№ 1423
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100103234 по описа за 2022 година
Ищецът – Гаранционен фонд, излага в исковата молба, че на 01.04.2021г. е изплатил
обезщетение в общ размер на 27 789,20 лв. на Е.К.С., за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, причинено от ответницата Д. Н. П., управлявала
увреждащото МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Вината на ответницата се установява от сключеното споразумение по нохд №16237/2020г.
по описа на СРС, 108 с-в. След изпратена регресна покана, ответницата не е възстановила на
ГФ изплатените от него суми, поради което моли тя да бъде осъдена да ги заплати, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба.
Ответницата, чрез назначения й особен представител на осн. чл.47, ал.6 от ГПК,
оспорва иска изцяло. Сочи, че не са налице елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, респ. не са налице предпоставките за възникване на регресното право на
ищеца. Евентуално, при доказване на осъществен от нея деликт, навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което е пресичало
пътното платно на пешеходна пътека, но с бърз ход и без да се огледа внимателно и да се
увери, че преминаването й е безопасно. Навежда и твърдения, че видимостта на водача към
пешеходната пътека е била ограничена поради паркирали непосредствено преди нея други
превозни средства, което също не е било съобразено от пресичащата пешеходка. Оспорва
вида и обема на настъпилите вреди и счита, че изплатеното от ГФ обезщетение е било
неоснователно, евентуално - завишено. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а“
от КЗ, вр чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът носи тежестта да установи осъществяването на всички елементи от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД: противоправно деяние, настъпването на
твърдените имуществени и неимуществени вреди, и причинно-следствена връзка между
деянието и вредите, както и че е заплатил обезщетение на увреденото от ПТП лице в
посочения размер и наличието на специалните предпоставки по чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от
1
КЗ.
Ответникът носи тежестта да установи фактите, на които основава възражението си за
съпричиняване.
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани писмени
доказателства, неоспорени от страните, и е изслушано заключението на комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза.
Със споразумение от 18.03.2021 г. по НОХД № 16327/2020 г. по описа на СРС,
ответницата Д. Н. П. е призната за виновна в това, че на 14.10.2019г. около 12:25 часа, в гр.
София, по бул. *******“, с посока на движение от бул. „Св. Климент Охридски“ към ул.
„*******“ е управлявала лек автомобил марка „HONDA“, модел “HR-V” с peг. *******, като
в района на пешеходната пътека, находяща се пред централния вход на сградата на УНСС, е
нарушила правилата, визирани в Закон за движение по пътищата (ЗДв П), а именно: чл.20
ал.2 от ЗДвП „Водачите на ППС, са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с .... със състоянието на пътя, .... с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението"; Чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
..................."; Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: "При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е дльжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре", като не пропуснала
пресичащата по пешеходната пътека, сигнализирана с пътна маркировка М8.1 тип „Зебра“ ,
с посока на движение от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила,
пешеходка Е.К.С., ЕГН **********, като е реализирала пътнотранспортно произшествие с
нея и по непредпазливост й причинила средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2
от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания - Двуглезенно счупване на
дясната подбедрица, изразяващо се в счупване на външния глезен на дясната подбедрица и
счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица, което е довело до : „трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни" -
престъпление по чл.343, ал.3, предложение „последно“, б. „а“, предложение „второ“, във
връзка с ал.1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342 ал.1, пр. 3 от НК.
По силата на чл. 300 ГПК споразумението, одобрено от наказателния съд е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на
ПТП ответницата е управлявала увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От изслушаното по делото заключение на КСМАТЕ се установява, че процесното ПТП
е настъпило в гр. София на ул. „*******” на прав пътен участък в зоната на обособена
пешеходна пътека. Ул. *******” се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната
линия и бетонни блокове и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като
за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с
добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Хонда” се е движел по ул. „8 -
ми декември” в лявата пътна лента от двете с посока от бул. „Св. Климент Охридски“ към
ул. „*******“ със скорост на движение 30 км/ч., приближавайки към мястото на
настъпилото ПТП и обособена пешеходна пътека. В същото време пострадалата пешеходка
предприема пресичане на платното за движение на ул. *******”, от ляво на дясно за
посоката му на движение. Пешеходката е преминала върху двете пътни ленти за насрещното
движение на процесния автомобил и е навлязла върху лявата пътна лента за неговата
посока. Водачът на процесния автомобил не е спрял пред пешеходната пътека за да
2
пропусне движещата се по нея пешеходка и е навлязъл върху нея. Реализирало се е ПТП.
Автомобилът с предната си част челно е ударил пешеходка от дясната й страна. Вследствие
на удара, който е бил под масовият център на тялото на пешеходката, тя е била качена
частично върху предния капак на автомобила, като не е достигнала с главата си до предното
стъкло. След удара, пешеходката е била отхвърлена напред от автомобила, като се е
установила върху терена. След удара автомобилът е спрял с авариен режим пред мястото на
удара. От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са субективните действия
на водача на лекия автомобил със системите за управление на автомобила, който не е
задействал спирачната система на автомобила своевременно, при наличие на движещ се
пешеходец върху пешеходната пътека, при което е реализирал закъснение, от което е
последвал удар с пешеходката.
Вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука Е.К.С. е получила
травматични увреждания : Мозъчно сътресение; Двуглезенно счуване на дясната
подбедрица; Разкъсване на делтоидната връзка на тибиалния глезен.
По своят медико-биологичен характер, получените фрактури на дясната глезенна става
са причинили на пострадалата Е.С. - „ трайно затруднение движенията на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 4 месеца). Полученото мозъчно сътресение
е причинило на пострадалата „разстройство на здравето неопасно за живота“.
Спешна медицинска помощ на пострадалата е била оказана в МБАЛ „ Софиямед“ . Там
в спешните кабинети на болницата са й били извършени хематологични, рентгенови и
ехографски изследвания, и консултации с лекари от различни специалности . Установени са
били фрактури на двата глезена на дясната подбедрица. По спешност е било извършено
наместване на счупените глезени и временно обездвижване на дясната глезенна става с
гипсова лонгета. Още в първите часове след злополуката пострадалата е получила силно
главоболие и е започнала да повръща, което е наложило първоначално тя да бъде приета за
болнично лечение в Неврохирургичната клиника на болницата. Там е било проведено
медикаментозно лечение чрез влИ.е на хидратиращи и и невротропни разтвори. След
подобрение на общото състояние пострадалата е била преведена за продължаване на
лечението в Травматологична клиника, пострадалата е била оперирана на 17.10.2019г.
Извършено е открито наместване на счупения външен (фибуларен) глезен и стабилзиране на
фрактурата с метална плака и винтове. Разкъсаната делтоидна връзка на вътрешния
(тибиален) глезен е била възстановена чрез шев. Поставена била гипсова лонгета. След
операцията лечението е продължило с инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и
обезболяваща терапия. След гладко протекъл следоперативен период, пострадалата е била
изписана от болницата на 22.10.2019г. като лечението и е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, а по късно с физиолечение и рехабилтация. Счупените
глезени са зараснали за срок от 2 .5 - 3 месеца, а с проведената рехабилитация общо
оздравителният период при пострадалата е приключил за около 4 месеца.
По време на лечебния и възстановителен период пострадалата е търпяла болки и
страдания, като най-интензивни те са били през първите 2-3 седмици непосредствено след
злополуката и проведената костна операция, както и през първите 2-3 седмици в началото
на проведеното раздвижване. В продължение на 2 месеца пострадалата се е придвижвала с
патерици.
Във връзка с проведеното лечение на получените травми, съгласно заключението на
КСМАТЕ, ищцата е направила разходи в общ размер на 2 783,40 лв. – за прегледи, закупена
метална остеосинтеза, рехбилитация и др. Медицинските и разходо-оправдателните
документи са подробно обсъдени от вещите лица по изслушаното заключение на КСМАТЕ,
поради което съдът не ги обсъжда отделно. В допълнение, съдът констатира заплатена
потребителска такса от още 5.80 лв. или общо 11.60 лв. по фактура от 17.10.2019г., тоест
общият размер на заплатените разходи за лечение възлиза на 2 789,20 лв.
3
Като взе предвид изложеното по-горе, съдът намира, че по делото беше доказано
осъществяването на процесния деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия
фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. По силата на чл. 300
ГПК споразумението, одобрено от наказателния съд е задължително за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Конкретните претърпени по
пострадалата травми се доказват от изслушаното заключение на КСМАТЕ, което съдът
кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума
на ВС, при съобразяване със: силата и интензивността на болките и страданията, както са
описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна, продължили през целия
възстановителен период от общо четири месеца, като през първите 2-3 седмици
непосредствено след злополуката и извършената костна операция, както и за период около
2-3 седмици по време на проведеното раздвижване болките са били интензивни;
неудобството от ползване на помощни средства за придвижване за период от 2 месеца;
възрастта пострадалата - 52 г.; настъпилото пълно физическо възстановяване на засегнатия
крайник, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и
към настоящия момент, възлиза на 25 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да
компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
Размерът на обезщетението за имуществени вреди съдът определя на 2 789,20 лв.,
доколкото от неоспореното от страните заключение на вещото лице се установява
причинната връзка между установените разходи и лечението на травмата от процесното
ПТП.
Възражението на ответника за съпричиняване е изцяло неоснователно като недоказано
– за наведените в писмения отговор твърдения относно конкретно поведение на
пострадалата, с което тя е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, не са
ангажирани никакви доказателства от страна на ответника, а негова е била тежестта за
доказване, което му е указано с доклада по делото. Такова поведение не се установява и от
изслушаното по делото заключение на КСМАТЕ.
На 26.11.2019 г. при ищеца е постъпило искане от името на Е.К.С. за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като по опразуваната преписка,
ищецът е определил обезщетение в размер на 25 000 лв. за неимуществени вреди и 2 789,20
лв. за имуществени вреди. Сума в общ размер на 27 789,20 лв. е била изплатена на Е.С. с
преводно нареждане от 01.04.2021г.
По изложените съображения съдът приема, че на основание чл. 558, ал. 7 КЗ в полза на
ищеца е възникнало вземане срещу ответника за действителните вреди до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. В
настоящото производство се установи, че общият размер на платените обезщетения, е в
размер на 27 789.20 лв. Искът е основателен в предявения размер и следва да се уважи
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски,
които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства по делото възлизат на
сума в общ размер на 3 425,24 лв. – държавна такса, депозит за особен представител,
депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр. София, ул. ******* на осн. чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. "а от КЗ, сумата от 27 789.20 лв. , представляваща изплатено от ищеца
обезщетение за причинени на Е.К.С. имуществени и неимуществени вреди във връзка с
настъпило на 14. 10. 2019 г. ПТП, причинено от ответника при управление на МПС без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба - 29.03.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр. София, ул. ******* на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 3 425,24 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5