№ 1538
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100514968 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу решение №
17243/25.09.2024 г. по гр.д. № 59907/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, с което е
жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на
основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 382,52 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 01.11.2023 г., до погасяването, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във
връзка с вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, настъпили в
резултат на ПТП, реализирано на 16.03.2023 г. в гр. Хасково по вина на водач на лек
автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № *******, гражданската отговорност на който е
била застрахована от ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Жалбоподателят - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, твърди, че решението е неправилно.
Твърди, че по делото не е доказано виновен за ПТП да е бил водачът на лек автомобил
„Лексус ИС220“ с рег. № *******. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде
отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, оспорва жалбата и
1
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с
иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждането на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД да
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 382,52 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 01.11.2023 г., до погасяването, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във
връзка с вреди на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, настъпили в
резултат на ПТП, реализирано на 16.03.2023 г. в гр. Хасково по вина на водач на лек
автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № *******, гражданската отговорност на който е
била застрахована от ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Ищецът – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, твърди, че в качеството си на
застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за
реализирано на 16.03.2023 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 367,52 лв.
Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има и водачът на
застрахования при ответника – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, по застраховка „Гражданска
отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение
на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената
сума, както и за сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи. Ето защо,
предявява посочения по-горе иск.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Следва да се
посочи, че обжалваното решение съдържа подробни мотиви относно механизма и
вината за настъпване на процесното ПТП, които настоящата съдебна инстанция
споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение на това и във връзка с аргументите за неправилност, изложени
във въззивната жалба, следва да се посочи:
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
2
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът относно вината за
настъпване на ПТП.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 16.03.2023 г., на
16.03.2023 г., около 09,40 часа в гр. Хасково е настъпило ПТП между лек автомобил
„Лексус ИС220“ с рег. № ******* и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
*******, като лек автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № ******* е ударил намиращия се
пред него на пътното платно лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* в
задна лява част. В протокола е удостоверено от водачите на двете МПС, че виновен за
ПТП е бил водачът на лек автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № *******.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – А.Д.З. и Г.Х.И. – водачи
на автомобилите, които са участвали в ПТП, се установява идентичен на описания по-
горе механизъм на ПТП. Свидетелят З. сочи, че с управлявания от нея автомобил
„Фолксваген Голф“ се е движила по булеварда в лявата лента за движение. Зад нея на
много малко разстояние се е движил другият автомобил, който е участвал в ПТП, като
скоростта му е била по-висока от нейната, поради което свидетелят З. е направила опит
да се престрои в дясната пътна лента, при което е настъпил удар с другия автомобил в
задната лява част на управляваното от нея МПС. Свидетелят И. също потвърждава в
показанията си, че е ударил движещия се пред него автомобил в задната лява част,
поради което е бил виновен за ПТП.
От заключението на приетата по делото САТЕ и поясненията на вещото лице,
дадени в о.с.з на 25.06.2024 г., се установява идентичен на посочения в протокола за
ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение, че от механизма на ПТП,
сравнен с щетите в описа на ЗД „БУЛ ИНС“ АД и уведомлението за щета, се налага
извод, че щетите по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******
се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 16.03.2023 г. ПТП.
С оглед показанията на разпитаните свидетели, съставения констативен
протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза
съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на
3
16.03.2023 г., около 09,40 часа в гр. Хасково лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ******* се е движил по бул. „Съединение“, при което е бил ударен от движещия се
зад него лек автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № *******.
При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът
на лек автомобил „Лексус ИС220“ с рег. № *******, тъй като е нарушил правилата за
движение по ЗДвП, като не се е движил на такова разстояние пред намиращото се пред
него МПС, което да му позволи да избегне удар в него, когато то намали скоростта или
спре рязко (чл. 23, ал. 1 ЗДвП).
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 480 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17243/25.09.2024 г. по гр.д. № 59907/2023 г. по
описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
480 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4