№ 260
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20241100900966 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото е предявеният от М. Й. М., ЕГН ********** иск с
правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП във вр. с чл.53 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,
относно осъждането на ответниците „ГПП Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК
********* и „Вамос“ ООД, ЕИК ********* да заплатят солидарно на ищцата
обезщетение за нарушаване на авторско право чрез използване на
архитектурно произведение-проекти и преработката на произведението на
архитектурата -сграда на Телефонната и телеграфска станция в гр.София, в
общ размер на 60 000 лв., от които за претърпени имуществени вреди сумата
от 40 000 лв., а за неимуществени вреди 20 000 лв., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцата основава претенциите си с твърденията, че е внучка на
проф.арх.С.Б., който е автор на архитектурния проект на сградата на
Телефонната палата в гр.София. Тя сочи, че съгласно чл. 12, ал.1 и ал.2
ЗАПСП авторското право върху произведения на архитектурата принадлежи
на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността
върху произведението принадлежи на друго лице. В случая авторското право
върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията
на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект. Ищцата
сочи, че според чл.19 ЗАПСП авторът има право на възнаграждение за всеки
вид ползване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАПСП авторското право се закриля, докато авторът е
1
жив и 70 години след неговата смърт. Проф. арх. С.И.Б. е починал на
09.10.1962 г. и към настоящия момент негови наследници по закон са М.Б.Н.,
която е негова дъщеря и ищцата М. Й. М. - негова внучка. Ищцата твърди, че
съгласно чл.69 ЗАПСП за всяко последващо използване на архитектурен
проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо
писменото съгласие на автора. Подобно съгласие не е искано и не е давано от
наследниците на автора на проекта във връзка с използването на проекта по
повод на преработката му.
Ищцата сочи, че съгласно § 2, т. 9 от ДР на ЗАПСП "произведения на
архитектурата" са проекти на сгради и съоръжения, устройствени планове и
схеми, утвърдени по реда на действащото законодателство, сгради и други
съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с
другите изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер,
регистрирани от съответната организация за колективно управление на права,
а според § 2, т. 9а и т.9б от ДР на ЗАПСП "преработка на архитектурен
проект" е приспособяването или използването му за създаване на нов проект и
внасянето в него на всякакъв вид промени, а „преработка на произведение на
архитектурата“ (сграда) е неговото пристрояване, надстрояване,
преустройство и промяна на предназначението му. По силата на чл. 18, ал. 2, т.
8 от ЗАПСП носителят на имущественото авторско право проф.арх.Б., а след
смъртта му, наследниците му по закон имат правото да разрешат преработката
(пристрояване, надстрояване, преустройство и промяна на предназначението)
на вече построената сграда - Телефонна палата в гр.София, независимо от
правото на собственост, възникнало в полза на дружеството ответник "ГПП
Мениджмънт" ЕООД, ЕИК *********, както и да получат възнаграждение за
това. За да реализира ищцата това си право на възнаграждение тя е изпратила
изрична покана, чрез ЧСИ до „ГПП Мениджмънт" ЕООД, която е получена от
последното на 05.12.2023 г. Във връзка с тази покана били реализирани две
срещи с ответника в опит да се постигне споразумение, но такова не било
постигнато. Подобна покана била изпратена и до втория ответник „Вамос“
ООД, който отговорил на ищцата писмено.
Ищцата твърди, че процесният архитектурен проект е изготвен за първата
и единствена с такива размери в България телефонна и телеграфна станция,
тоест самият проект има голямо обществено значение, както за българското
общество, историческата ни памет, за развитието на страната ни в
архитектурно отношение, така и за изграденото име и репутация от проф. арх.
Б., който в краткия си житейски път е постигнал много и е отдал труда и
знанията си за бързото развитие на архитектурата и строителството в
България така, че проектираните и строени сгради в този период, да не
отстьпват по нищо на строените такива в европейските страни, като Германия,
Франция, Италия, Англия, Швейцария и др. Промяната на предназначението
на сградата от обществена сграда - Телефонна палата, в сграда - хотел,
обезличава напълно труда, усилията и знанията, които е използвал проф.арх.
Б., за да проектира първата и единствена за България сграда с такова
2
предназначение, а и с огромни размери за времето си. Тези преустройства ще
доведат до загуба на автентичния вид на сградата, която от единствена по
рода, вида, размерите и предназначението си, ще се превърне в поредния
хотел в центъра на гр.София, т.е. ще загуби историческото си значение.
Ищцата отбелязва, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с
писмо № 2637 от 07.06.1988г на НИПК сградата на Телефонната палата е
декларирана като единичен архитектурно - строителен паметник на културата
и имотът попада в обхвата на територия с културно - историческо наследство
със статут на групова недвижима културна ценност - „Зона на исторически
развилия се обществен градски център /А1/, гр.8 в гр.София, декларирана с
Писмо №4469 от 22.08.1986 г. на НИПК като групов паметник на културата, с
предназначение и наименование Телефонна палата, а не като хотел. Затова с
промяната на предназначението на цялата сграда в хотел, на практика ще се
загуби значението й на културна ценност, показваща и свидетелстваща за
историческото развитие на градския центьр.
Ищцата сочи, че на 30.12.2022 г. по силата на Нотариалния акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 26, том X, рег.№930972, дело № 1683
от 2022 г. на Нотариус с рег.№785, съгласно регистъра на Нотариалната
камара, първият ответник "ГПП Мениджмънт" ЕООД, ЕИК ********* е
придобил следните недвижими имоти: Сграда с идентификатор
68134.101.33.1, представляваща Телефонна палата/ производствено -
административна и техническа сграда, находяща се в гр. София, ул.“Ген.
Гурко“ № 2-4 по документ за собственост, а съгласно актуален
административен адрес, включително по кадастрална карта в гр. София,
ул.“Ген. Гурко“ № 4, с разгърната застроена площ от 17401,973 кв.м., ведно с
всички самостоятелни обекти в същата сграда, нанесени в кадастралната
карта, заедно с прилежащия терен, на който е построена сградата, УПИ с
идентификатор 68134.101.33, с площ от 4 196 кв.м.
На 04.07.2019 г. било издадено Разрешение за строеж №161 за „Рампа
към подземен гараж в сграда с идентификатор 68134.101.33.1, с РЗП 51,275
кв.м., по проекти изготвени от втория ответник „Вамос“ ЕООД. На същата
дата е издадено и Разрешение за строеж №162 за „Реконструкция, промяна на
покрива в мансарден етаж, преустройство и промяна предназначението на
обществено - административна сграда „ПТС - Телефонна палата“ в
„многофункционална обществено обслужваща сграда с изложбени площи,
офиси, технологични помещения, две платформи за достьп, подземен гараж и
реконструкция на абонатна станция“ в поземлен имот с идентификатор
3
6134.101.33, с РЗП 22170, 71 кв.м., отново по проекти изготвени от втория
ответник „Вамос“ ЕООД. На 24.08.2023г. била издадена Виза за проектиране
за промяна на предназначението от „УПИ за многофункционална обществено
обслужваща сграда“ в „УПИ за многофункционална обществено обслужваща
сграда с хотел“ по зачертаването в кафяв цвят и текст в поземлен имот с
идентификатор 68134.101.33 /УПИ за многофункционална обществено
обслужваща сграда/, кв.472, м. “Главен градски центьр - Зони Г-8 и Г-10“,
район „Средец“, съгласно влезлия в сила регулационен план, одобрен със
Заповед №РД- 50-09-252а/18.09.1989г. на гл.архитект на София, и влезлия в
сила работен устройствен план, одобрен със Заповед № PA50-125/12.02.2018г.
на гл.архитект на СО и кадастралната карта одобрена със Заповед №РД-18-
33/15.06.2010г. на ИД на АГКК с промени от 28.02.2017г. и 20-02-2023 г.
Ищцата твърди, че ответникът „ГПП Мениджмънт“ ЕООД е възложил на
втория ответник „Вамос“ ООД изработването на проекти за изменение по
чл.154 от ЗУТ на одобрения с Разрешение за строеж № 162/04.07.2019 г.
проект, видно от Обяснителна записка, предоставена в НИПКН за одобрение.
През м.07.2023 г. е била открита строителна площадка в имота и там се
извършват строителни дейности в изпълнение на издадените разрешения за
строеж и одобрените промени в инвестиционните проекти.
Предвид изложеното, ищцата счита, че с преработването на
архитектурните проекти, чийто автор е проф. арх.Б. и промяната на
предназначението на сградата, без знанието и съгласието на неговите
наследници, двамата ответници са извършили солидарно нарушение и на
чл.15, ал.1, т.5, вр. чл.17 от ЗАПСП, която регламентира неимуществените
права на автора да иска запазване на целостта на произведението и да се
противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие,
което би могло да наруши законните му интереси или личното му
достойнство. Нарушаването на тези права на автора от страна на ответниците
солидарно, респективно на неговите наследници, е довело до нанасянето и на
неимуществените вреди-болка и страдание от уронване престижа и доброто
име на наследодателя проф. арх. Б., чието обезщетяване също се претендира.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такива постъпиха
от страна на ответниците „ГПП Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* и
„Вамос“ ООД, ЕИК *********. С тях те оспорват предявения иск, като
4
недопустим, евентуално като неоснователен.
Те сочат, че съгласно чл. 33 от ЗАПСП - ако наследниците на носителя на
авторското право починат преди изтичането на срока на времетраенето му,
авторското право преминава върху дьржавата, която го упражнява до изтичане
на срока чрез Министерство на културата. Видно от представеното
удостоверение за наследници на С.И.Б., неговата дъщеря И.С.Б. и съпругът й
Й.Г.М. са били негови наследници, но по силата на чл. 33 от ЗАПСП
наследникът на И.С.Б. и Й.Г.М., каквато е ищцата не е наследила авторски
права върху произведенията на С.И.Б. и те са преминали към държавата. Това
е т.нар. от теорията „принцип на еднократност“ при наследяване на авторските
права, което означава, че веднъж наследено, авторското право вече не може да
преминава по наследство нито по завещание, нито по закон към наследниците
на наследника на автора. Затова ищцата М. М. няма качеството на наследник
на авторските права на С.И.Б., в това число и върху авторските права на
архитектурните проекти или сградата - произведение на архитектурата, тъй
като авторското право след смъртта на преките наследници на автора
преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез
Министерство на културата. Материалната легитимация на страните по
спорното правоотношение предопределя и процесуалната им легитимация, а
последната е от категорията на абсолютните процесуалпи предпоставки за
съществуването и упражняването на правото на иск. За нея съдът следи
служебно през цялото време, докато трае исковият процес. Ако процесуалната
легитимация липсва, липсва и право на иск в полза на страната по делото.
Предвид това, считат, че в случая съдът няма правото да разгледа и да реши
спора по същество.
На следващо място ответниците сочат, че сред представените документи
към исковата молба, не е приложен никакъв архитектурен проект на
процесната сграда, който да показва изначално кой е автор и носител на
авторското право върху архитектурния проект, въз основа на който е
построена сградата, респективно няма доказателства за наследяването на
авторското право от ищцата.
Ответниците твърдят, че не разполагат с архитектурен проект на
процесната сграда, още повече с такъв, на който автор е проф. арх. С.И.Б..
Доколкото е известно на „ГПП Мениджмънт" ЕООД, като собственик на
5
сградата, през годините са извършвани множество изменения на
архитектурните проекти на процесната сграда от различни архитекти, както и
реконструкции, изменения и преустройства на сградата, включително е
реконструиран и сменен целият покрив. "ГПП Мениджмънт" ЕООД не е
променило предназначението на сградата, нито е пременило статута й на
паметник на културата, а останалото формално наименование Телефонна
палата на процесния имот отдавна не отговаря на фактическото ползване на
сградата. Ответниците не оспорват твърдението, че сградата е паметник на
културата, с предварителна категория „за сведение“, нито че сградата е била
някога Телефонна палата, като нейната фасада и вътрешно разпределение на
отделните помещения и към настоящия момент няма да бъде променяно.
Фактическото преустановяване на предназначението на сградата да се
използва като Телефонна палата е станало отдавна, като обществено известен
факт е, че много преди „ГПП Мениджмънт" ЕООД да закупи процесната
сграда, още при предходни собственици, голяма част от нея е използвана като
столична дискотека.
Ответникът „Вамос“ ООД сочи, че от представено към отговора на
исковата молба Писмо №ТИ-92-00-43/2003 г. от Столична Община, Дирекция
„Архитектура и градоустройство" до ТРД - Софийски телефонни и
телеграфни съобщения е видно, че липсват архитектурните проекти на
Телефонната палата на ул. Гурко №4. Поради тази причина с Договор за
възстановяване на строителни книжа №********** от 07.01.2016г. “Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, в качеството си на собственик възлага
на "Вамос" ООД да извърши дейности по изготвяне на инвестиционни
проекти – заснемане на сграда, с идентификатор 68134.101.33.1,
представляваща Телефонна палата / производствено - административна и
техническа сграда, находяща се в гр. София, ул.“Ген. Гурко“ № 4, с цел
процедура по възстановяване на строителни книжа. Във връзка с изпълнение
на този договор, изготвените строителни книжа са предадени на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД. Това възстановяване на строителните
книжа е съгласувано и одобрено от Министерство на културата, видно от
Становище на Министерство на културата с изх № 33-NN-299/01.05.2016г.,
относно Проектна документация: Възстановяване на строителни книжа, по чл.
145, ал. 5 от ЗУТ за обект „Производствено-административна и техническа
сграда на съобщенията - Телефонна палата", сграда, с идентификатор
6
68134.101.33.1.
Ответниците твърдят, че с Договор от 20.07.2017г. дружеството „НГ
ПРОПЪРТИ“ ЕАД-следващият собственик на сградата, е възложил на
"Вамос" ООД да изготви и инвестиционен проект за реконструкция на сграда,
с идентификатор 68134.101.33.1. представляваща Телефонна палата /
производствено -административна и техническа cграда, находяща се в гр.
София, ул."Ген. Гурко" № 4. Ответното дружество „Вамос" ООД е изготвило
този инвестиционен проект за реконструкция въз основа на самостоятелно
заснемане и заснемането на сградата, извършено през 2016г. от него в
процедурата по възстановяване на строителните книжа. Предвид това на
ответника „Вамос" ООД не са представяни никакви съществуващи
архитектурни проекти на сградата, още повече с автор арх. С.И.Б. и то не е
използвало други архитектурни проекти за извършване на възложената му
работа освен такива, които са създадени от него.
Ответниците сочат, че на 01.07.2019 г. между „НГ ПРОПЪРТИ“ ЕАД.
/Възложител/ и "Вамос" ООД /изпълнител/ е сключен Анекс №2 към Договор
от 20.07.2017г., с който на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за авторското
право и сродните му права (ЗАПСП), страните изрично са уговорили, че
авторските права върху инвестиционния проект и всичко друго, създадено от
Изпълнителя но Договора, принадлежат на Възложителя в пълния им обхват и
съдържание съгласно закона (включително всички имуществени и
неимуществени правомощия в максималния обем, в който законът позволява
тези права да принадлежат на Възложителя), без допълнително заплащане,
считано от момента на възникване на всяко от съответните права. Така
инвестиционният проект, всичко друго, изработено от Изпълнителя по
Договора, е изключителна собственост на Възложителя, а Изпълнителят има
право да ги използва единствено, доколкото това е необходимо за
изпълнението на неговите задължения по Договора.
Ответното дружество "Вамос" ООД сочи, че не е извършвало никакви
действия за променяне на предназначението на сградата, нито за промяна на
статута й на паметник на културата. С предвидената реконструкция на
сградата, не се предвижда да бъде променяна съществено нито фасадата на
сградата, нито вътрешното разпределение на отделните помещения. Всички
решения във връзка с реконструкцията на сградата са били изцяло в
7
компетентността на собственика на сградата.
Ответниците сочат, че на 04.07.2019 г. е било издадено Разрешение за
строеж №161 за „Рампа към подземен гараж в сграда с идентификатор
68134.101.33.1, с РЗП 51,275 кв.м., на същата дата е издадено и Разрешение за
строеж №162 за „Реконструкция, промяна на покрива в мансарден етаж,
преустройство и промяна предназначението на обществено - административна
сграда „ПТС - Телефонна палата“ в многофункционална обществено
обслужваща сграда с изложбени площи, офиси, технологични помещения, две
платформи за достъп, подземен гараж и реконструкция на абонатна станция в
поземлен имот с идентификатор 6134.101.33. Разрешенията за строеж са
издадени в полза на „НГ ПРОПЪРТИ“ ЕАД, а ответникът "ГПП
Мениджмънт" ЕООД е придобило имота през 2022 г., поради което
последното не следва да носи отговорност за евентуално нарушени авторски
права от извършени преустройства и промяна на предназначение на
процесния имот, които са се случили през 2019 г. или преди това, и евентуално
са осъществени от предишния собственик.
Ответникът „ГПП Мениджмънт" ЕООД твърди, че не е използвало
неправомерно архитектурни проекти на арх. Б., защото след закупуване на
сградата са му предадени книжа, създадени въз основа на архитектурно
заснемане, принадлежали на предходния собственик, но техен автор не е арх.
Б..
Ответниците оспорват твърдението на ищцата, че архитектурните
проекти, въз основа на които е построена Телефонната палата в сегашния й
вид са изработени от проф. арх. С.И.Б. през 1940 година, както и
обстоятелството, че този факт се установява от представените договори между
Министерството на железниците, пощите и телеграфите и арх. Б. /три
договора за възлагане изработването на проекта за Централна телефонна и
телеграфна станция и ръководство на строежа от 23.09.1940 г., 29.04.1941 г. и
допълнителен договор от 14.08.1945 г/. Оспорват и действителността на
представените договори, за които сочат, че дори не носят подписи на
посочените страни по тях. Считат, че тези договори биха могли да се
разглеждат единствено като доказателство за възлагане на изработка на
архитектурни проекти, но сами по себе си, те не доказват изпълнението на
договора, както и факта на изработване на проектите. Твърдят, че за да бъде
8
преценен обема на авторските права за съответния автор е необходимо да се
направи изследване на самите архитектурни проекти, които са одобрени за
построяването на сградата, както и да се установи кой се е подписал като
техен автор. Следователно, следва да бъдат представени доказателства от
ищцата относно одобрените архитектурни проекти, въз основа на които е
построена сградата, за да бъде направен извод за авторството и съответно да
бъде преценено твърдяното в исковата молба нарушение на авторско право,
съобразно тези проекти. Също така, сочат, че за да бъде установен фактът на
нарушение, е необходимо да бъде изследвано, как се съотнасят тези
архитектурни проекти, съобразно множеството промени и преработки, които е
претърпяла сградата във времето, за които ищцата представя доказателство в
писмо от Министерство на културата с изх. 9400-10214 от 14.03.2024 г. Според
ответниците без да бъде изследвана взаимовръзката между конкретния обект
на авторското право, каквито в случая са одобрените архитектурни проекти
въз основа на които е построена сградата, спрямо последващите преработки,
не може да се нрави извод за твърдяното нарушение на авторско право,
претендирано в исковата молба.
Ответниците релевират възражението, че е недопустимо с представени
статии, писма и доклади да се установява авторство върху произведение на
архитектурата, вместо с конкретен архитектурен проект на конкретната
сграда. Считат, че не е налице нарушение на авторското право с оглед нормата
на чл. 42, ал. 2 от ЗАПСП, според която, произведението, създадено по
поръчка, принадлежи на автора му, освен ако в договора е предвидено друго,
като поръчващият има право да използва произведението без разрешение на
автора за целта, за която то е било поръчано, освен ако не е уговорено друго,
като при липса на ангажирани от ищеца доказателства, установяващи
съдържанието на уговореното между страните, следва, че те не са ограничили
правото на поръчващия да ползва произведението, като в представения от
ищцата Договор от 29.04.1941г. в точка X е предвидено, че „Всички книжа и
планове, относно работата по постройката, представени от договарящия
архитект, остават собственост на Главна дирекция на П.Т.Т. След свършването
на строежа, архитектът се задължава да предаде един екземпляр от
окончателните екзекутивни планове на сградата в мащаб 1:100, изработени на
копирно платно.“
В заключение ответниците релевират възражения срещу размера на
9
претендираното обезщетение, което е в прекомерно голям размер, който би
довел до неоснователно обогатяване на ищцата, а не до справедливо
обезщетение на претендираните вреди, както и че предявеният иск е погасен
по давност.
В съдебното заседание ищцата се яви лично и с пълномощника си адв.С.,
която поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи, като присъди в
полза на доверителя й разноските по делото и релевира възражение за
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения в полза на
процесуалния представител на ответниците.
Ответните дружества бяха представлявани в съдебното заседание от
пълномощника им адв.С., който оспорва предявените искове, моли съда да ги
отхвърли, като присъди в полза на доверителите му разноските по делото и
релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния
представител на ищцата адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада на делото съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че
процесната сграда-Телефонна палата е паметник на културата, че ответникът
„ГПП Мениджмънт" ЕООД понастоящем е нейн собственик, че по отношение
на нея във връзка с преустройването й са били издадени Разрешение за
строеж №161 и 162/04.07.2019г., а инвестиционният проект за тези
реконструкции е бил изготвен от ответника „Вамос“ ЕООД.
От приетите като писмени доказателства по делото Информационна
карта на паметник на културата №628 съставена от НИПК, Договор от
23.09.1940 г. за възлагане на изработването на проект, премиран на конкурс
през 1940г. за постройка на нова сграда за Централна телефонна и телеграфна
станция на място намиращо се в гр.София, между улиците Гурко, Левски,
Ст.Караджа и Александър I в мащаб 1:100, сключен между Министъра на
железниците, пощите и телеграфите като възложител и арх.С.Б. като
10
изпълнител, Договор от 29.04.1941г. за възлагане на проектирането и
ръководството на строителството на нова сграда за Централна телефонна и
телеграфна станция, сключен отново между Министъра на железниците,
пощите и телеграфите като възложител и арх.С.Б. като изпълнител, Заявления
от проф.арх.С.Б. до Министъра на железниците, пощите и телеграфите от
18.06.1945г. и 30.07.1945г., Допълнителен договор от 14.08.1945г. към
договора от 29.04.1941 г. и Протокол за приемане на предприятитето „Направа
на грубите работи на бл.3 и бл.4 от сградата на Централната телеграфна
станция в гр.София от 24.06.1947г. се установява, че автор на архитектурния
проект на процесната сграда, представляваща Телефонна палата/
производствено - административна и техническа сграда, находяща се в гр.
София, ул.“Ген. Гурко“ № 2-4 е арх.С.И.Б.. Съгласно т.X от договора от
29.04.1941г. изпълнителят арх.Б. се е задължил след построяването на обекта
да предаде на възложителя-държавата, един екземпляр от окончателните
екзекутивни планове на сградата в мащаб 1:100, изработени на копирно
платно, а всички книжа и планове, относно работата по постройката,
представени в управлението от архитекта, остават в собственост на Главната
дирекция на п.т.т.
Видно от удостоверение за наследници на С.И.Б., последният е починал в
Полша на 09.10.1962г., като негови преки наследници са съпругата му Р.Б.
(починала на 11.04.1996г.) и дъщерите М.Б.Н. и И.С.Б. (починала на
05.12.2004г.). Наследници на И.С.Б. са съпругът й Й.Г.М. (починал на
14.06.2016г.) и дъщерята-ищец в производството М. Й. М..
От писмо от директора на Дирекция „Архитектура и Градоустройство“,
Столична община (ДАГ) до ТРД-Софийски телефонни и телеграфни
съобщения от 2003г. (л.113) се установява, че в техническия архив на ДАГ
липсват архитектурни проекти за основната сграда на Телефонната палата,
намираща се на ул.“Ген.Гурко“ №4.
Предвид липсата на запазени архитектурни проекти на сградата,
собственикът й към 2016г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
възлага съгласно чл.145, ал.5 ЗУТ чрез договор за възстановяване на
строителни книжа на „Вамос“ ООД да изготви инвестиционни проекти-
заснемане на сградата на Телефонната палата на адрес гр.София,
ул.”Ген.Гурко“ №4 и на Административно-техническа сграда“ на ул.Стефан
11
Караджа №6 (договор л.114-120). Въз основа на този договор ответното
дружество „Вамос“ ООД извършва възложеното заснемане на обектите, като
със Становище от 11.05.20216г. Министерство на културата съгласува
проектната документация по възстановяване на строителните книжа по
чл.145, ал.5 ЗУТ относно процесната сграда.
От Договор от 20.07.2017г., Анекси №1 и 2 към него (л.184-190 и л.122-
123) се установява, че предишният собственик на сградата „НГ ПРОПЪРТИ“
ЕАД е възложило на „Вамос“ ООД да изготви инвестиционен проект за обект:
„Реконструкция, преустройство и промяна предназначението на обществено-
административна сграда ПТС Телефонна палата в многофункционална
обществено-обслужваща сграда с изложбени площи и офиси с промяна на 6-
ти етаж и наклона на покрива като мансарден етаж“. В анекс 2 към този
договор е предвидено, че съгласно чл.42,ал.1 ЗАПСП авторските права върху
инвестиционния проект всичко създадено от изпълнителя ще принадлежи на
възложителя.
Съгласно издадени на 04.07.2019г. Разрешения за строеж №161 и 162,
както и видно от Заповед №САГ24-РА51-20/24.01.2024г. на Главния архитект
на Столична община, е разрешено въз основа на одобрени инвестиционни
проекти извършването на строежите: „Реконструкция, промяна на покрива в
мансарден етаж, преустройство и промяна предназначението на обществено-
административна сграда „ПТС –Телефонна палата“ в многофункционална
обществено-обслужваща сграда с изложбени площи, офиси, технологични
помещения, две платформи за достъп, подземен гараж и реконструкция на
абонатна станция“, както и „Рампа към подземен гараж в сграда с
идентификатор 68134.101.33.1/с достъп от ул.“Княз Александър I” чрез
понижен бордюр“. От 24.01.2024г. разрешението за строеж е допълнено, като
е допуснато съществено изменение на одобрения инвестиционен проект,
които се изразят в отпадането на музейните функции на сградата и заменянето
им с административни. От тези доказателства се установява и, че ответникът
„ГТП Мениджмънт“ ЕООД понастоящем има качеството на възложител по
инвестиционните проекти.
Видно от Писмо от Национален институт за недвижимо културно
наследство до ищцата М. М. от 14.03.2024г., както и от представените под
опис от ответника „ГПП Мениджмънт“ ЕООД писмени доказателства с молба
12
с вх.№131592/27.11.2024г., подредени в един син класьор, по отношение на
процесната сграда са извършвани множество преустройства и реконструкции,
а именно: преустройство на тавана през 1971г., надстрояване с нов последен
етаж, преустройство и пристрояване от 1973г., 1974г., 1978г. и 1981г., монтаж
на нова АТЦ-кондензатори от 1977г., построяване на топла връзка през 1983г.,
архитектурно оформление на пространството пред Телефонната палата от
1993г., преустройство на партерния етаж от 1999г., противосеизмично
укрепване от 2000г. поставяне на преместваеми съоръжения и вътрешно
преустройство на част от сградата от 2012г., преустройство и смяна на
предназначението на фоайе в кафене от 2012г., преустройство и смяна на
предназначението на част от партерния етаж на Телефонната палата в нощен
клуб от 2014г.
Тези приети по делото писмени доказателства, приложени в син класьор
представляват: Фрагмент с печат на ПОЗВОЛИТЕЛЕН БИЛЕТ № 557,
4.XI.1972г.; Фрагмент с име на обекта и подписи на арх. П. и арх. П.; Корица
на папката за обект: СОФИЯ-Телефонна палата ПРЕУСТРОЙСТВО ТАВАНА,
част: арх.строит., фаза: Работен проект, инвеститор: М.С, София юли 1970г.;
Писмо относно съгласуване на проекта за обект „Пристройка и преустройство
на „Телефонната палата“- София от 05.1981г.; Справка относно съгласуване на
проекта за обект преустройство“ на Телефонната палата-София от VI.81г.;
Писмо от СНС УПРАВЛЕНИЕ „АРХИТЕКТУРА И БЛАГОУСТРОЙСТВО" от
15.VI.1981г.; Чертеж към ТЕЛЕФОННА ПАЛАТА ПРЕУСТРОЙСТВО
ТАВАНА - МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, Отдел АСП —арх. П. /
арх.П., 11.1971г.; ПОЗВОЛИТЕЛЕН БИЛЕТ № 557/4.XI.1972г.; Корица на
папката за обект: „Производствено технич. сгради на МИС - София Ц.Част,
АС, Инвеститор: МИС; Писмо относно обект „Пристройка и преустройство
на Телефонна палата - София"от 28.05.1981г.; Писмо със съгласие за обект
„Пристройка и преустройство на телефонната палата- София -кв. 472, м.
„Центьра" от Управление „Архитектура и благоустройство" от 30.V.1978г..;
Обяснителна записка от арх. П.; Схеми за Телефонна палата, Пощенска
палата и Техническа сграда на ул. Ст.Караджа; Чертежи с промени,
включително Ситуация, Силуети; ПОЗВОЛИТЕЛЕН БИЛЕТ
№84/07.03.1974г.; Фрагмент с име на обекта и подпис на арх. А.; Корица на
папка за обект: Производствено-технич. Сграда на МИС- София Ц.,
подобекти: а) Надстройка телеф.палата; б) Разширение и надстройка
13
пощенска палата; в) ПТТ сграда ул. Ст. Караджа част: АС РЕКОНСТРУКЦИЯ
- арх. А., 03.1974г.; Обяснителна записка за обект „Телефонна централа-
реконструкция от арх. А.; Чертежи с ПОЗВОЛИТЕЛЕН БИЛЕТ № 8; Чертеж,
Ситуация и Силует за Производствено-техническа страда на МИС София Ц.;
Фрагмент с печат на ПОЗВОЛИТЕЛЕН БИЛЕТ № 465/ 23.08.1977г.; Фрагмент
с име на обекта и подпис на арх.А.; Корица на папката за Преустройство
партера на телефонна палата- Кондензатори, V.465/ 77г.; Съгласувателни
документи; Чертежи с ПОЗВОЛИТЕЛЕН БИЛЕТ №465, 23.08.1977г.; Писмо
относно съгласуване на проекта за обект „Пристройка и преустройство на
Телефонната палата” - София от 05,1981г. Фрагмент от челен лист Доклад за
обследване и оценка на съществуващ строеж; Фрагмент с извадка- година на
построяване- 1983г.; Доклад за обследване и оценка на съществуващ строеж-
ПРОИЗВОДСТВЕНО - АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА НА „БТК” АД,
находящ се в гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа" № 6 от „ИСП
РОЕКТ” ЕООД; Технически паспорт на строеж ПРОИЗВОДСТВЕНО-
АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА на „БТК” АД, находящ се в гр. София, район
Средец, ул. „СТЕФАН КАРАДЖА” №6 от „ИСПРОЕКТ” ЕООД; Фрагмент с
име на обект и подписи на арх. Г., арх. Г.; Корица на папката за Архитектурно
оформяне на пространството пред Телефонна палата по ул.Гурко и ул.Левски;
Съгласувателни документи, включително: Протокол от 31.05.90г. за
съгласуване на Архитектурно оформяне на пространството пред Телефонна
палата по ул. Левски и ул. Гурко; Челен лист от септември, 1990г.;
Съдържание и Обяснителна записка от арх. Г.; Чертежи с подписи на
проектантите арх. Г. и арх. Г.; Фрагмент с име на обекта и подпис на арх. Г.;
Папка с документи и чертежи за Архитектурно оформяне на пространството
пред Тел. Палата, ул. Гурко и ул. Левски - съгласувано от МК Национален
Институт за Паметниците на Културата - писмо изх. № 427 / 22.09.93г.; Папка
с документи и чертежи за Архитектурно оформяне на пространството пред
Тел. Палата, ул. Гурко и ул.Левски, включително съгласувателно писмо от
НИПК с изх. № 427/22.09.93г.; Чертеж с разпределение на II-ри стаж;
Фрагмент с подписи на инж. Г. С. и инж. Димитрова; Фрагмент с подпис на
инж. Г. С.; Чертеж с подпис на арх. П.; Фрагмент с подпис на арх. П.;
Фрагмент със съгласувателни печати на “АРХИТЕКТУРА И
ГРАДОУСТРОЙСТВО" - СОФИЯ от 04.05.01г.; Челен лист Екзекутив от
09.02.2001г.; Фрагмент със съгласувателни печати на „АРХИТЕКТУРА И
14
ГРАДОУСТРОЙСТВО" - СОФИЯ от 04.05.01г.; Чертежи с печати и подпис на
арх. П.; Фрагмент с име на обекта; Фрагмент с подпис на арх. Н.; Чертеж от
проекта; Фрагмент с име на обект и подпис на арх. Димова; Челен лист на
обекта с подпис на арх. Димова и опис на писмо от НИНКН с изх.№33 - НН -
306 / 11.07.2014г.; Чертеж с подпис на арх.Димова и съгласувателен печат на
Министерство на културата от 11.02.2014г.
От показанията на свидетеля К., който е бивш съпруг на ищцата, а
понастоящем живее с нея на семейни начала, които съдът кредитира като
последователни и логични, се установи, че ищцата от преди повече от две
години изпитва гняв и стрес във връзка с извършваното преустройство на
Телефонната палата, като това пречело и на спокойния й сън. Тя за пръв път
преди около 2 години видяла един багер който разрушавал палатата, при което
след като се прибрала в дома си била много разстроена. Свидетелят сочи, че
след този случай, тя потърсила контакт с инвеститорите, но не била приета.
Това я карало да изпитва неприятни емоции, защото считала, че тези хора се
подиграват с делото на нейния дядо, който е проектирал тази сграда, за да
бъде тя Телефонна палата, а не хотел.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 32, ал.1 и ал.2 ЗАПСП след смъртта на автора авторското
право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон
съгласно Закона за наследството. Авторското право се наследява до изтичане
на срока на времетраенето му. Видно от втората алинея на тази норма,
съгласно действащото законодателство не е предвидена, каквато и да било
еднократност на наследяването на авторските права.
Действително, съгласно действалите разпоредби на чл.18 от Закона за
авторското право (отм.) в редакциите им от 1951г., 1956г. и 1972г. е било
предвидено, че авторското право се наследява само от преките наследници на
автора-съпругът пожизнено, или до встъпването в нов брак, родителите-
пожизнено, децата-до навършване на пълнолетие или до 24 г. възраст, ако
учат, а при нетрудоспособност, докато трае тя. С приемането на измененията
на чл.18, ал.4 от ЗАП през 1972г. се предвижда, че след смъртта на автора
авторското право преминава върху неговите низходящи, съпруг и родители,
съобразно правилата на Закона за наследството. Ако авторът няма такива
наследници или тези наследници починат преди изтичането на срока по ал. 1,
авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до
изтичане на срока. Това правило е приложимо и по отношение на процесното
произведение на архитектурата, съгласно чл.32 от ПЗР на ЗАП, съгласно който
15
този закон се прилага и относно авторското право на произведения, създадени
или публикувани преди влизането му в сила, а разпоредбите на чл. 18 се
прилагат за в бъдеще и за произведения на автори, починали преди влизането
на закона сила, ако не са изтекли предвидените в този член срокове. Към 1972
г. не са изтекли повече от 50 г. години от смъртта на арх.С.Б., поради което по
силата на тези изменения, неговите деца, а в последствие и внуци са
наследили авторските му права.
С отмяната на ЗАП и влизането в сила през 1993г. на ЗАПСП т.нар.
еднократност на наследяването на авторските права е несъмнено премахната
и те могат да бъдат наследявани при наличието на предпоставките за това в
продължение на 70-години, считано от смъртта на автора. Този закон съгласно
§6, ал.1 от ПЗР на ЗАПСП се прилага и по отношение на процесното
произведение на архитектурата, доколкото седемдесет годишният срок на
закрила на авторското право все още не е изтекъл. В случая не е приложима
разпоредбата на чл.33 ЗАПСП, защото авторът има живи наследници, които не
са починали преди изтичане на срокът на закрила на авторските права, а един
от тези наследници е именно ищцата.
Предвид изложеното по-горе и поради обстоятелството, че от събраните
доказателства се установи, че арх.С.Б. е автор на архитектурния проект на
Телефонната палата, че той е починал на 09.10.1962г., а ищцата е негова
внучка, се налага извода, че тя е както процесуалноправно, така и
материалноправно легитимирана да предяви процесният иск.
По тези съображения съдът намира за неоснователни възраженията на
ответните дружества касаещи легитимацията на ищцата.
С нормата на чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП е уредено неимущественото право
на автора да иска запазване на целостта на произведението и да се
противопоставя на всички промени в него, както и на всяко друго действие,
което би могло да наруши законните му интереси и личното му достойнство.
С разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗАПСП е дадена специална уредба по
отношение на правата на автор на произведение на архитектурата, като е
посочено, че последният не може да се противопостави на собственика на
произведение на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или
пристрои, ако това се извършва в съответствие със законовите разпоредби.
Предприетото от ответника „ГПП Мениджмънт“ ЕООД преустройство
на процесната сграда не нарушава авторските права на арх.Б., които ищцата е
наследила, тъй като по силата на чл. 15, ал. 2 ЗАПСП като собственик на
сградата може въпреки липсата на съгласие на автора да я разруши,
преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с
16
действащите разпоредби, които от приетите доказателства по делото се
установи, че са спазени. В случая, законодателят е дал приоритет на правото
на собственика на произведението на архитектурата да се разпорежда
свободно с него пред неимущественото право на автора по чл. 15, ал. 1, т. 5
ЗАПСП да иска запазване на целостта на произведението и да се
противопоставя на всякакви промени в него. Предвидено е само, че за
уточняване на начина на извършване на промените собственикът може, но не е
длъжен, да подаде искане до съответната организация за колективно
управление на права, която е длъжна да извърши консултацията.
Ответникът „Вамос“ ООД с изработването на инвестиционния проект за
преустройство също не е нарушил неимуществените права на автора на
архитектурния проект, защото в производството по делото се установи, че той
не е бил използван или преработван. С разпоредбата на § 2, т. 9а от ДР на
ЗАПСП понятието "преработка на архитектурен проект" е дефинирано като
приспособяването или използването на проекта за създаване на нов проект и
внасянето в него на всякакъв вид промени. От събраните писмени
доказателства по делото се установи, че архитектурният проект на процесната
сграда липсва в архива на НАГ, предвид което е било извършено ново
заснемане на сградата и инвестиционен проект по чл.145, ал.5 ЗУТ, което
заснемане е било извършено от ответното дружество, и впоследствие за
изготвянето на проектите за реконструкция и преустройства на сградата е
използвало само своя проект, а не този на арх.Б..
Следва да се отбележи и, според чл. 42, ал.1 и ал.2 ЗАПСП авторското
право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на
произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго. Ако не
е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без
разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано. При положение,
че към момента на изготвяне на архитектурния проект и сключването на
договора за изработването му от 1941г. авторското право върху
архитектурните произведения не е било регламентирано от закона, тълкувайки
волята на страните отразена в т.X от този договор се налага извода, че арх. Б. е
предоставил авторското право върху архитектурните проекти на Телефонната
палата на държавата. Не е налице основание обаче да се приеме, че същото е
направено и по отношение на авторските права върху реализираното
произведение на архитектурата, а именно самата сграда на телефонната
палата.
Затова настоящият съд намира, че „Вамос“ ООД не е извършило
действия, с които да е нарушило, както неимуществените, така и
имуществените авторски права на ищцата по отношение на архитектурния
проект, чиито автор е бил арх.Б..
С чл. 18 ЗАПСП са очертани имуществените права на автора, като на
последния е признато правото да използва сам произведението и да разрешава
на други лица да използват същото – ал. 1. С нормата на чл. 18, ал. 2, т. 9
17
ЗАПСП като вид използване е дефинирано реализиране на архитектурния
проект чрез построяване.
С чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП е очертана друга форма на използване на
обекта на авторски права, а именно преработката му – включително
приспособяване и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както
и използването на произведението за създаване на ново, производно на него
произведение. С ал. 3 на същата законова разпоредба е предвидено, че
използване по т. 8 ще е налице, когато дава възможност на произведението да
бъде възприето от неограничен брой лица.
С разпоредбата на § 2, т. 9б от ДР на ЗАПСП понятието "преработка на
произведение на архитектурата" е дефинирано като неговото пристрояване,
надстрояване, преустройство и промяна на предназначението. В
производството по делото се установи, че ответникът „ГТП Мениджмънт“
ЕООД е предприело действия по осъществяване на инвестиционни проекти
имащи за предмет извършването реконструкция, промяна на покрива в
мансарден етаж, преустройство и промяна предназначението на обществено-
административна сграда „ПТС –Телефонна палата“ в многофункционална
обществено-обслужваща сграда с офиси, технологични помещения, две
платформи за достъп, подземен гараж и реконструкция на абонатна станция“,
както и „Рампа към подземен гараж в сграда с идентификатор 68134.101.33.1/с
достъп от ул.“Княз Александър I” чрез понижен бордюр“.
Предвидената преработка на произведението на архитектурата
предполага промяна на предназначението му, както и на архитектурният му
облик-изграждане на мансарден етаж, а това ще рече, че в случая ответникът
„ГТП Мениджмънт“ ЕООД е предприело осъществяването на "преработка"
по смисъла на посочените законови текстове.
Съдът намира, че за да е правомерно използването на едно произведение
на авторското право, следва да е налице предварително съгласие на автора за
това, според чл. 35 от ЗАПСП, което съгласие следва да е дадено посредством
сключването на договор по чл. 36 от ЗАПСП за отстъпване на изключителното
или неизключителното право на използване на произведението. Разпоредбата
на чл. 69 от ЗАПСП, на която се позовава ищцата, регламентира специална
хипотеза на предварително съгласие за всяко последващо използване на
архитектурен проект на вече построена сграда, която касае ново реализиране
на архитектурния проект чрез построяване на друга сграда, каквато в случая
не е налице, а и липсва последващо ползване на оригиналният проект.
В изрично предвидените от закона случаи произведението на авторското
право може да бъде използвано и без предварителното съгласие на автора.
Такова използване е допустимо в случая по чл. 24, т. 15 от ЗАПСП за сграда,
която е произведение на архитектурата, но само ако е извършено след
съгласуване със съответната организация за колективно управление на права,
каквото съгласуване не се твърди и установява от ответниците да е било
осъществявано.
18
Допустимо е и използването на произведението на архитектурата в
случаите по чл. 41 и чл. 42 от ЗАПСП, когато произведението на авторското
право е създадено по трудово или служебно правоотношение или по поръчка.
Установи се, че по отношение на архитектурният проект, в случай, че той
беше наличен и използван, подобно ползване е било допустимо, защото в
договора за възлагане на изработването му е предвидено, че след завършване
на строежа, той ще принадлежи на възложителя. По отношение на авторското
право върху самата сграда обаче, подобна договореност липсва и се налага
извода, че арх.Б. е останал носител на авторското право на произведението на
архитектурата-Телефонна палата.
Съгласно чл.19 ЗАПСП авторът има право на справедливо и съразмерно
възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно
използване на същия вид.
Обстоятелството, че процесната сграда е претърпяла някои преустройства
през годините, но извършени по начин, който не променя съществено
архитектурния й облик, включително и надстрояването й по проект на арх. П.
и арх. П. не води до извода, че авторските права на арх.Б. са загубени и не са
все още обект на закрила. Без значение в случая е начинът, по който тези
преустройства са осъществени, дали със съгласието или без съгласието на
носителите на авторските права върху архитектурното произведение, защото
евентуалното осъществяване на едно нарушение не обосновава
правомерността на извършването на последващи такива. Дори да се приеме,
че понастоящем е налице съавторство по отношение на архитектурното
произведение, то арх.Б. със сигурност е съавтор с най-голям принос за
създаването на сградата, при което на основание чл.8,ал.4 ЗАПСП
наследниците също имат право на възнаграждение за ползването на
произведението.
Настоящият съд намира за неоснователни възраженията на ответниците,
че от представените и приети писмени доказателства не може да се установи
авторството на архитектурния проект на сградата. В случая, след като самият
проект липсва, е допустимо авторството да бъде установено и чрез други
писмени доказателства, представляващи запазени в Държавния архив стари
документи, от които по делото са приложени извлечения. Авторството на
арх.Б. по отношение на архитектурния проект на процесната сграда се
установява безспорно, както от архивните документи, така и от
Информационна карта на паметник на културата №628 съставена от НИПК, в
която изрично е посочено, че автор на сградата е арх.Б., а в графата
„историческа справка“ е отбелязано, че тя илюстрира творческия път на
арх.С.Б..
Според чл.95 и чл.95а ЗАПСП, който наруши авторско право, сродно на
него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на
правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за
използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
19
непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с
нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и
приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът
определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и
предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.
Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, ищецът може да иска като обезщетение: 1. от петстотин до сто хиляди
лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията
на чл. 95, ал. 3 и 4, или 2. равностойността на предмета на нарушението по
цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри. При определяне
на обезщетението се вземат предвид и приходите, получени вследствие на
нарушението.
Ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на
40 000 лв. Искът насочен срещу „ГТП Мениджмънт“ ЕООД за нарушаване на
авторското право чрез преработването на произведението на архитектурата
без наличието на разрешение за това ползване на авторското право от
носителя му е доказан по основание в настоящото производство. Вземайки
предвид вида на нарушението, евентуалните приходи, които ответникът ще
получи при промяна на предназначението на сградата в хотел и
административна сграда, както и необходимостта от предупредително и
възпиращо въздействие спрямо нарушителя и останалите членове на
обществото, съдът определя този размер на обезщетението за имуществени
вреди от 40 000 лв. за справедлив. Предвид това съдът намира, че искът следва
да бъде уважен до този размер и само по отношение на претендираните
имуществени вреди от този ответник. Така определената сума като
обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва, считано от 13.05.2024г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното изплащане на задължението.
В производството по делото не се установи вторият ответник „Вамос“
ООД да е извършил нарушение на авторските права, чиито носител е ищцата,
както по отношение ползването или преработката на архитектурния проект,
така и относно преработката на самата сграда. Тук следва да се отбележи, че
изготвилият инвестиционният проект архитект, или колектив, не може да
носи отговорност за нарушаване на авторските права чрез използването на
архитектурното произведение-сграда от неговия собственик. Подобна
отговорност може да носи само собственикът на сградата, извършил
преустройствата без да заплати за това дължимото възнаграждение за
авторските права. Това дружество не е използвало изработените от арх.Б.
проекти, за да създаде инвестиционните проекти за преустройство на
сградата, а освен това, авторските права върху тях са предоставени от автора
на държавата. Затова съдът намира, че липсва основание за солидарното
осъждане на ответника „Вамос“ ООД заедно с първия ответник, както за
претендираните неимуществени, така и за претендираните имуществени
20
вреди.
Неоснователен и недоказан остана и искът насочен спрямо „ГТП
Мениджмънт“ ЕООД относно претендираните от него неимуществени вреди и
в частта му за претендираните имуществените вреди в следствие
нерегламентираното ползване на архитектурни проекти на сградата.
Предвид частичната основателност на предявения иск, на основание
чл.78,ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от него в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото. Във връзка с
релевираното от страна на процесуалния представител на ответниците
възражение за прекомерност на заплатеното в полза на адв.С. адвокатско
възнаграждение, предвид правната и фактическа сложност на спора, която
сочи към по-висока такава в сравнение с други подобни дела, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде редуцирано от 10 000 лв. до 7000 лв., при
предвиден размер на подобно възнаграждение в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа от 5450 лв. Така съразмерно с
уважената част от иска в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски
по делото за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в
общ размер на 6266,67 лв.
В полза на ответника „Вамос“ ООД на основание чл.78,ал.3 ГПК следва
да бъдат присъдени разноски по делото съразмерно с отхвърлените спрямо
него искове. Съдът намира, че заплатеното в полза на процесуалният му
представител адв.С. адвокатско възнаграждение във връзка с релевираното от
насрещната страна възражение по чл.78,ал.5 ГПК също за прекомерно и счита,
че то следва да бъде редуцирано, предвид правната и фактическа сложност на
спора само до размера от 7000 лв. с ДДС. Затова в полза на ответника „Вамос“
ООД следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 7 000 лв.
В полза на ответника „ГПТ Мениджмънт“ ЕООД на основание чл.78,ал.3
ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска следва да бъдат присъдени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Последното предвид
релевираното възражение за прекомерност от насрещната страна и
съобразявайки правната и фактическа сложност на спора също следва да бъде
редуцирано от 15 260 лв. до 7000 лв. с ДДС. Така в полза на този ответник
следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 2 333,33 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГПП Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
М. Й. М., ЕГН ********** сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от нарушаване на наследеното от нея
авторско право на арх.С.И.Б., чрез използване на създаденото от последния
архитектурно произведение без заплащане на възнаграждение-преработка на
21
произведението на архитектурата, представляващо сграда на Телефонната и
телеграфска станция в гр.София, ул.“Ген. Гурко“ № 2-4, с идентификатор
68134.101.33.1, съгласно КККР на гр.София, посредством осъществяването на
инвестиционен проект и строеж "Реконструкция, промяна на покрива в
мансарден етаж, преустройство и промяна поредназначението на обществено-
административна сграда "ПТС-Телефонна палата" в многофункционална
обществено-облужваща сграда с конферентни зали, офиси, технологични
помещения, две платформи за достъп, подземен гараж и реконстрикция на
абонатна станция", ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. М., ЕГН ********** срещу „ГПП
Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.95, ал.1
ЗАПСП във вр. с чл.53 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, в частта му, относно осъждането
на този ответник да заплати солидарно с „Вамос“ ООД, ЕИК *********
обезщетение за нарушаване на авторско право чрез използване на
архитектурно произведение-проекти и преработката на произведението на
архитектурата -сградата на Телефонната и телеграфска станция в гр.София,
ул.“Ген. Гурко“ № 2-4, с идентификатор 68134.101.33.1, съгласно КККР на
гр.София, за претърпени имуществени вреди и за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20 000
лв., считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. М., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.95, ал.1 ЗАПСП във вр. с чл.53 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, относно
осъждането на ответника „Вамос“ ООД, ЕИК ********* да заплати солидарно
с „ГПП Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* обезщетение за нарушаване на
авторско право чрез използване на архитектурно произведение-проекти и
преработката на произведението на архитектурата -сградата на Телефонната и
телеграфска станция в гр.София, ул.“Ген. Гурко“ № 2-4, с идентификатор
68134.101.33.1, съгласно КККР на гр.София в общ размер на 60 000 лв., от
които за претърпени имуществени вреди сумата от 40 000 лв., а за
неимуществени вреди 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ГПП Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на М.
Й. М., ЕГН ********** сумата от 6266,67 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН ********** да заплати на „ГПП Мениджмънт“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2 333,33 лв., представляваща разноски по
делото.
22
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН ********** да заплати на „ГПП Мениджмънт“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 7000 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
23