ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 05.12.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 239 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане е постъпило възражение от Национална агенция за приходите срещу
списък с неприети вземания, представляващи данък върху общия доход на физическо
лице и осигурителни вноски в общ размер от 1639,73 лв. – главница и 111,42 лева – лихва до 28.09.2022 г. Във
възражението се навежда довод, че определеният ред за погасяване на публични
вземания с чл. 169 ДОПК е приложим и в откритото производство по
несъстоятелност, поради което е застъпена теза, че получените плащания следва
да бъдат отнесени в погасяване на на вземания, чийто
срок изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон е предвидено
друго. Позовава се заповед на министъра на финансите. Иска се предявените
вземания да бъдат приети в производството по несъстоятелност.
В
становището си по реда на чл. 690 ал. 2 ТЗ синдик М. навежда довод, че платените
суми според разрешението от съда по несъстоятелността води до погасяване на
публичните задължения, което и сочи да е станало в предвидения от закона срок
за отчетени публични задължения с декларации обр. 6
през периода 21.05.2022 г. до 25.09.2022 г. Смята за недопустимо отнасяне на
извършени в открито производство плащания към задължения, произтекли от
прекратена регистрация по ЗДДС. Позовава се на императивния характер на нормата
на чл. 722 ТЗ и изрично утвърденото отклонение от нея с чл. 369 ТЗ. Смята и че
публичните вземания не правят изключение от всички останали вземания, подлежащи
на погасяване в производството по несъстоятелност, а нормата на чл. 722 ТЗ за
изключваща правилото на чл. 169 ал. 4 ДОПК..
В
съдебно заседание процесуалният представител на възразилия кредитор – експерт с
юридическо образование Колева, заявява, че няма какво да добави.
Синдик
М. поддържа становището си по повод на възражението.
Длъжникът
не изпраща представител и не изразява становище по предмета на спора.
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:
С
молба вх. № 305422/06.10.2022 при указание да произтичат от декларации образец
6, подадени в посочения вече период. Спорът е ограничен, а следователно и
изследването му в настоящото производство, до реда за погасяване на възникнали
в хода на открито производство по несъстоятелност публични вземания.
Нормата
на чл. 607 ГПК прокламира справедливото удовлетворяване на кредиторите в
открито производство по несъстоятелност като цел на това производство. Както
отчита и възразилия кредитор именно в тази насока развитието му изключва
паралелното развитие на принудително изпълнение включително и когато кредитор
на вземането е държавата.
Все
в тази насока нормата на чл. 685 ТЗ и съответно чл. 688 ал. 1 ТЗ обуславя
подлежащите на удовлетворяване в производството по несъстоятелност вземания от
надлежното им предявяване. В контекста на посочения вече принцип за
справедливост всички кредитори следва да са наясно с обема на подлежащите на
удовлетворяване вземания и условията, при които това да стане. Затова и законът
ангажира съда да очертае приетите в производството вземания, а според трайната
съдебна практика – и реда на привилегията им в контекста на чл. 722 ТЗ. Ето
защо и нормата на чл. 163 ал. 2 ТЗ изрично ангажира публичната администрация да
предяви в производството и публичните вземания, освен ако е предвидено
изключение.
Вярно
е, че публичните вземания се ползват от изключение, но при изрично очертани от
закона правила – чл. 687 ал. 2 ТЗ овластява синдика и служебно да включи
публичните вземания, но доколкото са установени с влязъл в сила акт и са му
станали известни (в противен случай изпълнението на това задължение е
неприложимо). Като изключение от посоченото правило нормата на чл. 687 ал. 2 ТЗ
следва да се прилага стриктно, а следователно и при отчитане систематичното й
място. Ето защо изричното оправомощаване е ограничено до публичните вземания,
възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност,
обуславящо и отстъп от предходно формирана практика на настоящия състав. В тази
връзка и нормата на чл. 164 ал. 4 изр. първо ДОПК изрично задължава публичната
администрация да предяви вземанията, било то и установени с влязъл в сила акт,
по отношение на които производството по чл. 690 ТЗ е неприложимо. Следователно,
нормата на чл. 164 ТЗ не установява изключение от общия ред за погасяване на
публичните вземания в производството по несъстоятелност. Напротив, те изрично
са включени в императивно утвърден ред за погасяване и то в зависимост от
момента на тяхната изискуемост – до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност (т. 6) и
след този момент (т. 7).
Изключение
в полза на публичната администрация при събиране на публичните вземания е
установено и с нормата на чл. 193 ДОПК, но единствено по отношение на заварено
от производството по несъстоятелност принудително изпълнение, а следователно и
за вземанията, предмет на реализация в рамките на това производство. Дори нещо
повече, изрично е посочено, че при невъзможност за реализация върху обремененото
с обезпечителна мярка имущество в рамките на 6-месечен срок, публичният
изпълнител, имуществото се реализира в рамките на производството по
несъстоятелност. Оттук следва, че привилегията за публичната администрация да
наложи принудително погасяване на публично вземане, елемент от което е и
отнасяне на полученото към непосочено от длъжника негово задължение, е
ограничена до конкретно индивидуализирано имуществено благо и то в рамките на
изрично предвиден времеви период. В случая обаче това нито се твърди, нито се
установява.
При
положение, че законът не предписва изрично привилегия за данъчната
администрация да пренебрегне посоченото основание за плащане при открито
производство по несъстоятелност, в сила е правилото на чл. 169 ал. 5 вр. ал. 4 ДОПК – извън рамките на започнало принудително
изпълнение длъжникът е овластен да посочи кое свое задължение погасява. При
положение, че производството по несъстоятелност осуетява паралелното развитие
на производство по принудително изпълнение под контрола на данъчната
администрация, липсва законово основание за прилагане и на изрично
регламентирания ред за погасяване на вземанията.
Правилото
на чл. 722 ал. 3 ТЗ не сочи нито на отклонение от предписаните правила за
разпределение на получени суми след осребряване на имуществото от масата на
несъстоятелността, нито на отклонение от изричното правило на чл. 639 ТЗ.
Следва да бъде споделено и разбирането на синдик М., че нормата на чл. 639 ТЗ
изрично регламентира реда за погасяване на вземания, възникнали в хода на
производството по несъстоятелност. Те подлежат на плащане на падежа, а когато
това е невъзможно поради липса на средства по особената сметка на дружеството –
чрез предявяването им по реда на чл. 722 ТЗ (аргумент от чл. 688 ал. 3 ТЗ). Ето
защо и дори хипотетично да се приеме, че данъчната администрация е овластена да прилага реда за погасяване на вземанията,
установени в чл. 164 ДОПК и при открито производство по несъстоятелност, в
случая това е невъзможно поради изрично признат със закон погасителен ефект на
доброволно извършено плащане под контрола на синдика. Предлаганият от НАП
прочит на закона предполага привилегия единствено този кредитор да получи
удовлетворяване и на непредявено в производството вземане, съответно не по
предписания за целта ред според правилото на чл. 722 ТЗ.
По
изложените съображения съдът приема оспорваните в случая вземания за погасени
при условията на чл. 639 ТЗ, а следователно и за негодни да легитимират
кредитора като кредитор на масата за тези вземания.
По
партидата на длъжника е обявен и списък на приети от синдика вземания за лихва
и неоспорен в производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 690 ал. 1 ТЗ
съдът дължи да изследва съществуване и съответно размера на прието от синдика
вземане доколкото е повдигнат спор в тази насока. Отсъствието на възражение досежно този списък обуславя одобряването му.
По
изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на Национална агенция за приходите срещу
списък на неприетите вземания,
обявен в търговския регистър под № 20221028151746.
ОДОБРЯВА
списъка
на приети вземания на Национална
агенция за приходите под № 20221028151746 – вземания
за законна лихва в общ размер от 0,18 лв.
Определението
не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: