Присъда по дело №93/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 12
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20223300200093
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Разград, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
СъдебниСвилен Любенов Витанов

заседатели:Юмгюл Мухарем А.
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
и прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Наказателно дело от общ
характер № 20223300200093 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия А.. Р. Ф., роден на 21.02.1978 г. в гр. Разград,
живущ в гр. Лозница, ул. „Добрич“ № 29, български гражданин, грамотен,
неженен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.06.2021
г. в с. Синя вода, общ. Лозница, в съучастие като съизвършител с А.. Р. Х. от
гр. Лозница, обл. Разград, чрез използване на лек автомобил марка „БМВ",
модел „Х5" с рег. № РР9390АХ е отвлякъл Р. Ф. А. с ЕГН: ********** от с.
Синя вода, общ. Лозница, като деянието е извършено от две лица, поради
което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2
във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му НАЛАГА наказание ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.. Р. Ф., със снета по - горе самоличност, за
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.06.2021 г. в гр. Лозница, в съучастие, като
1
съизвършител с А.. Р. Х. от гр. Лозница, обл. Разград, в жилище, находящо се
на ул. „Пенчо Кубадински"№6, противозаконно е лишил от свобода Р. Ф. А. с
ЕГН: ********** от с. Синя вода, общ. Лозница, поради което и на основание
чл. 142а, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК му НАЛАГА наказание ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.. Р. Ф., със снета по - горе самоличност, за
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.06.2021 г. в землището на гр. Лозница се
заканил с убийство към Р. Ф. А. с ЕГН: ********** от с. Синя вода, общ.
Лозница с думите „Дай да го вържем на едно дърво до сутринта да го изядат
чакалите и кучетата", „Ще те убия!", „В Турция не можах да убия никой, но
теб ще те убия", „Искам да те бия и да те убия" и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание ЕДНА
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия А..
Р. Ф. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

ПРИЗНАВА подсъдимата А.. Р. Х., родена на 17.11.1979 г. в гр.
Разград, живуща в гр. Лозница, ул. „Пенчо Кубадински“ № 6, български
гражданин, грамотна, омъжена, неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА
в това, че на 19.06.2021 г. в с. Синя вода, общ. Лозница, в съучастие като
съизвършител с А.. Р. Ф. от гр. Лозница, обл. Разград, чрез използване на лек
автомобил марка „БМВ", модел „Х5" с рег. № РР9390АХ е отвлякъл Р. Ф. А. с
ЕГН: ********** от с. Синя вода, общ. Лозница, като деянието е извършено
от две лица, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й НАЛАГА
наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
2
СВОБОДА.

ПРИЗНАВА подсъдимият А.. Р. Х., със снета по - горе самоличност, за
ЗА ВИНОВНА в това, че на 19.06.2021 г. в гр. Лозница, в съучастие, като
съизвършител с А.. Р. Ф. от гр. Лозница, обл. Разград, в жилище, находящо се
на ул. „Пенчо Кубадински"№6, противозаконно е лишил от свобода Р. Ф. А. с
ЕГН: ********** от с. Синя вода, общ. Лозница, поради което и на основание
чл. 142а, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК й НАЛАГА наказание ЕДНА
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимата А..
Р. Х. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

ОСЪЖДА подсъдимите А.. Р. Ф. и А.. Р. Х., със снета по-горе
самоличност, да заплатят всеки един от тях по сметка на ОДМВР – Разград
сумата от по 446,25 лева, представляваща направени разноски за извършени
експертизи на досъдебното производство.

ОСЪЖДА подсъдимите А.. Р. Ф. и А.. Р. Х., със снета по-горе
самоличност, да заплатят всеки един от тях по сметка на Окръжен съд -
Разград сумата от по 130 лева, представляваща направени разноски за вещи
лица и преводач в съдебната фаза на процеса.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Апелативен съд - Варна.
Председател: _______________________
3
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 12/14.07.2022 г. по НОХД № 93/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Разград

Окръжна прокуратура - Разград е повдигнала обвинения против двама подсъдими
както следва:
1. Против подсъдимия А.. Р. Ф.
- по чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на
19.06.2021 г. в с. Синя вода, общ. Лозница, в съучастие като съизвършител с А.. Р. Х. от гр.
Лозница, обл. Разград, чрез използване на лек автомобил марка „БМВ", модел „Х5" с рег.№
*** е отвлякъл Р.Ф. А. с ЕГН ********** от с. Синя вода, общ. Лозница, като деянието е
извършено от две лица;
- по чл. 142а, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 19.06.2021 г. в гр.
Лозница, в съучастие като съизвършител с А.. Р. Х., в жилище, находящо се на ул. ***,
противозаконно е лишил от свобода за не по-малко от един час Р.Ф. А.;
- по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 19.06.2021 г. в землището на гр.
Лозница се заканил с убийство към Р.Ф. А. с думите „Дай да го вържем на едно дърво до
сутринта да го изядат чакалите и кучетата", „Ще те убия!", „В Турция не можах да убия
никой, но теб ще те убия", „Искам да те бия и да те убия" и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
2. Против подсъдимата А.. Р. Х. от гр. Лозница
- по чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на
19.06.2021 г. в с. Синя вода, общ. Лозница, в съучастие като съизвършител с А.. Р. Ф. от гр.
Лозница, обл. Разград, чрез използване на лек автомобил марка „БМВ", модел „Х5" с рег.№
*** е отвлякла Р.Ф. А., като деянието е извършено от две лица;
- по чл. 142а, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 19.06.2021 г. в гр.
Лозница, в съучастие като съизвършител с А.. Р. Ф., в собственото си жилище, находящо се
на ул. ***, противозаконно е лишила от свобода за не по-малко от един час Р.Ф. А..
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа
обвиненията като безспорно доказани на съдебното следствие. Отчитайки по – голямата
степен на участие на подсъдимия А.Ф. в престъпните деяния, както и високия минимален
размер на предвиденото в чл. 142, ал. 2 наказание лишаване от свобода, предлага налагане
на наказание към минималния размер от седем години за престъплението по чл. 142, ал. 2, т.
2 от НК, и наказания от по три години лишаване от свобода за престъпленията по чл. 142а,
ал. 1 и чл. 144, ал. 3 от НК. С оглед наличието на предпоставките на чл. 23 от НК пледира за
определяне на едно общо наказание в размер на най – тежкото от седем години лишаване от
свобода. По отношение на подсъдимата А.Х., предвид по – ниската степен на участие в
изпълнителните деяния, счита че са налице условията за приложението на чл. 55 от НК и
определяне на наказание под законоустановения минимум за престъплението по чл. 142, ал.
2 от НК, а именно пет години лишаване от свобода. За престъплението по чл. 142а, ал. 1 от
НК предлага налагането на наказание от три години лишаване от свобода и определяне на
едно общо в размер на по- голямото от пет години лишаване от свобода.
Като частен обвинител в настоящия процес е конституиран пострадалия Р.Ф. А.,
който се представлява и от назначения му от съда повереник адв. М.Т.. Последната също
счита повдигнатите обвинения за безспорно доказани и като изтъква отегчаващи вината
обстоятелства, пледира за налагане на наказания в размерите, посочени от прокурора.
Подсъдимият А.. Р. Ф. заявява, че разбира в какво се състоят обвиненията срещу него
и дава многословни обяснения, част от които не касаят предмета на доказване по делото.
Изказва съжаление за стореното и изненадата си, че вследствие на извършеното от тях се е
1
стигнало до такива тежки обвинения. Присъединява се към пледоарията на защитника и в
последната си дума моли съда да го признае за невиновен и да не му налага наказания.
Подсъдимата А.. Р. Х. също заявява, че разбира в какво се състоят обвиненията срещу
нея и дава обяснения. Присъединява се към казаното от защитника и в последната си дума
също желае да не бъде осъдена и наказана.
Двамата подсъдими се представляват от редовно упълномощен защитник адв. А.С..
Последната изразява становище, че повдигнатите обвинения са останали недоказани на
съдебното следствие, като изтъква противоречия в показанията на пострадалия свидетел и
неговата фактическа съпруга, които са били единствените преки очевидци на случилото се.
Отделно от това счита, че състава на престъплението по чл. 142 от НК – отвличане, поглъща
състава на престъплението по чл. 142а от НК – противозаконно лишаване от свобода, а по
отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК изтъква, че за доказването му не са
достатъчни показанията на пострадалия свидетел, които противоречат на обясненията на
двамата подсъдими. Предвид изложеното моли съда да признае подзащитните й за
невиновни и ги оправдае по повдигнатите обвинения. Алтернативно предлага приложението
на чл. 9, ал. 2 от НК, като счита извършеното от двамата подсъдими за малозначително, без
да конкретизира дали пледира изобщо за липса на обществена опасност на извършеното или
за неговата явна незначителност.Отделно от това изтъква като смекчаващи вината
обстоятелства добрите характеристични данни на двамата подсъдими като основание за
приложението на чл. 55 от НК и налагане на наказания лишаване от свобода в размери,
позволяващи отлагането им с изпитателен срок.
След като обсъди посочените в чл. 301 от НПК въпроси съдът прие за безспорно
доказани следните ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимия А.. Р. Ф. е от гр. Лозница, обл. Разград, български гражданин, със средно
образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимата А.. Р. Х. е от гр. Лозница, обл. Разград, български гражданин, със
средно образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********.
Пострадалият свидетел Р. Ф. АХМ. живее в с. Синя Вода, общ. Лозница, ул. *** на
семейни начала със св. М.М.. Двамата живеели заедно повече от 20 години. От съвместното
си съжителство нямали деца.
Подсъдимите А.. Р. Ф. и А.. Р. Х. са син и дъщеря на пострадалия от предходен брак.
Те живеят в гр. Лозница в отделни жилища. От много години двамата не били в добри
отношения с баща си и не поддържали контакти с него. Основната причина за това била, че
не одобрявали св. М.М., с която заживял баща им след смъртта на майка им. По тази
причина спрели да контактуват с него.
Св. М.М., с която живеел пострадалия Р.Ф., също имала две деца от предходен брак -
св. Н. Р. С. и син на име г. С.. Със св. Н.С. двамата поддържали много добри отношения. Тя
редовно идвала да ги вижда, полагала грижи за тях, пазарувала им продукти.
Къщата, в която живеел св. А. в с. Синя вода, ул*** била негова собственост,
останала му в наследство от баща му. Поради добрите си отношения със св. Н.С., той решил
да й прехвърли въпросния имот.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 15.04.2021 г. по нот. дело № 281/2021 г. Р.А. прехвърлил на св. Н.С. къщата си в
с. Синя вода.
На 09.06.2021 г. около 17:30 ч. - 18:00 ч. в дома на св. Р.А. в с. Синя вода дошли
двамата подсъдими и негови деца - А.Ф. и А.Х.. Заявили му, че са разбрали, че е прехвърлил
къщата на Н.. Поискали да видят нотариалния акт. Пострадалият А. влязъл в къщата, като
двамата обвиняеми го последвали. Той извадил папка с нотариалния акт и други документи
2
за къщата и ти подал на подс. Х.. Последната погледнала документите и ги дала на брат си.
Той също погледнал съдържанието, след което се ядосал и започнал да обижда и да се
заканва на пострадалия. След това хванал баща си през кръста и го съборил на земята.
Подсъдимият А.Ф. взел всички документи и със сестра си излезли навън в двора, където на
беседката била св. М.М.. Подсъдимата А.Х. и свидетелката започнали взаимно да се
обиждат, скарали се и се сдърпали, при което паднали на земята и блузата на подс. Х. се
скъсала. След това двамата подсъдими излезли на улицата, където срещнали св. ф С. и М.С.,
качили се в лек автомобил и си тръгнали.
На 19.06.2021 г. около 17,30 ч. подсъдимите А.Ф. и А.Х. отново отишли до дома на
баща си в с. Синя вода с л. а. марка „БМВ", модел „Х5" с рег.№ ***, собственост на
подсъдимата Х.. По това време св. Р.А. бил в дома си и като чул шума от двигателя на
автомобила излязъл на улицата. Видял пред дома си сина и дъщеря си, като подс. Х. правела
снимки на къщата с телефон. Р.А. попитал сина си къде са му документите за къщата, които
бил взел. Подсъдимият Ф. отрекъл да е вземал документи и двамата се скарали. В това
време на улицата пред къщата излязла и св. М.М.. Тя се доближила до тях, но подс. А.Ф. я
бутнал с ръце в областта на гърдите и тя залитнала назад. След това подсъдимият се
обърнал към баща си и му казал „Ей сега ще дам едни документи". Първо го стиснал за
шията, а след това минал зад него и го обхванал с ръце през гръдният кош. Извикал на подс.
Х. да доближи автомобила, след което вдигнал баща си и го отнесъл до автомобила. С ръце
вкарал баща си на задната седалка на автомобила, затворил задната врата, а самия той
седнал на предната дясна седалка. Тъй като св. А. се съпротивлявал и се опитвал да отвори
вратата с ръка, подсъдимият му хванал ръцете и няколко пъти го ударил с юмрук м лицето,
при което от носа му потекла кръв. В това време подс. А.Х. привела автомобила в движение
и потеглила. Докато пътували с автомобила подсъдимият Фурадов се заканвал на баща си с
думите „Ще те убия. В Турция съм лежал в затвора, никого не съм убил, но теб ще те убия
рано или късно" и „Искам да те бия и да те убия". Докато минавали покрай гората между с.
Синя вода и гр. Лозница подс. Ф. казал на сестра си подс. Х. „Дай да спрем тук, да го
вържем за едно дърво да го изядат до сутринта кучетата и чакалите“.
Пристигайки в гр. Лозница подс. А.Х. спряла автомобила пред къщата си на ул. ***.
Подсъдимата слязла първа от автомобила и отишла да отваря вратите на къщата. След нея
подсъдимият Ф. излязъл от предната дясна врата на колата, и след него и св. Р.А. излязъл от
колата и тръгнал след тях към къщата. Двамата подсъдими завели св. А. в една от стаите на
къщата и го сложили да седне на един диван. Тъй като видели, че от носа на свидетеля тече
кръв, подс. А.Х. донесла лед и памук, напоен със спирт, и го дала на баща си за да спре
кръвта от носа си. След това му предложили ракия и бира, които той отказал, като обяснил,
че не е добре със сърцето и пие хапчета. Тогава подс. Ф. му казал, че три дни ще остане в
къщата до понеделник, когато ще дойдат хора от гр. Търговище да оправят работата с
къщата. Показал му, къде се намира тоалетната и от къде се включва осветлението. След
това двамата подсъдими излезли от къщата, като заключили входната врата и св. А. останал
сам. Бил много уплашен и не знаел какво да прави, нямал телефон в себе си и не можел да се
обади на никого.
Още след като двамата подсъдими потеглили заедно със св. Р.А. с автомобила си от с.
Синя вода, св. М.М. се обадила на дъщеря си, св. Н.С., и й казала, че са отвлекли дядото. Св.
С. веднага се обадила в полицейското управление на гр. Лозница. От там на адреса на
пострадалия в с. Синя вода бил изпратен св. Т.А., служител на РУ – Лозница, който на място
установил свидетелката м. М. и дъщеря й Н.С.. Те му обяснили, че собственика на имота бил
отвлечен от децата си. Малко след това на мястото пристигнал и св. Н.К. - началник група
„КП" към РУ - Лозница. След като разбрали какво се е случило, полицейските служители
предприели оперативно - издирвателни мероприятия за установяването на пострадалия.
Разпоредено било издирване на подсъдимите А.Ф. и А.Х.. Подсъдимият Ф. бил установен в
питейно заведение в гр. Лозница, където консумирал алкохол, а подс. Х. била намерена в
3
дома си на ул. ***, като и двамата били отведени в сградата на РУ – Лозница. Първоначално
и двамата отричали да знаят местонахождението на баща си. По - късно в процеса на
беседите с тях подс. А.Х. отвела служителите на РУ- Лозница до дома си и ги поканила
вътре. В една от стаите полицейските служители намерили св. Р.А., който седял на един
диван. В едната си ръка държал марля, която притискал към носа си. Изглеждал много
уплашен и стресиран и казал, че иска да се прибере в дома си. Полицейските служители го
отвели първо до ЦСМП гр. Лозница, където св. А.Л. -медицински специалист му оказал
медицинска помощ. Пострадалият имал видима контузна рана на носа. Кръвното му
налягане било 210 на 110, за което му било приложено медикаментозно лечение. В ранните
часове на 20.06.2021 г. св. А. се прибрал в дома си в с. Синя вода.
От заключението по назначената по досъдебното производство съдебно - медицински
експертиза на пострадалия Р.А. се установява, че същият е получил кръвонасядания в лява
странична област на шията, широки драскотини върху дясното крило на носа, зацапване на
вътрешните стени на външни носни ходове със засъхнала кръвениста течност и спонтанна и
палполаторна болка в дясна странична област на шията. Според вещото лице по своята
медико - биологична характеристика установените травматични увреждания обуславят
болка и страдание. Вещото лице е посочило и вероятния механизъм на получаване на
описаните увреждания, като кръвонасяданията в лява странична област на шията и
палполаторната болка в дясно могат да се дължат на упражнен натиск/стискане с пръсти на
ръката, широките драскотини по дясното крило на носа да са резултат от действието на
тъпоръбест/и предмет/и - вероятно от нокътни ръбове, а за кръвотечението от носните
ходове вещото лице не изключва да е симптоматично - от получената хипертонична криза.
Заключенията на назначената по досъдебното производство съдебно - медицински
експертизи на подс. А.Х. и А.Ф. не са установили травматични увреждания по главата,
тялото и крайниците на двамата.
Видно от заключението на назначената комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза Р.А. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на
думата. Според вещото лице по време на инкриминираното деяние свидетелят е разгърнал
остра реакция на стрес и е изпитвал нормалпсихологичен страх в отговор на конкретен
стимул, който е възприет като риск за здравето или живота. Вещото лице е установило в
пострадалия т. н. Адаптационна тревожна реакция, като неадаптивен отговор на преживения
стрес, изразяваща се в засилено безпокойство, напрежение, опасения и чувство на
несигурност, както и симптоми от невротичния регистър - колебания в съня, тонуса,
раздразнителност и затруднена концентрация.
Не са регистрирани нарушения в базисните психични годности на св. Р.А., които да
възпрепятстват възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, и няма основание да се коментира недоразвитие на паметовите
способности или интелектуален дефицит, който да препятства годностите за фиксиране,
ретенция и репродукция на факти и обстоятелства, включително свързани с
инкриминираното деяние. Според заключението на експертизата свидетелят е в състояние
да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на
обективната истина в хода на разследването.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложените факти и обстоятелства съдът прие за доказани въз основа на обстоен
анализ на доказателствата, събрани на съдебното следствие – обясненията на двамата
подсъдими, свидетелските показания, заключенията на съдебно медицинските и комплексна
съдебно психиатрична и психологическа експертиза, както и писмените доказателства по
делото. Към доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК бяха приобщени и
показанията на пострадалия свидетел Р.А. и неговата фактическа съпруга м. М., дадени на
досъдебното производство.
4
Съдът в пълна степен кредитира показанията на пострадалия свидетел Р.А., който по
идентичен начин с показанията си от досъдебното производство описва развилия се
инцидент, като на моменти дори използва и едни и същи изрази. Показанията му са
подробни, логични, последователни, кореспондират и изцяло се подкрепят от показанията
на св. м. М., очевидец на началото на инцидента, св. Н.С., Н.Я., както и от показанията на
полицейските служители Т.А. и Н.К., последният очевидец на състоянието на пострадалия
при откриването му от полицията в къщата на подсъдимата А.Х.. В подкрепа на показанията
на св. А. са и заключенията на изготвените му съдебно медицинска и комплексна съдебно
психиатрична и психологическа експертиза. Според заключението на комплексната съдебно
психиатрична и психологическа експертиза свидетелят е в състояние да възприема, да
запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина в
хода на разследването, а установените от съдебно медицинската експертиза телесни
увреждания на свидетеля напълно съответстват на изложеното в показанията му относно
упражнено насилие спрямо него – стискането по шията и ударите в лицето от подс. А.Ф.. На
практика неговите показания кореспондират в по – голямата си част и с обясненията на
двамата подсъдими с изключение на твърденията им, че той доброволно и по собствено
желание се е качил в автомобила на подс. А.Х., за да бъде отведен в къщата й в гр. Лозница
за да разговаря с роднини в Турция.
Съдът не приема тезата на защитата, че всички действия на св. Р.А., включително и
показанията му, са извършени под давлението на св. м. М., жената с която живее на
съпружески начала. На съдебното следствие в отсъствието на тази свидетелка и в
присъствието на двамата подсъдими, негови родни деца, свидетелят, след като изрично беше
предупреден, че има право да откаже да свидетелства срещу тях, беше категоричен в
показанията си, и съдът не намира основание да сподели последователно прокарваната теза
за силно влияние на свидетелката върху пострадалия.
От така събрания доказателствен материал по делото на първо място е безспорно, че
дълги години подсъдимите А.Ф. и А.Х. не са поддържали никакви контакти със своя баща
Р.А., и единствената причина за появяването им на 09.06.2021 г. в дома на пострадалия е
било обстоятелството, че са научили за прехвърлянето от негова страна на къщата на св.
Н.С., дъщеря на фактическата му съпруга. Това се доказва не само от показанията на св.
Р.А., фактическата му съпруга м. М. и нейната дъщеря Н.С., но и от показанията на изцяло
незаинтересованите свидетели Ф.С., С.М. и К.М. – съседи на пострадалия в с. Синя вода.
За настоящия съдебен състав е безспорно, че при това посещение подсъдимият А.Ф. е
взел предоставените му от баща му документи за къщата, както и че между подсъдимите от
една страна, и св. Р.А. и м. М. от друга, е възникнал словесен и физически конфликт, при
който блузата на подс. А.Х. е била скъсана от св. М.М.. Това обстоятелство не се отрича и от
двамата подсъдими, а за него освен пострадалия и фактическата му съпруга свидетелстват
съседите им в селото св. М.С. и Ф.С..
Няма спор между страните по делото, че на 19.06.2021 г. двамата подсъдими отново
са посетили къщата на баща си в с. Синя вода, като е без значение за изхода на делото
причината за посещението им, изтъкната от двамата подсъдими – св. Р. Х.ов да проведе
разговор със своя роднина в Турция.
Същественото в процесния случай е, че без съгласието на свидетеля и употребявайки
физическа сила, подс. А.Ф. е вкарал насилствено баща си в автомобила, а подс. А.Х. е
привела в движение автомобила и го е подкарала към гр. Лозница. Съдът не кредитира
обясненията на двамата подсъдими, че баща им доброволно се е качил в автомобила и е
желаел да посети дома на дъщеря си в гр. Лозница, тъй като в тази им част обясненията им
противоречат на всички останали доказателства – най - вече на показанията на пострадалия
и неговата фактическа съпруга, както и на съдебно медицинската експертиза, установила
телесни увреждания по тялото му, изцяло кореспондиращи с неговите показания. Подс. А.Х.
5
сама признава, че до този момент баща й не е посещавал къщата й в гр. Лозница, затова
няма причина да се вярва, че именно него ден и с цел единствено да проведат разговор по
телефона свидетелят се е съгласил да отиде доброволно. В обясненията си пред съда
подсъдимата Х. твърди, че брат й е предложил да отидат в къщата й в гр. Лозница, но не е
чула баща й да се съгласява. Освен това ако действително св. М.М. не е позволявала на
баща им да осъществи този разговор, е било достатъчно да го заведат на съседна улица или
в края на селото, където фактическата му съпруга не би могла да ги последва, т. е. не е било
необходимо да го водят чак в гр. Лозница. Нещо повече, на практика такъв разговор не се е
провел и в гр. Лозница, като и двамата подсъдими не твърдят, че дори са правили опити да
се свържат с роднините в Турция след като са завели баща си в къщата на подс. Х. в гр.
Лозница. Напротив, след като са настанили баща си в къщата и двамата подсъдими са я
напуснали, като са го оставили сам и са му обяснили, че ще стои там до понеделник.
Действително има известни разминавания в показанията на св. Р. Х.ов, дадени пред
съда и на досъдебното производство, които съдът отдава най – вече на преживения стрес от
свидетеля от неочакваното нападение на подс. Ф. пред дома му, внезапното му
„натоварване“ в автомобила и заплахите, които подсъдимият е отправял към него по пътя до
гр. Лозница. Едното от тях касае обстоятелството къде е бил качен в автомобила - на
предната дясна седалка в скута на подс. Ф., или на задната седалка на автомобила. Пред
съда пострадалия е категоричен, че се е возил на задната седалка, докато в разпитите си на
досъдебното производство твърди, че е бил седнал върху подсъдимия Ф., който през цялото
време му е държал ръцете и краката. Съдът прие, че пострадалия свидетел е бил качен на
задната седалка на автомобила, в каквато насока са показанията му пред съда, като тези
показания кореспондират с показанията на св. Н.Я., който е видял в преминаващия през
центъра на селото автомобил само подс. А.Х. и А.Ф., тъй като задните стъкла на автомобила
били затъмнени.
Другото разминаване в показанията на св. Х.ов е относно обстоятелството дали е бил
воден за ръка от подс. Ф. от автомобила до къщата на подс. Х. в гр. Лозница, или сам е
влязъл в къщата. Пред съда свидетелят твърди, че сам е слязъл от автомобила и е вървял
след тях, като никой не го е дърпал, докато в първоначалните си показания твърди, че „А. ме
хвана за ръката и ме вкара в дома на дъщеря ми“. Този първоначален разпит на свидетелят е
започнал на 20.06.2021 г. в 00.00 часа, т. е. само часове след инцидента и без съмнение към
него момент свидетелят е бил все още под влияние на крайно негативните емоции и стрес от
случилото се с него. Затова съдът прие, че пострадалия свидетел сам е слязъл от колата и
сам е вървял към къщата на дъщеря си, в какъвто смисъл са и показанията на св. К.М.,
съседка на подс. Х..
Следва изрично да се отбележи, че според настоящия съдебен състав тези
разминавания в показанията на св. Р. Х.ов не са съществени и не могат да компрометират в
цялост показанията му. Свидетелят е категоричен, че насила и против волята му е вкаран в
автомобила, закаран до гр. Лозница и затворен в къщата на дъщеря си без да желае това.
Категоричен е също така, че е казал на открилите го полицейски служители, че не желае да
остане там и желае да се прибере, което съответства и на показанията на св. Н.К..
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на св. Р. Х.ов и относно
отправените от подс. Ф. към него заплахи по време на пътуването до гр. Лозница. Както
вече бе посочено същите са устойчиви във времето, като свидетелят при всички разпити по
идентичен начин цитира отправените му от подсъдимия А.Ф. заплахи. Затова и съдът ги
кредитира в пълна степен независимо от отричането им от подс. Ф. и премълчаването им от
подс. Х.. Обективно няма как да има други очевидци на отправените заплахи, които да
подкрепят показанията на пострадалия, но естеството на тези заплахи и съдържанието им
кореспондират с безспорно установени по делото обстоятелства и са в унисон с формалната
и житейска логика. Подсъдимият сам признава, че е изтърпявал наказание лишаване от
6
свобода в Р. Турция, поради което цитирания от пострадалия израз „В Турция не можах да
убия никой, но теб ще те убия" звучи достоверно и житейски правдиво.
В заключение следва да се отбележи, че и двамата подсъдими в обясненията си не
излагат смислени доводи защо веднага след като са били потърсени от полицията във връзка
с изчезването на баща им, не са признали, че те са го взели от с. Синя вода и са го закарали
в къщата на подсъдимата. Ако той доброволно и по собствено желание е бил тръгнал с тях
няма логична причина двамата подсъдими да отричат да знаят местонахождението му.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установеното от фактическа страна подсъдимите А.Ф. и А.Х. са
осъществили от обективна страна състава на престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 19.06.2021 г. в с. Синя вода, общ. Лозница, в
съучастие помежду си като съизвършители, отвлекли пострадалия Р.Ф. А.. Изпълнителното
деяние на това престъпление е осъществено чрез действията на подсъдимия А.Ф. по
насилственото вкарване на св. Р.А. на задната седалка на автомобила, управляван от
подсъдимата А.Х., и по принудителното му преместване в пространството и отвеждането му
до място, където той не е желаел да отива. По този начин пострадалият е бил лишен от
възможността сам да определя местоположението си в пространството. Отвличането е
завършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, където се е намирал.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 142, ал. 2, т. 2 от НК - "деянието е
извършено от две и повече лица", тъй като в изпълнителното деяние са участвали двамата
подсъдими. Подсъдимият А.Ф. е употребил сила и сплашване и е вкарал пострадалия в
автомобила, след което е попречил на опитите му да излезе. Автомобила е собственост на
подсъдимата Х., която го е привела в движение, като по този начин пострадалия е бил
принудително преместен в пространството. Безспорно е, че св. Р.А. не е желаел да се качва в
автомобила, след вкарването му е правил опити да го напусне, и определено не е желаел да
напуска дома си.
От субективна страна деянието е извършено от двамата подсъдими с пряк умисъл. И
двамата подсъдими ясно са съзнавали нежеланието на св. А. да се качи в автомобила,
управляван от подс. Х. и да пътува с тях до гр. Лозница, но въпреки това са упражнили
спрямо него принуда, за да го преместят против волята му в пространството. Подсъдимата
Х. не е участвала пряко във вкарването на пострадалия в автомобила, но също е била наясно
с нежеланието му да се качи в него и с упражнената от подс. Ф. принуда, като се е съгласила
с това и е привела автомобила в движение. Престъплението е осъществено от двамата
подсъдими при задружна престъпна дейност, като всеки един от тях е допринесъл за
настъпване на общественоопасните му последици и е съзнавал, че осъществява деянието
при общност на вината.
Подсъдимите А.Ф. и А.Х. са осъществили от обективна страна и състава на
престъплението по чл. 142а, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 19.06.2021 г. в гр.
Лозница, в съучастие като съизвършители, в жилище, находящо се на ул. ***,
противозаконно са лишили от свобода баща си Р.Ф. А.. Изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимите чрез действия – задържането на пострадалия в помещение в
къщата на подс. Х. в гр. Лозница, където му е било обяснено, че три дни ще остане в
къщата до понеделник, когато ще дойдат хора от гр. Търговище да оправят работата с
къщата. След като му е била показана тоалетната и от къде се пуска осветлението, двамата
подсъдими са напуснали къщата, като са заключили входната врата отвън. По този начин
пострадалия св. Р.А. е бил лишен от възможността свободно да се придвижва в
пространството, без да е налице заК.о основание за това. Детайлите по „настаняването“ на
пострадалия в къщата на подс. Х., изложени в показанията на св. А., ясно подсказват, че
подсъмимите действително са имали намерение да задържат баща си в къщата за един
7
продължителен период от време и само бързата реакция на полицията е осуетила тези им
намерения.
Без значение за съставомерността на деянието е, че пострадалия сам е слязъл от
автомобила, сам е влязъл в къщата и след напускането й от подсъдимите не е търсил начини
да я напусне. Към този момент чрез употребената физическа и психическа принуда подс. Ф.
на практика вече е бил сломил волята на пострадалия за съпротива. Нанесените удари,
душене по гърлото, изречените заплахи са накарали пострадалия да изпитва страх за живота
си и той безропотно е изпълнявал разпорежданията на своите похитители.
От субективна страна и това деяние е извършено от подсъдими А.Ф. и А.Х. с пряк
умисъл. И двамата подсъдими ясно са съзнавали нежеланието на св. Р.А. да пребивава в
къщата на подс. Х. в гр. Лозница и желанието му да се прибере в дома си в с. Синя вода.
Безспорно и това деяние е осъществено при задружна престъпна дейност, като всеки един от
подсъдимите е допринесъл за настъпване на общественоопасните му последици и е
съзнавал, че осъществява деянието при общност на умисъла.
Възражението на защитника на двамата подсъдими, че е невъзможно съвместно
прилагане на съставите по чл. 142 от НК и чл. 142а от НК е неоснователно. Действително по
същество принудителното преместване в пространството (промяна на местоположението
чрез придвижване от едно място на друго - при отвличане) поначало включва ограничаване
на свободата на придвижване по свой избор. Именно в тази насока следва да се тълкува
новата редакция на чл. 142, ал. 1 от НК (Дв. Бр. 20/2010 г.), от която е отпаднало
изискването отвличането да е с цел противозаконно лишаване от свобода. В този смисъл,
когато е налице отвличане, то винаги е налице и ограничаване на свободата на придвижване.
Не е невъзможно обаче да е налице реална съвкупност между отвличане по чл. 142, ал. 1 и
противозаконно лишаване от свобода по чл. 142а, ал. 1 от НК, но в такива случаи следва да е
достигнат такъв интензитет на въздействие върху правото на свободно придвижване до
степен на лишаване, който самостоятелно да обуславя прилагане на втората посочена норма
(Решение № 233/13.02.2017 г. по н. д. № 760/2016 г. на ВКС, II н. о.). В процесния случай
приетите за установени обстоятелства от фактическа страна съответстват на правната
квалификация по чл. 142 от НК и по чл. 142а от НК. С принудителното преместване на
пострадалия в пространството и отвеждането му до място, където той не е желаел да отива,
отвличането е било завършено. След това обаче двамата подсъдими са задържали св. А. в
помещение в къщата на подс. Х. в гр. Лозница, и са имали намерение да го задържат там
принудително няколко дни. Касае се за ограничаване на придвижване за продължително
време, което не е прекъснато по волята на подсъдимите, а поради действията на полицията.
Затова съдът счита, че в процесния случай е бил налице грубо и продължително въздействие
върху правото на свободно придвижване до степен на лишаване, който самостоятелно да
обуславя прилагане на състава на чл. 142а от НК. В конкретния случай са налице отделни
деяния, които реализират състава на две отделни престъпления, които са осъществени при
условията на реална съвкупност.
Подсъдимият А.Ф. е осъществил от обективна страна и състава на престъпление по
чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като на 19.06.2021 г. в землището на гр. Лозница се
заканил с убийство към Р.Ф. А. с думите „Дай да го вържем на едно дърво до сутринта да го
изядат чакалите и кучетата", „Ще те убия!", „В Турция не можах да убия никой, но теб ще те
убия", „Искам да те бия и да те убия" и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89 ОСНК „За
осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
8
действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи“.
В конкретния случай всички тези обстоятелства са налице. Подсъдимият А.Ф. е
изрекъл по адрес на баща си думите „Дай да го вържем на едно дърво до сутринта да го
изядат чакалите и кучетата", „Ще те убия!", „В Турция не можах да убия никой, но теб ще те
убия", „Искам да те бия и да те убия" и те са били възприети от пострадалия. По този начин
чрез думи е осъществил изпълнителното деяние закана с убийство. Заплахите са били
изречени след като подсъдимият вече е бил употребил физическа сила срещу баща си –
стискал го е за шията, принудително го е вкарал в автомобила и го удрял го е в лицето.
Следователно освен вербалното отправяне на заканата, подс. Ф. е предприел и конклудентни
действия, с които е подсилил ефекта от изявленията си и е визуализирал намеренията си.
Конкретните обстоятелства, при които са отправени заплахите – в автомобила, в който
пострадалия принудително е бил вкаран, предхождащите конклудентни действия,
цветистите изрази, които са използвани, както и обстоятелството, че действително е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в Р. Турция, обективно са били годни да
създадат представата в пострадалия, че съществува реална възможност подсъдимия да
осъществи заплахите. Всички тези думи и действия са възприети пряко и непосредствено от
пострадалия и в конкретния случай, видно от заключенията на назначената му комплексна
съдебно психиатрична и психологическа експертиза, са възбудили основателен страх у него.
Трайната и безпротиворечива съдебна практика е, че не е нужно жертвите да са изпитали
уплаха, тъй като законът визира само възможността за възникване на основателен страх,
дезинтересирайки се дали такъв е възникнал.
От субективна страна деяниeто е извършено от подс. Ф. с пряк умисъл. В случая
безспорно е установено, че подсъдимият е искал чрез заканите да възбуди основателен страх
в св. Р.А. за осъществяването им, като се има предвид начинът, по който са отправени
заканите. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е общественоопасните му последици и е целял тяхното настъпване.
Всички обстоятелства по случая сочат, че подсъдимият Ф. не е имал такова
предварително оформено решение за изпълнение на заканите, а е целял само тяхното
отрицателно въздействие върху психиката на пострадалия, и на практика е постигнал целта
си, което се установява както от показанията на пострадалия, така и от заключението на
назначената му комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ:
След като призна подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения съдът им
определи наказания както следва:
За престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на подс. А.Ф. – три години лишаване от свобода, а на
подс. А.Х. – една година и шест месеца лишаване от свобода.
Настоящия съдебен състав намира, че фактическата обстановка на извършване на
престъплението отвличане разкрива обществена опасност много по - ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид. В случая се касае за битов инцидент
между роднини по права линия, като без съмнение самите подсъдими към момента на
деянието не са осъзнавали в пълна степен обществената опасност на извършеното и
въздействието му върху психиката на своя баща. Употребата на сила или заплаха принципно
е присъща за този вид престъпления, тъй като се състоят в принудителна промяна на
местонахождението на пострадалия. Употребената в случая физическа сила за отвличането е
със сравнително малък интензитет и не следва да се приема за отегчаващо обстоятелство.
Освен това двамата подсъдими са с чисто съдебно минало (присъдата на турския съд на
подс. Ф. не е призната от българските власти), и двамата са трудово ангажирани и се грижат
9
за семействата си и за деца, и видно от свидетелските показания имат добри
характеристични данни. Съобразявайки всичко изложено, както и високия минимален
размер на предвиденото в чл. 142, ал. 2 от НК наказание лишаване от свобода в размер на
седем години, настоящия съд счита, че и най – лекото, предвидено в закона наказание, се
оказва несъразмерно тежко за конкретните подсъдими. Предвид на това съдът приложи и
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК и определи наказания под най – ниския предел.
Отчитайки различния принос на подсъдимите в извършване на деянието, като този на подс.
Ф. е по - значителен, тъй като е бил инициатора за извършването му и той е упражнил
физическа сила за вкарването на пострадалия в купето на автомобила, съдът му определи
наказание от три години лишаване от свобода. На подсъдимата А.Х., която няма водеща
роля в отвличането и е с по – добри характеристични данни, съдът определи наказание от
една година и шест месеца лишаване от свобода.
За престъплението по чл. 142а, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК съдът наложи на
подс. А.Ф. наказание от две години лишаване от свобода, а на подс. А.Х. – една година
лишаване от свобода. За да определи наказанията в посочените размери съдът взе предвид
всичко изложено по – горе, но като взе предвид, че от отвличането на пострадалия от с.
Синя вода до задържането му в къщата на подс. Х. в гр. Лозница вече е изминал период от
време, в който подсъдимите са могли да осмислят поведението си и доброволно да
преустановят действията си, прие, че в случая не са налице условията за приложението на
разпоредбата на чл. 55 от НК. При индивидуализацията на наказанията съдът отново отЧ.
водещата роля на подсъдимия А.Ф., а за подс. А.Х. оказаната първа помощ на пострадалия и
по – добрите и характеристични данни.
За престъплението по 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК съдът наложи на подс. А.Ф.
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. При индивидуализацията на
наказанието за това престъпление извън изложеното по – горе съдът отЧ. като отегчаващо
вината обстоятелство установеното отрицателно въздействие върху психиката на
пострадалия на отправените от подсъдимия заплахи за живота.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подс. А.Ф. едно общо наказание
измежду наложените му в размер на най – тежкото от тях, а именно три години лишаване от
свобода.
На същото основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подс. А.Х. едно общо
наказание в размер на по – тежкото, а именно една година и шест месеца лишаване от
свобода.
Съдът счита, че двамата подсъдими не представляват висока обществена опасност и
за изпълнение целите на наказанието не е необходимо да бъдат изолирани от обществото.
Затова съдът прие, че спрямо тях следва да подходи със снизхождение, като им се даде
възможност за поправяне и превъзпитание чрез прилагане на института на условното
осъждане.
Предвид на това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на
определеното общо наказание на подс. А.Ф. за максималния изпитателен срок от пет години,
който също е сериозна тежест за извършителя, за когото е налице възможността при
следваща евентуална престъпна проява от негова страна, наложеното му и то в немалък
размер наказание лишаване от свобода да бъде активирано.
Спрямо подс. А.Х. на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на
определеното общо наказание за изпитателен срок от четири години.
Според настоящата инстанция тези наказания по вид и размер отговарят на
обществената опасност на престъплението, на личностната обществена опасност на двамата
дейци и са най - справедливи. С тях успешно би се постигнало поправянето и
превъзпитанието на двамата подсъдими и би се постигнало възпитателно за останалите
10
членове на обществото въздействие,
По изложените фактически и правни съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
11
Съобщи за изтекли лични данни