ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 210
гр. Ямбол, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно частно
наказателно дело № 20212300600248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 21 във връзка с чл.341 и чл.306, ал.1, т.1 и ал.3, предл.1 -
во НПК.
Образувано е по въззивна жалба на осъдения Ф. С. О. ЕГН ********** от гр. **** *******
чрез служебния защитник адв. Р. Д. от ****** против Определение № 287/06.10.2021 г.,
постановено по ЧНД № 714/ 2021 г. по описа на Районен съд-Ямбол.
С обжалваното определение съдът на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 НК определил на
осъдения Ф.О. общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" по общо 3 влезли в сила
присъди, от които е обособил една група /НОХД№***/**** г. на РС-Кърджали и
НОХД№****/**** г. на ЯРС/, като за включените в нея престъпления е определил едно
общо най-тежко наказание от 1 и осем месеца "лишаване от свобода", търпимо при
първоначален строг режим. За престъплението, предмет на предходно осъждане /НОХД
№***/**** г. на РС-Сандански/, оставащо извън параметрите на съвкупността, е постановил
отделно изтърпяване на определената наказателна санкция, като предвид предпоставките на
чл.68, ал.1 НК е постановил да бъде приведено в изпълнение наложеното наказание
"лишаване от свобода" за срок от една година при условията на първоначален строг режим
на основание чл.57, ал.1, т.2, б. "в" ЗИНЗС.
На основание чл.25, ал.2 НК съдът е приспаднал от общото наказание, наложено за
групираните деяния времето, през което спрямо осъдения е била прилагана мярка за
процесуална принуда "задържане под стража". Същият законов подход и по арг. чл.59, ал.1
НК ЯРС е следвал и спрямо подлежащата на самостоятелно изтърпяване санкция в размер
на една година лишаване от свобода, редуцирайки я с времевия интервал на ефективно
изтърпяване на това наказание и с периода на изпълнение на мярка за неотклонение
1
"Задържане под стража".
В постъпилата в срок въззивна жалба осъденият Ф.О. заявява несъгласие с определението, с
формулирана мотивация по същество за нарушение на материалния закон, свеждащо се в
нелегитимност на преценката на районния съд по чл.25, ал.4 НК, който при правилен подбор
на общото най-тежко наказание е отказал да приложи института на чл.66, ал.1 НК и да
отложи изпълнението на диференцираната най-тежка санкция.
В проведено съдебно заседание, въззивният прокурор излага доводи за законосъобразност на
приложената в първоинстанционното определение кумулация.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения Ф.О. - адв.Д., като
развива аргументи за извършено правилно определяне на общото най-тежко наказание в
размер на 1 г. и 8 м. и незаконосъобразност в преценката на ЯРС по чл.25, ал.4 НК относно
начина на изпълнение на наказанието с оглед допуснатото игнориране на
материалноправните основания на чл.66, ал.1 НК.
Осъденият О. участва лично в производството, в последната си дума моли за въззивният съд
да включи в така групираните санкции и наказанието, наложено му с присъда на РС-
Сандански.
Ямболският окръжен съд, след суверенна оценка за материалноправна и процесуална
правилност на атакуваното определение в предмета и пределите, установени в чл.313 и
чл.314 НПК, независимо от релевираните от страните основания, намери жалбата за
процесуално допустима, като подадена в установения в чл.319, ал.1 НПК преклузивен срок,
от легитимирана страна, срещу подлежащ на ревизия по този ред съдебен акт. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Прегледът на събраните в рамките на първоинстанционните съдопроизводствени действия
доказателствени материали установяват следните факти:
Ф. С. О. е осъждан общо три пъти, както следва:
1. Със Споразумение № ***/**.**.**** г. по НОХД ***/**** г. по описа на Районен съд -
гр.Сандански е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1
вр.чл.194, ал.1 НК, за което е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1
година, изпълнението на което е било отложено на осн. чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от
три години.
Деянието е извършено на **.**.**** г. Споразумението е влязло в сила на **.**.**** г.
2. С присъда №******/**.**.**** г. на РС-Кърджали по НОХД №***/**** г. по описа на
Районен съд - гр.Кърджали е признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1,
т.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, за което е било наложено
наказание "лишаване от свобода" за срок от 16 месеца при определен първоначален строг
режим на изтърпяване.
Деянието е извършено за времето от **.**.**** г.-**.**.**** г. Присъдата е влязла в сила на
**.**.**** г.
2
3.С присъда №******/**.**.**** г. на РС-Ямбол по НОХД №****/**** г. по описа на
Районен съд-Ямбол е признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и
т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и чл.54 НК, за което е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 8 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е
отложено с изпитателен срок от четири години.
Деянието съставлява продължавана престъпна дейност, извършвана за периода от
**.**.**** г.-**.**.**** г. Присъдата е влязла в сила на **.**.**** г.
Изложената фактология е изходна основа на правни изводи, сходни със отразяващите
формалната логика и юридически обосновани аргументи в приложения от ЯРС механизъм
на кумулация на наказанията по реда на чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 НК.
Извършена е прецизна съпоставка на вариантите за групиране на престъпните деяния,
наказани с отделни присъди по различни дела, като за най-благоприятно за осъдения е
възприето съчетанието на наказанията, постановени по НОХД №****/**** г. по описа на
РС-Ямбол и НОХД №***/**** г. по описа на РС- гр.Кърджали. Видимо от проследимата
през мотивите на първостепенния съд хронология на осъжданията, обсъдена при нужното
съобразяване момента на осъществяване на деянията, районният съд правилно е приел,че
осъжданията по гореизброените наказателни производства имат за предмет престъпления,
извършени в условията на чл.23, ал.1 НК– деянията са осъществени, преди за което и да е от
тях да имало влязла в сила присъда, респ. на 13/**.**.**** г. и на **.**.****-**.**.**** г. В
случая от обсега на изследване на РС-Ямбол не са останали изключени възможните
различни варианти за кумулация, с оглед алтернативната допустимост и на реална
съвкупност между деянието, предмет на споразумение по НОХД ***/**** г. по описа на
Районен съд - гр.Сандански и деянието, наказано с присъда по НОХД №****/**** г. по
описа на РС-Ямбол. В коментирания случай се касае за три присъди, като с оглед времевия
интервал на влизането им в сила и времето на извършване на третираните поотделно деяния
се разкриват вариативни съотношения на съвкупност между две от деянията и отношение
на общ рецидив по чл.27 НК по отношение на третото от тях. Константна е съдебната
практика, че когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив,
следва да се налага общо наказание за съвкупността по онези присъди, по които са налице
условията за това и то в най-благоприятно съчетание за осъдения, като се има предвид
размерът на наложеното общо наказание и наказанието, което следва да се изтърпи отделно./
Р. 309-91-I, Р. 129-88-II, Р. 11-87 – ОСНК./ Следователно РС-Ямбол прецизно е
детерминирал конкуренцията между чл. 23 НК и чл. 27 НК, обсъждайки едновременно
възможните групи наказания, наложени със Споразумение № ***/**.**.**** г. РС-
Сандански и с присъда №******/**.**.**** г. на РС-Ямбол, от една страна, и между
присъда №******/**.**.**** г. на РС-Кърджали и присъда №******/**.**.**** г. на РС-
Ямбол, от друга, като общото най-тежко наказание в така обособимите две групи би било
тъждествено - една година и осем месеца лишаване от свобода. Вярно е съобразил, че,
възприемайки първата от очертаните съвкупности, прилагането на правилото за рецидива по
чл.27 НК, ще доведе до отделно изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на
3
16 месеца по присъда №******/**.**.**** г. на РС-Кърджали, докато при второто
предложено групиране на санкции, положението на осъдения се явява в значителна степен
облекчено, -със задължение за отделно изтърпяване на наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година по Споразумение № ***/**.**.**** г. РС-Сандански. Следователно,
критериите, по които е извършена кумулацията в атакуваното определение следват строго
очертания от закона ред и задължителните разяснения на цит. съдебна практика, като
въпросът за съвкупностите и рецидива е решен при приоритетно съблюдаване на по-
благоприятното за осъдения положение, и е спазен в пълнота принципът, първо да се
извърши кумулацията, а след това да се приложи чл. 27 НК.
Що се отнася до възражението на защитата за допуснато от първостепенния съд
игнорираните на законовото изискване за прилагане института на чл.66, ал.1 НК спрямо
определеното общо наказание /1 г. и 8 мес. лишаване от свобода/, който е бил използван от
съда в подхода при индивидуализиране на това наказание в съответната присъда, то същото
е несъстоятелно и предназначено ресурсно да подпомогне жалбата и очертания в нея
персонален интерес на осъдения.
Устойчива и последователна е съдебната практика по въпроса за прилагане на условното
осъждане, когато по реда на чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 НК се извършва кумулиране на
наказания за деяния, разгледани в различни дела и станали предмет на отделни присъди. /Р.
91-03-I; Р. 318-02-I/. Според задължителните положения, доминиращи в практиката на
върховната съдебна инстанция, след като съдът констатира пречка да приложи условно
осъждане за някое от наказанията по съвкупността, тя важи и за определеното общо най-
тежко наказание. В случая правилно първоинстанционният съд е съобразил, че участващото
в по-благоприятната съвкупност наказание от 16 мес. ЛОС по присъда №******/**.**.****
г. на РС-Кърджали е с ефективно установен начин на изпълнение, доколкото касае,
престъпна дейност, извършена в тригодишния изпитателен срок на наложеното със
Споразумение № ***/**.**.**** г. на РС-Сандански наказание лишаване от свобода от 1 г.
Действително, съобразно визираните задължителни разяснения на върховната инстанция,
начинът на изтърпяване на наказанията по присъдите се решава от съда, който извършва
кумулацията на основание чл.25, ал.4 НК, а не на основание чл.68 НК. И това е така, защото
с групирането на наказанията по отделните присъди, отложеното изтърпяване на
наказанията изгубва своето самостоятелно правно значение и следва да се решава винаги
отново от съда. А както вече бе споменато, по отношение на едно от деянията, образуващи
възприетата като по-толерантна спрямо осъдения съвкупност- по НОХД №***/**** г. по
описа на РС- гр.Кърджали, съществува пречка за приложение на чл.66, ал.1 НК. С
извършването на това деяние е активирана предходна условна присъда /споразумение по
НОХД ***/**** г. по описа на Районен съд - гр.Сандански/. Същото има за предмет
противоправно деяние, за което осъденият вече е бил премиран по претендирания и в
настоящото производство законов ред, с единствено поставеното към него изискване за
съобразяване на поведението му с установения правов ред и социални норми, което същият
не е изпълнил в рамките на отредения му изпитателен срок от 3 г. Предвид базисното
4
положение, изключващо условно изпълнение на най-тежкото наказание по реда на чл.66,
ал.1 НК, щом за някое от престъпленията в съвкупност има пречка за определяне на условно
наказание, така направеното защитно възражение се явява неоснователно.
На следващо място, независимо от особеностите на производството по чл.306, ал.1,
т.1 НПК вр.чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 НК, видът на наказанията не следва да се разглежда
механично и дистанцирано от данните за личностовия облик на осъдения и тежестта и
характера на престъпленията по отделните присъди, т.к. и в това производство съдът,
определяйки наказанието, следва да гарантира изпълнимостта на целите по чл.36 НК. Съдът
е процесуално задължен да определи онова общо най-тежко наказание, което по вид, размер
и начин на изтърпяване, би било достатъчен и пропорционален отговор на извършените от
осъдения деяния, на отразената в тях и в личността му обществена опасност и което би
възстановило накърнената с посегателствата социална справедливост. Условната санкция,
наложена със споразумение по НОХД ***/**** г. по описа на Районен съд - гр.Сандански, и
извършената в изпитателния срок последваща общественоопасна дейност от осъдения, са
категоричен показател, че условното наказание лишаване от свобода няма нужното
поправително въздействие върху личността на Ф.О.. По линията на тази аргументация е и
преценката за необходимост от засилване на наказателния отговор, така че репресивните и
поправителни цели на наказанието да бъдат постигнати и в съзнанието на осъденото лице да
бъдат формирани стимули за зачитане на закона и организиране на битието му на свобода
по очаквания приемлив за обществото начин. За постигане на поставените пред наказанието
цели, спрямо осъдения Ф.О. е наложителна именно изолация от обществото, посредством
пенитенциарно въздействие и постоянен контрол.
Не бива да се пренебрегва и постижимостта на въведената в чл.36, ал.1 НК цел на
индивидуалната превенция - на осъдения да се отнеме възможността да върши други
престъпления. В конкретния случай се касае за еднородна реална съвкупност и последваща
рецидивна престъпна дейност, тъй като всяко едно от наказателните производства в своя
обем включва извършени от осъдения еднакви по вид престъпления против собствеността -
кражби с еднородни квалифициращи белези/ използването на технически средства и МПС/.
Част от тях по своята конструкция представляват продължавана престъпна дейност и имат
идентичен предмет- парични средства, генерирани от дарения в религиозни храмове. Така
описаната информация по своето съдържание оказва негативно влияние върху преценката за
обществената опасност и персоналитета на осъдения като личност, формираща устойчивост
и изграждаща систематични нагласи към престъпно поведение и набавяне на препитание по
противообществен начин.
В този контекст осъденият правилно е бил възприет от РС-Ямбол като личност, чиято
относително висока степен на обществена опасност и криминализация, не могат да бъдат
коригирани чрез условно наказание лишаване от свобода, а по изложените горе съображения
липсва изискуемия в НК легитимен механизъм за това.
Предвид обсъдените аргументи Окръжен съд - Ямбол,
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №287 от 06.10.2021 г. по н. ч. д. № 714/2021 г., Районен съд-
Ямбол, Наказателно отделение, 8 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6