Р Е Ш Е Н И Е
Гр. К., 08.06.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на трети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 167 по описа на РС К. за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба на А.А.И. и Ц.Л.И., с която на основание чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на през 2002 г., като по време на този брак са родени децата И.Ц.И.и К.Ц.И.. , съответно родени през 2002 г. и през 2004 г. Твърдят, че с решение № 57, постановено по гр.д. № 296/12 г. по описа на РС К. бракът е прекратен. Посочват, че отново са сключили граждански брак на 30.06.2017 г. като са се разделили през месец май 2019 г. Твърдят, че всеки от съпрузите живее свой собствен живот. Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, както и с упълномощен представител – адвокат Р.И. ***. Поддържат молбата си за развод. Заявяват сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак № **********, издадено на 30.06.2017 г. от Община К., молителите са сключили граждански брак на 30.06.2017 г., за което е съставен акт № 0030 от същата дата на Община К..
Видно от представеното удостоверение за раждане серия УС-0 № 524860 от 08.11.2002 г., издадено от Столична община, район „К.П.“ и удостоверение серия УС-0 № 597464 от 23.08.2004 г., издадено от Столична община, район „К.П.“, молителите са родители на непълнолетните в момента деца И.Ц.И.., родена на *** г., ЕГН ********** и К.Ц.И.., роден на *** г., ЕГН **********.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака. Постигнали са съгласие родителските права над непълнолетните деца, родени при предходният им брак да бъдат предоставени на майката А.А.И., като децата ще живеят на адрес на майката в гр. К. в жилище, индивидуална собственост на съпругата и за ползване на което съпругът няма претенции.
Страните са се споразумели и относно осъществяване на лични отношения на децата с бащата, определили са размера на дължимата издръжка за всяко от децата, като в останалата част от споразумението е постигнато съгласие за това, че не си дължат взаимно издръжка, и че съпругата ще носи само брачното си фамилно име И. след прекратяване на брака.
Относно имуществените отношения съпрузите заявяват, че същите са уредени извънсъдебно по отношение на придобитите движими вещи, че не са придобивали право на собственост над недвижими имоти, че нямат фирми и не са регистрирани като еднолични търговци, както и че нямат претенции към притежаваните индивидуално банкови сметки.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.
Със споразумението са уредени и въпросите, свързани с упражняване на родителските права над непълнолетните деца, на които двамата молители са родители, както и въпросите, свързани с дължимите издръжки, с личните отношения и местожителството на децата, като съдът намира, че постигнатите договорки в тези насоки дават основание за извод, че правата и интересите на децата са защитени в достатъчна степен.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на двамата съпрузи в равни части, доколкото в споразумението е уговорено да поемат по равно дължимата държавна такса за производството, докато съпругът Ц.Л.И. поема дължимата държавна такса, определена върху размера на издръжката.
Поради това на двамата съпрузи следва да бъде възложено заплащането на сумата от 7.50 лева, а на съпруга Ц.И. следва да бъде възложено и заплащането на сумата от 230.40 лева, представляваща дължимата държавна такса, определена като два процента върху тригодишния размер на договорената издръжка от 160 лева за детето И. и 160 лева за детето К..
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 30.06.2017 година,
с акт № 0030 от същата дата, на Община К. между А.А.И., ЕГН **********,*** И Ц.Л.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение
по чл. 51 от СК, както следва :
1. Местоживеенето на родените от брака малолетни деца И.Ц.И..,
ЕГН **********, и К.Ц.И.., ЕГН **********, ще бъде при майката А.А.И., по
постоянен адрес:***.
2. Упражняването на родителските права относно родените
от брака малолетни деца И.Ц.И.., ЕГН **********, и К.Ц.И.., ЕГН **********, се
предоставят на майката А.А.И..
1.
Бащата Ц.Л.И., ЕГН **********,
ще има право на лични отношения с родените от брака малолетни деца И.Ц.И.., ЕГН
**********, и К.Ц.И.., ЕГН ********** като ги взима при себе си, при следния
режим на свиждане, както следва:
1.1. Всяка 1-ва (първа) и 3-та (трета) събота и неделя от
месеца, от 0900 часа на събота с преспиване до 1900 часа
на неделята;
1.2. Еедин месец през лятото, несъвпадащ с годишният отпуск на
майката А.А.И..
1.3. Една седмица през зимната ваканция.
1.4. По време на официалните празници, установени по
съответният ред за Р Б., както и на личните празници на малолетните деца И.Ц.И.с
ЕГН **********, и К.Ц.И.. с ЕГН ********** - по взаимно съгласие и уговорка на
страните.
1.5. По всяко друго време по взаимно съгласие и уговорка на
страните.
2. Ц.Л.И. на основание чл. 142, ал. 1 и чл. 143 във вр. с
чл. 146 от СК, се задължава да заплаща на А.А.И. в качеството й на майка и
законна представителка на малолетните им деца, ежемесечно издръжка:
2.1. в размер на 160 лева (сто и шестдесет лева) за роденото
от брака непълнолетно дете И.Ц.И.с ЕГН ********** и
2.2. в размер на 160 лева (сто и шестдесет лева) за роденото
от брака
непълнолетно
дете К.Ц.И.. с ЕГН **********,
до навършване на пълнолетието им, както и до настъпване
на законни причини за нейното изменение или до настъпване на обстоятелства,
погасяващи това задължение, считано от датата на влизане на решението в сила.
3. Движимите вещи придобити по време на брака, които
съставляват съпружеска имуществена общност, сме поделили доброволно помежду си
и не претендираме такива помежду си, както към днешна дата, така и за в бъдеще.
4. Нямаме и не сме придобили по време на брака недвижимо
имущество, което да съставлява съпружеска имуществена общност.
5. Нямаме фирми и не сме регистрирани като еднолични
търговци, както и нямаме участия и не притежаваме дялове в търговски дружества.
6. Нямаме взаимни претенции към притежаваните от всеки от
нас банкови сметки.
7. Семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „А.С.” №26 ,
в което сме живели преди раздялата ни, е лична собственост на съпругата А.А.И.,
поради което съпругът - Ц.Л.И., няма никакви претенции за ползването му след
развода.
8.
След прекратяване на
брака не си дължим издръжка един на друг.
9.
След прекратяване на
брака съпругата - А.А.И., ще носи брачното си фамилно име - И., в бъдеще да се
именува -И..
Разноските по настоящото дело и присъдената от съда с
решението държавна такса по производството се поемат по равно от страните.
Относно присъдената от съда с решението държавна такса за издръжката, то същата
се поема от бащата Ц.Л.И. .
С настоящето споразумение урежда ме всички лични и
имуществени взаимоотношения и за в бъдеще няма да имаме, каквито и да било
претенции помежду си.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в
размер на 40 /четиридесет/ лева, като:
ОСЪЖДА Ц.Л.И., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 237.90 /двеста
тридесет и седем лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща дължими
държавни такси за производството, в това число сумата от 230.40 лева – дължима
държавна такса върху тригодишния размер на определената издръжка и сумата от
7.50 лева – половината от дължимата част
на окончателната държавна такса за производството.
ОСЪЖДА А.А.И., ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС К. сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща дължими държавни такси за производството – половината от дължимата част на окончателната държавна
такса за производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: