/10 ид.ч. за И. Х. С., 1/10 ид.ч. за И. Х. Г. и 1/10 ид.ч. за И.
Х. Г., като наследникът Д. Х. Г. следвало да бъде изключен от делбата, тъй като към
настоящия момент не притежава идеални части от описаните имоти и не е съсобственик.
Сочи се в отговора на исковата молба, че друго недвижимо имущество наследодателите на
страните не са оставили, освен описаното по-горе. Ответниците оспорват описанието на
сградите в поземления имот, както е направено от ищеца по отношение на конструкция и
етажност, тъй като не се основавало на нито един от представените документи за
собственост и скици. Твърди се, че всичко описано по отношение на сградите, което е извън
документите за собственост, са подобрения, направени с лични средства на съделителката И.
С., което ще докажат във втората фаза на делбата. Иска се делбата да бъде допусната при
посочените в отговора на исковата молба квоти, между посочените трима съсобственици, а
сградите да се допуснат до делба както са описани в документа за собственост и скицата.
Иска се още, на основание чл.344, ал.2 ГПК, съделителите И. Х. Г. и И. Х. Г. да бъдат
осъдени да заплатят обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС срещу ползването на съсобствените
имоти за времето от датата на поканата /каквато била изпратена/ до датата на постановяване
на решението в размер на 300 лв. или общо 150 лв. за всеки един от тях., като в съдебно
заседание обаче процесуалният представител на ответницата И. С. – адв.П. заявява, че
искането, което е квалифицирано като такова по чл.344, ал.2 ГПК, е всъщност претенция по
сметки, която ще наведат във втората фаза на делбата.
Ответникът И. Х. Г. не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел становище в
указания му от съда срок.
В хода на процеса – с молба вх. №2189/16.08.2022г. ищецът насочва иска си към още
един ответник- С. Л. С., ЕГН: **********, който се явява задължителен необходим другар,
2
доколкото е съпруг на ответницата И. Х. С., за която се твърди, че е придобила дял от
делбения имот възмездно по време на брака.
В предоставения за това срок ответникът С. е депозирал отговор на исковата молба по
чл.131 ГПК чрез адв.Р. П., в който бива заявено, че той се присъединява и потвърждава
всичко изложено в отговора на исковата молба, подаден от съпругата му И. С., както и
потвърждава направените оспорвания. Сочи се, че С. С. като съпруг на И. С. следва да
участва в качеството си на съделител само по отношение на придобитата 1/10 ид.ч. от
имуществото, но заедно със съпругата си.
С допълнителна молба по чл.143, ал.2 ГПК, ищецът И. Х. Г. заявява становище във
връзка с отговорите на искова молба. С нея ищецът заявява, че оспорва саморъчното
завещание да е написано и подписано от завещателя- негова майка, с оглед на което се иска
от съда да приеме, че завещанието е нищожно, а квотата на ищеца за участие в делбата е ¼
ид.ч. Заявява при условията на евентуалност, че оспорва завещанието като накърняващо
запазената му част и прави искане за намаляване на завещателното разпореждане с 1/10 ид.ч.
от завещаното имущество, необходима за допълване на запазената част на ищеца, респ.- за
възстановяване с тази 1/10 ид.ч. на запазената му част от наследството на майка му,
накърнена със завещанието от 29.12.2018г. Заявено е още едно евентуално твърдение и
искане, а именно: че ако липсва основание за нищожност на завещанието или съдът приеме,
че завещателните разпореждания не са универсални, а се отнасят само за част от
имуществото на завещателката- за двора и първия етаж на двуетажната жилищна сграда, то
квотата на ищеца в делбата би била в размер на ¼ ид.ч. за сградите /с изключение на
двуетажната жилищна сграда, където квотата ще е 1/8 ид.ч. от цялата сграда, тъй като двата
етажа не са самостоятелни обекти/ и 1/10 ид.ч. за дворното място. Оспорено е искането на
ответницата И. Х. за заплащане на обезщетение, квалифицирано от нея като такова за
определяне на привременни мерки, относно същността и основателността, тъй като ищецът
твърди, че ползва само част от делбените имоти, която е в рамките на това, което притежава
като идеални части, поради което не дължи нито наем, нито обезщетение за ползване, а и не
пречи на С. да ползва делбените имоти съобразно правата си, за което дори я поканва. В
съдебно заседание ответникът И. Х. Г. се присъединява към твърденията на ищеца,
обуславящи нищожност на саморъчното завещание на П.И.Г., както и към възраженията в
тази връзка и също твърди, че със завещанието се накърнява негова запазена част и иска
възстановяване на същата.
С молба-становище на И. С. и Д. Г., постъпила в съда на 21.07.2022г., е заявено, че
завещанието, което се оспорва е написано и подписано лично от П.И.Г.. Твърди се, че
представеното завещание е универсално такова, тъй като единственото имущество, с което
завещателката е разполагала към момента на смъртта си, е описаното дворно място и
построените в него сгради. Сочи се, че в случай, че съдът приеме, че със завещанието е
накърнена запазена част, то следва да се намали със съответната припадаща се част само на
тези от наследниците, които го оспорват.
В съдебните заседания, проведени по делото, ищецът И. Х. Г. се явява лично и се
3
представлява от упълномощения адв.С. П. от САК. След приобщаване на всички
доказателства, в хода по същество на делото адв.П. моли съда да постанови решение, с което
да допусне до делба процесните недвижими имоти, като вземе предвид
индивидуализирането им и тяхното актуално състояние. Счита, че при положение, че се
приеме, че завещанието е универсално, квотата при делбата на неговия доверител би
следвало да е 2/10 ид.ч., като 1/10 ид.ч. е по наследство от баща му и 1/10 ид.ч. следва да му
бъде възстановена по своевременно направеното възражение. Счита, че доверителят му И.
Г. и брат му И. Г. следва да имат по 2/10 ид.ч. от делбените имоти, И. С.- 5/10 ид.ч., а тя
заедно със съпруга й- 1/10 ид.ч. и в този смисъл се иска да бъде постановено решението.
В съдебните заседания по разглеждане на делото ответниците Д. Х. Г., И. Х. С. и С. Л.
С. не се явяват, но се представляват от упълномощената от тях адв.Р. П. от САК, която след
преценка на доказателствата, в хода по същество на делото заема становище, че следва да
бъдат допуснато до делба описаните недвижими имоти в с.Ч., като се вземе предвид, че
между И. С. и С. С. 1/10 ид.ч. е придобита в съпружеска общност. Сочи, че майката е
починала на 29.08.2021г. и е оставила завещание, което е изцяло в полза на един от
съделителите- И. С., с което е завещала всичко на нея. Сочи, че се е оказало от приетата
съдебно-почеркова експертиза, че завещанието не е нищожно, но същото било универсално,
тъй като с него майката е завещала на дъщеря си цялото си недвижимо имущество, което е
точно упоменато, като това е единственото имущество, с което майката е разполагала.
Адв.П. заявява, че ако се приложи изцяло завещанието, то идеалните части, при които ще се
допусне делбата следва да бъдат: 8/10 ид.ч. за И. С., като от тях 1/10 ид.ч. е обща между И.
С. и С. С., 1/10 ид.ч. за И. Г. и 1/10 ид.ч. за И. Г.. Ако обаче се приеме, че завещанието
накърнява запазената част на съделителите И. Г. и И. Г., то следвало да се намали съответно
с 1/10 ид.ч. по отношение и на двамата и намаляването следва да бъде само по отношение на
съделителите, които са оспорили накърнената запазена част.
В съдебните заседания по делото ответникът И. Х. Г. се явява лично, като в част от
заседанията се представлява от адв.П. Н. от САК, която в хода по същество на делото моли
съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесните имоти между страните
по делото, като се съобрази с приетата съдебно-почеркова експертиза, сочеща
действителност на завещанието и намаляване квотата на съделителя- нейн доверител до
запазената негова част. Сочи, че същият, в качеството на наследник на баща си е придобил
1/10 ид.ч. от процесните имоти и притежава още 1/10 ид.ч. от процесните имоти с оглед
намаляване на завещателната разпоредба, с която се накърнява неговата запазена част.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №106, том I, дело № 194/1972г., на 20.04.1972г. И.Х.Г. е продал на Х.И.Г. ¾
ид.ч. от дворно място с цялата нова жилищна сграда с пространство на целия парцел 1085
кв.м., съставляващи парцел VI-527 в кв.69 по плана на с.Ч., Софийски окръг.
4
Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №90,
том I, дело № 153/1986г., на 09.06.1986г. И.Х.Г. е продал на сина си Х.И.Г. още ¼ ид.ч. от
дворно място с площ на целия парцел 1085 кв.м., съставляващо парцел VI-527 в кв.69 по
плана на с.Ч., Софийски окръг, заедно с построените върху него паянтова къща и сайвант.
Видно от удостоверение за Г.ждански брак от 24.03.2021г., издадено от О.Ч., Х.И.Г. и
П.И.М. са сключили Г.ждански брак на 19.10.1969г., за който е издаден Акт за Г.ждански
брак №13 от 19.10.1969г., като съпругата е приела фамилното име Г. след брака.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. №149 от 09.11.2021г.,
издадено от О.Ч., Х.И.Г. е починал на 30.11.2014г., за което е съставен акт за смърт №
0123/01.12.2014г. от О.П., като починалият е оставил за свои законни наследници съпругата
си П.И.Г. и четирите си деца- И. Х. С., И. Х. Г., Д. Х. Г. и И. Х. Г..
Видно от удостоверение за наследници изх. №139 от 21.09.2021г., издадено от О.Ч.,
П.И.Г. е починала на 29.08.2021г., за което е съставен акт за смърт № 0390/29.08.2021г. от
О.П., като същата е оставила за свои наследници по закон четирите си деца - И. Х. С., И. Х.
Г., Д. Х. Г. и И. Х. Г..
Приобщени са по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки /с изх. №11-01-
22/29.07.2022г./, както и удостоверение за семейно положение, съпруг и деца /с изх. №94И-
49-2/21.07.2022г./, издадени от община Челопеч за лицето И. Х. С.. От тях е видно, че И. Х.
С. е омъжена за С. Л. С., а видно от придружаващото писмо от община Златица този брак е
сключен с Акт за Г.ждански брак №120 от 07.12.1989г. на община Златица. Установява се от
документите, че И. Х. С. има един син- И. С. С., както и трима братя- И. Х. Г., Д. Х. Г. и И.
Х. Г..
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №24, том III, рег. №
2619, дело № 393 от 13.12.2021г., издаден от нотариус Д.А. с район на действие РС-Пирдоп,
вписана в НК под №275, с него Д. Х. Г. е продал на съсобственицата си И. Х. С. собствената
си 1/10 ид.ч. от поземлен имот с планоснимачен № 527, целия с площ по актуална скица
1076 кв.м., за който имот съгласно Застроителен и регулационен план на с.Ч., ЕКАТТЕ
80011, О.Ч., одобрен със Заповед №34 от 30.07.1999г. на кмета на О.Ч. е отреден УПИ-
парцел VI-527, в квартал 69 с площ 1069 кв.м., с административен адрес на имота: с.Ч., ул.
„К. и М.“ №7, заедно с 1/10 идеална част от построените върху гореописания поземлен имот
сгради, както следва: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м.,
едноетажна масивна сграда- друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 6 кв.м.,
едноетажна масивна сграда- друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 55.00 кв.м.,
едноетажна масивна сграда- друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 58.00 кв.м.,
едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 60.00 кв.м. и едноетажна
масивна стопанска сграда със застроена площ от 18.00 кв.м.
Според представената скица № 108/09.11.2021г. от О.Ч. за имот № 527 е образуван
УПИ VI в кв.69 по застроителен и регулационен план на с.Ч., ЕКАТТЕ: 80011, О.Ч., одобрен
със Заповед № 34 от 30.07.1999г. на кмета на О.Ч., като УПИ-то има площ 1072 кв.м. и е
5
отреден за жилищно застрояване. Видно от скицата в имота към момента на издаването й е
имало 6 на брой сгради.
В хода на процеса, със Заповед № РД-18-92/27.05.2022г. на Изпълнителния Директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, са били одобрени кадастрална карта и
кадастрални регистри на с.Ч., като са били приобщени 5 броя скици, издадени на
04.07.2022г. от Службата по ГКК- Софийска област. От същите е видно, че Поземлен имот с
идентификатор № 80011.501.527, с адрес с.Ч., ул. „Л. К.“ №5, е с площ 1084 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), номер по предходен план: 527, кв.69, парцел VI, при съседи: 80011.501.526,
80011.501.9548, 80011.501.9546, 80011.501.525. Според представените скици, в имота, по
актуален кадастрален план, попадат следните сгради: 1. сграда с идентификатор №
80011.501.527.1, застроена площ 80 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда –
еднофамилна; 2. сграда с идентификатор № 80011.501.527.2, застроена площ 55 кв.м., брой
етажи: 2, предназначение; постройка на допълващото застрояване; 3. сграда с
идентификатор № 80011.501.527.3, застроена площ 57 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
постройка на допълващото застрояване; 4. сграда с идентификатор № 80011.501.527.4,
застроена площ 60 кв.м., брой етажи:2, предназначение: селскостопанска сграда; 5. сграда с
идентификатор № 80011.501.527.5, застроена площ 16 кв.м., брой етажи:1, предназначение;
селскостопанска сграда.
По делото е допусната, изслушана и приета Съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Н. П. Н., предмет на изследване на която са делбеният поземлен
имот и сгради. съгласно събраната информация, техническата експертиза е посочила, че:
сграда с идентификатор 80011.501.527.1 е идентична с двуетажна масивна жилищна
сграда със ЗП 74 кв.м., нанесена с №01 и Второстепенна постройка за обитаване,
едноетажна, със ЗП 6 кв.м., нанесена с №02 в скица № 108/09.11.2021г.;
сграда с идентификатор 80011.501.527.2 е идентична с второстепенна постройка,
сграда за обитаване, двуетажна, със ЗП 58 кв.м., нанесена с №03 в скица №
108/09.11.2021г.;
сграда с идентификатор 80011.501.527.3 е идентична с второстепенна постройка,
сграда за обитаване, със ЗП 55 кв.м., нанесена с №04 в скица № 108/09.11.2021г.;
сграда с идентификатор 80011.501.527.4 е идентична с второстепенна постройка,
двуетажна, със ЗП 60 кв.м., нанесена с №05 в скица № 108/09.11.2021г.;
сграда с идентификатор 80011.501.527.5 е идентична с второстепенна постройка,
едноетажна, със ЗП 18 кв.м., нанесена с №06 в скица № 108/09.11.2021г..
Със СТЕ са описани техническите характеристики на всяка от процесните сгради.
Посочено е, че сграда с идентификатор 80011.501.527.1 е масивна, двуетажна /I етаж- вход
от запад, коридор, баня с тоалетна, кухня, спалня и хол, входно антре от южна страна, мазе с
вътрешно стълбище под част от сградата и мазе с вход от изток под входното антре от южна
страна; II етаж- самостоятелно външно стълбище с вход на запад, коридор, четири стаи и
6
тераса на юг/. Посочено е, че сграда с идентификатор 80011.501.527.2 е масивна, двуетажна
/I етаж- склад и гараж; II етаж- едно помещение/, степен на завършеност- груб строеж.
Посочено е, че сграда с идентификатор 80011.527.3 е паянтова, едноетажна сграда /с
разпределение на етажа- коридор и три стаи/. Посочено е, че сграда с идентификатор
80011.501.527.4 е масивна, двуетажна / I етаж- обори; II етаж- плевня/, степен на
завършеност- груб строеж. Посочено е, че сграда с идентификатор 80011.501.527.5 е
едноетажна, паянтова сграда, със състояние- самосрутена, която не може да изпълнява
предназначението си и следва да бъде премахната.
В съдебно заседание, на въпрос на адв.П., вещото лице Н. Н., изготвило СТЕ, заявява,
че независимо, че в кадастралната ката имотът е записан с административен адрес ул. „Л.
К.“ №5, а в документите за собственост и тези, издадени от общината, имотът е с
административен адрес ул. „К. и М.“ №7, се касае за един и същи имот, а разминаването
идва от това, че имотът е ъглов и има вход на две улици.
Данъчната оценка на целия имот /процесния поземлен имот и сгради/, видно от
приобщеното удостоверение изх. № **********/25.03.2022г., издадено от О.Ч., към датата
на издаването, е била в общ размер на 9666.70 лв.
По делото е приобщено саморъчно завещание от П.И.Г. по нотариално дело
№2/2021г., което е предадено на съда в четливо копие от нотариус Д.А.. В него е записано с
ръкописен текст:
„ На 29.12.2019г. подписаната П.И.Г., ЕГН ********** от с.Ч., живуща в с.Ч., ул. К. и
М. №7, с пълно съзнание за значението на акта, който извършвам правя следните
разпореждания с имуществото, което притежавам по време на моята смърт. Завещавам на
дъщеря си И. Х. С., ЕГН ********** цялото си движимо и недвижимо имущество. Дворно
място с площ 1085 – хиляда и осемдесет и пет кв.м. парцел VI 527 в квартал 69 по плана на
с.Ч. - Софийски окръг. Заедно с построените върху него двуетажна къща самостоятелна в
единия край на двора и в другия край има стопанска сграда, стара къща, пристройка със
съседи М.С.С. и Н.Г.Д.. От двора завещавам полагащите ми се кв.м ½ мои и 1/5 от
починалия ми съпруг Х.И.Г., а от сградите завещавам първия етаж от самостоятелната къща,
защото аз живея в нея от 1971 год. и сама я поддържах доколкото можех, но се налагаше
след дълги години да се направят подобрения и основен ремонт но аз не се наех сама. Затова
предложих на двама от синовете ми И. и И. да им дам моя дял и да ме гледат но те ми
заявиха че не желаят да се ангажират с такова обвързване. Затова дъщеря ми и внук ми И. и
синът ми Д. се нагърбиха без ангажимент или условия да направят ремонта започнаха го
2016г. Благодарна съм че и зет ми С. взе при сърце и участва и той. Те се заеха с основно
подмяна на всичко, врати, прозорци, електроуреди и лепеж като внук ми работеше като
майстор без заплащане а дъщеря ми и синът ми Д. ми помагаха и финансово. Д. беше най-
близко до мен и се грижеше за мен без условия. От 2013г. до завещанието откакто съпругът
ми почина сама плащах данъците. Ако не ми помагаха дъщерята и синът ми Д. незнам как
щях да се справя. С моята минимална пенсия и нищожна заплата немога да си покрия
разходите ако дъщеря му не ми помагаше 20 год. като ми помагаше без възнаГ.ждение в
7
счетоводството иначе нямаше да оцелея.
Затова моята воля която желая да изпълняват наследниците.
Завещанието написах и подписах саморъчно без поправки и прибавки и съкращения.
С.Ч., 29.12.2019г. П.Е.Г.. “
Видно от Протокола за обявяване на саморъчно завещание на нотариус Д.А., с район
на действие Районен съд-Пирдоп, вписана в НК под № 275, на 11.11.2021г. в кантората на
нотариуса в гр.Пирдоп се е явило лицето И. Х. С., с ЕГН: ********** и поискала нотариусът
да обяви саморъчното завещание на П.И.Г., с ЕГН: ********** (бивш жител на с.Ч.,
починала на 29.08.2021г.), което завещание е било съхранявано в дома на завещателката.
Описано е, че завещанието е било поставено в голям кафяв плик, като на лицевата страна на
плика имало заличен с коректор надпис, който плик нотариусът отворила, след като се
уверила, че завещателят е починал и в него се намерило завещанието на П.И.Г., като листа,
на който било написано, бил ламиниран. Посочено е, че завещанието е съставено на
29.12.2019г., написано е саморъчно на бял кариран лист, формат А4, на две страници (от две
страни на листа), със син химикал, четливо, без поправки и прибавки. Посочено било
населено място, дата на съставяне и завещателят се бил подписал. Имало дата в началото и
края на завещанието- 29.12.2019г. и било надлежно подписано в края, като над подписа
завещателят е изписал собственоръчно трите си имена. Посочено е в протокола, че
описаното завещание било прочетено гласно на молителя, залепен към същото бил
допълнителен лист, скрепен на две места с подписа и печата на нотариуса, който
допълнителен лист се подписал от молителя и нотариуса. Протоколът е подписан от
молителя И. Х. С. и от нотариуса, като същият е част от нотариално дело №2/11.11.2021г.,
рег. №2328.
По делото е била допусната по искане на И. Х. Г. Съдебно-почеркова експертиза,
изготвена от вещото лице С. П. А., приета от съда. Според заключението по тази експертиза,
което е подробно мотивирано: 1. Подписът за завещател в завещанието от 29.12.2019г.,
представено по делото, е положен от завещателката П.И.Г.. Ръкописните имена „П.И.Г.“
преди положения подпис за завещател са изписани от П.И.Г.. 2. Ръкописният текст в
завещанието е изпълнен от П.И.Г.. 3. Ръкописният текст на завещанието, датата и
положеният подпис са изпълнени от едно и също лице- П.И.Г.. Заключението е прието, без
възражения на страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявен е иск за делба на наследствен недвижим имот и находящите се в него сгради
с правно основание чл.34 ЗС.
За да бъде постиГ.та крайната цел на делбеното производство, а именно: прекратяване
състоянието на съсобственост върху общата вещ или съвкупност от вещи, е необходимо на
първо място да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително
съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. Тези въпроси се
8
разрешават в първата фаза на делбата. В тази фаза непосредствената цел е именно
установяване съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове
между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ
или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата.
В случая ищецът – И. Х. Г. и ответниците - И. Х. С., Д. Х. Г. и И. Х. Г., са наследници
по закон на общите им наследодатели – баща им Х.И.Г. и майка им П.И.Г..
Лицата между които обаче следва да се допусне делбата и размерът на квотите, при
които ще се допусне делбата са обусловени от установяване действителността на
завещателното разпореждане на П.И.Г. в полза на дъщеря й И. Х. С..
Ищецът е възразил срещу автентичността на завещанието, представено с отговора на
исковата молба, с твърдение, че то е нищожно на основание чл. 42, б. "б" ЗН, вр. чл. 25 ЗН.
Въпросът относно това дали едно завещание е нищожно може да бъде повдиГ.т както чрез
самостоятелен иск, така и под формата на преюдициален въпрос във връзка с друг иск /така
приема съдебната практика- напр. Определение № 190 от 11.11.2019 г. по ч. гр. д. №
4003/2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/.
Според чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е завещанието, когато при съставянето му не са
спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН. съгласно чл. 25 ЗН, за да бъде валидно
саморъчното завещание, то трябва да е написано, подписано и датирано от завещателя - това
са елементите от фактическия състав на завещанието. Тежестта за доказване истинността е
върху лицето, което се ползва от завещанието. Доколкото в производството по делото
ищецът е оспорил подписа и авторството на завещанието, в настоящото производство
ответницата И. С. следваше да докаже че завещанието е автентично, действително и е
произвело правно действие. Действителността на саморъчното завещание е свързана с
цялостното му ръкописно написване от самия завещател, с означение на датата и с полагане
на подпис от завещателя след завещателните разпореждания. Завещание, което не е
съобразено с тези законови изисквания, е нищожно.
Съдът намира за установено от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза,
която никоя от страните не оспори, че атакуваното завещание е написано саморъчно от П.Г.,
датирано е и подписано от нея. С това завещание починалата на 29.08.2021г. завещателка,
чийто наследници по закон /синове/ са ищецът И. Г. и ответниците Д. Г. и И. Г., е завещала
на другия свой наследник по закон - дъщеря си И. С.- също ответница в процеса, цялото си
имущество. В завещанието изразената воля на завещателката е ясна и недвусмислена, като
волята е и мотивирана, не са налице добавки или формулировки, които да будят съмнение в
действителното намерение на наследодателката да завещае имуществото си на дъщеря си И.
С.. Според категоричното заключение на съдебно-почерковата експертиза ръкописният
текст в саморъчното завещание от 29.12.2019 г. е написан и подписът за "завещател" е
положен от П.И.Г.. Достига се до еднозначен извод, че завещанието е написано и подписано
от завещателката, поради което настоящият състав приема, че са спазени изискванията на
чл.25 ЗН и възражението с правно основание чл. 42, б."б" ЗН се явява неоснователно.
9
В условията на евентуалност от страна на ищеца И. Г. е направено искане по чл.30,
ал.1 ЗН под формата на възражение /което е допустимо съгласно константната съдебна
практика в тази насока- напр. Решение от 01.04.2011 г. по гр. д. № 125/2010 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение/ за възстановяване на запазена част от наследството. Към
това възражение се е присъединил и още един от съделителите- ответникът И. Г.. Това
възражение също се явява преюдициално по отношение на иска за делба на процесните
недвижими имоти и обуславя изхода на делото, тъй като намаляването на завещателните
разпореждания би променило квотите в съсобствеността. съгласно разпоредбата на чл.30,
ал.1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази
част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения с изключение на обичайните дарове. С възражението по чл.30, ал.1 ЗН се цели
възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни
разпореждания на наследодателя - дарения или завещания.
съгласно задължителните указания, дадени с ППВС №7/1973г. на Пленума на ВС
петгодишната погасителна давност на правото да се иска намаляване на завещателните
разпореждания, когато с тях е накърнена запазената част на наследника, започва да тече от
момента, когато заветникът упражни правото си по завещание. В конкретния случай това е
станало в хода на процеса, поради което исканията за намаляване на завещателното
разпореждания са своевременно направени.
При възражение за намаляване на завещателно разпореждане по чл.30 ЗН в тежест на
направилото го лице е единствено е да докаже степента си на родство с общия наследодател,
от която черпи правото си да претендира запазена част от наследството, а в тежест на
ползващото се от завещателното разпореждане лице е да установи какво имущество се
включва в наследствената маса и оттам да се извърши преценка дали е накърнена запазената
част на другите наследници.
Съдът намира, че в случая не е необходимо да се образува маса по чл. 31 ЗН, тъй като
процесното саморъчно завещание, с което е накърнена запазената част на ищците като
наследници е универсално по своя характер /по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН/. При липсата на
извършени приживе безвъзмездни завещателни разпореждания масата по чл.31 ЗН се състои
от чистия актив на наследството, т.е. съвпада със самото наследство - арг. чл.31, изр. първо
ЗН. Чрез универсално завещание, което придава качеството наследник на лицето, в полза на
което е направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си
имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се
формира маса по реда на чл.31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на
наследодателя, посочени в тази разпоредба се включват в завещателното разпореждане и
след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които лицата по чл.28,
ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от
наследството. В случая завещателката изрично е записала волята си, че „завещава на дъщеря
10
си И. Х. С. цялото си движимо и недвижимо имущество“, като без значение е, че по-надолу
в завещанието е описала какво според нея включва притежаваното от нея имущество.
Обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в
наследственото имущество в тази хипотеза е ирелевантно за преценката дали
наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл.28, ал.1 ЗН
лица. Поради това следва да се приеме, че разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН /въвеждаща
изискване за приемане на наследството по опис/ намира приложение само в хипотези, при
които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или
завет, но не и в хипотеза, при която завещателното разпореждане е било извършено с
универсално завещание.
Нормата на чл.29 ЗН, определя запазените части на наследниците по закон и оттам -
разполагаемата част на наследодателя, оставаща извън определените запазени части, с която
той може да се разпорежда. Следователно, законът не определя и не създава право на
наследодателя да намалява законната част на наследниците със запазени части, а оГ.ничава
тази негова възможност, в рамките на разполагаемата част, представляваща частта от
наследството извън определената преди това запазена част.
съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН запазената част на низходящите при две или
повече деца е 2/3 от наследството, т.е разполагаемата част на общия наследодател е била 1/3
идеална част. По делото бе установено, че ищецът и ответниците са низходящи на П.И.Г. и
следователно – нейни наследници по закон.
П.Г. е била съпруга на другия общ наследодател – Х.И.Г.., който по време на брака си
с нея е придобил процесните делбени имоти в режим на съпружеска имуществена общност
/СИО/, тъй като бракът е сключен през 1969г. при действието на Семейния кодекс от 1968г.,
според чийто чл.13 „Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от
съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това
на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.“. Със смъртта
на Х.И.Г. на 30.11.2014г. СИО-то между двамата съпрузи се е прекратило и ½ от
имуществото е станало лична собственост на преживялата съпруга по силата на
прекратеното СИО, а другата ½ от имуществото е придобито по наследство при равни части
/по 1/5 ид.ч./ от съпругата и 4-те деца на починалия. Така П.И.Г.. е придобила и към момента
на своята смърт е разполагала с 6/10 ид.ч. от делбеното имущество. С 6/10 ид.ч. от
делбените имоти следователно е моГ. да се разпореди чрез завещателно разпореждане П.Г.,
както и е направила под формата на универсално завещание, но при съставяне на
завещанието не е съобразила запазената част, която законът е предвиждал за наследниците й
по закон, които в случая са били 4-те й деца, едно от което е дъщеря й, в чиято полза е
завещанието, а другите са тримата й синове, двама от които в настоящия процес навеждат
искане за възстановяване на запазена част под формата на възражение. Това означава, че
ищецът И. Г. и ответникът И. Г. са наследници с право на запазена част по смисъла на чл.29
ЗН, а наследодателката с универсално завещателно разпореждане е завещала цялото си
имущество на друг свой наследник по закон – ответницата И. С., и по този начин е
11
накърнила запазената част на останалите си наследници по закон. Запазената част от
наследството на П.Г. за наследниците й по закон е била 2/3 ид.ч., като предвид, че цялото
имущество, което е притежавала се е равнявало на 6/10 ид.ч. от делбените имоти, то всяко от
децата на П.Г. е имало право на запазена част от по 1/10 ид.ч. от тези имоти, т.е. с толкова
следва да се намали завещателното разпореждане в полза на всеки от възразилите
наследници - И. Х. Г. и И. Х. Г.. Касае се за потестативно право, което принадлежи на всеки
наследник със запазена част и може да бъде упражнено, независимо от правото на другите
наследници със запазена част. Ако наследник със запазена част не поиска намаляване на
завещанието, то това означава, че той признава завещанието, извършено от наследодателя и
спрямо него то запазва действието си, т.е. не подлежи на намаляване. Ето защо признатата
от закона запазена част на наследник, непоискал възстановяване, се получава от наследника
по завещание именно по силата на завещанието.
С оглед на горното, Съдът намира, че възражението на ищеца И. Г. и на ответника И.
Г. за накърняване на тяхната запазена част от наследството е основателно, поради което и
съдът следва да намали размера на завещателното разпореждане с полагащата се на тези
наследници запазена част от наследството, равняваща се на по 1/10 ид.ч. от делебеното
имущество. Д. Х. Г. не навежда такова възражение и искане за възстановяване на запазена
част от наследството, поради което с полагащата се нему 1/10 ид.ч. от делбените имоти не
следва да се намалява завещателното разпореждане.
Искът за делба е допустим и основателен.
Относно делбената маса и квотите в съсобствеността, при които следва да бъде
допусната делбата съдът приема следното:
В делбената маса се установи, че попадат УПИ, находящо се в с.Ч. с актуален
идентификатор по КККР 80011.501.527 и 5 броя постройки, разположени в него. Към
момента на завеждане на иска за делба идентификацията на имота е била направена по
застроителния и регулационен план на с.Ч., одобрени със Заповед №34 от 30.07.1999г. на
кмета на О.Ч., според който в имота е имало 6 бр. сгради. В хода на процеса, със Заповед №
РД-18-92/27.05.2022г. на Изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастрална карта
и регистри на с.Ч., според които постройките в УПИ-то са 5 на брой, доколкото една от
постройките по предходния план е включена в площта на друга от постройките. Вещото
лице по СТЕ е установило идентичността на имота по кадастрална карта с този по
регулационния план от 1999г., както и коя от постройките с коя е идентична. СТЕ е
установила и характеристиките на постройките. Недвижимото имущество, което следва да
се допусне до делба следва да бъде индивидуализирано по актуален статут, а именно: по
кадастралната карта и регистри на с.Ч. от 2022г., независимо че една от постройките според
вещото лице е „самосрутена“ и подлежи на премахване, доколкото към момента все още
тази постройка е налична в имота.
Квотите, при които следва да бъде допусната делбата, се формират от няколко
12
юридически факта. На първо място, както вече бе посочено, ищецът И. Х. Г. и ответниците
И. Х. С., Д. Х. Г. и И. Х. Г. са придобили по 1/10 ид.ч. от делебеното имущество по
наследство със смъртта на своя баща Х.И.Г. през 2014г. През декември 2021г. Д. Х. Г. е
продал на съсобственицата си И. Х. С. своята 1/10 ид.ч., като по този начин се е лишил от
притежаваните от него права и те са преминали в патримониума на сестра му, която обаче
към този момент е била в брак с ответника С. Л. С. и правата са придобити общо от двамата
съпрузи в бездялова СИО. С възстановяване на запазената част от наследството на П.Г. в
полза на И. Г. и И. Г., те придобиват по още 1/10 ид.ч. от делбеното имущество, като такава
обаче не се придобива от ответника Д. Г., тъй като той не е направил съответното
възражение и искане в тази насока. Със завещанието, оставено след смъртта на П.Г., тя се е
разпоредила по действителен начин с 4/10 ид.ч. от делбеното имущество в полза на
ответницата И. С., с която индивидуалната нейна собственост се е увеличила на 5/10 ид.ч. от
имуществото. Така, както правилно са пресметнали и процесуалните представители на
страните, квотите, при които следва да се допусне делбата, са както следва: 2/10 ид.ч. от
правото на собственост за ищеца И. Х. Г. /1/10 ид.ч. по наследство от баща му и 1/10 ид.ч.
възстановена като негова запазена част от наследството на майка му/; 2/10 ид.ч. от правото
на собственост за ответника И. Х. Г. /1/10 ид.ч. по наследство от баща му и 1/10 ид.ч.
възстановена като негова запазена част от наследството на майка му/; 5/10 ид.ч. от правото
на собственост за ответницата И. Х. С. /1/10 ид.ч. по наследство от баща й и 4/10 ид.ч. по
завещание от майка й/; 1/10 ид.ч. от правото на собственост общо за И. Х. С. и съпруга й С.
Л. С. /придобита в СИО чрез покупко-продажба от Д. Х. Г./. По отношение на ответника Д.
Х. Г. искът за делба следва да бъде отхвърлен, тъй като той не разполага със собственически
права върху делбеното имущество, доколкото се е разпоредил с тях в полза на сестра си И.
С., а възстановяване на запазена част от накърнено със завещанието наследство не е искал.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
НАМАЛЯВА с 1/3 идеална част завещателното разпореждане на наследодателя
П.И.Г., ЕГН: **********, починала на 29.08.2021г., извършено със саморъчно завещание от
29.12.2019г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 11.11.2021г. по
нотариално дело № 2/2021г. на нотариус Д.А., с район на действие РС-Пирдоп, вписана в
НК под № 275, с което наследодателят П.И.Г. е завещала на дъщеря си И. Х. С., ЕГН:
********** цялото нейно собственото движимо и недвижимо имущество, КАТО
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на И. Х. Г., ЕГН: ********** и И. Х. Г., ЕГН:
********** в размер на по 1/10 идеална част от оставения в наследство поземлен имот с
идентификатор № 80011.501.527 по КККР на с.Ч., одобрени със Заповед № РД-18-
92/27.05.2022г. на ИД на АГКК и находящите се в него сгради.
ДОПУСКА ДЕЛБА между: И. Х. Г., ЕГН: **********, И. Х. С., ЕГН: **********,
И. Х. Г., ЕГН: ********** и С. Л. С., ЕГН: ********** НА:
13
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 80011.501.527 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Ч., одобрени със Заповед № РД-18-92/27.05.2022г. на
Изпълнителния Директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес на
имота: с.Ч., ул. „Л. К.“ №5, с площ 1084 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план: 527, кв.69, парцел VI, при съседи: 80011.501.526, 80011.501.9548, 80011.501.9546,
80011.501.525, ведно с намиращите се в него сгради:
1. сграда с идентификатор № 80011.501.527.1, застроена площ 80 кв.м., брой етажи:
2, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна;
2. сграда с идентификатор № 80011.501.527.2, застроена площ 55 кв.м., брой етажи:
2, предназначение; постройка на допълващото застрояване;
3. сграда с идентификатор № 80011.501.527.3, застроена площ 57 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: постройка на допълващото застрояване;
4. сграда с идентификатор № 80011.501.527.4, застроена площ 60 кв.м., брой
етажи:2, предназначение: селскостопанска сграда;
5. сграда с идентификатор № 80011.501.527.5, застроена площ 16 кв.м., брой
етажи:1, предназначение; селскостопанска сграда,
ПРИ ДЯЛОВЕ, КАКТО СЛЕДВА:
- За И. Х. Г., ЕГН: **********, дял от 2/10 идеални части от правото на
собственост;
- За И. Х. Г., ЕГН: **********, дял от 2/10 идеални части от правото на
собственост;
- За И. Х. С., ЕГН: **********, дял от 5/10 идеални части от правото на
собственост;
- За И. Х. С., ЕГН: ********** и С. Л. С., ЕГН: **********, общ дял от 1/10
идеални части от правото на собственост.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от И. Х. Г., ЕГН: ********** срещу Д. Х. Г., ЕГН:
********** иск за съдебна делба по отношение на процесните, гореописани имоти, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му пред
Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
14