№ 3136
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110215905 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Г. С., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № КПК-НП-302/25.09.2024 г., издадено от Антон Томов
Славчев - председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/,
с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията
/ЗПК, обн. в ДВ бр. 84 от 06.04.2023 г., в сила от същата дата/ му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.
В депозираната въззивна жалба са релевирани доводи за
маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е
молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.
Ангел Михайлов, с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и пледира
за пълна доказаност на вмененото административно нарушение, в каквато
насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № КПК-АУАН-
ПР-1991/05.08.2024 г., съставен от Д. А. С. – гл. инспектор в дирекция
„Публичен регистър“ при КПК и в присъствието на М.И.Т. и Н.В.Д. –
свидетели при съставянето на акта, е констатирано, че жалбоподателят С. С., в
качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПК –
общински съветник в Общински съвет-Дупница, не е подал ежегодна
декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК за предходната
2023 г. в законоустановения срок по чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗПК – до 15 май на
текущата 2024 г., като процесната декларация е подадена в КПК със
закъснение на 02.08.2024 г.
В акта е отразено, че на 16.05.2024 г. в гр. София са били нарушени
разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, като препис
от него е връчен лично на С. на 13.08.2024 г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № КПК-НП-302/25.09.2024 г. от Антон Томов Славчев -
председател на КПК, с което на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН, на жалбоподателя С.
С. е наложено е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т.
2
2 ЗПК.
Препис от оспореното НП е връчен на пълнолетно лице от
домашните на 04.10.2024 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата
съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок с
пощенски оператор чрез наказващия орган на 17.10.2024 г., видно от
пощенското клеймо.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото
гласни и писмени доказателствените средства този съдебен състав намира, че
по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с факта на
установеното бездействие, касателно неподаването на декларацията по чл. 52,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК. Показанията на актосъставителя Д. С.
следва да се кредитират с доверие като логични, последователни и вътрешно
балансирани, имайки предвид, че същите се намират в пълна кореспонденция
с останалите писмени доказателства, а това обезпредметява тяхното отделно
обсъждане. В тази връзка е уместно да се отбележи, че между страните не се
спори по фактите, а единствено досежно приложимия материален закон, в
частност дали процесният случай е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
които оплаквания ще бъдат обсъдени от съда при формиране на изводите си от
правна страна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
3
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото
на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е издадено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника С. Г. С. е
ангажирана на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК, като му е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.
По делото е установено по несъмнен начин, че жалбоподателят С.
С., в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПК –
общински съветник в Общински съвет-Дупница, не е подал ежегодна
4
декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК за предходната
2023 г. в законоустановения срок по чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗПК – до 15 май на
текущата 2024 г., като процесната декларация е подадена в КПК със
закъснение на 02.08.2024 г. С демонстрираното бездействие закономерно е бил
изпълнен съставът на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК както от
обективна, така и от субективна страна при проявена форма на вината
несъзнавана непредпазливост.
Независимо от изложеното обаче този съдебен състав намира, че
така очертаната деятелност разкрива признаците на маловажност по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.
д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е
фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които съответното нарушение е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. В
тази връзка, напълно неоправдано административните органи са игнорирали
обстоятелството, че в конкретния случай жалбоподателят С. е встъпил в
длъжност 09.11.2023 г. и своевременно е изпълнил задължението си да подаде
встъпителна декларация, както и че неподадената годишна такава обхваща
кратък времеви период от 09.11.2023 до 31.12.2023 г. Наред с това следва да се
има предвид липсата на предходни нарушения на ЗПК и последващото
добросъвестно изпълнение на правното задължение чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК на
02.08.2024 г., след като е бил уведомен от контролните органи, но преди
съставянето на АУАН и НП, в която декларация на практика не са отразени
подлежащи на обявяване факти, различни от вече декларираните. Липсват
фактически данни и за настъпването на други, макар и несъставомерни вредни
последици. Всички тези обстоятелства, преценени самостоятелно и в своята
съвкупност, мотивират несъмнен извод, че процесният случай е маловажен,
тъй като се отличава драстично от нарушенията от съответния вид и че
наказващият орган е допуснал порок при формиране на вътрешното си
5
убеждение по правото, като е експлицитно е отказал да приложи разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Санкционирането на жалбоподателя е непропорционално,
съпоставяйки и размера на наложеното административно наказание „глоба“, а
незначителната обществена опасност на нарушението е надценена
неоснователно единствено поради заеманата от него публична длъжност.
Фактът на образуваното административнонаказателно производство е
напълно достатъчен да дисциплинира въззивника и да съдейства за формиране
в съзнанието му на своеобразен контрамотив за въздържане от извършването
на други правонарушения.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на жалбоподателя е
ангажирана при некоректно приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно.
На основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН съдът е императивно задължен да
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание „глоба“.
От страна на жалбоподателя С. не се претендират разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне в очертаната насока.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 във вр.
с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № КПК-НП-
302/25.09.2024 г., издадено от Антон Томов Славчев - председател на
Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на основание чл.
115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК, обн. в ДВ бр. 84
6
от 06.04.2023 г., в сила от същата дата/ на жалбоподателя С. Г. С., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т.
2 ЗПК, като неправилно.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН,
жалбоподателя С. Г. С., ЕГН **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание „глоба“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7