Р Е Ш
Е Н И Е
№ 87
гр.Пирдоп,
16.10.2020 година.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на седемнадесети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Симеон Гюров
При участието
на съдебния секретар: Мария Н., като разгледа докладваното от
съдия Гюров А.Н.Д. № 48 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила
е жалба от Б.П.Н. с ЕГН:**********,***,
с която е обжалвано Наказателно
постановление № 20-0347-000160 от 05.03.2020 г., издадено от Началника на РУ към
ОДМВР-София, РУ Пирдоп, с което на жалбоподателя му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 2 (два) месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
В жалбата,
жалбоподателят изразява становище относно това, че същия не е извършил
посоченото в НП нарушение, в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител заявява станвовище за основателност на жалбата, ангажира допуснатите
му гласни доказателства.
Въззиваемата
страна не заявява становище по жалбата.
Районна
прокуратура-Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен
съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установи се от събраните
по делото писмени доказателства: НП № 20-0347-000160/05.03.2020 г. на Началник
РУ към ОДМВР София, РУ Пирдоп; АУАН от 05.02.2020 г. бл.№ 645078 серия АА;
Възражение от Б.П.Н.; Обяснение от Мария Атанасова Боева; Обяснение от Б.П.Н.;
Сведение от мл.инспектор М.Е.Н.; Докладна записка от мл.ПИ Ф.К.; Докладна
записка от мл.ПИ Ивайло Богданов и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, като административно-наказателната преписка срещу
жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу него акт за установяване
на административно нарушение, затова, че на 05.01.2020 г. около 02:15 часа в
гр.Копривщица на бул.Хаджи Ненчо Дончев - до № 17А с посока на движение
Стрелча-Пирдоп, като Водач на лек автомобил - ДЖИП ГРАНД ЧЕРОКИ с per №
СО2084СК, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: При подаден сигнал за спиране от
контролните органи, водача на МПС не спира, а продължава движението си по
ул."Дядо Либен". АУАН е съставен във връзка с пр. с per. №
347р-209/20 г. по описа на РУ Пирдоп, е извършил, като не спира плавно на посоченото място, или в
най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от
контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.
Свидетелят
К. съставил акт за установяване на административно нарушение, който е бил
подписан от съставителя, свидетелите К. и Н., при отказ на жалбоподателя, който
е отразил в АУАН, че има възражения по същия, което е депозирал писмено същите
на 06.02.2020 г., което написалия АУАН св.К., в нарочно съставена докладна
записка е предложил да бъде издаден НП, като липсва обосновка в същата относно
наведените с възражението обстоятелства. Следва да се отбележи, че АУАН е
връчен на жалбоподателя при условията на отказ на същия да бъде подписан, което
не е удостоверено по предвидение в ЗАНН ред, а именно с подписа на един
свидетел, удостоверяващ това. Следва да се отбележи, че в АУАН е извършена поправка
с удебелени букви и цифри, след думите „л.а. Гранд Чероки лична
собственост" са поправени „с peг. СО 2084 СК", като в АУАН не е
отбелязан автора на поправката, в проведено с.з. се установи, че е нанесена от
актосъставителя. Следва също да се има предвид, че в санкционните производства,
каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и
пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните
постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на
присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на
конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за
привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им
реквизити, в частност кога и от кого е извършена поправката. В този смисъл,
докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни
фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на
основание чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното
производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е
предвидена. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя,
му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 2(два)месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП.
От
разпита св.К.-актосъставител, се установява, че същия е съставил АУАН и
поддържа констатациите в него, поправката е направена от него. Обикновено не
нанасят така поправките, но тогава така се получило. Съставил е АУАН след
значителен период от твърдяната дата за извършване на нарушението. Че
жалбоподателя е извършил самото нарушение, установил по преписката, със
свидетеля. Свидетелят е Ф.К.. Негови са твърденията, че е сигнализирал на
жалбоподателя да спре и той не е спрял. Не е присъствал на тази случка. Трябва
да бъде питан К. дали е бил снабден автомобила с мобилна камера, свидетеля не
може да отговори.
От
разпита на св.К., се установява, че същия е свидетел-очевидец при установяване
на нарушението, присъствал и при съставянето на АУАН и при установяване на
нарушението. Бил нощна смяна за времето от 19.00 часа до 07.00 часа. Като ден
точно не може да си спомни, но ббило последните дни на м.януари или началните
дни м.февруари. В този период било. Казва, че не може да каже точен ден, защото
минало доста време, но по спомени било последните дни на м.януари или първите
дни на м.февруари /примерно от 1-ви до 3-ти, 4-ти/. Констатирал това нещо, но
бил контузен и не можел да пише. Не може да каже колко време след установяване
на нарушението бил съставен АУАН, той си написал докладната записка. Тя била
дадена на началника. В рамките на месец, мисли, че бил съставен АУАН след това
-примерно към 02-ри март. Това лице го познавал от гр.Копривщица, тъй като
ходели там петък, събота и неделя по 12-часови смени. Копривщица не бил много
голям град и бързо се опознавали.
От
разпита на св.Н. се установява, че е свидетел при установяване на нарушението.
Да, била свидетел на самото нарушение. С колегата били нощна смяна. При
съставянето на акта колегата ги извикал да се подпишат заедно с другия колега
на акта, писала е по случая. Потвърждава, че подписът на АУАН е неин, не може
да си спомни кога и от кого била нанесена поправката.
От
разпита на св.Боева, се установява, че знае защо е давала обяснения по
преписката срещу Б.Н.. В началото на годината, мисли, че на 04-ти срещу 05-ти
януари Б. получил акт. На 04-ти срещу 05-ти януари били в едно заведение в
гр.Копривщица свидетелката и приятеля и Б.. Тръгнали си към 12.30 часа от
заведението. Качили се в автомобила, който бил паркиран от другата страна на
реката и седяли и си приказвали вътре в автомобила може би час, час и половина.
И си тръгнали около 02.00 часа към къщи, към дома на Б.. През целия път, докато
се прибрали вкъщи, не е имало никакви проблеми. Не са видели въобще по пътя,
докато са се прибирали към дома на Б. полицейска кола. Не са ги спирали, не им
е подаван светлинен или звуков сигнал от полицейска кола. Знае, че има общински
камери. Преглеждали записите във връзка със съставянето на този акт. Била при
преглеждането на записите. При преглеждането на записите през този период от
време не е видяла пред тях, зад тях или около тях, въобще в техния периметър
полицейска кола. Помолили Общината да им дадат възможност да прегледат записите
с устна молба. Общински служител присъствал при преглеждането на записите.
Мисли, че Кесяков бил. Той бил с тях, докато ги преглеждали.
Настоящият
въззивен съдебен състав следва да кредитира показанията на свидетеля Н. и св.Боева относно установената фактическа
обстановка, като непротиворечиви и последователни, като показанията на св.К. и К.
не допринасят за установяване на фактическата обстановка по делото.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото
писмени и преценени по-горе гласни доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Въз основа на служебно
извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно
постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от
жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство не е
започнало, протекло и приключило съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише акта се
удостоверява с подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта. В случая се установява, че съставеният акт не е подписан от
посочения за нарушител като в графата „свидетел при отказ на нарушителя да
подпише акта, име и точен адрес” не е отбелязано нищо, вкл. липсва и положен подпис, който да бъда изследван. При
това положение не може да се приеме, че е налице надлежно удостоверен отказ за
подписване на акта като изискването по горепосочената норма е императивна. При
отказ от страна на нарушителя да подпише акта именно полагането на подпис от свидетел,
индивидуализиран с трите си имена и адрес е гаранция, че съставеният акт е
предявен на нарушителя. В тази насока изводът на съда, е че
административнонаказателната процедура е опорочена като допуснатото нарушение
обосновава отмяна на наказателното постановление.
За пълнота
следва да се отбележи, че от събраните писмени доказателства, както и от
разпитаните в съдебно заседание на свидетели,
не се установи по безспорен начин извършването на посоченото административно нарушение от административно-привлечения
Б.Н.. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна, по силата на
разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /„доказателствата и средствата за тяхното установяване не
могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по
делото доказателствен материал, а обратното би било в нарушение на презумпцията
за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в
административнонаказателното производство. Тази позиция категорично е застъпена
и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от
закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото
административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това,
особено в случаите, когато и доколкото констатациите, отразени в акта, се оспорват от наказаното лице, какъвто е и настоящия.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, настоящия въззивен
състав приема, че изложените в обстоятелствената част на акта
фактически обстоятелства относно извършеното нарушение не съответстват на действителното положение, интерпретирани
са и са оценени в несъответствие с материалния закон. Видно от
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Закона за МВР полицейските органи, при невъзможност да издадат
писмено и устно разпореждания до гражданите, когато това е необходимо за
изпълнение на служебните им функции, могат да издават разпорежданията си чрез действия,
чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Сред тези действия са
и светлинните и звукови сигнали, които полицейските автомобили могат
законосъобразно да подават като МПС със специален режим по смисъла на чл. 34 от ЗДвП и чл. 3, ал. 3 от Наредба № І-141/18.09.2009 г.
за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от МПС,
доколкото в конкретния случай тези сигнали са били подавани при служебна
необходимост при и по повод изпълнение от страна на полицейския патрул на
задачи, произтичащи от спецификата на дейността му по контрол на движението по
пътищата. Липсва каквото и да било съмнение с оглед описанието на фактическата
обстановка и наличните писмени и гласни доказателства за това, че подаваните от
шофиращия след автомобила на жалбоподателя полицейски автомобил светлинни и
звукови сигнали са съставлявали сигнал за спиране - т.е. смисълът им е бил
разбираем за жалбоподателя,
което не беше установено безспорно по делото. С оглед на това съдът счита за недоказано по несъмнен начин, че нарушението по чл. 103 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя Б.Н., поради което административнонаказващият орган
законосъобразно и обосновано да е ангажирал отговорността му.
С
оглед на изложените по-горе
съображения, доводите, изложени в въззивната
жалба се явяват основателни.
Мотивиран
от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И:
Отменя,
на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Наказателно
постановление № 20-0347-000160 от 05.03.2020 г., издадено от Началника на РУ
към ОДМВР-София, РУ Пирдоп, с което на Б.П.Н. с ЕГН:**********,***, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 2(два)месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано
в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: