Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 22.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.....Петя Маринова...............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2178 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно
основание чл. 55 ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от П.Д.Д. *** против Я.П.Р. ***, за присъждане на сума,
произтичаща от неизпълнен договор.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на
28.11.2017 г. с ответника сключили договор, по силата на който той се задължил
да почисти от храстовидна и дървесна растителност собствения на ищеца недвижим
имот - нива, с идентификатор 75054.485.2 в местността "ПАПАЗА",
землище на гр. У.. Устно се договорили това да стане до края на месец септември
2018 година, като в договора само посочили, че това трябва да стане за
стопанската 2017/2018 година.
Ищецът изтъква, че на
16.03.2018 година подписал на ответника пълномощно, по силата на което да го
представлява пред всички инстанции, свързани с добива на дървесината и във
връзка с получаване на необходимите документи и разрешения. При подписване на
договора, ищецът твърди, че му броил сумата 2 400.00 /две хиляди и
четиристотин/ лева. Ответникът обаче не изпълнил поетото задължение. В началото
непосредствено след сключване на договора, поддържали контакти, ответникът
често му се обаждал, обещавал да му докара дърва, което също не изпълнил, а
впоследствие прекъснал всякакви контакти с ищеца и не отговарял на телефонните
му обаждания.
Ищецът твърди, че тъй
като не е добре здравословно, през това време влизал и на болнично лечение.
След излизането му от болницата и тъй като вече разбрал, че ответникът няма да
изпълни задължението си по договора, а и не му връщал броената сума, потърсил
съдействието на органите на МВР. Получил постановление за отказ за образуване
на досъдебно производство от Районна прокуратура - Ловеч, с което прокуратурата
приела, че се касае до гражданско правен спор, като в мотивите на
постановлението било посочено, че ответникът не е отрекъл за уговореното между тях,
но като отишъл на място в имота на ищеца преценил, че не може да се справи с
възложената му работа, че се бил свързал с него и поискал да му върне броената
сума, но тъй като ищецът бил в болница, това не станало. Не отрекъл, че
платената сума е в него и че по всяко време е готов да я върне.
През 2019 година, ищецът
сочи, че изпратил до ответника писмо с искане да му възстанови сумата, но
поради липса на финансови средства, не оформил същото като нотариална покана, а
с препоръчано писмо, за което разполага с "известие за доставяне". Въпреки
това, до този момент сумата не му била възстановена. Търсил многократно
ответника по телефона, но същият не отговарял на обажданията му.
Въз основа на изложеното,
ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника Я.П.Р.
да му заплати сумата 2 400.00 /две хиляди и четиристотин/ лева, броени му по
неизпълнен договор от 28.11.2017 г. за почистване на земеделски имот, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира
присъждане и на сторените разноски по делото.
В
законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор, не е
изразил становище по иска, не е направил възражения, не е сочил или представял
доказателства.
В
съдебно заседание ищецът лично и с пълномощника си адвокат Панталеева, поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен, като му се присъдят и разноските по
делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
Я.П.Р., редовно призован, не се явява и не изразява становище по предявения
срещу него иск.
От приложените по делото писмени доказателства, както и от доводите на ищеца, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не се спори по делото, че на 28.11.2017 г. страните сключили
договор, по силата на който ответникът се задължил да почисти от храстовидна и
дървесна растителност собствения на ищеца недвижим имот - нива, с идентификатор
75054.485.2 в местността "ПАПАЗА", землище на гр. У.. Страните
подписали и писмен договор на същата дата, в който имотът не е описан, но не се
спори, че горепосоченият имот е следвало да бъде почистен от ответника. Видно от
приложения писмен договор, същият е следвало да бъде изпълнен от ответника в
срок за стопанската 2017/2018 година, т.е. до края на месец септември 2018 г.,
което и устно уточнили.
Не се спори също, че при
подписване на договора, ищецът е заплатил на ответника сумата 2400.00 лева, за
да изпълни поетото задължение. В началото поддържали контакти, ответникът
обещавал и да докара дърва на ищеца, но след като не изпълнил нито това, нито
първоначално уговореното, ищецът подал жалба с вх.№ 456000-2309/27.12.2018 г. до
РУ на МВР - гр. У., в която описал горните факти и потърсил съдействие с оглед
бездействието на ответника.
По повод подадената жалба
е образувана преписка № 510/2019 г. по описа на Районна прокуратура-Ловеч,
която беше изискана и приложена по делото. Видно е от материалите по
преписката, че е снето писмено сведение от ответника, който е признал, че в
началото на лятото на 2018 г. се срещнал с ищеца, който му обяснил, че има
имот, който трябва да бъде почистен, с цел последваща продажба като нива.
Тогава ответникът му казал, че ще му помогне в почистването, при което ищецът
му дал 2400.00 лева. Когато говорили, ответникът не е ходил до имота на ищеца,
а впоследствие, отивайки до имота, видял, че същият е в едно дере и няма как да
се почисти и изоре, за да стане нива, при което е обяснил в сведението си, че
се е свързал с ищеца и му казал, че не се наема да чисти имота и предложил да
се видят, за да му върне парите. Тогава ищецът казал, че се намира в болница и
като излезе ще му се обади да се видят, но не го е търсил, при което ответникът
е заявил в сведението си, че няма проблем да му върне парите.
С Постановление от
12.03.2019 г. на прокурор при РП-Ловеч е отказано образуване на досъдебно
производство по преписката и същата е прекратена, като е прието, че се касае за
гражданскоправен спор.
След получаване на
постановлението на РП-Ловеч, ищецът отправил писмена покана до ответника да му
върне сумата в 10-дневен срок от получаване на поканата, за която не се спори,
че е получена от ответника на 20.05.2019 г. /видно от приложеното известие за
доставяне/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът е сезиран
с иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55 ал. 1, предл.
трето от ЗЗД, за връщане на сумата
2400.00 лева.
Съгласно
чл. 55 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, “който е получил нещо...на отпаднало основание,
е длъжен да го върне”. В Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д.№ 1/79 г. на
Пленума на ВС е посочено, че при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила, като текстът намира приложение при разваляне на
договорите поради неизпълнение.
По
делото безспорно се установи, че сключеният между страните договор не е
изпълнен от страна на ответника, който е признал това в даденото от него
сведение по преписката на РП-Ловеч, като е изразил готовност да върне сумата,
която е получил от ищеца. Последният е изпратил изрична покана до ответника за
връщане на сумата в 10-дневен срок от получаване на поканата. При това
положение договорът между страните следва да се счита за развален по смисъла на
чл. 87 от ЗЗД, поради неизпълнението му, при което ответникът следва да върне
на ищеца сумата, която е получил във връзка с договора, тъй като с развалянето
на същия се премахва облигационната обвързаност между страните и е отпаднало с
обратна сила основанието за получаване на тази сума от ответника, като
възнаграждение за това, ако беше изпълнил договора. В този смисъл чл. 88 ал. 1
от ЗЗД, като в случая не е налице изключението на тази разпоредба, тъй като не
се касае за договор за продължително или периодично изпълнение.
Безспорно
е, че ответникът не е върнал получената сума в размер от 2400.00 лева на ищеца,
поради което, с оглед развалянето на договора, следва да бъде осъден да му я
върне, на основание чл. 55 ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
По
изложените съображения, предявеният осъдителен иск за връщане на платената цена по разваления
договор в размер на 2400.00 лева, се явява изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба /18.12.2020 г./ до окончателното й
изплащане.
При
този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, съгласно представения
списък, в общ размер на 298.20 лева, от които: 96.00 лева – внесена държавна
такса, 2.20 лева – банкова такса за превод на държавната такса и 200.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
18.02.2021 г.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Я.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 55 ал. 1, предл. трето
от ЗЗД, да заплати на П.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
2400.00 лв. /две хиляди и четиристотин
лева/, получена по неизпълнен договор от 28.11.2017 г. за почистване на
недвижим имот - нива, с идентификатор 75054.485.2 в местността
"ПАПАЗА", землище на гр. У., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба /18.12.2020 г./ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Я.П.Р., с горните данни, да
заплати на П.Д.Д., с горните данни, сумата 298.20
лв. /двеста деветдесет и осем лева и двадесет стотинки/, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: