№ 3067
гр. С., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110141852 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу С. Д. К.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 310, вх. 4, ет. 1, ап. 1 и 2, по чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на квота 1/12 от следните
вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 310, вх. 4, ет. 1, ап. 1 и 2,
абон. № *******:
2 738,06 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до
изплащане на вземането;
294,99 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 21.02.2024 г.;
52,24 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до
изплащане на вземането;
10,21 лв. - мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 21.02.2024 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №13439/2024 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на съсобственик на процесния
имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради
което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение в претендираната
квота. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и
привличане на трето лице помагач.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по съображения, че
исковата молба е нередовна при липса на конкретизация на месечните вноски за
топлоенергия за отопление на имот и общи части, подгряване на топла вода и сградна
инсталация, както и лихвите върху тези суми, липсва облигационно правоотношение
между страните по доставка на топлинна енергия, като върху имота има учредено
1
право на ползване на друго лице, който ползва целия имот, липсват доказателства, че
цитираните от ищеца общи условия са влезли в сила, оспорва представеното
извлечение от сметки по истинност и съдържание, както и вярното отчитане на
доставеното общо количество топлоенергия в абонатната станция и правилното
начисляване на дължимата от ответника топлинна енергия.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съеД.ни искове с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ
ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
Неоснователно е оспорването на ответника за нередовност на исковата молба.
Ищцовите претенции са в достатъчна степен конкретизирани, като за редовността на
исковата молба не е необходима подробна разбивка на отделните суми, които
формират главницата за топлинна енергия, като съгласно разпоредбата на чл. 127 ГПК
ищецът надлежно е предявил акцесорни искове за мораторни лихви върху двете
главници за топлинна енергия и дялово разпределение.
За да бъдат уважени предявените искове за главници ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: възникнало
облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна
енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното
количество и стойност, както и че ответниците са собственици/вещни ползватели на
имота или го обитават на валидно договорно основание с открита на тяхно име
партида, както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.
За да бъдат уважени предявените искове за мораторни лихви ищецът следва да
докаже съществуването на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответниците в
забава и размер на лихвите.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е
предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъеД.ни към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се
приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението
възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази
насока от страна на потребителя.
В отговора на исковата молба е сторено изрично оспорване относно наличието
на облигационно правоотношение между страните по делото по доставка на топлинна
енергия при липса на доказателства в тази насока, като в окончателния доклад по
2
делото на ищеца е възложена тежестта да докаже този факт, в частност, че ответникът
е собственик, вещен ползвател или облигационен ползвател въз основа на открита на
негово име партида.
От удостоверение за наследници от 20.10.2023 г. се установява, че ответникът е
един от наследниците на Е. К., но за същото лице по делото липсват доказателства, че
е била собственик на процесния имот, поради което не може да се изведе, че по силата
на наследствено правоприемство ответникът е придобил право на собственост върху
същия имот.
Въз основа на Заповед № 2093/27.09.1990 г. на ОбНС – община М. на основание
чл. 13 от Закона за собствеността и чл. 120 от Наредбата за държавните имоти Д. К. е
сключил договор за продажба на процесния имот от 09.12.1994 г., в който договор е
посочено, че договорът е сключен от името на Д. К. чрез Е. К. като негов
пълномощник с пълномощно № ****, но не и от самата Е. К., като по делото липсват
доказателства, че имотът е закупен по време на сключен между Д. К. и Е. К.
граждански брак при условията на съпружеска имуществена общност, както и че Е. К.
е придобила идеални части от същия имот в обикновена съсобственост с Д. К..
От нотариален акт от 16.02.2022 г. се установява, че Д. К. е дарил всички свои
идеални части от процесното жилище на И. К., която е закупила от съсобствениците Р.
К. и А. К. техните по 1/12 идеални части от жилището съгласно два нотариални акта от
14.04.2022 г., но по делото липсват доказателства, че И. К. или друг съсобственик на
имота е прехвърлила на ответника съответни идеални части от имота.
Със заявление от 19.11.2020 г. Д. К. е признал, че е собственик на процесния
имот с искане да бъде издаден еД.н абонатен номер с оглед издаваните от ищеца
фактури за два отделни абонатни номера, но липсва заявление от ответника, че същият
признава, че е собственик на съответни идеални части от имота, както и че иска
откриване на партида на негово име.
В настоящия случай ищецът не успя да докаже наличието на облигационна
връзка между страните по доставка на топлинна енергия и извършване на дялово
разпределение за процесния имот и за процесния период. По делото липсват каквито и
да е доказателства, от които да може да се направи извод, че ответникът е собственик,
вещен ползвател по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ или страна по облигационно
правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на исковете, доколкото ищецът не
доказа при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си на собственик
или вещен ползвател ответникът е клиент на топлинна енергия за процесния имот и
период.
По разноските
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-
438/2022 г. въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за
адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва
да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в
чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК, съдът не е обвързан от посочените в наредбата минимални размери на
3
адвокатското възнаграждение, а размерът подлежи на преценка с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото (Определение № 2908 от 8.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1579/2023
г., I т. о.).
При съобразяване вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ответника, липсата на фактическата и правна сложност на делото,
както и броя на проведените открити съдебни заседания с участието на ответников
представител следва извод за основателност на ищцовото възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
следват разноски за адвокатско възнаграждение от 250 лв., от които 50 лв. за
заповедното производство и 200 лв. за исковото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК искове от „Т. С.“
ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу
С. Д. К., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 310, вх. 4, ет. 1, ап. 1 и 2, по
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на квота 1/12 от
следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 310, вх. 4, ет. 1,
ап. 1 и 2, абон. № *******:
2 738,06 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до
изплащане на вземането;
294,99 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 21.02.2024 г.;
52,24 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до
изплащане на вземането;
10,21 лв. - мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 21.02.2024 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №13439/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на С. Д. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 310, вх. 4, ет. 1, ап. 1 и 2, следните суми за
разноски:
50 лв. – за заповедното производство;
200 лв. – за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – „Д.“ ООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б. Б.“
№ 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5