РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №52 по описа на съда за
Производство по чл. 118
от КСО.
Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№
503/03.02.2022 г. подадена от Ц.Ю.Б. ***, ЕГН**********, чрез адв. Г.Г. ***,
против Решение № 2153-10-5/17.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр.Ловеч, с
което е оставено в сила Разпореждане за отказ №
О-10-999-00-**********/09.12.2021 г. на Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение
за периода 08.11.2021г. – 12.11.2021 г. включително, по първичен болничен лист
№ Е20212688056, издаден на 08.11.2021 г. с мотив, че към датата на издаване на
болничния лист жалбоподателката е с прекъснато осигуряване от 27.09.2021 г.
С жалбата се иска отмяна на Решението като незаконосъобразно.
Към жалбата административният орган е приложил
заверено копие от административната преписка.
В съдебно заседание
оспорващият се представлява от адв. В.Г.. Представени са писмени бележки по
съществото на спора. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗАдв.
Ответната страна директор
на ТП на НОИ гр.Ловеч се представлява от ю.к. К.. Оспорва жалбата и претенцията
за присъждане на адвокатско възнаграждение по посочения ред.
По делото са събрани писмени доказателства. От представените
пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Съгласно § 1, ал. 1, т.
3 от Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т.
1 - 3 и 5.
Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й, като в чл. 10,
ал. 2 от КСО е регламентирано, че осигуряването се прекъсва през периодите,
които не се зачитат за осигурителен стаж, дори дейността по чл. 4 или чл. 4а,
ал. 1 от КСО да не е прекратена.
Съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал. 1, изр.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство
имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
От така посочената
нормативна регламентация следва извод, че едно от кумулативно изискуемите
условия за възникване на правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност е при настъпване на неработоспособността лицето да е
осигурено по см. на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за общо заболяване и
майчинство.
Според разписаното в чл.
54к от КСО правило, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за
временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за
отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване, се
извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12,
както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на
обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по
ред, определени с акт на Министерския съвет.
Този акт е приетата
Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
/НПОПДОО/.
Съобразно нормата на чл.
1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на
паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от Наредбата се извършва въз основа
на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове
и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на
осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър
"Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър
"Трудови злополуки", регистър "Професионални болести",
регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от
регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от
удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата.
Болничните листове, като
първични медицински документи, удостоверяват състоянието на временна
неработоспособност, неговата причина и продължителност. Те освобождават лицето
от изпълнението на трудовите му задължения и служат пред осигурителния орган
като основание за получаване на осигурителни плащания /парични обезщетения/. За
всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните
каси представят в НОИ Удостоверение по образец, съгласно Приложение № 9, с
данни относно правото на парично обезщетение. В раздел I от Удостоверението се
посочва дали към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е
осигурено за съответния риск /в случая общо заболяване и майчинство/, дали за
него е налице изискуемият осигурителен стаж. От осигурителя се посочват и дните
през периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи,
т. е. дните, за които би следвало да се изплати парично обезщетение, поради
факта, че лицето не е било работоспособно. Преценката на правото на парично
обезщетение се извършва на база данните, съдържащи се в посочените по-горе
източници на информация, включително въз основа на данните по Приложение № 9
към болничния лист, и данните, предоставени от НАП.
С жалбата се иска отмяна
на Решението на директора на ТП на НОИ гр.Ловеч, с което е оставено в сила
Разпореждане за отказ № О-10-999-00-**********/09.12.2021 г. на Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично
обезщетение за периода 08.11.2021г. – 12.11.2021 г. включително, по първичен
болничен лист № Е20212688056, издаден на 08.11.2021 г. с мотив, че към датата
на издаване на болничния лист жалбоподателката е с прекъснато осигуряване от
27.09.2021 г.
Твърди се, че
жалбоподателката е подала заявление за ползване на платен годишен отпуск на
основание чл. 169 от КТ, което неправилно ѝ е било отказано, че трудовото
правоотношение не е било прекратено, поради което работодателят е бил длъжен да
я осигурява, т.е. за периода преди настъпване на неработоспособността са били
дължими осигуровки. Твърди се, че отпускът по чл. 169 от КТ не се разрешава от
работодателя, а режимът за ползване е уведомителен.
От данните по делото и
представените писмени доказателства се установява, че с вх.№125 от 16.07.2021
г. Ц.Ю.Б. е подала молба за отпуск до работодателя Директор на ЦСОП „Васил
Левски“ гр. Ловеч, като основание е посочен „чл. 165“ /лист 50 от делото/.
Периодът на отпуск е 17.09.2021 г.- 05.11.2021 г. На молбата е поставена
резолюция „Не!“.
В молбата не е посочено
друго основание, освен „чл. 165“. Вероятно се касае за чл. 165 от КТ. От
твърденията на жалбоподателката в дадените пред работодателя обяснения с
№165/02.11.2021 г. /лист 53/ е видно, че намерението ѝ е било да ползва
платен годишен отпуск по чл. 169, ал. 3
от КТ.
Представени са съставени
от служители на ЦСОП „Васил Левски“ Констативни протоколи от 28, 29 и
30.09.2021 г., с които е констатирано неявяването на жалбоподателката на работа
в три последователни работни дни.
По делото е представена
заповед № 106/02.11.2021 г. на Директор на ЦСОП „Васил Левски“ гр.Ловеч, с
която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на жалбоподателката и
трудовото ѝ правоотношение е прекратено.
На 08.11.2021 г. е
издаден първичен Болничен лист № 2688056 за временна нетрудоспособност на
жалбоподателката Б. за периода 08.11.2021 г. -
12.11.2021 г.
В Удостоверение -
Приложение 9 към БЛ осигурителят, пред когото е предявен БЛ, е подал данни, че
от 27.09.2021 г. лицето е с прекъснато осигуряване и към настъпване на
неработоспособността не е осигурено за съответния риск.
На 25.11.2021 г. в ТП на
НОИ е регистриран Сигнал № 1043-10-1094, в който се посочва, че при извършена
проверка на прехвърлената от НАП в НОИ информация е установено, че за м.09.2021
г. е подадена декларация Образец 1 за непълен месец и посочена в т.15 от Образец
1 дата 27.09.2021 г., за м. 10.
Поради противоречивата
информация е разпоредено да се извърши проверка при осигурителя и да се
установи упражнявало ли е лицето трудова дейност преди настъпване на временната
неработоспособност по болничния лист от 08.11.2021 г. и има ли прекъсване на
осигуряването преди началото ѝ /лист 42/.
От изготвения
Констативен протокол от 29.11.2021 г. /лист 40/ се вижда, че при извършената
проверка е установено, че за лицето реално не са внасяни осигурителни вноски
/лист 43-46/.
На 03.12.2021 г. е
подадена корекция на Удостоверение Приложение №9 от осигурителя, пред когото е
представен процесният болничен лист /лист 32/. В Удостоверението е посочено, че
Ц.Ю.Б. не е осигурена за съответния риск към датата на настъпване на
неработоспособността. В т. 7 е посочено, че считано от 27.09.2021 г.
правоотношението/осигуряването на лицето е прекратено.
В т.26 е посочено „други
обстоятелства – не упражнява трудова дейност от 27.09.2021 година има
самоотлъчка“.
С нова корекция на
Удостоверение Приложение №9 от 07.12.2021 г. данните по т.7 са заличени и е
попълнена т.8 „считано от 27.09.2021 г. осигуряването на лицето е прекъснато“.
На 09.12.2021 г. е
издадено разпореждане №О-10-999-00-**********, с което е отказано изплащане на
парично обезщетение на жалбоподателката по процесния болничен лист поради липса
на осигуряване от упражнена трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО към
датата на възникване на неработоспособността.
Разпореждането е
оспорено по административен ред и с процесното Решение на Директор на ТП на НОИ
Ловеч е потвърдено, като е отхвърлена жалбата против него.
Това Решение е предмет
на оспорване по настоящото дело.
Безспорно е по делото,
че решението е издадено от материално компетентен орган, след като е спазен
задължителният ред за оспорване по административен ред.
Спорът е дали решението
съответства на материалния закон, т.е. дали законосъобразно с него е потвърдено
разпореждането, с което е отказано изплащането на обезщетение по болничния лист.
Видно от така
установената фактическа обстановка, и безспорно доказано по делото е, че
подадената молба за отпуск по „чл. 165“ от жалбоподателката за периода
27.09.2021 г. до 05.11.2021 г. не е уважена, като няма разрешение от
работодателя да ползва платен годишен отпуск в този период.
За дните 28.09.2021 г. –
30.09.2021 г. е установено неявяване на жалбоподателката на работа, което е
определено от работодателя като „самоотлъчка“, за тези дни трудово
възнаграждение и осигуровки не са начислявани и осигуровки не са внасяни.
На 02.10.2021 г. е
издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В изпълнение на
Задължително предписание от 29.11.2021 г. /лист 67/ ЦСОП „Васил Левски“
гр.Ловеч е подал на 07.12.2021 г. в ТП на НОИ – Ловеч по реда на чл. 8 от НПОПДОО,
корекция на Удостоверение – Приложение №9 /лист 33/, в което в Раздел I, т. 1 е
посочено, че към датата на настъпване на времената неработоспособност лицето не
е осигурено, в т. 8 е посочено, че от 27.09.2021 г. осигуряването на лицето е
прекъснато, а в т. 26 Други обстоятелства е посочено „не упражнява трудова
дейност от 27.09.2021 година има самоотлъчка“.
"Самоотлъчката"
представлява наложено от практиката понятие за фактическо бездействие от страна
на работника/служителя, съставляващо неявяване на работното място без
уважителна причина. При "самоотлъчката" липсва реално полагане на
труд, извършване на трудова дейност и изпълнение на служебните задължения. За
да се приеме, че е налице "самоотлъчка", е достатъчно
работникът/служителят да не се е явил на работа в рамките на установеното с
трудовия договор работно време и неговото отсъствие да не е по уважителни
причини, т. е отсъствието да не е документално обосновано чрез разрешен платен
или неплатен отпуск или с болничен лист, удостоверяващ временна
неработоспособност. "Самоотлъчката" може да бъде както санкционирана
/с налагане на дисциплинарно наказание/, както е в процесния случай, така и
само констатирана.
От гледна точка на
административно-правния спор, предмет на настоящото дело, се явяват ирелевантни
обстоятелствата, свързани с причините, довели до отсъствието от работа,
доколкото от една страна самата "самоотлъчка" е санкционирана с
дисциплинарно уволнение, декларирана е пред НАП от осигурителя като прекъсване
на осигуряването, а от друга страна споровете по повод изпълнението на
трудовото правоотношение между работника и работодателя се разглеждат по друг
процесуален ред и не са подведомствени на административните съдилища. При
преценката за наличието на условията за възникването и съществуването на
осигурителните права, извън компетентността и правомощията на длъжностните лица
и на органите на НОИ е да извършват проверка за изясняване на релевиран от една
от страните по трудовото правоотношение трудово-правен спор по см. на чл. 357,
ал. 1 от КТ. Аргумент за това са и нормите на чл. 54к от КСО и чл. 1, ал. 2 от
НПОПДОО, които очертават реда, по който се отпускат и изчисляват паричните
обезщетения.
С оглед на
гореизложеното и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема,
че по отношение на Ц.Б. не е осъществен нормативно регламентирания
правопораждащ фактически състав по чл. 40, ал. 1 от КСО за отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност - към 08.11.2021 г. - началната дата
на неработоспособността по болничен лист с № Е20212688056, издаден на
08.11.2021 г., жалбоподателката не е имала качеството "осигурено
лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради прекъсване и на осигуряването
на още на 27.09.2021 г. и на осигурителното правоотношение на 02.10.2021 г., съгласно
чл. 10, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО
осигурителните вноски на работниците и служителите се дължат върху получените,
включително начислените и неизплатени брутни месечни възнаграждения или
неначислените месечни възнаграждения. И тъй като в случаите на
"самоотлъчка" не се извършва трудова дейност, т. е. не е престиран
труд, и това бездействие не е на правно основание разрешен отпуск – неплатен до
30 дни, платен или по болест, или друго основание, то за този период не се
изплаща трудово възнаграждение и съответно не се дължат и внасят осигурителни
вноски. Ето защо правилен е изводът на административния орган, че Б. няма право
на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода, посочен в
болничния лист, тъй като при настъпване на неработоспособността оспорващата не
е била осигурена поради самоволно отсъствие от работа за периода, който
предхожда временната неработоспособност, и работодателят не е внесъл
осигурителни вноски, тъй като такива не са били дължими. Осигуряването за
всички осигурителни случаи се прекъсва през времето на отсъствие от работа,
което не се свързва с ползването на законоустановен отпуск, както е в случая.
Вярно е, че осигуряването продължава и през дните, през които лицето не работи
поради временна неработоспособност и ползване на законоустановен платен отпуск,
включително неплатен, който се зачита за осигурителен стаж. В случая не само,
че няма доказателства за ползването на законоустановен отпуск, но и на
02.10.2021 г. трудовото правоотношение е било прекратено, поради дисциплинарно
уволнение.
Безспорен е фактът на
издаване на заповедта за уволнение. Законосъобразността ѝ не е предмет на
настоящото производство и последиците от издаването ѝ и споровете по
законосъобразността ѝ са предмет на друго производство по реда на КТ пред
общите съдилища. ТД на НОИ, при оспорването по административен ред, и съдът -
по настоящото дело - следва да се съобразяват с последиците ѝ в сферата
на осигурителните отношения, докато не е налице влязъл в сила съдебен акт за
отмяната ѝ.
С оглед заявената от осигурителя липса на осигуряване на Б. считано от 27.09.2021
г. и към датата на настъпване на неработоспособността 08.11.2021 г., при
прилагането на чл. 40, ал. 3, изр. второ от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, според които разпоредби, ако лицето няма
право на парично обезщетение или на парична помощ, длъжностното лице, на което
е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава
разпореждане за отказ, Ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ, гр. Ловеч е бил длъжен да издаде разпореждане за отказ за
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по БЛ.
Следва обаче да се
отбележи, че при постановено разпореждане за отказ по реда на чл. 40, ал. 3,
изр. второ от КСО във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, това разпореждане може
да бъде отменено, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 от КСО лицето или
осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи
правото на обезщетение или помощ – чл. 43, ал. 3, изр. трето от КСО.
Следователно ако до изтичане на тригодишната давност, считано от 1 януари на
годината, следваща годината за която се отнася паричното обезщетение, бъдат
представени нови доказателства, релевантни за съществуването на материалното
право по чл. 40, ал. 1 от КСО, по предвидения в КСО ред може да се иска отмяна
на разпореждането за отказ и съответно изплащане на дължимото се парично
обезщетение.
Временната
неработоспособност, удостоверена и доказана чрез издаден болничен лист, се
явява безспорна, но изплащането на парично обезщетение за периода на временната
неработоспособност не следва единствено и само от издадения болничен лист, а е
обусловено от кумулативното изпълнение на всички нормативно регламентирани
предпоставки за възникване на материалното право на парично обезщетение по чл.
40, ал. 1 от КСО. В случая по отношение на жалбоподателката Б. не е налице една
от тези предпоставки, а именно за лицето не е налице осигуряване към момента на
настъпване на временната неработоспособност.
Съдът счита, че следва
да се отхвърли жалбата.
С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административно-процесуалния
кодекс, Ловешки административен съд, шести административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№ 503/03.02.2022 г. подадена от Ц.Ю.Б.
***, с ЕГН**********, против Решение № 2153-10-5/17.01.2022 г. на директора на
ТП на НОИ гр.Ловеч, с което е оставено в сила Разпореждане за отказ №
О-10-999-00-**********/09.12.2021 г. на Ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение
за периода 08.11.2021г. – 12.11.2021 г. включително, по първичен болничен лист
№ Е20212688056, издаден на 08.11.2021 г. с мотив, че към датата на издаване на
болничния лист жалбоподателката е с прекъснато осигуряване от 27.09.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 119 във
връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Административен
съдия: