Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 29.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТАШЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:   СОНЯ НАЙДЕНОВА

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 15843 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 139786 от 07.06.2017 г., постановено по гр. д. № 13629/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 65 състав, е признато за установено, по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, че Р.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „********на основание чл. 41 ЗС сумата от 1580 лв., представляваща дължими месечни такси за управление на общите части за периода 2013-2015 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 82.05 лв., представляваща припадащите се част от извършен през 2013 ремонт на покрива, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2015 г. до окончателното плащане, на основание л. 86 ЗЗД сумата от 135.92 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 682.05 лв. /неплатени месечни такси за управлението на общите части на ЕС за 2013 г. и ремонт на покрив от 2013 г./ за периода 01.01.2014 г. -17.12.2015 г., сумата от 58.59 лв, представляваща лихва за забава върху главницата от 600 лв. /неплатени месечни такси за управление на общите части на ЕС за 2014 г./ за периода 01.01.2015 г. – 17.12.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 2681/2016 г. по описа на СРС, 65 състав. С решението е отхвърлен предявения от на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз ********иск предявен по реда на чл. 422 ГПК, че Р.Х.В., дължи на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „********на основание чл. 41 ЗС сумата от 79.17 лв., представляваща припадащата се част от извършени през 2015 г. ремонти – на портиерната, запушване на дупка на покрива, ремонт на осветлението, ремонт на домофона, смяна на реле на ел. табло и др., за която сума е издадена заповед  за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 2681/2016 г. по описа на СРС, 65 състав. С решението е осъдена Р.Х.В. да заплати на Етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „********на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 228.95 лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 365.36 лв., представляващи разноски в исковото производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Р.Х.В. в частта, в която са уважени предявените срещу нея искове, като са изложени твърдения за незаконосъобразност и неправилност на решението при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че при присъждане на дължимите суми за месечни такси за управление на общите части на сградата за периода от 2013-2015 г. съдът не бил взел предвид, че такса „вход“ за месеците от януари до април 2013 г. били заплатени, което се установявало и от представения протокол от 14.11.2013 г., съдържащ решенията на ОС. СРС не бил обсъдил и възражението, че в протокола от 17.02.2010 г., съдържащ решенията на ОС не се съдържали решения обосноваващи основателността на претенцията от 82.05 лв., представляваща средства за фонд ремонт на покрива през 2013 г. Съдът бил извършил и процесуално нарушение, като не бил обсъдил направеното оспорване на съдържанието на представения с исковата молба документ - „Таблица фонд ремонт“. Твърди се още, че разпределението на сумата от 2000 лв. за ремонт не било извършено съобразно стойностите на идеалните части. Посочва се, че съдът не бил обсъдил и възражението по отношение на претендираните лихви, като падежът на съответното задължение не бил 01.01.2014 г., за да бъде начислявана лихва от тази дата, върху цялата сума за 2014 г. Пред въззивния съд процесуалния представител поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „********чрез адв. Л.П. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита жалбата за неоснователна. Посочва се, че неоснователно въззивникът се позовавал на протокола от ОС от 14.11.2013 г., тъй като бил неотносим към процесния период. Правилно била изчислена и сумата дължима за ремонт на покрива, тъй като в книгата за собствениците било записано, че ответницата притежавала 3.75 % от общите части на сградата, което съдът бил взел предвид. Пред въззивния съд процесуалният представител на страната с уточнителна молба от 09.01.2018 г. е посочил, че в исковата молба по отношение на претенцията за лихва за забава дължима върху главницата за 2014 г. е била допусната техническа грешка и същата се претендирала за период от 01.01.2015 г. до 17.12.2015 г. В открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на Р.Х.В. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, за дължимост на неплатени такси управление на общите части на ЕС, чл. 48 от ЗУЕС за заплащане на дължимите суми за ремонт на покрива, както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз Дондуков“ № 29. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 65 състав, решение за валидно, допустимо. Във връзка с правилността на решението намира следното:

Не се спори по делото, а и от представената извадка от книгата на собствениците в частта относно апартамент 6, на трети етаж, в сграда блок № 6, в сграда на ул. „********се установява, че собственик на така посочения апартамент се явява ответницата Р.Х.В.. В книгата е направено отбелязване, че в имота живеят и Х.В.– баща на ответницата, Д.В. – майка на ответницата иЛ.В. – сестра на ответницата.

Представена е и регистрационна карта на сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. Варна, ул. „********съставена на 18.03.2010 г., в която е посочено формата на управление, а именно общо събрание и 22 броя на самостоятелни обекти в сградата. По делото е представено и писмо с изх. № 1840 от 15.04.2010 г. от кмета на район „Одесос“, Община Варна, с което е уведомен управителя на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „********че същата е вписана в регистъра на сградите или отделните входове в режим на етажна собственост при район „Одесос“, Община Варна под регистрационен № 1840/12.04.2010 г.

По делото е представен и протокол от общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз ********проведено на 10.02.2010 г. От представения протокол се установява, че е взето решение месечната такса за управление на общите части в ЕС да бъде в размер на 50 лв.

По делото е представен и протокол от общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз ********проведено на 14.11.2013 г. От представения протокол се установява, че е взето решение да се извърши неотложен ремонт на хидроизолацията на покрива, ремонт на комините, шапките на комините и капандурата, общо за сумата от 2000 лв., която да се заплати от собствениците в ЕС в срок до 31.12.2013 г., съобразно разпределението на сумите, приложени като неразделна част към настоящият протокол. Видно от приложеното разпределение Р.Х.В., като собственик на апартамент 6 дължи сумата от 82.05 лв. В посочения протокол под т. 1 от дневния ред е изнесен доклад от касиера на етажната собственост за дължимите суми за 2013 г., като съгласно доклада към момента на провеждане на общото събрание въззивницата дължи суми за 2013 г. в размер на 300 лв.

По делото е представен и протокол от общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз ********проведено на 25.08.2015 г. Съгласно същият е взето решение фиксираните такси по чл. 51 от ЗУЕС за консумативи и текуща поддръжка на сградата да се разпределят на броя на собствениците на апартаменти (обекти) в сградата, като месечно за апартамент да се събира по 40 лв., за тези, които постоянно се обитавали.

Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Установената в закона /чл. 38, ал. 2 ЗС/ особена съсобственост върху определени части от сградата, както и върху земята, върху която тази сграда е построена, налага спазването на особени, изрично предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между притежателите на самостоятелни обекти в сградата по отношение на ползването, управлението, поддържането на обектите и частите от сградата, за които намира приложение установеният в Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ специален режим.

Необходимостта от установяване такива специални правила следва от обстоятелството, че в сградата в режим на етажна собственост съществуват части, които по естеството си обслужват всички или няколко самостоятелни обекти. За да съществува сградата и за да могат самостоятелните обекти да се ползват по предназначение е нужно поддържане в добро състояние на общите части и осигуряване на възможност последните да бъдат ползвани от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, които тези части обслужват.

В разглеждания случай е несъмнено, че в процесната сграда има повече от три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик, поради което за правоотношенията по управление на общите части намират приложение специалните правила на ЗУЕС /арг. за противното от чл. 3 от закона/.

За да бъде уважена претенцията по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, ищецът следва да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) че ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост; 2) че етажната собственост на сградата дължи разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и 3) размерът на частта от разходите, дължима от ответника, съобразно броя на собствениците, ползвателите и обитателите. В § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС е посочено, че „разходи за управление и поддържане“ представляват разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС в правомощията на общото събрание е възложено определянето на размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Веднъж определен от общото събрание, размерът на вноските обвързва всички собственици на обекти в сградата в режим на етажна собственост и освобождава етажната собственост от процесуалното задължение да доказва конкретните суми, които са били необходими за покриване на разходите за общите части за всеки конкретен период.

По отношение на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост (консумативните разноски и разходите за текущо поддържане за общите части на етажната собственост по терминологията на закона преди изменението с ДВ бр. 57/2011 г.) чл. 51, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че същите се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото събрание - ал. 5 на чл. 51 от закона. Основанието на претенцията по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС обхваща както собствеността върху обект в сградата в режим на етажна собственост, така и приетото решение на ОС на ЕС за определяне размера на вноските за управление и поддържане на общите части.

В настоящият случай по делото е установено, че съгласно протокол от проведено общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз ********проведено на 10.02.2010 г. е взето решение таксата за управление на общите части в ЕС, дължима от собствениците да бъде в размер на 50 лв. С решение от общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз ********проведено на 25.08.2015 г. е намалена фисираната такса по чл. 51 от ЗУЕС на 40 лв. Като по делото не са представени доказателства за атакуване на решенията на ОС по реда по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, уреждащ съдебният надзор върху решенията на Общото събрание, които противоречат на закона, поради което задължителната сила на тези решения следва да бъде зачетена и следва да се приложат съответните правни последици.

Основателно се явява направеното във въззивната жалба оплакване за частичната недължимост на таксите за управление на общите части на ЕС за 2013 г. В т. 1 от представения по делото протокол от общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз ********проведено на 14.11.2013 г. е изнесен доклад от касиера на етажната собственост за дължимите суми за 2013 г., като съгласно доклада към момента на провеждане на общото събрание въззивницата дължи суми за 2013 г. в размер на 300 лв. Посоченият документ по своето правно естество е частен свидетелстващ и доколкото е подписан от управителя на етажната собственост и от протоколчика на общото събрание и истинността му нито е оспорена, нито е надлежно опровергана в настоящото производство, то следва да се приеме, че се ползва с доказателствена сила – чл. 180 ГПК. Декларирания размер на дължимите суми обективира извънсъдебно признание на ищеца, че до месец ноември ответницата дължи сумата от 300 лв., което при осъществената по реда на чл. 175 ГПК преценка с оглед останалите данни по делото, въззивният съд намира, че отговаря на истината. След като по делото няма данни, че сумата от 100 лв., представляваща таксите за управление на общите части на ЕС за периода ноември 2013 г. – декември 2013 г. е била погасена същата следва да бъде добавена към признатата за дължима сума от 300 лв. или общото задължение на ответницата за таксите за управление на общите части на ЕС за 2013 г. възлиза на сумата от 400 лв., а не на 600 лв., както е приел СРС.

Неоснователни се явяват наведените доводи във въззивната жалба за недължимост на сумата от 82.05 лв., представляваща припадащите се част от извършен през 2013 ремонт на покрива. Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните разноски - дефиниции на понятията „необходим ремонт“, „неотложен ремонт“ и „полезни разходи“ се съдържа съответно в § 1, т. 8, 9 и 12 от ДР на ЗУЕС. Само необходимите и полезни разноски за общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС /чл. 41 ЗС и чл. 48, ал. 3 ЗУЕС/, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично. Съответно от компетентността на Общото събрание на етажните собственици е вземането на решения относно извършването на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършването на полезни разходи, както и за определяне на размера на разходите за изпълнението на указанията в техническия паспорт - чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „а“ вр. с чл. 17 вр. с чл. 48, ал. 3 и чл. 49, ал. 2 ЗУЕС. От представения протокол от общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз ********проведено на 14.11.2013 г. е видно, че е  било взето решение да се извърши неотложен ремонт на хидроизолацията на покрива, ремонт на комините, шапките на комините и капандурата, общо за сумата от 2000 лв., която да се заплати от собствениците в ЕС в срок до 31.12.2013 г., съобразно разпределението на сумите, приложено като неразделна част от протокола, като по делото е представено и самото разпределение, съгласно което Р.Х.В., като собственик на апартамент 6 дължи сумата от 82.05 лв. съобразно на нейния дял от общите части. По делото не са представени доказателства за атакуване на решенията на ОС по реда по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, уреждащ съдебният надзор върху решенията на Общото събрание, които противоречат на закона, поради което задължителната сила на тези решения следва да бъде зачетена и следва да се приложат съответните правни последици, поради което не може едва в настоящото производство същите да бъдат преразглеждани, поради което наведените доводи за правилното извършване на разпределението не следва да бъдат обсъждани. Във връзка с направеното оспорване на съдържанието на протокола от проведено на 14.11.2013 г. общо събрание следва да бъде посочено, че същият представлява частен свидетелстващи документ и притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател, поради което не може да бъде оспорван по отношение на своето съдържание, а единствено по отношение на истинността на документа каквито твърдения не са навеждани.

Неоснователно се явява направеното във въззивната жалба оплакване за недължимост на претенцията за лихви за 2014 г. върху главницата за управление на ЕС доколкото същата се претендирала от 01.01.2014 г. Пред въззивния съд е допуснато уточнение на исковата молба в смисъл, че в исковата молба по отношение на претенцията за лихва за забава дължима върху главницата за 2014 г. е била допусната техническа грешка и същата се претендирала за период от 01.01.2015 г. до 17.12.2015 г., за който период се е произнесъл и районният съд.

След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху дължимите главниците. В същото време обаче, с оглед обстоятелството, че настоящата инстанция намира, че за 2013 г. не се дължи такса за управление на общите части в пълен размер намира, че за периода от 01.01.2014 г. – 17.12.2015 г. размерът на лихвата за забава следва да се изчисли върху главница от 482.05 лв., а не върху сумата от 682.05 лв., представляваща отделните неплатени месечни такси за управление на общите части на ЕС за 2013 г. и ремонт на покрива за 2013 г., като размерът на лихвата изчислен по реда на чл. 162 от ГПК възлиза на сумата от 96.06 лв., поради което решението следва да бъде отменено в частта над посочената сума.

Поради частичната основателност на въззивната жалба Р.Х.В. първоинстанционното решение да се отмени в частта, в която са уважени исковете на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „********за признаване за установено по отношение на Р.Х.В., че последната му дължи месечни такси за управление на общите части за периода 2013-2015 г., за сумата над 1380 лв. до присъдения размер от 1580 лв., както и в частта, в която е уважен иска на ищеца за обезщетение за забава за периода от 01.01.2014 г. до 17.12.2015 г. за сумата над 96.06 лв. до присъдения размер от 135.92 лв. Решението следва да бъде отменено и в частта в която е осъден ответникът да заплати на ищеца разноски за сумата над 199.36 лв. до присъдения размер от 228.95 лв., представляваща разноски в заповедното производство и за сумата над 318.15 лв. до присъдения размер от 365.36 лв., представляваща разноски в исковото производство.

При този изход на спора и с оглед частичната неоснователност на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК претенцията на въззиваемата страна за присъждане на сторените разноски се явява основателна. Страната е представила списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който претендира сумата от 500 лв., като по делото е представен договор за правна защита и съдействие № ********** от 24.11.2017 г., в който е посочено, че е договорено възнаграждение от 300 лв. без да е направено отбелязване дали посочената сума е била заплатена в брой или по сметка. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. С оглед на което доколкото страната не е представила доказателства за сторените разноски такива не следва да се присъждат.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 139786 от 07.06.2017 г., постановено по гр. д. № 13629/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 65 състав, в частта, в която е признато за установено по предявения от Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „********срещу Р.Х.В., ЕГН **********, с адрес: *** иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, че ответникът Р.Х.В. дължи на ищеца Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз ********сумата над 1380 лв. до присъдения размер от 1580 лв., представляваща дължими месечни такси за управление на общите части за периода 2013-2015 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2015 г. до окончателното плащане, в частта, в която е признато за установено, по предявения от ищеца срещу ответника иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 от ГПК, че Р.Х.В. дължи на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз ********сумата над 96.06 лв. до присъдения размер от 135.92 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 682.05 лв. /неплатени месечни такси за управлението на общите части на ЕС за 2013 г. и ремонт на покрив от 2013 г./ за периода 01.01.2014 г. -17.12.2015 г., както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.Х.В. е осъдена да заплати на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз ********сумата над 199.36 лв. до присъдения размер от 228.95 лв., представляваща разноски в заповедното производство и за сумата над 318.15 лв. до присъдения размер от 365.36 лв., представляваща разноски в исковото производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз ********срещу Р.Х.В., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положително установителни искове с правно основание правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде установено, че ответникът Р.Х.В., дължи на ищеца Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „********сумата над 1380 лв. до присъдения размер от 1580 лв., представляваща дължими месечни такси за управление на общите части за периода 2013-2015 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2015 г. до окончателното плащане, както и за сумата над 96.06 лв. до присъдения размер от 135.92  лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 482.05 лв. /неплатени месечни такси за управлението на общите части на ЕС за 2013 г. и ремонт на покрив от 2013 г./ за периода 01.01.2014 г. -17.12.2015 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 139786 от 07.06.2017 г., постановено по гр. д. № 13629/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 65 състав в останалата обжалваната част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                          

 

ЧЛЕНОВЕ: 1         

 

                        

2.