Р Е Ш Е Н И Е № 1455
06.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 06.11.2019г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Петя Цонкова
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 2352 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Л.А.Б. ***, представляван
от пълномощника адв.Е.Д. *** против Решение № 2677/27.06.2019 г., постановено
по гр.д.№ 16586/2018 г. по описа на РС Пловдив.
С обжалваното решение е отхвърлен предявения от жалбподателя против К.Щ.Х. иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв.- главница, представляваща причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на чувствата му на чест и достойнство, вследствие на отправени от ответника клеветнически изрази пред свои гости – трети лица „Те (Б. и Е.) източиха общината“, но той (Х.) на подсъдимия А. щял да помогне с връзките си, но „Б. щял да „обере парсата“, за което ищецът е получил информация на 17.12.2017 г. от Е. Е., а тя от М. А., ведно със законна лихва, считано от 17.12.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и моли за
неговата отмяна. Навежда оплакване за неправилна преценка от страна на
първоинстанционния съд на събраните гласни доказателствени средства-
показанията на разпитаните свидетели. Настоява за постановяване на решение, с
което искът бъде уважен.
Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жлаба
в срока по чл.263 ГПК. В с.з. процесуалният й представител мотивира становище
за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, като се
запозна с обжалваемия съдебен акт и доказателствата по делото, във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице против съдебен акт, подлежащ на
обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по искова
молба от Л.А.Б. *** против К.Щ.Х. ***, с която е претендирано заплащане на
обезщетение в размер на 1000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на
отправени от ответника клеветниченски твърдения, които ищецът възприел на
17.12.2017 г. посредством трето лице и които наранили чуството му на
достойноство и чест и се отразили негативно на емоционалното му състояние.
За да обоснове претенцията си ищецът е изложил в исковата
молба следното:
Сочи, че на срещта с лицето Е. Е.,
осъществена на 17.12.2017 г. по покана на последната , ищецът научил от нея, че
тя от своя страна била провела разговор с лицето М. Б. А., с който ищецът бил
подсъдим по друго дело на ОС – Пазарджик – НОХД № *** г. В този разговор М. А.
бил споделил пред Е. Е., че наскоро присъствал на състояла се среща по покана
на кмета на гр. Ракитово – ответника К.Х.
в хотела му, находящ се в КК „Ц. ч.“, на която среща присъствали кмета, адв. С.
П. и още няколко неизвестни за ищеца лица. На тази среща ответникът Х. бил
заявил, че „Те (Б. и Е.) източиха общината“, но той (Х.) на подсъдимия А. щял
да помогне с връзките си, но „Б. щял да „обере парсата“. Ответникът бил споменавал
и за близките си отношения с магистрати и други лица, като се бил заканил, че
ще „оправи“ ищеца, а ще помогне на М. А. да бъде оправдан. Ищецът поддържа, че
така описаните факти и обстоятелства представляват клеветнически твърдения, с
които предварително му се приписвала виновност в извършването на
престъпление и осъществявали състава на
деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Б.
твърди, че в резултат на тези клеветнически твърдения, претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в засягане на чувствата му на чест и достойнство, които
оценява на 1000 лв.
Ответникът Х. в отговор на исковата
молба е оспорил иска, като е поддържал, че описаната в исковата молба среща в
хотел не се е състояла и той не е изричал думите, цитирани в исковата молба.
Първоинстанционният съд, след събиране на поисканите от
страните доказателства, е намерил иска за недоказан и поради това неоснователен
и е постановил атакуваното решение, с което го е отхвърлил. До този извод съдът
е достигнал след анализ на събраните
по делото гласни доказателства чрез разпитите на допуснатите на ищеца и
ответника свидетели, от които не се установява реализирането на описаната в
исковата молба фактическа обстановка, която се сочи, че представлява
противоправно деяние, изразяващо се в отправени клеветнически твърдения.
Преценявайки служебно правния
статут на обжалваното съдебно решение съгласно нормата на чл.269 ГПК се
констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.
Казаното
налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база
изложеното в жалбата. Съобразно
мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по
отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип
следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК,
според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.
В случая съдържанието на
въззивната жалба обосновава нуждата от преценка на събраните гласни
доказателствени средства във връзка с
твърденията на ищеца за извършено от ответника противоправно даяние.
Пред районния съд показания са дали свидетелите Е. Е. и М. А..
От разпита на св. Е. Е. се
установява, че е била кмет на община Ракитово и познава ищеца от 2009 г.,
когато и бил адвокат на тази община, както и че познава ответника поради това,
че живеят в един град и са били приятели с неговия баща. Посочва, че е
подсъдима по наказателно дело в Окръжен съд Пазарджик, по което свидетел бил
ответника Х. . Заявява, че зимата на 2017 г., докато чакала пред съдебната зала
в съда в гр.Пазарджик се видяла с А.- з. к. по времето, през което тя е била
кмет на Община Р. Тогава той споделил с
нея, че присъствал на среща в хотела на Х. в Ц. ч., на която били и адв. П. и
още няколко човека. Коментирали делото, по което ищеца и А. са подсъдими и по
което съдия била И. П. – съпруга на адв. П.. Свидетелката посочва, че А. й
споделил, че коментирали, че П. и Х. имали много връзки с М.- п. и ответникът бил казал, че ще бъде оправдан М.
А., а ищеца –Б. ще бъде осъден. Х. бил казал, че ще съдейства да се случат така
нещата. Свидетелката твърди, че веднага след този разговор се обадила на ищеца
и го уведомила за съдържанието на разговора си с А.. Свидетелката посочва, че
през 2017 г. е виждала П. и Х. в хотела на последния в Ц. ч.. Е. е заявила в
показанията си, че води дела срещу ответника Х., като едно от тях било
наказателно от частен характер дело от 2017 г. , за извършен над нея побой от
ответника.
Разпитаният по делото
свидетел М. А. отрича да е споделял със свидетеля Е. посочените от нея
обстоятелства. Посочва, че познава както нея, така и ищеца Б.,*** от 2009 г. ,
на която в периода от 2007 г. до 2011 г. свидетелят е бил зам – кмет. Отрича
категорично да е присъствал на среща на територията на Ц. ч. за обсъждане на
връзките на Х. и за хода на делото пред Окръжен съд – Пазарджик, по което той и
ищеца са подсъдими. Отрича да е
коментирал със свидетеля Е. каквото и да е било, като твърди, че отдавна не я е
виждал. Сочи, че са се срещнали в съда, а на другия ден разбрал, че бил казал цитираните
думи. Е. била свидетел по делото, по което той и Б. били подсъдими. Посочва, че
се е запознал с исковата молба, предмет на настоящото производство, по делото
на Окръжен съд – Пазарджик по повод искане за отвод на съдия П. Съдия П. не си
дала отвод и изгледала делото докрай. Отрича да е присъствал на срещи с адв. П.,
с Б., с Х., както и на каквито и да е
срещи, на които да са говорили за това дело на Окръжен съд – Пазарджик.
Посочва, че са се събирали с Х. в неговия хотел в Ц. ч..
Така събраните по делото
гласни доказателствени средства не доказват изложените в исковата молба на
ищеца фактически твърдения. Данни за действително проведен между свидетелите Е.
и А. разговор се съдържат в показанията и двамата свидетели, но не се
установява той да е бил със съдържанието, пресъздадено от Е. в нейните
показания. Твърденията на този свидетел се опровергават от тези на свид.А.,
който категорично отрича не само да е присъствал на описаната в исковата молба
и в показанията на Е. среща, но и да е споделял с последната сочените от ищеца
твърдения за изречени от ответника думи. Не биха могли при това положение да се
кредитират показанията на Е., които остават изолирани и неподкрепени от други
доказателства по делото и доколкото не пресъздават преки възприятия за
обстоятелствата, които сочи, не изпълват изискването за пълно и главно доказване на фактите от правно
значение за спора. Наред с това съмнение за тяхната достоверност внася
обстоятелството, че свидетелят и ответника очевидно са във влошени отношения /
данните за образувано срещу ответника по тъжба на свидетеля наказателно дело от
частен характер/, поради което показанията следва да се ценят в аспекта на
разпоредбата на чл.172 ГПК. Липсата на други доказателства, подкрепящи тезата
на ищеца и успешно проведеното насрещно доказване от страна на ответника
посредством разпита на свид.А., обуславя извод за недоказаност на твърдяното от
ищеца противоправно деяние. Отсъствието на тази една от кумулативно изискващите
се предпоставки по чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника налага от своя страна извод за недоказаност на претенцията, а от там-
и за нейната основателност. В същия смисъл са и мотивите на първоинстанционния
съд, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща на
осн.чл.272 ГПК.
Предвид изложеното въззивната
жалба е неоснователна, поради което атакуванато решение ще се потвърди като
законосъобразно и правилно.
Въззиваемият не е
претендирал разноски за въззивното производство, поради което и такива не му се
присъждат.
Така мотивиран,
Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 2677/27.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 16586/2018 г. на
Пловдивския районен съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…………………….
2……………...........