№ 3630
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110204534 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Е. С. Д., ЕГН **********, против
наказателно постановление № 23-4332-000202 от 13.01.2023 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2,
пред.1 от ЗДвП; за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на
основание чл.174, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се,
че Д. била наказана два пъти за едно и също нещо, а описаната в НП фактическа
обстановка не отговаряла на истината. Претендира се за неясно описание на третото
нарушение, като се твърдял отказ от проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, а в същото време се сочел и отказ от медицинско изследване. Твърди се и
прекомерност на наложените наказания. Претендират се разноски.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на
атакуваното НП. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2023 г. около 00:20 часа, жалбоподателката Е. С. Д. управлявал лек
автомобил марка „***“, модел „*******“ с рег. № ******, като се движела в град
София по улица „***“ в кв. „***“, в посока от улица „***“ към улица „***“. На
кръстовището с улица „*****“, поради движение с несъобразена скорост спрямо
релефа на местността – остър ляв завой, жалбоподателката реализирала ПТП с
паркираните от дясната й страна два леки автомобила марка „***“, модел „***“ с рег.
№ ***** и марка „***“, модел „***“ с рег. № *****, след което се отклонила и отново
се ударила, този път в пътен знак „Б3“, като не спряла, за да установи последиците от
произшествието, а продължила движението си с автомобила. Действията й били
наблюдавани от свидетеля В. И., който пушел цигара на терасата на жилището си и
много добре видял как управляваният от Д. автомобил първо ударил няколко
паркирани автомобила, а след това и пътен знак „Стоп“, който паднал от удара. Тогава
свидетелят се обадил на телефон 112 и подал сигнал за случващото се, тъй като се
опасявал, че и неговият автомобил може да е пострадал от произшествието.
Свидетелят ясно видял, че след удара в пътния знак автомобилът продължил
движението си, направил обиколка в квартала около кооперациите, след което вече бил
спрян след гонитба от полицаите, които се отзовали на сигнала на И.. Свидетелят И.
слязъл пред блока, като видял и чул жена да говори с полицейските служители. От него
също били снети обяснения и той разказал за видяното. Полицаите пристъпили към
рутинната проверка за алкохол на водача с дрегер, но жалбоподателката Е. Д. изрично
отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол. На жалбоподателката бил издаден
талон за медицинско изследване № 113475, който й бил връчен в 03:15 часа на
05.01.2023 г., като й била дадена възможност в рамките на 45 минути да се яви в
болница „***“, за да даде кръв за химическо изследване. Същата обаче не се явила в
болницата, за да даде кръв.
Срещу жалбоподателката Д. бил съставен АУАН № 880709 от 05.01.2023 г. за
нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП; на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.174, ал.3, пред.1
от ЗДвП. Актът бил връчен лично на Д. на същата дата за запознаване и последната го
2
подписала без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел
при установяване на нарушенията.
Административнонаказващият орган приел, че нарушенията са установени от
фактическа страна и издал обжалваното понастоящем наказателно постановление №
23-4332-000202 от 13.01.2023 г., с което за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателката е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, пред.1 от ЗДвП; за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП й
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пред.1 от
ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите В. И., М. Ж. и А. Й., както и от писмените доказателства -
приложените по делото талон за медицинско изследване № 113475, скица на ПТП и
протокол за ПТП.
Свидетелят В. И. подробно разказва как на процесната дата пушел цигара на
терасата на жилището си, когато чул удар и видял как лек автомобил марка „***“
първо ударил паркирани на завой автомобили, а след това и пътен знак „Стоп“, който
паднал от удара. Автомобилът се движел некоординирано по ул. „***“. Тогава
свидетелят се обадил на телефон 112 и подал сигнал за случващото се, тъй като се
опасявал, че и неговият автомобил може да е пострадал от произшествието.
Свидетелят ясно видял, че след удара в пътния знак автомобилът продължил
движението си, направил обиколка в квартала около кооперациите, след което вече бил
„подгонен“ и спрян от полицаите, които се отзовали на сигнала на И.. Свидетелят И.
слязъл пред блока, като видял и чул жена да говори с полицейските служители. От него
също били снети обяснения и той разказал за видяното. Показанията на свидетеля И. са
логични, последователни, непротиворечиви и съответстват изцяло на писмения
доказателствен материал по делото – съставения протокол за ПТП и скица към него,
поради което съдът им дава пълна вяра. Разказаното от свидетеля напълно
кореспондира с изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП.
Полицейските служители М. Ж. и А. Й. потвърдиха, че Ж. е съставил акта, а Й.
се е подписал като свидетел по него, но и двамата нямаха конкретен спомен за случая.
Въпреки липсата им на спомен, то съставеният АУАН № 880709/05.01.2023 г. е
официален диспозитивен документ, тоест той доказва, че на 05.01.2023 г. свидетелят
М. Ж. в качеството си на длъжностно лице – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР е
3
съставил срещу жалбоподателката Е. Д. акт за установяване на административно
нарушение по ЗДвП, а описаните в акта обстоятелства относно първите две нарушения
– настъпилото ПТП и напускането на мястото на произшествието от водача се доказват
от разпита на свидетеля-очевидец И.. Той е видял произшествието и напускането на
мястото от водача, като единствено не е възприел самоличността на дееца, но заявява,
че била жена, спряна впоследствие и разпитана от полицаите, като актът потвърждава
думите му и доказва, че тази жена е била именно жалбоподателката Д..
Относно отказа на Д. да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на
алкохол, макар полицаите да не си спомняха за същия, то този отказ се доказва от
издадения и приложен по делото талон за медицинско изследване № 113475, тъй като
такъв талон се издава, само ако е отказана проба за алкохол или ако същата е
положителна, а в случая няма данни за положителна проба. В талона изрично е
посочено, че Д. е отказала проба за алкохол с дрегер, като този талон й е бил връчен в
03:15 часа на процесната дата и тя самата се е подписала на него. Талонът за
изследване е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК - съставен по
предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена
сила за описаните в него обстоятелства, едно от които е и отказът на водача да бъде
изпробван за употреба на алкохол.
Въз основа на изложеното до тук, съдът прие за категорично доказана описаната
по-горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити –
описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са
дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и
нормите, въз основа на които са определени санкциите. Спазени са сроковете по чл.34
от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото й на
защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това
основание, без да разгледа спора по същество.
4
Наличието на един свидетел по акта в случая е напълно достатъчно, тъй като
това е свидетел не само на съставянето му, но и свидетел присъствал при установяване
на нарушенията. Изискването за минимум двама свидетели е заложено в чл.40, ал.3 от
ЗАНН и касае само случаите, когато липсват свидетели присъствали при извършването
или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие. Само и единствено при такава хипотеза актът се съставя в присъствието на
двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него, но настоящият случай
не е такъв.
Неоснователно е възражението на защитника, че Д. била наказана два пъти за
едно и също нещо. Действително по делото са представени АУАН № 880710 от
05.01.2023 г. и НП № 23-4332-000329 от 17.01.2023 г., но те касаят и с тях е наложено
наказание на Д. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, при което поради движение с
несъобразена скорост спрямо релефа на местността – наклон, жалбоподателката
реализирала ПТП с паркираните от лявата й страна два леки автомобила марка „***“,
модел „***“ с рег. № **** и марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, а настоящото
обжалвано НП № 23-4332-000202 от 13.01.2023 г. касае и с него е наложено наказание
на Д. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, при което поради движение с несъобразена
скорост спрямо релефа на местността – остър ляв завой, жалбоподателката реализирала
ПТП с паркираните от дясната й страна два леки автомобила марка „***“, модел „***“
с рег. № ***** и марка „***“, модел „***“ с рег. № *****, тоест макар да става въпрос
за еднакви по вид нарушения, то няма припокриване на фактите, понеже в първия
случай поради наклон е ударила автомобили от лявата й страна „***“ и „***“, а в
настоящия случай поради остър ляв завой е ударила автомобили от дясната й страна
„***“ и „***“. Следователно се касае за две различни, отделни и съвсем самостоятелни
деяния, като тя следва да понесе административнонаказателна отговорност отделно за
всяко едно от тях, понеже чл.18 от ЗАНН гласи, че когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно,
тоест не е приложим институтът на продължаваното престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК.
Относно нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП:
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че
жалбоподателката е осъществила състава на чл.20, ал.2 от ЗДвП, който задължава
водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Именно поради
5
движение с несъобразена скорост спрямо релефа на местността – остър ляв завой,
жалбоподателката е изгубила контрол върху управлението на превозното средство,
вследствие на което то се е ударило в паркираните от дясната й страна два леки
автомобила марка „***“, модел „***“ с рег. № ***** и марка „***“, модел „***“ с рег.
№ *****, и по този начин е допуснала ПТП. Произшествието е настъпило, тъй като
жалбоподателката не е управлявала автомобила с такава скорост, даваща й възможност
при констатиране на острия ляв завой и паркираните от дясно автомобили да намали,
или да спре безаварийно, с цел избягване на произшествие.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените от закона случаи, тоест макар произшествието да не е
настъпило умишлено, то водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при
движение с такава скорост, наличие на остър ляв завой и паркирани автомобили от
дясната й страна, може да загуби контрол върху автомобила и да настъпи ПТП, но
въпреки това не го е направила и не е намалила скоростта. Задължение на водача е да
се движи с такава скорост, че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Тя е трябвало да намали скоростта преди да навлезе в завоя, за да има
възможност да владее управлението на превозното средство докато преминава покрай
паркираните от дясно автомобили, а в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. Всяка скорост, която не й е позволявала да стори
това, се явява несъобразена с пътните условия, дори да е била разрешена за движение в
съответния пътен участък.
Правилно нарушителката е била санкционирана на основание чл.179, ал.2,
пред.1 от ЗДвП, който предвижда глоба от 200 лева за водач, който поради движение с
несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие. Наложеното
наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.
Предвид немалката обществена опасност на извършеното нарушение, съдът
намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случаят да се
третира като маловажен. В последно време изключително много зачестиха
пътнотранспортните произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена
или несъобразена скорост. В немалко случаи тези произшествия завършват със смърт
или сериозни телесни увреждания. Поради тази причина следва да се обърне сериозно
внимание на водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според
настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на
чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване
на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително
действие по отношение на останалите членове на обществото.
Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:
6
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи, че водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. В случая категорично се доказа от показанията на очевидеца И., че
след настъпване на произшествието с двата автомобила и пътния знак,
жалбоподателката Д. не е спряла, за да установи последиците от произшествието, а е
продължила движението си, направила е обиколка в квартала около кооперациите, след
което вече е била „подгонена“ и спряна от полицаите, които се отзовали на сигнала на
И.. В тази връзка и ако на мястото не бяха пристигнали полицейски служители, които
да я спрат за проверка, то най-вероятно Д. въобще нямаше да остане в района на
инцидента. Предвид на това Д. категорично не е изпълнила задължението си като
участник в ПТП, вменено й в чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което е налице
извършено от обективна и субективна страна нарушение на цитираната разпоредба.
От субективна страна тя е извършила нарушението при форма на вина умисъл
във вид на пряк умисъл, тъй като е била наясно с настъпилото произшествие – удара в
автомобилите и в пътния знак, който дори е съборила, но въпреки това не е спряла, за
да установи последиците от произшествието, а е продължила движението си.
Жалбоподателката правилно е била санкционирана на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Относно
наложените наказания в максимален размер, то съдът не намира, че следва да бъдат
намалявани, тъй като съпоставени с обществената опасност на деянието – причинени
увреждания на множество автомобили, довели до вреди за техните собственици;
повреждане на пътен знак, довело до вреди за общината; от там преследване от
полицейските служители и едва след такова преследване принудително спиране на
водача, която най-вероятно е била под влияние на алкохол или наркотици, заради
неадекватното й поведение и шофиране, то размерът на наложените наказания не се
явява прекомерен или несъответен на извършеното нарушение, като наложената глоба
е почти четири пъти по-ниска от размера на минималната работна заплата за страната
към момента на деянието. В тази връзка съдът намира, че двете наказания са
справедливи, съответстват на тежестта на извършеното от жалбоподателката
нарушение и биха могли да постигнат целите на чл.12 от ЗАНН и най-вече да
превъзпитат нарушителя да не извършва такива деяния занапред. По-ниски наказания
биха били явно несправедливи с оглед извършеното и не биха постигнали целите на
чл.12 от ЗАНН.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на неспазване на правилата, разписани в ЗДвП.
В немалко случаи тези произшествия завършват със смърт или сериозни телесни
7
увреждания. Това характеризира деянието на жалбоподателката като такова със
завишена степен на обществена опасност. Поради тази причина следва да се обърне
сериозно внимание на водачите, които си позволяват подобно неправомерно поведение
и според настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят
както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла
на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към
спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.
Относно нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП:
По делото категорично се доказа, че жалбоподателката Е. Д. е управлявала на
процесната дата лек автомобил марка „***“, модел „*******“ с рег. № ****** и след
като е допуснала ПТП, и принудително е била спряна за проверка от полицаите, е
отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол.
Жалбоподателката не е изпълнила и предписанието на свидетеля Ж. за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта й, тъй като не се е явила в болница
„***“ за вземане на кръвна проба, макар че й е бил издаден и връчен талон за
медицинско изследване. По този начин Е. Д. е осъществила състава на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна,
като определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и
законосъобразна. По отношение размера на наложените наказания следва да се отчете,
че същият е точно фиксиран в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години, поради което
не може да бъде изменян от настоящата инстанция.
В случая е без никакво значение, дали жалбоподателката е употребила алкохол
преди да седне зад волана или не, тъй като не се наказва евентуалната употреба на
алкохол, а отказът да й бъде взета проба от контролните органи. Този отказ може
действително да се дължи на ясното съзнание на нарушителя, че е употребил алкохол,
тъй като при установена концентрация над 1,2 промила на хиляда ще следва да се
търси вече наказателна отговорност на водача. Напълно е възможно жалбоподателката
да е употребила алкохол, тъй като в противен случай е нелогично да откаже пробата с
дрегера, ако е сигурна, че не е консумирала алкохолни напитки, а и неадекватното й
движение с автомобила, допуснатите множество произшествия с паркирани превозни
средства и пътни знаци, също навеждат в тази насока.
Неоснователно е възражението, че имало нарушение в издаденото НП, понеже
не било ясно кое от двете изпълнителни деяния, посочени в законовата норма е
осъществила жалбоподателката. В случая АНО си е позволил да цитира цялостно
законовата норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която предвижда няколко хипотези на
нарушения, но в обстоятелствената част на издаденото НП ясно е описано, че водачът е
8
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“, което всъщност е причината за неговото санкциониране. Нарушението е
точно и ясно описано, поради което не може да се говори за наличието на неяснота,
довела до съществено ограничаване правото на защита на Д.. Самото нарушение е било
довършено в момента на отказа на жалбоподателката да бъде изпробвана за употреба
на алкохол и именно след този момент са били налице основанията за ангажиране на
отговорността й за това нарушение. Нарушението не е било довършено с отказа да даде
кръв за химичен анализ в болничното заведение, понеже както беше споменато по-горе
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В случая не се касае за сложен фактически състав на едно единствено нарушение, а за
няколко хипотези на нарушения, поради използването на съюза „или“, тоест отказът да
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта е самостоятелно нарушение и за съставомерността му е достатъчно
единствено наличието на такъв отказ.
В случая няма и нарушения на Наредбата за медицинското изследване, тъй като
не става въпрос за наказано лице поради управление след употреба на алкохол, а за
отказ да бъде изпробван водачът за такава употреба. Поради тази причина правилата на
Наредбата са неприложими, а самият отказ на водача може да бъде доказан само от
свидетелските показания на длъжностните лица или издадения талон за медицинско
изследване, без да е необходимо да се представя някаква медицинска документация за
това обстоятелство. В случая наказуем е бил отказът на водача да бъде изпробван с
дрегер, а не отказът му да даде кръв за медицинско изследване. Отказът да бъде
изпробван с дрегер се доказа категорично от издадения талон за медицинско
изследване и за същия не се издават медицински документи.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат на шофиране след употреба на алкохол или наркотици.
В немалко случаи тези произшествия завършват със смърт или сериозни телесни
увреждания. Може би съзнавайки евентуална употреба на алкохол и сериозните
последствия, които биха могли да доведат и до ангажиране на наказателна
отговорност, Д. е отказала да бъде изпробвана както с дрегер, така и да даде кръвна
проба. Именно поради тази причина в случаите на отказ санкциите са сериозни, тъй
като възползвайки се от това си право, голяма е вероятността нарушителят да се е
9
спасил от наказателно преследване. Самото поведение на водача е изключително
укоримо и с много завишена степен на обществена опасност, предвид настъпилите
ПТП. Такова поведение не може да бъде толерирано и трябва да бъде санкционирано с
цялата строгост на закона, понеже при произшествието могат сериозно да пострадат
или дори да загинат невинни граждани. Поради тази причина следва да се обърне
сериозно внимание на водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и
според настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят
както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла
на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към
спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.
Именно посочените обстоятелства карат съда да приеме, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
След като издаденото НП се потвърждава, то няма как да бъде уважено искането
на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, а от своя страна наказващият орган не е претендирал
такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-000202 от 13.01.2023
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за
нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Е. С. Д., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева, на основание чл.179, ал.2, пред.1 от ЗДвП; за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, на основание чл.174,
ал.3, пред.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11