Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260292 01.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на двадесет и
втори януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 18726 по описа на съда за 2019 г. и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
„Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, против М.М.Х..
Ищецът твърди, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД бил
сключен договор за стоков кредит № *****г., по силата на който на ответника бил
отпуснат кредит в размер 1766,51 лв., която сума е била преведена по банковата
сметка на търговеца Технополис България ЕАД на 13.12.2017 г. При сключването на
договор за стоков кредит, същият се отпуска за цената на стоката, закупена от
потребителя в търговския обект. В този случай сумата по кредита се превежда от
кредитодателя директно на търговеца, от който кредитополучателят закупува
стоката, като кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на заверяването
на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Страните се
съгласили главницата или общия размер на кредита да е 1766,51 лв., който
представлява сбор от чиста стойност на кредита 1629 лв. и застрахователна
премия 137,51 лв., като срокът за издължаването му е 15 месеца, считано то
датат на усвояването му. Съгласно клаузите на сключения договор усвоената
парична сума по кредита за срока на договора се олихвява с договорна лихва в
общ размер от 508,47 лева. Договорната лихва била фиксирана, като годишният
лихвен процент е в размер на 40,33. Така кредитополучателят се бил задължил да
върне по кредита сумата в общ размер на 2274,98 лева, платими на 15 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 151,86 лева. Крайният срок за
издължаване на кредита бил – 13.03.2019 г. Срокът на договора изтекъл на 13.03.2019г.
с последната погасителна вноска и не
еобявяван за предсрочно изискуем. На длъжника било начислено и
обезщетение за забава върху размера на неплатената дължима главница от длъжника
за всички просрочени и неизплатени суми в размер на годишната законна лихва раразделена
на 360 дни, за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
Излага, че на 20.12.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД от 11.04.2018 г., с което са изкупени дължимите вземания,
ведно с всички привилегии и обезпечения, като длъжникът бил надлежно писмено
уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно
изпълнение не е постъпило. По договора ответникът заплатил общо 517,87 лв.
Твърди, че по договора са останали непогасени вноски за главница в размер на 1375,29
лв.; 381,82 лв. за договорна лихва и 105,31 лева обезщетение за забава за
периода от 12.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по
договора за потребителски кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК
срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 11088/2019 г. на ПРС,
длъжникът бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявяват настоящите установителни
искове за съществуване на вземането. Иска да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца посочените суми, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11088/2019
г. на ПРС. Претендират се законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 03.07.2019 г., до
окончателното изплащане/. Претендират се и разноски за заповедното и исковото
производство.
Исковата молба и приложенията са връчени на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на ответника е назначен за особен представител
адвокат Хр. Д..
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
В първото по делото открито съдебно заседание исковата
молба се оспорва като недопустима. В хода на устните състезания е навел възражението
ответникът да не бил уведомен за цесията, поради което и на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането нямало действие спрямо длъжника.
Пловдивски районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Правната
квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.
420, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено
е ч. гр. д. № 11088/2019 г. по описа на ПРС, XIII гр. с-в, от което се установява, че
по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, депозирано на
03.07.2019 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника за вземанията, предмет на настоящия иск.
Длъжникът бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявяват настоящите установителни
искове за съществуване на вземането. Исковете са предявени в срока по чл. 415
от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни
искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустим.
Между
„БАНКА ДСК“ ЕАД и М.Х. е подписан договор за стоков кредит № *****г. . С
посочения договор на ответника по производството е предоставена заемна сума в
размер на 1766,51 лв. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният
годишен лихвен процент по заема е 40,33 %, а годишният процент на разходите
(ГПР) е 48,54 %. Кредитополучателят не оспорва подписа си под договора, поради
което съглашението поражда своите правни последици. Кредитът е предоставен
посредством извършване на банков превод по сметка на търговеца „Технополис
България“ ЕАД, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Обстоятелството,
че стоката-обект на договора за стоков кредит, е получена от ответника, се
установява от Уведомително писмо, подписано от ответника. Представена е и
дубликат на фактура № ***** за закупен телевизор на стойност 1629 лева. Х. се е
задължил да върне кредита в срок до 13.03.2019 г. на 15 равни месечни
погасителни вноски, като първите 14 броя вноски са в размер на 151,86 лева
всяка, а последната е в размер на 148,94 лева. В договора е уговорена и
застрахователна премия във фиксиран размер 137,51 лв., като същата е част от
главницата. Кредотополучателят е подписал съгласие за присъединяване към
групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на
кредитополучателите по стокови кредити, като по този начин се е съгласил
кредитодателят да внесе застрахователна премия по договора за застраховка от
негово име, която застрахователна премия да бъде включена към общия размер на
дължимата главница по договора за кредит. Общият размер на кредита, посочен в погасителния
план е 2274,98 лева. Съгласно член 12 от ОУ, при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент
и с надбавка за забава в раземр на 10 процентни пуннкат.
Договорът
за стоков кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин. Липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите и
фиксираният годишен лихвен процент по кредита. Общият размер на всички плащания
по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска, са определени в ОУ и погасителен план към договора. Предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 18 от Общи условия към
договора/. В погасителния план към договора е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено с поставянето на
подпис на договора за стоков кредит, доколкото кредитополучателят е посочил, че
е получил екземпляр от Общите условия и преддоговорната информация по ЗПК.
Всяка страница от договора и от Общите условия е подписана от
кредитополучателя.
Вземанията
по процесния договор са цедирани от „БАНКА ДСК“ ЕАД на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД /виж рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 11.04.2018 г., извлечение от приемо-предавателен протокол от 20.12.2018г..
Извършването на цесията не е оспорено от длъжника, поради което и съдът намира
представените документи за достатъчни доказателства за установяването на това
обстоятелство. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.. Представено е и
уведомително писмо от 11.01.2019 г. по чл. 99, ал. 3 ЗЗД изпратено от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, което не е
получено от длъжника. Цесионерът /приобретателят на вземането/ може да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента. Предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник / виж решение №. 156/30.11.2015 г., т.
д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о./. Изходящото от цедента (или упълномощения
цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до особения представител на длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, в този смисъл е и актуалната съдебна практика /виж решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/.
В
уведомително писмо с изх. № *****от 11.01.2019 г. е посочен цедентът,
цесионерът, датата на договора за цесия, индивидуализирано е и правоотношението
вземанията, по което са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ето защо съдът намира, че в хода на настоящия процес по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия. Оттук ищецът
е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на
договор за стоков кредит срещу ответника, тъй като последният дължи да престира
на него, а не на стария кредитор.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че чистата стойност на
кредита е усвоена от ответника в пълен размер, като е преведена по сметката на
търговеца „Технополис България“ ЕАД, в тази насока не е правено оспорване, както
и, че ответника е използвал по предназначение отпуснатата сума, като е закупил
от „Технополис България“ ЕАД телевизор. От една страна е представен дубликат от
служебен бон от „Технополис България“ ЕАД от 05.05.2016 г., който е подписан от
ответника- л. 24 от делото, а от друга е представена и собственоръчно подписана
декларация от ответника, с която същият декларира, че е получил стоката по
финансирана с процесния договор за кредит. С полагането на подписи в графа
декларатор в декларацията и на издадения от търговеца служебен бон, се
удостоверява от кредитополучателя получаването на стоката, предмет на договора
за стоков кредит. Положените подписи имат характер на признание за неизгоден
факт. Подписите не са оспорени в законоустановения срок по чл. 193 ГПК. Ето
защо съдът намира за безспорно доказано предаването на стоката по договора.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи и, че доводите на особения представител, че не се касае за
стоков кредит са погрешни. налице са две две отделни, независими, самостоятелни
правоотношения. По договора за банков кредит страни са кредитодател и
кредитополучател, като достатъчно за наличието на договорното правоотношение е
установяването на съгласие за сключване на договора и предаването на заемната
сума на кредитополучателя, в който случай вече същият ще е обвързан от
уговорките в договора, като значение за това правоотношение не би имало
фактическото предаване на стоката или не. Покупко-продажбата на стоката е
отделно правоотношение между кредитополучателя-купувач и търговецът-продавач. С
превеждането на сумата по сметката на търговеца, кредитодателят е изпълнил
задължението си по договора за банков кредит, а неизпълнението на търговеца по
договорното му задължение за покупко-продажба не би могло да рефлектира по
никакъв начин върху договора за стоков кредит.
Относно
размера на вземанията
Претендира
се неплатена главница в размер на 1375,29 лв.. От представения договор и
погасителен план, се установява, че размерът на дължимата главница по договора
действително е 1375,29 лв. (при отчитане на извършените частични плащания в
размер на 517,87 лв.). В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника, който не оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло
задълженията си по договора за кредит. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради
което искът за главница е основателен в пълния си размер от 1375,29 лв.
Като законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 03.07.2019 г. до окончателното изплащане.
Относно
възнаградителната лихва:
Претендира
се договорна лихва в размер на 381,82 лв., представляваща неплатени договорни
лихви по погасителен план за периода 12.04.2018 г. – 13.03.2019 г. В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и
доказателства не са ангажирани от ответника, който не оспорва обстоятелството,
че не е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит.
Съгласно
член 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител.
За
процесния период основният лихвен процент на БНБ е 0 % + 10 пункта /съгласно
ПМС № 72 от 08.04.1994 г./, като размерът на законната лихва към дата на
сключване на договора 10 %. Трикратният размер на законната лихва към датата на
сключване на договора е 30 %. Няма пречка страните да уговорят договорна
надбавка в размер по-голям от законната лихва. За съобразяването дали тази
уговорка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, следва да се съобразят
конкретните данни по производството – в този смисъл решение № 61/21.10.2015 г., т. д. №
894/2014 г. на I т. о. на ВКС. Приема се, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на
законната лихва) - решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г.
на ВКС, II г. о., решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II г. о., определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, IV г. о.
Ето защо съдът намира, че така уговореният
ГЛП в размер по-голям от 30% противоречи
на добрите нрави, поради което искът за възнаградителната лихва се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Относно
обезщетението за забава:
Страните
са уговорили, че при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня
следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската
представляваща главница, се увеличава с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
В
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни
твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника, който не оспорва
обстоятелството, че не е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит.
Ето
защо предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи..
По
разноските:
За исковото производство
разноските на ищеца са общо 469,76 лева: 117,76 лева за държавна такса, 252 лв. възнаграждение за
особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в посочения размер, съобразно изменението на разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т.
2 НЗПП, а за заповедното производство са общо 87,25 лева: 37,25 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 375,81 лв. –
разноски по съразмерност в исковото производство, както и сумата от 69,80
лв. – разноски в производството по ч. гр. д. № 11088/2019 г. по описа
на ПРС.
Така
мотивиран ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу М.М.Х., ЕГН *********** положителни
установителни искове, че М.М.Х. с ЕГН *********** дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от договор за стоков
кредит № *****., сключен от длъжника с „БАНКА ДСК“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на 20.1.2018г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД :
- сумата от 1375,29
лв., представляваща незаплатена главница по договора за стоков кредит № *****.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.07.2019 г., до окончателното изплащане; сумата
от 105,31 лева обезщетение за забава за
периода 12.04.2018г. до 03.07.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
възнаградителна лихва в размер на 381,82 лева за периода 12.04.2018г. –
13.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11088/2019г. по описа на ПРС..
ОСЪЖДА М.М.Х., ЕГН *********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 375,81 лв. –
разноски по съразмерност в исковото производство, както и сумата от 69,80
лв. – разноски в производството по ч. гр. д. № 11088/2019 г. по описа
на ПРС.
На
адв. Д. се издаде РКО за сумата от 252 лева.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия:/п./А.Т.
Вярно с оригинала.
К.К.