Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260499
Година 30.12.2020
Град С.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети ноември Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2285 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Е. *” А. твърди
в поправената си искова молба, че на 01.11.2018 г. подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата, по което било образувано ч.гр.д.
№ 5560/2018 г. на СтРС и издадена
заповед, която била връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което подавал исковата си молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл.
98а ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия,
като действащите такива за процесния период били тези на договорите за продажба
на електрическа енергия на ищеца, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
ОУ, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Те били публикувани
на сайта на дружеството. Съгласно чл. 94а ЗЕ крайният снабдител осигурявал
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни
клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се
снабдявали от друг доставчик. До този момент ответницата не била упражнила
правото си на промяна на доставчика на електроенергия. Същата като физическо
лице имала качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и обектът
й бил присъединен на ниво ниско напрежение, което било видно от представените
по делото фактури. Съгласно чл. 13, ал. 2 ОУ, снабдяването с ел. енергия
започвало след подаване на заявление-декларация за започване продажба на ел.
енергия да крайния снабдител и декларация за достъп до мрежата на оператора на
разпределителната мрежа Е.. С тези документи клиентът заявявал желанието си да
бъде снабдяван с ел.енергия от ищеца, като краен снабдител и да му бъдели
предоставяни мрежови услуги от Е., идентифицирал се като клиент и
индивидуализирал обекта си. В изпълнение на ОУ, ответницата подала
заявление-декларация за започване продажба на ел.енергия и декларация за достъп
до мрежата на 28.08.2015 г. По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ, ищецът поел
задължение да снабдява с ел.енергия обект й с ИТН - в -. За ответницата бил
открит клиентски номер **********, в качеството и на наемател, съгласно заповед
№ 10-00-1876/26.08.2015 г. за настаняване в общинско жилище, собственост на
Община С.. Ответницата от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 ОУ, се задължила
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите (чл. 18, ал. 1 и 2).
Съгласно чл. 27, ал. 1 ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ ищецът доставил на обекта на
ответницата, за периода 23.10.2017 г. - 22.01.2018 г., ел.енергия на обща
стойност 212.54 лева, която до този момент не му била платена. За същата били
издадени фактура № **********/30.11.2017 г. на стойност от 123.88 лева, фактура
№ **********/31.12.2017 г. на стойност 52.62 лева и фактура № **********/31.01.2018
г. на стойност 36.04 лева. Поради забава в плащането й, ответницата му дължала и
законна лихва в общ размер от 18.06 лева, за периода 12.12.2017 г. - 31.10.2018
г. Законна лихва се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата
на падежа й до образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на
фактурата бил посочен в същата. Дължимата по всяка една фактура лихва за забава
била, както следвало: по фактура № **********/30.11.2017 г. – 11.15 лева за
периода 12.12.2017 г. - 31.10.2018 г., по фактура № **********/31.12.2017 г. –
4.30 лева за периода 11.01.2018 г. - 31.10.2018 г. и по фактура №
**********/31.01.2018 г. – 2.61 лева за периода 13.02.2018 г. - 31.10.2018 г. Искането
е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 212.54 лева за главница от неплатена цена на доставена от 23.10.2017
г. до 22.01.2018 г. ел.енергия по фактури №№ **********/30.11.2017 г., №
**********/31.12.2017 г. и № **********/31.01.2018 г., с 18.06 лева лихва за
забава от 12.12.2017 г. до 31.10.2018 г. и законна лихва върху главницата от
01.11.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 5560 описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното
производство разноски.
Ответницата А.Ж.Г.,
чрез назначеният й особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения
и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по
същество.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 01.11.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 5560/2018
г. на СтРС, по което на 05.11.2018 г. е издадена исканата заповед, която е
връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 30.04.2019
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните
искове, който поради това се считат предявени на 01.11.2018 г., когато е подал в
съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
От представените от
ищеца и неоспорени от особеният представител на ответницата заявление –
декларация за започване на продажба на електрическа енергия, декларация за
достъп до мрежата, заповед № 10-00-1876/26.08.2015 г., препис-извлечение от
сметка, и фактури, преценени съвкупно със заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, което, въпреки неоснователните възражения за
противното на особеният представител на ответницата, съдът възприема, поради
липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено, че
страните са сключили при посочените от ищеца в исковата му молба и представени
по делото - публично известни общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ищеца, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г., влезли
в сила на 27.06.2008 г. (л. 59-66) - договор за продажба на електрическа
енергия за следното собствено на Община С. жилище в -, с ИТН -, в което
ответницата е била настанена на основание чл. 43, т. 1 ЗОС (л. 3-9 и 97). Вярно
е, че същата не е собственик или вещен ползвател, а наемател на това общинско
жилище. Но също така е вярно, че от горепосочените доказателства е видно, че
при ищеца е открит и се води на нейно име клиентски номер ********** за
доставка на ел.енергия и мрежови услуги същото жилище, на което тя е наемател,
настанен с горепосочената настанителна заповед. А тези доказателства в своята
съвкупност несъмнено доказват, че страните по делото са сключили на датата на
подаденото от нея до ищеца на 28.08.2015 г. заявление, при представените,
публично известни общи условия - договор за продажба на електрическа енергия за
този обект, поради което на ответницата е предоставен при ищеца и посочения
клиентски номер. При това положение, въпреки неоснователните възражения за
противното на особеният й представител, е без правно значение за изхода на
делото, че този обект е собственост на Община С., а ответницата е само негов наемател,
защото в задължителните без писменото им приемане и за нея, според чл. 98а, ал.
4 ЗЕ - общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца,
одобрени с посоченото решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г., е предвидено,
че задължението за плащане на цената на доставената до и консумирана от
съответния присъединен към електроразпределителната мрежа обект, е на клиента, а
той, според легалната дефиниция на §1, т. 27г от ДР на ЗЕ (нова
– ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), е клиент, който
купува ел. енергия или природен газ за собствено ползване. Следователно. Според
същата дефиниция, приета след процесните общи условия, може да бъде и лице,
което не е собственик или вещен ползвател на този присъединен обект, а е
достатъчно да купува за собствено ползване доставяната до същия от ищеца ел.
енергия. А именно такава е настанена в този обект с горепосочената настанителна
заповед, на основание чл. 43, т. 1 ЗОС, ответница, защото купува от ищеца ел.
енергия за собствено ползване за този нает от нея обект на потребление (§1, т. 27г от ДР на ЗЕ). Едно друго разрешение би означавало да се приеме, че в
случая неизплатените процесни цени за доставената от ищеца по партидата на
ответницата до посочения обект ел. енергия и мрежови услуги, по сключения между
тях с подаденото й заявление – декларация за започване на продажба на ел.
енергия, при общи условия, и непрекратен през целия исков период - договор за
снабдяването му с такава, макар да имат чисто облигационен характер, следват
вещта (този обект) и поради това се дължат не от ответницата, като краен клиент
по смисъла на §1, т. 27г от ДР на ЗЕ, сключил договора за доставката им с ищеца,
а от собственика – Община С.. А е известно, че само вещните права следват
вещта. Всички останали свързани с нея права и задължения, включително
облигационните, каквито несъмнено са и процесните, не я следват, нито са
обусловени от нея. Поради това се дължат от лицето, което е сключило договора,
от който са породени, а не от собственика или вещният ползвател (в този смисъл
ТР 37-1984-ОСГК, Р 509-1958-III г.о. и Р 223-1997-5
чл.с.).
Неоснователни са и
възраженията на особеният представител на ответницата, че ищецът не бил доказал
твърдението си, че ответницата не била избрала друг доставчик, защото тежестта
да докаже противното, се носи според чл. 154, ал. 1 ГПК от ответницата, а не от
ищеца, при положение, че последният е доказал преди това с горепосоченото й
заявление – декларация от 28.08.2015 г., за започване на продажба на ел.
енергия, подадено до него, че същата е избрала именно него за доставчик на ел.
енергия до наетия от нея обект (л. 3).
По силата на договора ищецът
се задължил да снабдява и продава на същата електрическа енергия и мрежови
услуги, които да й доставя до посочения обект, а тя се задължила да му ги плаща
веднъж месечно, в срок до 10 дни от фактурата (чл. 7, т. 1 и чл. 18 от ОУ). Няма
данни този договор да е бил прекратен до приключване на съдебното дирене (чл.
235, ал. 3 ГПК).
По силата му ищецът доставил
и продал, а ответницата ползвала на посочения обект електрическа енергия и
мрежови услуги, за исковия период от 23.10.2017 г. до 22.01.2018 г., по процесните
фактури №№ **********/30.11.2017 г., № **********/31.12.2017 г. и №
**********/31.01.2018 г., на обща стойност 212.54 лева с ДДС, която ответницата
е следвало да му плати на посочения и в тях падеж/срок – 10 дни от издаването
им (л. 7-9). Тези обстоятелства се потвърждават и от ЗСТЕ (л. 97). От същото е
видно, че до процесния обект на ответницата има доставена за исковия
горепосочен период ел.енергия в общ размер от 1110 кВтч, която, въпреки
неоснователните доводи за противното на
особеният й представител, е отчитана от монтирания на този обект електромер, който
е годно средство за търговското измерване на количеството й, преминал
изискуемите проверки по ЗИ, като показанията му съвпадат с фактурираните от
ищеца за плащане на ответницата в процесните фактури количества доставена за същия
период ел.енергия (л. 97). При това положение са неоснователни и възраженията
на особеният представител на ответницата, че тези представени от ищеца и
неподписани от ответницата фактури, не доказвали доставената до ползвания от
същата обект ел. енергия. Вярно е, че фактурата не е основание за плащане,
каквото е доставката на стоката или услугата. Но също така е вярно, че
фактурата удостоверява/доказва този факт, а процесните фактури не само не са
оспорени, но се и потвърждават от ЗСТЕ (Р 1064-2003-I г.о.).
При това положение
тежестта да докаже по делото, че е изпълнила точно своите насрещни изискуеми
парични задължения към ищеца и му е платила цените на тази доставена й ел.енергия
по тези фактури, лежи по делото върху ответницата (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последната
обаче не представи и по делото няма доказателства да е платила на ищеца тези цени
до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). При това положение,
съдът намери, че същата не е изпълнила тези си процесни и изискуеми парични
задължения към ищеца по тези фактури в общ размер от 212.54 лева (чл. 154, ал.
1 ГПК). Поради това продължава да му дължи същите (чл. 154, ал. 1 ГПК). Това й неизпълнение
е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може
да й се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това съдът намери, че
претендираното от ищеца главно вземане за тези неплатени му от ответницата цени
от общо 212.54 лева за доставената й за исковия период от 23.10.2017 г. до 22.01.2018
г. ел.енергия до посочения обект на потребление, е възникнало и съществува (чл.
422, ал. 1 ГПК). Поради това с решението следва да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца тези цени, със законната лихва
върху същите от подаване на завлението му в съда до изплащането им (чл. 422,
ал. 1 ГПК).
Понеже денят за плащането
на всяка от тях е определен в чл. 18, ал. 2 от общите условия и процесните
фактури, а по делото се установи, че ответницата не ги е платила до приключване
на съдебното дирене, същата е изпаднала и в забава да ги плати от деня, следващ
този за плащането им (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От тези дни на своята забава тя
дължи на ищеца и обезщетения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/мораторни лихви, които са в
размер на законната лихва върху всяка неплатена цена по всяка фактура до
изплащането й, за какъвто период претендира съществуването им и ищеца в заявлението
и исковата си молба, който лихви за същия период от 12.12.2017 г. до 31.10.2018
г. са общо 18.06 лева, видно от представеното от ищеца и неоспорено извлечение
от сметка – л. 6 (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). До този общ размер и период с оглед
заповедта следователно следва да се уважи и този му иск за съществуването им (чл.
422, ал. 1 ГПК).
При този изход на
делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски за
същото в общ размер от 565 лева (от които 75 лева внесена за производството д.т.,
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 100 лева по чл. 25, ал.
1 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от
юрисконсулт, 240 лева внесено възнаграждение за вещото лице и 150 лева внесено
възнаграждение за особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата), както
и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер от 75 лева
(от които 25 лева внесена д.т. за същото и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК
в минималния размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо лице,
защитавано в същото производство от юрисконсулт), които поради това следва да
бъдат възложени в тежест на ответницата (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, и т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК). При този изход на делото ответницата няма право на разноски (чл.
78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). Поради това такива не й се и
присъждат.
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ж.Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, че
дължи на Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 212.54 лева
за главница от неплатени цени по фактури №№ **********/30.11.2017 г., №
**********/31.12.2017 г. и № **********/31.01.2018 г., за доставена в периода
от 23.10.2017 г. до 22.01.2018 г. електрическа енергия по партидата й с
клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление с ИТН: - в -, с
18.06 лева обезщетение за забавено плащане от 12.12.2017 г. до 31.10.2018 г., и
законна лихва върху главницата от 01.11.2018 г. до изплащането й, за изпълнение
на които парични задължения е издадена заповед № 3210/05.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.дело № 5560 по описа
за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
А.Ж.Г. с п.с., да заплати на Е. с п.а., сумата от 565 лева за разноски по
настоящото дело и сумата от 75 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело № 5560
по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: