№ 8289
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110157316 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК
М. Д. Д. е предявила против В. К. И. осъдителен иск с правно основание
чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото й на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 68......... находящ се в гр. София, район
„Слатина”, кв. „Х. ... и върху изградената в същия едноетажна жилищна
сграда, като премахне надстройка върху паянтова едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 6813........, навлизаща в поземлен имот с
идентификатор 68......... представляващ УПИ IV - 786, кв. 55, по
регулационния план на гр. София, местността „Х. Б”.
Ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
68......... находящ се в гр. София, район „Слатина”, кв. „Х. ... с площ от 547
кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 25
кв.м. Поддържа, че в същия поземлен имот, източно от сградата, без да е
издадено надлежно разрешение за строеж и без да има строителни книжа,
ответникът е изградил масивна двуетажна жилищна сграда, която
съставлявала незаконен строеж, тъй като е изградена в нарушение на
строителните норми, с което й пречи да упражнява правото си на собственост
в пълен обем. Посочва, че сградата е изградена на по-малко отстояние от
нейния недвижим имот от нормативно установеното, като незаконната сграда
на ответника става и причина за наводнения, препятства достъпа на слънчева
1
светлина до сградата на ищцата, а живущите в нея й създават безпокойство
със силни шумове и постоянни ремонтни дейности. Твърди, че е издадена
Заповед № РА-30-604/21.06.2022 г. на Главния архитект на Столична община,
с която е наредено незаконната сграда да бъде премахната, но въпреки това
действия в тази насока не са предприети, с което й се възпрепятства
упражняването на собственото й вещно право в пълен обем.
Ответникът счита, че искът е недопустим поради липса на пасивна
процесуална легитимация за ответника, тъй като не е собственик на
процесния имот или негов ползвател. По същество оспорва иска при
твърдение, че не е осъществил описаните в исковата молба строително-
монтажни дейности, които поддържа да са извършени от собственика на
имота Спаска К.. Твърди, че къщата на ищцата е изградена по начин, по който
е нарушено правото на собственост на съседния имот, собственост на Спаска
К., с което е допуснато нарушение на ЗУТ по отношение на изискванията за
странично отстояние между двата имота. Оспорва да са нарушени
техническите изисквания по отношение на изградената в имота на К. сграда,
както и за ищцата да са налице сочените в исковата молба пречки и
неудобства да ползва имота си
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа исковата молба.
Моли да бъде уважен иска. Претендира разноски. Представя списък по чл.80
ГПК. Прави възражение за прекомерност.
Ответникът поддържа отговора на исковата молба в о.с.з. Оспорва иска.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представя списък по чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на
предявения иск е неоснователно. Наличието на пасивна процесуална
легитимация като предпоставка за допустимост на производството се
обуславя от твърденията на ищеца и спорното право, което се претендира от
него и което предопределя рамките на правния спор. В настоящия случай в
исковата молба се съдържат твърдения, че ответникът с действията си създава
пречки за упражняване на правото на собственост на ищцата в пълен обем,
както и че не е премахнал изградената от него надстройка в имота, поради
което именно той се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявената
претенция, а дали тези твърдения отговарят на обективната действителност е
въпрос по основателността на иска, който следва да се реши с крайния акт по
съществото на спора
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото произнасяне,
2
е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Налице
са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които
обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС в доказателствена тежест на
ищеца е да установи правото си на собственост върху описаната сграда на
наведеното основание, както и извършени от ответника действия,
представляващи пречка за упражняване на правото на собственост на ищеца
в пълен обем, като при установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже наличието на правно основание за тези действия, респ.
преустановяване на неоснователното си поведение чрез отстраняване на
процесните части, които се твърди да пречат на имота на ищеца.
По делото са разпитани свидетели, които съдът кредитира напълно. От
тях се установи, че двете сгради се намират в един парцел. Установи се, че
страните имат вражда, както и че къщата на ищеца има влага, намалена
осветеност (л.69-72 от делото).
По делото са приети писмени доказателства и заключения на две
съдебно-технически експертизи (СТЕ) (л.50-58 и л.102-142 от делото).
От всички доказателства и доказателствени средства се установи, че
ищецът е собственик на имот идентификатор 68134.797.786, като в имота има
две сгради. Сграда № 2 е собственост на ищеца, а сграда № 1 е собственост на
майката на ответника. Семейството на ответника и неговият родител живея
именно в този сграда на два етажа.
Установи се, че и двете сгради не представляват търпими строежи по
смисъла на ЗУТ и двете сгради, са построени извън законовите изисквания за
отстояние между сгради, между регулационни линии и имотни граници. И
двете сгради нямат строителни книжа, като сградата на ищеца има
удостоверение за търпимост, издадено от общината. По делото се доказа, че и
двете сгради имат разминаване по площ между визата за проектиране и
действителното заснето от геодезиста състояние. Следователно и двете
сгради имат по-голяма площ от допустимата.
По делото се установи, че сградата на ответника е предназначена като
паянтова постройка от допълващото застрояване, но фактически представлява
жилище на един етаж. Освен това през последните години върху нея е
надстроен нов етаж. Ищецът иска да се премахне именно този нов етаж, тъй
като пречи на ищеца да живее в неговата сграда.
По делото се установи, че сградата на ищеца е частично осветена, не се
намира на законовите отстояния от сградата на ответника. В сградата на
3
ищеца има мухъл, влага, но причината се дължи на действия на ищеца, а не на
ответника или неговата надстройка.
По делото се установи, че спалнята на ищеца е с изложение към
сградата на ответника и има прозорец. Установи се че разстоянието между
двете сгради е 80 сантиметра. Разстоянието между покрива – стряхата на
къщата на ищеца и стряхата на втория етаж (надстроявания) на къщата на
ответника е в сантиметри, като двете стрехи на къщата на ищеца и втория
етаж от къщата на ответника се покриват в проекция. Установи се, че
надстрояването на къщата на ответника е след построяването на къщата на
ищеца. Така надстройката се явява новопостроен имот, тъй като е възникнал
след първия етаж и след сградата на ищеца.
Съдът приема, че ищецът е доказал, че е собственик на сграда № 2 от
имота, а ответникът е втори етаж от сграда 1, като първия етаж е строена от
майката на ответника. Въпросът е дали ответникът пречи на правото на
собственост на ищеца при сграда 2 в пълен обем, като се поставя въпросът
досежно дали надстройката на сграда 1 пречи на ищеца.
Съдът приема, че след като надстройката на сграда 1, т.е. втория етаж –
снимка 3, 21, 22 от СТЕ, е незаконен, съгласно решение на кмета на
общината, то по всякакъв начин надстройката възпрепятства на упражняване
правото на собственост на ищеца. Това е така, тъй като надстройката не е
съобразена със строителните норми, а строителните норми именно определят
отстояние, височина и други параметри, с цел нормално упражняване правото
на собственост. След като надстройката не отговаря на изискванията, то тя
същата пречи на ищеца.
По делото се установи, че надстройката е построена от ответника В. И..
Ето защо отговорен за това действие се явява именно той В. И.. Същият
пречи на упражняване правото на собственост на ищеца. След като
ответникът е построил надстройката, то той е материално легитимиран да
отговаря на иска. Това е така, тъй като той е извършил действията, които са в
отклонение на закона.
Отделно от това надстройката е построена върху сграда 1 – собственост
на ответника. В този ракурс материално легитимиран е и майката на
ответника – Спаска К.. Тя също носи отговорност. Това е така, тъй като
Спаска К. се е съгласила с извършването на надстройката без да е в
съответствие със строителните норми, т.е. с това свое бездействие тя е
допуснала поведение на В. И. върху нейния имот, което поведение се
изразява в пречене на упражняване правото на собственост на ищеца. С
липсата на възпротивление, т.е. позволение на В. И. на надстрои собствената
на нея сграда, Спаска К. е извършила действие, което пречи на ищеца да
упражни правото си на собственост. Преченето се изразява в несъобразяване
на строителните норми, които а приори не пречат на правото на собственост.
Такъв иск срещу Спаска К. не е предявяван, поради което съдът не дължи
произнасяне.
4
Не може да се сподели доводът, че сграда 1 – първия етаж също пречи
на ищеца да упражни правото си на собственост, защото и сграда 1 и сграда 2,
и двете на един етаж, са строени по едно и също време, в отклонение на
строителните норми. Същите са незаконни. За тях собствениците са изразили
мнение за съгласие, т.е. налице са съизволителни действия, които няма как да
пречат на упражняване правото на собственост. Надстройката на сграда 1 е
построена много след двете сгради, без съгласието на ищеца, въпреки, че се
намират в един УПИ. Ето защо е налице пречене само от страна на
надстройката на сграда 1. Сграда 1 не подлежи на премахване, доколкото са
налице съизволителни действия и двете са в търпими един спрямо друг.
Преченето е от новите сградите, които не са построени съгласно изискванията
на ЗУТ.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът е доказан по основание.
Поисканата защита е адекватна и съразмерна.
Ето защо по предявения от М. Д. Д., ЕГН **********, гр. София, кв.
„Х....6 срещу В. К. И., ЕГН **********, гр. София, кв. „Х....6 иск с правна
квалификация чл.109 ЗС, следва да се осъди В. К. И., ЕГН **********, гр.
София, кв. „Х....6 да премахне надстройка върху паянтова едноетажна
жилищна сграда с идентификатор 6813........, навлизаща в поземлен имот с
идентификатор 68......... представляващ УПИ IV - 786, кв. 55, по
регулационния план на гр. София, местността „Х. Б”, на основание чл.109 ЗС.
Съгласно приетото заключение на СТЕ, разходите за премахване на
сградата са в размер на 7 023.73 лева, върху която цена се определя
държавната такса и цената на иска (л.58 от делото).
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът представя списък по чл.80 ГПК (л.149 от делото), съгласно
който претендира разходи и представя доказателства за тяхното извършване,
както следва:
492.00 лева държавна такса – л.27 от делото
650.00 лева депозит за вещо лице – л. 62, 89 от делото
4000 лева адвокатски хонорар – л.150 от делото
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът приема, че възражението не е прекомерно. На първо
място вещните дела са с изключителна правна и фактическа сложност.
Конкретно по делото, негаторния иск включва много факти. Изготвени са две
експертизи. Делото е проведено в три съдебни заседание, в които
процесуалният представител на ищеца е взимал активно участие. Освен това,
процесуалният представител на ищеца е подавал безброй много молби, както
и на ответника, за експертизи, за формулиране на въпроси и други. Има
активно процесуално поведение. Явявал се винаги подготвен в съдебна зала.
Прочел е делото. С оглед договорения размер на адвокатското
5
възнаграждение, свободата на догоряване, чл.101-102 ДФЕС, извършените
действия на адвоката на ищеца, както и неговото поведение, съдът приема, че
възражението на ответника за прекомерност, е неоснователно. Ето защо
следва да се признае уговореното и платено възнаграждение.
Общият разход, който следва да се признае на ищеца е в размер на
5142.00 лева.
Ето защо В. К. И., ЕГН **********, гр. София, кв. „Х....6 следва да бъде
осъден да заплати М. Д. Д., ЕГН **********, гр. София, кв. „Х....6 сумата от
5 142.00 лева (пет хиляди сто четиридесет и два лева), представляващи
разноски по гр.д.№ 57316/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
При тези съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН **********, гр. София, кв. „Х....6 да премахне
надстройка върху паянтова едноетажна жилищна сграда с идентификатор
6813........, навлизаща в поземлен имот с идентификатор 68.........
представляващ УПИ IV - 786, кв. 55, по регулационния план на гр. София,
местността „Х. Б”, на основание чл.109 ЗС, по предявен от М. Д. Д., ЕГН
**********, гр. София, кв. „Х....6 срещу В. К. И., ЕГН **********, гр.
София, кв. „Х....6 иск с правна квалификация чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН **********, гр. София, кв. „Х....6 да заплати
М. Д. Д., ЕГН **********, гр. София, кв. „Х....6 сумата от 5 142.00 лева (пет
хиляди сто четиридесет и два лева), представляващи разноски по гр.д.№
57316/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6