Решение по дело №596/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 330
Дата: 18 декември 2023 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20237200700596
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                       

                                                            330

 

гр. Русе, 18.12.2023 год.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 596 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40а от Кодекса на търговското корабоплаване /КТК/.

Образувано е по жалба на Ц.Н.С. ***, чрез адв. И.И., против отказ, обективиран в писмо изх. № ЗК-2072#2/27.09.2023 г. на Директора на Дирекция "Речен надзор – Лом“, за извършване на административна услуга по заявление вх. № ЗК-2072#1/20.09.2023 г. за вписване в регистъра на корабите на обстоятелство, подлежащо на вписване, по отношение на несамоходна баржа „ДС-1006“. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ. Наведени са съображения, че при издаването на акта не е спазено изискването за форма като се сочи, че изложените в него мотиви, доколкото същите се съдържат в едно изречение, не кореспондират с подаденото от него заявление за вписване в регистъра на корабите. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя, заявява, че поддържа жалбата като излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на обжалвания отказ.  Сочи, че изложените от административния орган мотиви относно приложението на чл. 46, ал. 1 от КТК, всъщност не обосновават наличието за издаване на отказа. Моли съдът да отмени обжалвания отказ и да върне делото на органа за ново произнасяне. Не претендира разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Речен надзор - Лом", чрез процесуален представител - ст. експерт  Н., в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С писмени бележки представени на 24.11.2023 г., се аргументира подробно поддържаната теза. Претендира присъждане на разноски.

Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало със Заявление вх. № ЗК-2072#1/20.09.2023 г. от жалбоподателя С. до Директора на Дирекция "Речен надзор - Лом", с което е поискано вписване в регистъра на корабите в пристанище Лом и издаване на свидетелство за регистрация на кораб - промяна на собствеността на кораб с рег. № 47000201 с технически данни - вид: несамоходна баржа „ДС-1006“, дължина 77,00 м., широчина – 10,03 м., водоизеване 1395,30 м., височина на орда 2,72 м., газене 2,34 м., година на построяване 1967 г.

Към заявлението бил приложен Протокол за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост от 19.09.2023 г., ведно с Постановление от 19.09.2023 г. за признаване право на собственост на жалбоподателя Ц. Н. С. на плавателен съд „Несамоходна сухотоварна баржа DS-1006“ по давностно владение на основание чл. 80 от ЗС, съставен от нотариус рег. № 221 с район на действие гр. РС – Русе. Представено било и уведомление по чл. 39, ал. 2 от КТК от нотариуса, с изх. № 139/19.09.2023 г. за издаденото Постановление за придобиване по давностно владение на движимата вещ - плавателен съд „Несамоходна сухотоварна баржа DS-1006, с Корабно удостоверение № 40-01-0042 N, издадено от Дирекция „Речен надзор-Лом“, с дължина 77,00 м., широчина – 10,03 м., водоиземване 1395,30 м.; височина на орда 2,72 м; газене 2,34 м;  Уникален европейски идентификационен номер /УЕИН/ 47000201. Постановлението било вписано в регистъра на нотариуса под рег. № 8805, том 3, акт 80/19.09.2023 г.

По електронен път на 20.09.2023 г., съгласно процедура ПК 05-01 постъпилите документи били изпратени за вписване промяна на собственост по партидата на баржа „ДС-1006“ .

На 21.09.2023 г. по електронен път било получено становище от гл. експерт в ДМА – Бургас, че вписването на промяна на собствеността не може да бъде извършено, защото не е спазена изисканата от закона форма, а именно писмена с нотариално заверени подписи съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от КТК, както и че след извършена справка в електронния регистър на търговските дружества, воден от Агенция по вписванията, се установява че дружеството „ Дунав сървис“ ООД, което е вписано в регистъра като собственик на плавателния съд, е действащо (л.11 от адм. преписка).

С писмо изх. № ЗК-2072#2/27.09.2023 г. директора на Дирекция "Речен надзор – Лом“ е постановил отказ относно подаденото от жалбоподателя заявление за вписване промяна собствеността по партидата на баржа ДС-1006. За да постанови отказът, административният орган е посочил, че не е възможно да се извърши исканата административна услуга, тъй като собствеността на плавателния съд е вписана в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ и е действаща към 26.09.2023 г. като собственост на дружество с ограничена отговорност с наименование „Дунав сървис“, както и че представеният от жалбоподателя набор от документи не отговарят на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от КТК.  

На 02.10.2023 г. жалбоподателят е получил писмото с обективирания в него отказ, видно от приложеното на л. 15 известие за доставяне.

На 12.10.2023 г. с вх. № Ж-19#1/10.10.2023 г. в Дирекция "Речен надзор – Лом“ е входирана жалба от Ц.Н.С. чрез адв. Ил. И. против постановения отказ.

От правна страна, съдът прави следните изводи:

Жалбата, подадена от Ц.Н.С., е допустима за разглеждане. По съществото си тя е основателна.

 

 Приложимата правна уредба за вписване в Регистъра на корабите на Република България се съдържа в КТК и Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

 Съгласно чл. 33, ал. 1 КТК всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище. Регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция "Морска администрация". Обжалваният административен акт е издаден от компетентния да проведе това производство административен орган по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 10.01.2003 г. на МТС и чл. 28, ал. 4  от Устройствения правилник на ИА "Морска администрация", при спазване на изискването за териториална компетентност, съгласно чл. 24, ал. 1, от Устройствения правилник на ИА "Морска администрация".             

Съгласно чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба № 1/2003 г. вписването на корабите в регистъра се извършва: 1. въз основа на писмено заявление от корабособственика или беърбоут чартьора на кораба до директора на съответната дирекция на ИА "МА" в Бургас, Варна, Русе или Лом; 2. след извършен преглед от ИА "МА" за съответствието на кораба с техническите изисквания на националните и международните стандарти за безопасност и опазване на околната среда и изискванията на международните договори, по които Република България е страна. Ако при прегледа се установи, че корабът не отговаря на изискванията по ал. 1, т. 2, вписване не се извършва до отстраняване на констатираните несъответствия.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от същата наредба за вписването на кораб по чл. 5, ал. 1 и 2 към заявлението се прилага документ, установяващ основанието за придобиване на кораба (договор за покупко-продажба с нотариално заверени подписи, платежен документ и др.); когато придобивната сделка е осъществена извън територията на Република България, за формата на договора се прилагат изискванията на националното законодателство по местосключване на договора или нотариално заверена декларация, че корабът е построен със собствени сили и средства.

Съгласно § 8 от ПЗР към АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В Кодекса за търговското корабоплаване (КТК), като специален закон, не е предвидено "друго", доколкото чл. 40а от КТК предвижда, че само отказът на Изпълнителна агенция "Морска администрация" да извърши вписване в регистъра на обстоятелство, подлежащо на вписване, може да се обжалва по реда на АПК.

         Оспореният акт е издаден в писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.

 Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. В Тълкувателно решение №4/2004 г. на ОС на ВАС е обсъдена необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган. Възприето е, че по този начин се дава възможност на адресата на акта да научи какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи една или друга правна норма. Освен това мотивите дават възможност на съда да извърши проверката за законосъобразност на акта и по изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт.

В съответствие с предвиденото в  чл. 39, ал. 1 КТК вписването в регистъра се извършва по заявление на собственика на кораба.

         Със заявлението до директора на Дирекция „Речен надзор - Лом“ гр. Лом, жалбоподателят С. е представил и документи съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от наредбата за вписването на кораб по чл. 5, ал. 1 и 2, като е изложена причината, поради която се иска вписването му в регистъра на корабите в пристанище Лом и издаване на свидетелство за регистрация на кораб, а именно: „промяна на собствеността на кораб с рег. № 47000201“. При посочването й в заявлението, административният орган е бил длъжен да разгледа заявеното по същество и обоснове в акта си защо приема, че посочената причина се явява неоснователна.   

         В конкретния случай, процесният акт е издаден като са посочени лаконични мотиви, че не е възможно да се извърши исканата административна услуга, тъй като собствеността на плавателния съд е вписана в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ и е действаща към 26.09.2023 г. като собственост на дружество с ограничена отговорност с наименование „Дунав сървис“, както и че представеният от жалбоподателя набор от документи не отговарят на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от КТК (обн. Дв. бр. 55 от  14 юли 1970г., …… изм. и доп. ДВ. бр. 108 от 23 октомври 2020 г. ), с оглед на което не е възможно да се извърши исканата  административна услуга“. Цитираните съображения са общо формулирани и от тях не могат да се извлекат конкретни мотиви. Такива всъщност се сочат от процесуалния представител на ответника едва в съдебно заседание от 21.11.2023 г. (виж протокол от открито съд. заседание – л. 22, гръб), както и в представените писмени бележки с вх. № 5101/24.11.2023 г. Този начин на определяне на фактическите основания за издаване на един административен акт, чрез изявления в хода на съдебното му оспорване, е недопустим. Възможността да се санира липсата на мотиви не е безсрочна във времето, тъй като подобна теза води до нарушаване на правото на защита на лицето, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен. Мотивите съставляват описание на фактите, които административният орган е установил в производството по издаването на административния акт, и описанието на законовите или подзаконовите разпоредби, които прилага и посочва като основание за издаването му. Посочването само на нормата на закона, въз основа на която се издава индивидуалният адмиинстративен акт, без свързване на предвидените в нея условия и предпоставки, води до невъзможност съдът да прецени на какви конкретни основания е постановен отказът. Волята на административният орган относно фактите и правното основание трябва да е ясна и еднозначна, за да бъде извършен контрол от съда при оспорването му. Наред с това липсата на точно фактическо и правно основание засяга правото на защита на лицето, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен.

В оспорения отказ не е обективирано изрично препращане към някой от документите, съдържащи се в административната преписка, за да се приеме, че излагането на мотивите на акта предхожда неговото издаване и мотивите се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административният акт, което е допустимо съгласно  Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС.

Допуснатото нарушение на формата при издаване на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Отделно от това, органът е допуснал и съществено процесуално нарушение, тъй като не е анализирал представените от молителя доказателства във връзка с исканото вписване на  промяната на собствеността по партида на баржа „ДС-1006“ - постановление на нотариус за установяване правото на собственост по чл. 80 от ЗС, а декларативно е заявил в акта, че „наборът от документи не отговаря на разпоредбите на чл.46, ал.1 от КТК“, без да е ясно какво несъответствие има предвид и на какво основание е заключил, че е налице такова, което да се явява причина за отказа. Решаващият административен орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като събере и обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая и след като извърши преценка по какъв начин фактическото установеното се съотнася към приложимата нормативна регламентация. Допуснатите нарушения на административно-производствените правила очевидно са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваното писмо, поради което същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи също основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.

Неспазването на императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК досежно съдържанието на оспорения акт и постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, обуславя извод за незаконосъобразност на оспорения по делото отказ.  Предвид на това той следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката върната на органа за ново произнасяне по заявлението вх. № ЗК-2072#1/20.09.2023 г на Ц.Н.С., при съобразяване на указаното в мотивите на настоящото решение.

          По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174  от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯ по жалба на Ц.Н.С. ***, отказ, обективиран в писмо изх. № ЗК-2072#2/27.09.2023 г. на Директора на Дирекция "Речен надзор – Лом“, за извършване на административна услуга по заявление вх. № ЗК-2072#1/20.09.2023 г. за вписване в регистъра на корабите на обстоятелство, подлежащо на вписване, по отношение на несамоходна баржа „ДС-1006“.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция "Речен надзор – Лом“ за ново произнасяне по Заявление вх. № ЗК-2072#1/20.09.2023 г. на Ц.Н.С. *** за вписване в регистъра на корабите на обстоятелство, подлежащо на вписване, по отношение на несамоходна баржа „ДС-1006“, съобразно задължителни указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

        

СЪДИЯ: