№ 297
гр. Горна О. , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101565 по описа за 2020 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59
ЗЗД.
Ищецът СТ. Д. П. претендира от ответницата Д. Г. М. сумата от 5400
лв., дължима по договор за заем. Посочва, че на тринадесет пъти в периода
26.03.2020 г. до 30.07.2020 г. превел, чрез фирма „Спиди“ посочената сума на
ответницата на различни вноски. Уговорката им била да върне заетата сума
до 25.08.2020 г., което не направила. В условие на евентуалност претендира,
че за ответника е налице неоснователно обогатяване за сумата от 5 400 лв.
Ответницата чрез процесуалния си представител оспорва иска. Посочва,
че със сина на ответника Павле Д. се намирала в близка връзка. В началото на
годината П.Д. заявил, че желае да я подпомага финансово, но докато
отсъствал от страната щял да превежда парични суми на баща си - ищеца
С.П., който от своя страна щял да ги превежда. Посочва, че основанието за
превеждане на сумата не било заем, а дарение. Твърди, че Д. имал дарствено
намерение за покриване на ежедневните разходи. В края на м. септември Д.
и ответницата се разделили, поради което и огорчен от раздялата обещал, че
ще предприеме съдебни действия по възстановяване на предадената ѝ от баща
1
му сума. Ответницата намира иска за недопустим, като предявен от
ненадлежна материално-правно легитимирана страна. По основателността на
иска намира, че няма каквито и да било доказателства за сключване на заемен
договор между страните. Оспорва и предявения в условията на евентуалност
иск за неоснователно обогатяване, намирайки, че основанието за предаване на
сумата е договор за дарение межди П.Д. и нея.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
В хода на производството ищецът СТ. Д. П. починал на 21.01.2021 г.,
поради което и на основание чл. 227 ГПК съдът е конституирал като страна в
процеса наследника му П. СТ. Д., негов син.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелката Е.К. – племенница на ищеца. От показанията се
установява, че уговорката между страните била П.Д. посредством баща си
С.П. да изпраща на ответницата парични суми, които тя да използва, за да
изкара курс за козметик, а впоследствие да отвори и козметично студио.
Уговорката била сумата да се върне. Установява се, че в предишните
отношения между страните П.Д. е предоставял на ответницата безвъзмездно
суми, т.к. са имали връзка, която продължила до 2019 г. Свидетелката
разяснява, че знае за тези отношения между страните от първоначалния ищец
С.П..
По делото е разпитан свидетеля С. Д., който има дете от ответницата и с
която са живели на семейни начала. От показанията му се установява, че
между П.Д. и ответницата имало интимни отношения до средата на 2020 г.,
когато се разделили. Отношенията помежду им ескалирали и прераснали в
заплахи и обиди, както към ответницата, към детето им, така и към него.
Посочва, че П.Д. е изпращал пари на ответницата посредством баща му,
който пък ги е теглел от банковата му карта. От ответницата знаел, че Павел е
изпращал парични суми всеки месец, за да я подпомага, защото я обичал,
искал да се чувства добре, да няма финансови проблеми.
По делото с определение от 06.01.2021 г. е отделено като безспорно
обстоятелството, че СТ. Д. П. е превел чрез куриерска фирма „Спиди“ на 13
пъти и в периода 26.03.2020 г. до 30.07.2020 г. сумата от общо 5 400 лв.
2
Представени са и заверени преписи от пощенски парични преводи
/стр.5 и стр. 17/, от които се установява, че СТ. Д. П. е изпратил процесната
сума посредством куриерска фирма“Спиди“ на ответницата.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е
задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано от длъжника неизпълнение на
същото.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер
на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и
главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение
за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата
на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за
последното, съдът следва да приложи неблагоприятните последици, като
приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на
неизпълнение на договорното задължение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с
типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан
правопораждащия го факт - сключен договор. Договорът е винаги двустранна
правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се
волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за
заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на
заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно
разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на
предмета му - заместими движими вещи, в случая, парична сума в размер на
общо 5 400 лв., на заемателя. Последният обаче следва да изрази воля,
3
съгласие - независимо от неговата форма, за получаването при условията на
договора, т.е. при поето правно задължение да върне полученото.
Въз основа на събраните свидетелски показания, съдът приема, че
между страните не е възникнало облигационно правоотношение, имащо
характеристиките на договор за заем. В действителност се установява, че сума
от 5 400 е предадена, чрез пощенски парични преводи на 13 пъти, в периода
26.03.2020 г. до 30.07.2020 г. към ответницата. Този факт не се оспорва от
нея. Тези прехвърляния на суми, съдът приема, че не доказват съдържанието
и размера на заемното правоотношение между страните. Не са налице
доказателства Д.М. да е поела задължение да връща някаква сума, респ. срока
на връщането на получената сума. Съдът не може да приеме за достоверни
показанията на свидетелката Е.К. по няколко съображения. На първо място,
защото е роднина на ищеца – племенница на С.П. и първа братовчедка на
П.Д., което сочи на заинтересованост от изхода на делото, с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК. Показанията в по-голямата си част
възпроизвеждат думи и обясненията във връзка с отношението между
страните, изказани от ищеца, т. е. не са непосредствени. Показанията на
свидетелката са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, т.к. се
касае за договор на стойност по-висока от 5000 лв. От друга страна в
представените писмени доказателства – 13 броя пощенски парични преводи
като основание за изпращане на сумата никъде не е посочено това да е заем. В
случай, че основанието за изпращане на сумите е било заемно, най-малкото за
да обезпечи доказването на същото, ищецът е можел да посочи твърдяното от
него основание за предаване на сумата, като го отбележи в пощенския
паричен превод. Всички тези обстоятелства навеждат на единствения
възможен извод, че към момента на прехвърляне на сумите действителната
воля на страната при превеждане им, без да уточнява заемното
правоотношение между страните, въобще не е било такова. Дори да е имало
такива уговорка, то тя трябваше да бъде доказана при условията на пълно и
главно доказване, което не беше извършено. Няма как да не се вземат под
внимание показанията на свидетеля С. Д., сочещи, че към момента на
прехвърляне на сумите между ответницата и П.Д. е имало близки, интимни
отношения, като основаните за прехвърляне на сумите е било същата да се
чувства добре, да я подпомага защото я обича, да няма финансови проблеми.
4
Съдът намира, че не може да се приеме, че всяко плащане на суми от
едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях.
От доказателствата по делото и показанията на С. Д. се установява, че
предаването на суми между страните е имало и преди процесния период
поради близките отношения помежду им, което е нормално при отношения
близки до семейните. Правните субекти си предават парични суми на
различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване
на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг
неформален договор (напр. парична вноска по договор за гражданско
дружество), да е свързано със задоволяване на нуждите на семейството (напр.
за заплащане на наем за студио за масажи, козметично студио, или заплащане
на курс за козметик/ и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта
на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на
други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем.
Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи
определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от
самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен
договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с
допустимите от закона доказателствени средства, което в настоящия случай,
не беше сторено.
В посочения смисъл е и практиката обективирана в решения: №
37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г на ОСГК, решение № 218/14.02.2003 г.
по гр. д. № 2451/2002 г. на ВКС, V г. о. и решение № 390 от 20.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК - постановено по реда на чл. 290 ГПК.
След като няма установена договорна връзка от вида на твърдяната в
исковата молба за сумата от 5 400 лева, то не може да възникне и задължение
за връщането . Изложеното обуславя извод за неоснователност на
предявения иск, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предвид това, че съдът отхвърля главния иск като неоснователен,
следва да се разгледа евентуалния иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 59 от ЗЗД - всеки, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Чл. 59, ал.1 от ЗЗД урежда възможност за обеднелия да
5
търси онова, с което обогатилия се за негова сметка е получил без основание,
когато не съществува друг иск, с който може да се защити.
В настоящия случай на доказване подлежат следните факти: 1)
обедняване на ищеца чрез изпращане на пощенски парични преводи; 2) факта
на обогатяване на ответницата; 3) причинна връзка между обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца; 4) липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двете страни; 5) ищецът да
не разполага с друг иск срещу обогатилия се ответник.
Както се сочи в исковата молба - първоначалният ищец С.П. е изпращал
по молба на сина си П.Д. и преведени му от него по банковата му кара
парични средства, които той е препращал на ответницата за започване на курс
за козметик и отваряне на козметично студио. От разпитания по делото
свидетел С. Д. се установява, че между ответницата и П.Д. е имало близки,
интимни отношения до средата на 2020 г., както и че основанието за
изпращане на тези суми е било дарение, защото П.Д. искал ответницата да се
чувства добре, обичал я, искал да няма финасови проблеми. Ето защо съдът
намира, че искът е неоснователен, т.к. ответницата успешно доказа наличието
на дарение като основание за получаване на процесната сума, поради което
има право да я задържи.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски се поражда за ответника,
който доказа, че е извършил такива в размер на сумата 650 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност направено от
ищцовата страна е неоснователно, защото тя претендира адвокатско
възнаграждение почти двойно по-голямо от това на ответната. Делото е с
фактическа и правна сложност и са провеждани повече от две заседания. Ето
защо съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Д. П., ЕГН **********,/ починал в хода
6
на процеса/ с правоприемник П. СТ. Д., ЕГН ***, против Д. Г. М., ЕГН ***, с
пост. адрес: гр. Г. О., ул. ***, иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5400
лв., представляващи предоставени от ищеца заем на ответницата в периода
26.03. до 30.07.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Д. П., ЕГН**********,/ починал в хода
на процеса/ с правоприемник П. СТ. Д., ЕГН ***, против Д. Г. М., ЕГН ***, с
пост. адрес: гр. Г. О., ул. ***, иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5400 лв.,
представляваща недължимо платени от ищеца в полза на ответницата суми,
като дадени без основание, ведно със законната лихва върху посочената
сума от датата на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. СТ. Д., ЕГН *** от гр. Б. да заплати на Д. Г. М., ЕГН ***, с
пост. адрес: гр. Г. О., ул. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 650
/шестстотин и петдесет/ лева - разноски за производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
7