О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пирдоп, 16.09.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП, 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито
съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Паралеева гр. дело № 240 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.78, ал.7 ГПК.
В РС-Пирдоп на 11.09.2019 г. е постъпило искане от
Националното бюро за правна помощ /НБПП/ чрез председателя Елена Чернева-Маркова
с приложено към искането решение на председателя, въз основа на което бюрото е
изплатило възнаграждение на назначения като процесуален представител на
ответника адвокат за предоставена от него правна помощ в полза на И.С.С. -
ответник ГД №240/2018 г., образуваното и разгледано в РС-Пирдоп по искове с правно основание чл.45
от Закона за задълженията и договорите, предявени от Д.Г.И..
С влязло в сила решение № 56/23.05.2019 г. по гр.д. №
240/2018 г. на Районен съд-Пирдоп е осъден, на осн. чл.45 ЗЗД, И.С.С., ЕГН: **********
да заплати на Д.Г.И., ЕГН: **********,
сумата от 12 000 лева (дванадесет хиляди лева) - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки, страдания, стрес и уплах в резултат на причинена на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се в „счупване на челюст“, в следствие на извършено от ответника С. престъпление по
чл.129, ал.2, предл.3, алт.1 вр. ал.1 НК, за което той е бил признат за виновен по НОХД № 12/2017 г. на Районен
съд-Пирдоп, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на извършване на деянието- 08.01.2017 г. до окончателното и плащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен за
размера от 7500 лв. (седем хиляди и петстотин лева), представляващ разликата над уважения му размер от 12 000 лв., до пълния му предявен размер от 19 500 лв. Със
същото съдебно решение е отхвърлен като недоказан предявеният от Д.Г.И., ЕГН: **********
срещу И.С.С., ЕГН: **********
иск за заплащане на сумата от 16 000 лева (шестнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, от които 14800 лв.-
средства, похарчени за лечебни процедури и
дейности и 1200 лв.- похарчени за лекарства и болкоуспокояващи във връзка със стресогенното му
състояние в следствие на нанесена му от ищеца средна телесна повреда –
„счупване на челюст“,
за причиняването на която ответникът С. е признат за виновен с влязло в сила
определение за одобряване на споразумение по НОХД №121/2017г. на РС-Пирдоп.
В производството ответникът по предявените искове - И.С.С., ЕГН: **********, е бил процесуално представляван от адв. Г.Ц. от САК,
който е бил определен от САК да осъществи правна помощ в полза на това лице, за
което е било установено, че се е намирало в Затвора и не разполага с достатъчно
средства и възможност да си упълномощят адвокат, а желае да има такъв и
интересите на правосъдието го налагат.
Ищецът Д.Г.И. от своя страна е лице, което е освободено
от заплащане на такси и разноски в производството на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, доколкото той е ищец по искове за вреди от непозволено увреждане от
престъпление, за което има влязла в сила присъда.
След приключване на производството и влизане в сила
на решение № 56/23.05.2019 г. по гр.д. № 240/2018 г. на Районен съд-Пирдоп,
НБПП е определило и изплатило на адв. Ц. възнаграждение в размер на 450 лв. за
проведеното първоинстанционно производство. Това се установява от представеното
Решение № СФ-7328-11787/2019 от 17.06.2019 г. на НБПП. Това е и сумата, която
НБПП претендира да му бъде заплатена.
Съдът намира искането на НБПП за присъждане на
изплатеното адвокатско възнаграждение за допустимо, но по съществото си -
неоснователно.
Молителят – НБПП- не е посочил изрично от коя от
двете страни желае да бъде възстановена сумата, която Бюрото е заплатило на
адв.Ц. за оказаната правна помощ. Независимо от това, съдът намира, че и двете
страни не дължат възстановяване нито на цялата, нито на част от сумата, макар
исковите претенции да са частично уважени, частично – отхвърлени.
По отношение на ответника И.С.С.:
Сега действащият Граждански процесуален кодекс, в сила от
01.03.2008г., изрично регламентира правната помощ по граждански дела като
безплатна - чл. 94. Това е принципът, който се отнася за гражданските дела;
единствено в хипотезата на чл. 97 ГПК при лишаване от предоставената правна
помощ, страната следва да заплати определеното възнаграждение на назначения
служебен адвокат. По този начин в рамките на гражданското правораздаване се
постига целта, посочена в чл.2 от Закона за правната помощ - равен достъп на
лицата до правосъдие. Още повече, че за разлика от наказателното
правораздаване, където има хипотези на задължителна адвокатска защита, то в
гражданския процес такива няма и правната помощ за процесуално представителство
се допуска когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на
адвокат, а желае да има такъв и интересите на правосъдието налагат това - чл.
23, ал.2 ЗПП. Преценката дали лицето разполага със средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение по гражданско дело се извършва по критериите на чл.
23, ал.1, т.1-7 ЗПП, които съвпадат с тези за освобождаване от държавна такса
по чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, е напълно несъответно на разума на закона, след
като е установено, че лицето не разполага със средства и поради това му е
предоставена правна помощ, то да дължи нейното заплащане, ако загуби делото.
Такова разбиране е в разрез с прогласения от ГПК безплатен характер на правната
помощ и целите, които преследва нейното предоставяне в гражданския процес /В този смисъл
са напр. Определение № 671 от
11.12.2015г. по ч.гр.д. № 5715/2015г. на ІІІ г.о. и Определение № 99 от
14.04.2016г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о. на ВКС/.
Разпоредбата на чл. 78, ал.7 ГПК е посветена на
отговорността за разноски, при получена правна помощ и очертава две хипотези:
1/ ако, претенцията на лицето, получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената
част на иска; 2/ в случаите на осъдително решение лицето, получило правна
помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Поставя се
въпросът дали тези хипотези попадат във визираните от чл. 27а ЗПП изключения,
при които лицето възстановява разноските за правна помощ. Граматическото и
систематическо тълкуване на разпоредбата налага отрицателен отговор. Първото
изречение на чл. 78, ал.7 ГПК създава право на Националното бюро за правна
помощ да иска присъждане на заплатеното възнаграждение за адвокат, когато
претенцията на лицето, получило правна помощ, е уважена. Адресат на
задължението е насрещната страна по спора, която е изгубилата делото. Това е
призната по изключение възможност на трето лице, което не е страна по спора, да
получи направени разноски. Второто изречение на чл.78, ал.7 ГПК не предвижда
вземане на НБПП срещу получилото правна помощ лице, а акцентира на неговото
задължение при уважен срещу него иск, да заплати на насрещната страна разноски
по делото съразмерно на отхвърлената част. Това изречение е израз на общия
принцип на чл. 78 ГПК за разпределение на отговорността за разноски според
изхода на спора. Ето защо, не може да се приеме, че разпоредбата на чл. 78,
ал.7 ГПК обвързва заплащането на правната помощ от лицето, което я е получило,
с възможния изход на делото.
В резултат на горните разсъждения се достига до извод, че
при осъществена правна помощ за процесуално представителство по граждански
дела, когато изхода на производството е неблагоприятен за лицето, получило
правната помощ, то не следва да възстановява на Националното бюро за правна
помощ направените разноски за възнаграждението на адвокат – вж. напр. Определение № 131 от
24.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2016 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Снежана Николова.
Изискването на чл. 25 ЗПП органът, ръководещ процесуалните действия, да
разяснява задължението за плащане на адвокатската защита при осъждане на
лицето, не се отнася до граждански дела /Определение № 136 от 27.06.2016 г. по ч. гр.
д. № 2039/2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/.
В съответствие с горните разсъждение,
настоящият съдебен състав намира, че ответникът И.С.С. не дължи възстановяване
на направените от Националното бюро за правна помощ разноски за осъществена
правна помощ, която му е предоставена като безплатна, независимо че изходът на
делото е неблагоприятен за него, тъй като е осъден за заплащане на
неимуществени вреди.
По отношение на ищеца Д.Г.И.:
Изходът на спора е частично благоприятен за ищеца И., тъй
като предявените негови претенции са уважени в една част и отхвърлени в друга.
В общия случай когато искова претенция е била отхвърлена, по арг. от чл. 78,
ал.7, ищецът ще дължи на НБПП разноските за предоставената на насрещната страна
правна помощ, съразмерно на отхвърлената част от исковете. В конкретния случай
обаче, ищецът няма да дължи възстановяване на тези разноски, тъй като попада в
групата лица по чл.83, ал.1 ГПК, за които законодателят е решил, че в интерес
на правосъдието е да не заплащат разноски, а всички дължими разноски да останат
в тежест на държавата. Ищецът се явява лице, пострадало от престъпление, за
което има влязла в сила присъда и противоречи на разума на закона той да поема
разноските за защита на нанеслия нему вреди. Претенцията на ищеца така или
иначе е уважена, независимо че е уважена за по-малка част от предявената и причината
е именно, че той е бил потърпевш от непозволеното увреждане, сторено от
ответника. Справедливостта е наложила част от иска да бъде отхвърлен, което
обаче не означава, че в негова тежест могат да се вменят разноски, сторени за
охраняване правата на насрещната страна.
Поради всичко гореизложено, разноските по предоставената на И.С.С.
в рамките на гр.д. №240/2018г. по описа на РС-Пирдоп правна помощ следва да бъдат
посрещнати от държавата, чийто независим орган е Националното Бюро за правна
помощ.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, постъпило в РС-Пирдоп на 11.09.2019 г. за присъждане в негова полза на изплатеното на адв. Г.Л.Ц., съобразно решение № СФ-7328-11787/2019 от 17.06.2019 г., възнаграждение
в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за оказана от него правна
помощ на И.С.С., ЕГН: ********** по гр.д. № 240/2018 г. по описа на РС-Пирдоп.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните и на НБПП.
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК:
/Донка Паралеева/