ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2704
гр. Бургас, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501430 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на “Агропауър 77“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: с.Подвис,
общ.Сунгурларе, обл.Бургас, ул.”Иван Вазов” № 12, подадена чрез адв.Росица Петрова
Кавазова-Петкова от САК, против решение № 1093 от 27.05.2022 г. по гр.д.8638/2021 г. по
описа на РС Бургас, с което е отхвърлен предявеният от ВЗК “Христо Ботев“, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, 5-ти километър, срещу “Агропауър
77“ ЕООД, иск за връщане на следния недвижим имот: помещение в сграда, с площ от 80
кв.м., находящо се на адрес: гр.Бургас, 5-ти километър, Централен стопански двор,
Зърноплощадка, идентификатор 07079.2.2061.5 по КККР на гр.Бургас, предоставен на
дружеството по сключен от страните на 08.10.2020 г. Договор за наем, прекратен с
изтичането на срока му - на 08.10.2021 г., поради изпълнението на задължението за това от
наемателя в хода на производството по настоящото дело, а именно - на 18.01.2022 г., и с
което решение въззивникът е осъден да заплати на ВЗК “Христо Ботев“ съдебни разноски в
размер общо на 858.24 лв.
С разпореждане № 3405 от 12.10.2022 г. въззивната жалба е оставена без
движение и на въззивника е указано в едноседмичен срок от съобщаването да заяви дали
поддържа подадената въззивна жалба против решение № 1093 от 27.05.2022 г. по
гр.д.8638/2021 г. на РС Бургас, с което е отхвърлен предявеният от ВЗК “Христо Ботев“
против “Агропауър 77“ ЕООД, или изразява недоволство от присъдените на ищеца ВЗК
“Христо Ботев“ съдебни разноски.
С молба вх.№ 16022/01.11.2022 г. (подадена в указания му срок), въззивникът
“Агропауър 77“ ЕООД е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба против решение №
1093 от 27.05.2022 г. по гр.д.8638/2021 г, на БPC, с което е отхвърлен предявеният от ВЗК
„Христо Ботев” против „Агропауър 77” ЕООД. Заявено е, че въззивникът има правен
интерес от обжалването, тъй като счита, че договорът за наем е прекратен с изтичането му
на 08.10.2021 г., а не, както е приел първоинстанционният съд - че датата на опразване е
07.12.2021 г. Твърди се, че доколкото делото е заведено след 08.10.2021 г., възприемането от
съда на друга дата за опразване на помещението, води до негативни за въззивника
1
последици, а именно присъждане на разноски на ищеца.
Алтернативно е заявено, че се поддържа жалбата против присъдените на ВЗК
“Христо Ботев“ съдебни разноски.
Настоящият състав приема, че въпреки подадената в срок молба от въззивника
(вх.№ 16022/01.11.2022 г.), въззивната жалба е недопустима.
От изложеното във въззивната жалба, а и в молбата на въззивника се установява,
че въззивникът изразява недоволство от мотивите на първоинстанционния съд – в частта,
касаеща момента на прекратяване на договора за наем между страните, тъй като като краен
резултат, искът против въззивника е отхвърлен.
От разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК става ясно, че законодателят разграничава
двете понятия – решение и мотиви. Мотивите не се ползват с изпълнителна сила и
конститутивно действие, макар да съдържат определена юридическа сила. Мотивите не
могат да бъдат самостоятелно обжалвани, тъй като ГПК не предвижда процедура по
обжалване на мотивите.
Ето защо съдът намира, че въззивната жалба е недопустима, тъй като решението
на първоинстанционния съд е в полза на въззивника, съотв.липсва правен интерес от
обжалването му (още повече – при наличието на възможността по чл.248 ГПК), а
самостоятелното обжалване на мотивите на решението е недопустимо.
Доколкото в молба „алтернативно“ е заявено, че се поддържа „жалбата против
присъдените на ВЗК “Христо Ботев“ съдебни разноски“, следва да се посочи, че и в тази си
част въззивната жалба е недопустима. В сега действащия ГПК (ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г.)
отпадна възможността, съществуваща в чл.70 от ГПК (отм.) за самостоятелно обжалване на
решението в частта на разноските. Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Едва след произнасянето на първоинстанционния съд по искането по чл.248 ГПК, страната
може да обжалва определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК. Ето защо
настоящият състав намира, че въззивната жалба на “Агропауър 77“ ЕООД, подадена в срока
за обжалване на първоинстанционното решение, следва да се възприема като молба по
чл.248 ГПК – за изменение на решението в частта на разноските, като по тази молба следва
да се произнесе първоинстанционният съд.
Това налага оставяне без разглеждане като недопустима на подадената въззивна
жалба и прекратяване на производството по нея. Жалбата следва да се изпрати на БРС за
произнасянето по искането за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима въззивната жалба на
“Агропауър 77“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: с.Подвис,
общ.Сунгурларе, обл.Бургас, ул.”Иван Вазов” № 12, подадена чрез адв.Росица Петрова
Кавазова-Петкова от САК, против решение № 1093 от 27.05.2022 г. по гр.д.8638/2021 г. по
описа на РС Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.1430/2022 г. по описа на Бургаски
окръжен съд.
Въззивната жалба да се изпрати на РС Бургас за произнасяне по искането за
2
изменение на решението в частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3