Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 584/16.11.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Д*** Д*** , с участието на Галя
Александрова - прокурор при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 453
по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от К.Б.Б.
с ЕГН * ***, чрез адвокат Б. за осъждане на Агенция Митници да й заплати
обезщетение за периода 30.05.2013год. до 30.07.2014год. в размер на сумата от
3000.00 лв. /три хиляди/ за претърпени от нея имуществени вреди /пропуснати
ползи/, представляващи неполучено от нея полагащо й се допълнително трудово
възнаграждение за постигнати резултати съгл. чл. 67, ал.7, т.5 от ЗДСл,
вследствие на наложено със Заповед №3367 от 30.05.2013год. на Директора на
Агенция „Митници" дисциплинарно наказание „порицание", отменено с
влязло в законна сила решение по адм. дело № 6817/2013г по описа на АССГ,
потвърдено с Решение по Адм. Дело №2517/2014год. по описа на ВАС, обезщетение
за забава за периода от 01.08.2014год. до завеждане на исковата молба в размер
на 1350.00лева /хиляда триста и петдесет/, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба твърди, че за периода
01.04.2013 г. до 01.08 2014 г. е заемала длъжността „старши инспектор" в
Агенция „Митници", сектор „МГОК", отдел „МРР" в дирекция -
Митница Лом, ТМУ, като постигнатите от нея резултати на посочената длъжност за
претендирания период, а и след тази дата са оценени като „много добри",
което й дава право да получи допълнително възнаграждение за постигнати
резултати към изплатеното й възнаграждение. Твърди, че е лишена от възможността
да получи допълнително възнаграждение за постигнати резултати към работната й
заплата за периода 30.05.2013 г. до 30.07.2014 г., предвид издадената против
нея Заповед № 3367 от 30.05.2013 г. на основание чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл,
на директора на Агенция „Митници", с която й било наложено дисциплинарно
наказание „порицание", която впоследствие е отменена като
незаконосъобразна с влязло в законна сила Решение № 8038 от 18.12.2013 г. на
АдмС – София град по адм.д. № 6817/2013г., потвърдено с Решение № 12910 от 29.10.2014
г. на ВАС по адм.д. № 2517/2014 г.
Твърди, че в резултат на издадената
незаконосъобразна Заповед е претърпяла имуществена вреда в размер на 3000.00
лева, представляваща пропусната възможност да получи допълнително
възнаграждение за постигнати резултати за периода - 30.05.2013 г. до 30.07.2014
г. , поради което претендира да бъде осъдена Агенция
"Митници” да й заплати
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди /пропуснати ползи/,
настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт -
Заповед № 3367 от 30.05.2013 г. на директора на Агенция „Митници",
представляващи пропусната възможност да получи допълнително възнаграждение за
постигнати резултати за процесния период, ведно с мораторна лихва върху тази
сума, считано от 01.08.2014 г. до завеждане на исковата молба в размер на
1350.00 лева, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените в
производството разноски, като се представя списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, редовно призована,
ищцата се явява лично, поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и
аргументи. Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска, така, както е
предявен или съобразно заключението на вещото лице по изготвената съдебно –
счетоводна експертиза. Счита, че същият е основателен и доказан, тъй като са
налице кумулативно изискуемите предпоставки, предвидени в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на ответника – незаконосъобразен административен акт, отменен с
влязло в сила решение на съда; причинена е реална и непосредствена вреда и
наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен
акт и претърпени от нея имуществени вреди /пропуснати ползи/. Моли да й бъдат
присъдени сторените разноски.
Ответникът – Агенция
"Митници”, гр. София, ул. „Г. С. Р*** " №
47, чрез процесуалния си представител в писмения си отговор по исковата молба
излага доводи, свързани с чл. 67, ал. 1 от ЗДСл, че брутната заплата се състои
от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Към определеното от органа по
назначаване възнаграждение се включва и това по чл. 67, ал. 7, т. 5 от ЗДСл, а
именно: допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Счита, че такова
допълнително възнаграждение се дължи само и единствено за постигнати резултати
/чл. 67, ал. 8 от ЗДСл/ и в никакъв случай не би могло да се твърди, че такова
се дължи по необходимост. Твърди, че средствата за заплащане на тези
възнаграждения имат случаен характер, а не са гарантирани дори и при образцово
изпълнение на възложената работа от служителя, поради което не може да се
приеме, че неполучаването на допълнителните възнаграждения е пряка и
непосредствена последица от отменения административен акт. Сочи, че
допълнителното възнаграждение за постигнати резултати е част от утвърдения
бюджет на Агенция „Митници" за заплати и възнаграждения на персонала, нает
по трудови и служебни правоотношения за съответната година и при уважаване на
иска, следва на всички останали служители, които към процесния период са
получили допълнително възнаграждение въз основа на горепосочените основания, да
им се намали несправедливо размерът на получената сума, тъй като те би трябвало
да получат при преразпределяне на допълнителното възнаграждение по-ниска
такава. По същество на спора старши юрисконсулт С*** Т*** поддържа изложените доводи
в писмения отговор по предявения иск. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава заключение, че предявения иск е не е основателен, като подробни
доводи и съображения излага в писмено заключение, което представя.
С Определение №79 от 28.09.2018год. по
гр.дело №72А/2018год. на петчленен състав на ВКС и ВАС при образувано
производство по спор за подсъдност между ОС – Монтана и АС-Монтана делото е
изпратено по подсъдност на АС – Монтана.
Административен съд - Монтана, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства, назначената и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза и становищата на страните приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата К.Б.Б. е заемала длъжността „старши
инспектор" в Агенция „Митници", сектор „МГОК", отдел „МРР"
в дирекция - Митница Лом, ТМУ през претендирания период от 01.04.2013 г. до
01.08 2014г. Със Заповед № 3367 от 30.05.2013 г. директорът на Агенция
„Митници" и било наложето дисциплинарно наказание „порицание". С
влязло в законна сила Решение № 8038 от 18.12.2013 г. на АдмС – София град по
адм.д. № 6817/2013 г., потвърдено с Решение № 12910 от 29.10.2014 г. на ВАС по
адм.д. № 2517/2014 г. горепосочената заповед на директора на Агенция
„Митници" е отменена като незаконосъобразна, за което не се спори между
страните.
За част от претендирания период от 01.04.2013
г. до 31.03.2014 год. с оглед на горепосочената заповед за дисциплинарно
наказание ищцата не е получила допълнително възнаграждение за постигнати
резултати /ДВПР/, съгласно т.13.1 от Приложение № 2 към чл. 27, ал. 4 от
Вътрешните правила за заплатите, утвърдени със Заповед № ЗАМ-452 от 02.07.2012
г., които са действали през този период. В тази връзка е и приложеното писмо peг. индекс 32-30140/18.02.2015 г. на директора на
Агенция „Митници" в което изрично се признава, че единствената причина,
поради която ищцата не е получила претендираното ДВПР е издадената
незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Същото
становище е заявено и се поддържа и в отговора на исковата молба, че
„Индивидуалното допълнително възнаграждение за постигнати резултати не
получават служителите, които имат наложени дисциплинарни наказания, освен които
не са заличени" и още „...служители, които през съответния тримесечен
период на оценяване и към момента на определяне на допълнителните
възнаграждения за постигнати резултати, имат наложено дисциплинарно наказание
или сроковете за заличаване на наложеното дисциплинарно наказание по Кодекса на
труда и ЗДСл не са изтекли, нямат право на допълнителни възнаграждения за
постигнати резултати."
От заключението по съдебно – счетоводната
експертиза, което съдът кредитира, като дадена обективно, безпристрастно и без
индиция от заинтересованост, се установява, че на ищцата не са изплащани суми
за ДВПР за част от претендирания периода от 01.04.2013 г. до 31.03.2014 г. Във
ведомостта за заплати /фиша/ за м. юли 2014 г. са начислени допълнителни
възнаграждения за м. април, май и юни 2014 г. В тази връзка са приети като
доказателства формулярите за оценка за постигнати резултати- 4 бр. и 17 бр.
фишове за заплати на ищцата, които не са оспорени от страните в настоящето
производство.
От приложените формулярите за оценка за
постигнати резултати и заключението на вещото лице се установява, че през
процесния период ищцата е имала направени оценки, посочени в заключението, като
само за 2-ро тримесечие на 2013 г. не е посочен коефициент, който се смята за
1. Самата длъжност „ старши инспектор" е с коефициент от 1 до 1.6". От
заключението на вещото лице се установява още, че през процесния период на
всички служители, които са заемали същата длъжност като тази на ищцата и са
получили същата оценка като нейната са изплащани суми за допълнителни
възнаграждения за постигнати резултати. Като размерът на допълнителното
възнаграждение за постигнатите от К.Б.Б. резултати за периода 01.04.2013 г. до
31.03.2014 г. съответства на сумата от общо 1444.00лв. Тази сума е изчислена
съобразно получените от държавни служители на длъжност „старши инспектор "
в Митница Лом, при еднакви оценки за постигнати резултати с ищцата и отработени
дни от същата, предвид разпоредбата на чл.19 от действащите тогава Правила за
определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати. От заключението
на вещото лице е установен и размерът на мораторната лихва
върху сумата 1444.00 лв. за периода от 01.08.2014 г. до датата на завеждане на
исковата молба - 13.10.2017год. е 470.22 лв.
От представените с исковата молба оценки за
постигнати резултати за периода 30.05.2013 г. до 30.07.2014 г. се установява,
че постигнатите от ищцата резултати на заеманата от нея длъжност за процесния
период са оценени като „много добри, което съгласно чл. 27 от Вътрешните
правила за заплатите в Агенция „Митници" и т. 16-20 от Правилата за
определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати /Приложение
№ 2/ й дават възможност да получи допълнително възнаграждение за постигнатите
от нея резултати за съответния период.
При така
приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави
следните изводи по допустимостта на иска:
Изпълнено е
условието на чл. 204, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице
с надлежна процесуална легитимация, отговарящ на формалните изисквания за
редовност от външна страна и насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим
искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен
след отмяна на административния акт, по съдебен ред и срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт се твърди, че са
причинени вредите.
Разгледан по
същество, искът за претърпени имуществени вреди е доказан по основание и частично
по размер. В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица. Проекция на този принцип
е разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда
на тази глава, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди.
За да се
разграничат отговорността за причинени вреди по чл. 45 и
следващите от ЗЗД и тази по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се направи анализ, чрез съпоставка на двете норми.
На първо място различието по между им е свързано с тяхното основание.
Отговорността по ЗЗД почива на забраната да не се вреди другиму, докато
отговорността по ЗОДОВ е изградена върху идеята за задължение на държавата и
общините да спазват правата и законните интереси на гражданите. Именно при
неспазване на това основно задължение и когато в следствие на него е причинено
увреждане на граждани и юридически лица, възниква основание за ангажиране на
отговорност на съответните държавни институции. Съгласно чл. 205 от АПК това са юридическите лица, представлявани от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Отговорността по чл. 45 от ЗЗД
и тази по ЗОДОВ се изграждат на различна плоскост. Елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане по ЗЗД, свързан с неговата субективна страна,
винаги е вината, т.е. субективното отношение на деликвента към протовоправното
деяние. Характерно е за втория вид
отговорност е, че е обективна и безвиновна. Тя възниква само при или по повод
на осъществяване на административната дейност на държавата или общините. В свое
решение № 8401 от 07.07.2008 г., ВАС посочва, че чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия"
и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните
закони, но под "акт" не следва да се разбира всеки такъв на
административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове -
нормативни, общи и индивидуални административни актове. Издаването на подобни актове е
регламентирано в съответните закони. Касае се за всички видове административни
актове, издавани от държавни или общински органи в кръга на законово
определената им компетентност. Държавата
и общините ще носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на тази норма, налага
разграничавана на дейността по издаване на административни актове и тази, която
е проява на физическото действие или бездействие. Това има значение при
решаване на въпроса за предпоставката, при която увредения може да търси
обезщетение. Незаконосъобразните административни актове са последица от
несъобразност на поведението на длъжностните лица с разпоредбите на закона или подзаконовите
нормативни актове.
Активно легитимирана страна по иска по
чл. 203 от АПК, може да бъде всяко лице, което твърди, че е претърпяло вреди, в
следствие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и
общински органи и длъжностни лица. Този иск представлява автономно средство за
защита на частноправните субекти срещу несъобразена със закона административна
дейност. Те обаче следва да докажат претърпените вреди, техния характер и
размер и най-вече, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на държавен или общински орган или
длъжностно лице, при или по повод на изпълнението на административната дейност.
Наличието на тези предпоставки ще бъде абсолютно условие за ангажиране на
отговорността на държавата и съответно присъждане на обезщетение.
В
разглеждания случай е безспорно, че заповед № 3367 от 30.05.2013 г. на
директора на Агенция "Митници", с която на К.Б.Б. е наложено
дисциплинарно наказание„порицание" е
отменена с влязло в сила Решение № 8038 от 18.12.2013 г. на АдмС - София град
по адм.д. № 6817/2013 г., потвърдено с Решение № 12910 от 29.10.2014 г. по
адм.д. № 2517/2014 г. на ВАС. Съдът намира, че в следствие издаването на този
акт ищцата е претърпяла имуществени вреди, защото, по силата на вътрешните
правила за работната заплата и заповедта на Директора на Агенция Митници за
изплащане на допълнителни възнаграждения, служителите на Агенция Митници, на
които са били наложени дисциплинарни наказания, не са били включени в
утвърдените от Директора на Агенция Митници списъци.
Във връзка с
изчисляването на точния размер на претендираните суми, беше допуснато
изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, чиито заключение е прието от
страните без оспорване. След преценката на тези доказателства, в съвкупност с
останалите приети в производството и неоспорени от страните, съдът намира, че
следва да ги кредитира като последователни, мотивирани и обосновани. Вещото
лице е направило не само изчисления, но е съобразило получените резултати с
писмените документи, имащи отношение към начина на определянето работната
заплата в Агенция Митници през процесния период и условията за получаване на
допълнителни възнаграждения от служителите.
Според вещото
лице на ищцата през периода 01.04.2013 г. до 31.03.2014 г. не е начислено и
изплатено допълнителните възнаграждения за постигнати резултати в размер на 1444.00
лева, предвид обстоятелството, че същата е имала наложено дисциплинарно
наказание "порицание" на основание чл.13 и чл.13.1 от утвърдените със
Заповед ЗАМ-452 от 02.07.2012год. правила за определяне на допълнителните
възнаграждения за постигнати резултати. Съгласно чл.13 от Наредба за структурата
и организацията на работната заплата, с вътрешни правила за работната заплата,
могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения.
Съдът
намира, че за ищцата възниква основание за претендирането й на вредите, предвид
на факта, че дисциплинарното наказание е било отменено след оспорване пред АССГ
и то е било единствената причина същата, да не получи визираните по-горе суми.
Предвид
изложеното са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за наличието на незаконосъобразен акт на административен орган, отменен
по съдебен ред, наличие на имуществени вреди и пряка причинна връзка между
противоправното поведение на административния орган и вредите.
Вредите, които е претърпяла ищцата от
незаконосъобразния акт са имуществени и се изразяват в пропуск за обогатяване
на имуществената й сфера, т.е. те са пропуснати ползи. Същите за периода
01.04.2013 г. до 31.03.2014 г. в размер на 1444,00лева са доказани както по
основание, така и по размер и следва да бъдат присъдени, както и претендираната
мораторна лихва върху сумата 1444.00 лв. за периода от 01.08.2014
г. до 13.10.2017год. /датата на завеждане на исковата молба/ в размер на 470.22
лв.
Претендираното
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди /пропуснати ползи/, представляващи
неполучено от нея полагащо й се допълнително трудово възнаграждение за
постигнати резултати, за останалия претендиран с исковата молба период от м.
04.2014год. до 30.07.2014год., следва да бъдат отхвърлени над уважения размер
да претендирания от 3000.00лева., както и иска за мораторна лихва над уважение
размер до претендирания от 1350.00лева, като неоснователни.
Ищцата е
направила искане и за присъждане на законна лихва за забава от 01.08.2014 г. до
13.10.2017год. Съгласно чл. 86 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3
от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението има акцесорен характер и е обусловено от
наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната
лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, като в случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва от
датата на подаване на исковата молба и следователно се дължи върху главницата,
считано от 13.10.2017год. тъй като съдът не може да се произнесе извън
претендираното от ищеца в каквато насока са възраженията на ответника.
При този изход на спора по настоящото
дело, по отношение претендираните с исковата молба и представен списък с
разноски – внесена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, предвид разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска, то на ищцата К.Б.Б. с ЕГН * ***, следва да бъдат присъдени внесената
по сметка на съда държавна такса, в размер на 10.00лева /десет/, видно от
приложената по делото вносна бележка и 200.00лева възнаграждение на вещото лице
по изготвената съдебно – счетоводна експертиза. По отношение на претендираните
за присъждане разноски в размер на 765.00лв представляващи заплатени в брой
адвокатско възнаграждение /видно от приложеното пълномощно/, съразмерно с
уважената част от исковете й се следват 336,64лева разноски
/765х1914,22/:4350.00 =336,64лв./
или, на ищцата, с решението по делото следва да бъдат присъдени разноски,
възлизащи в размер на общо 546,64лева /петстотин четиридесет и шест и шестдесет
и четири ст./.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2, чл. 4 и чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд
Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ", гр. София,
ул. „Г. С. Р*** " № 47, да заплати на К.Б.Б. с ЕГН * ***, сумата от
1444.00лв. /хиляда четиристотин четиридесет и четири/, представляваща обезщетение
за претърпени от нея имуществени вреди /пропуснати ползи/, настъпили от
административен акт - заповед №3367 от 30.05.2013 г. на Директора на Агенция "Митници", който е бил отменен от
съда като незаконосъобразен, вследствие на пропуснатата възможност да получи
допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода от 30.05.2013 г.
до 30.07.2014 г., ведно със законната лихва върху нея от завеждане на исковата
молба - 13.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата 470.22 лв.
/четиристотин и седемдесет лева и двадесет и две ст./ представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 01.08.2014 г. до завеждане на
исковата молба /13.10.2017г./.
ОТХВЪРЛЯ главният иск в
останалата част над уважения размер от 1444,00лв до пълния предявен размер от
3000.00 лв. /три хиляди лева/, както и иска за обезщетение за забавено плащане
за периода от 01.08.2014 г. до 13.10.2017г., над уважения размер от 470.22лв. до
предявения от 1350.00лв. /хиляда триста и петдесет/, като неоснователни.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ", гр. София, ул.
„Г. С. Р*** " № 47 ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Б. с ЕГН * ***, сумата в размер на общо
546,64лева /петстотин четиридесет и шест и шестдесет и четири ст./, представляваща
сторените по настоящето производство разноски за заплатени държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: