Р е ш е н и е
№ 362 / 5.6.2023г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Георги Видев
при
секретаря Радослава Манова, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 7 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на И.А.Ц. против Писмо рег. № 100600-20762/07.12.2022 г. на
началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пазарджик, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за връщане на временно отнетото му свидетелство за
управление на МПС.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната
заповед, като незаконосъобразна. Съображенията от жалбата се поддържат в
писмено становище, подадено от процесуалния му представител преди проведените
съдебни заседания. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски съобразно
представен списък.
Ответникът по оспорването – началникът на Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пазарджик не се явява и не се представлява в
проведените съдебни заседания. Оспорва жалбата в писмено становище, подадено от
процесуалния му представител. На свой ред претендира присъждане на разноски и
възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена
в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: водач
на МПС, на когото е отказано връщане на отнетото му свидетелство за
правоуправление на МПС, иззето му с наложената му с влязла в сила заповед за налагане на ПАМ.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
Със Заповед за налагане на ПАМ №
22-0340-000043/07.06.2022 г., предвид
установената употреба на алкохол по време на управление на МПС на жалбоподателя
е наложена мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач“ до решаване на въпроса за отговорността но за не повече от 18 месеца. По
делото е безспорно, че тази заповед не е обжалвана, влязла е в сила и въз
основа на нея му е отнето свидетелството. На 18.11.2022 г. жалбоподателят е поискал от ответника да му бъде
върнато свидетелството за управление на МПС, с аргумента, че липсва основание
за задържането на същото, тъй като отнемането се извършва въз основа на влязло
в сила наказателно постановление, каквото към този момент вече е било издадено
на жалбоподателя (за същото нарушение) и с него му е наложено наказание
„лишаване от правоуправление“ но постановлението е обжалвано от него и не е
влязло в сила. Въз основа на искането е постановено обжалваното писмо, с което
ответникът е приел, че в ЗППАМ (която не е обжалвана) ясно е разписан срокът на
мярката – до решаване на въпроса за отговорността но за не повече от 18 месеца
и тъй като този срок не е изтекъл то липсва основание за връщане на
свидетелството.
Изложената по-горе фактическа обстановка е безспорна,
а спорът се изразява в правната ѝ интерпретация.
Относимите разпоредби, отнасящи се до отнемането и
връщането на свидетелството за управление на МПС са чл. 20 т. 1 и 2 и чл. 24,
ал. 1, т. 5 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите
и тяхната дисциплина и предвиждат следното
Чл. 20. Отнемане на свидетелства за управление на МПС
се извършва въз основа на:
1. влезли в сила наказателни постановления, решения
или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се
управлява МПС";
2. заповед за прилагане на принудителна
административна мярка;
Чл. 24. (1) В зависимост от основанието за отнемането
му свидетелството за управление се връща след:
5.изтичане на осемнадесетмесечен срок от отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, въз основа
на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП или до решаване на въпроса за
отговорността му.
При съобразяване съдържанието на цитираните текстове е
очевидно, че свидетелството първоначално е отнето законосъобразно въз основа на
влязла в сила заповед за налагане на ПАМ. Очевидно е също, че осемнадесетмесечният
(максимален) срок, предвиден в заповедта за налагане на ПАМ все още не е
изтекъл. Въпросът е какво означава формулировката „до решаване на въпроса за
отговорността“, която е въведена в заповедта и в цитирания по-горе чл. 24, ал.
1, т. 5 от наредбата като алтернативен срок на максималния осемнадесетмесечен
(максимален) срок за връщане на свидетелството.
Според съда „до решаване на въпроса за отговорността“
означава до приключване на административнонаказателното производство. С
издаване на наказателно постановление (в случай, че липсват основание за
прекратяване на производството) и налагане на административно наказание за
извършеното от водача нарушение (за което първоначално му е наложена
принудителна административна мярка) се решава въпросът за отговорността му,
т.е. административнонаказващият орган приема, че водачът е извършил нарушение и
му налага съответно по вид и размер наказание.
Неоправдано широко и неубедително е тълкуването на
ответника, че решаването на въпроса за отговорността включва и периода на обжалване на наказателното
постановление до окончателното приключване на съдебното производство. След като
е решен въпросът за отговорността (издадено е наказателно постановление)
посредством обжалване се преминава към друг етап, а именно решаване на въпроса
за законосъобразността на тази отговорност, в случай че наказаното лице счита,
че не следва да носи такава или не с такава тежест.
Смисълът на наложената принудителната мярка е
превантивно (докато не е налице издадено наказателно постановление) да
препятства възможността на водача да управлява МПС, за да му се попречи да
извършва други нарушения. От момента на издаване на постановлението е
определена неговата отговорност и принудителната мярка губи своя смисъл. От тук
нататък ще се изпълнява не наложената ПАМ, а наложеното административно
наказание в случай, че наказателното постановление влезе в сила. В противен
случай би било налице дублиране на отговорности – продължава да се изпълнява
привременна принудителна мярка, при положение, че е налице окончателна санкция,
т.е. решен е въпросът за отговорността.
Показателно е и тълкуването на израза „до решаване на
въпроса за отговорността“ в светлината и на другата възможност за приключване
на административнонаказателното производство – прекратяването му с мотивирана
резолюция. Продължаването на действието
на принудителната мярка „отнемане на свидетелството за управление на МПС“
отново е очевидно незаконосъобразно след издаване на такава резолюция,
независимо дали последната се обжалва или не. При издаване на резолюция за
прекратяване несъмнено административнонаказващият орган окончателно е преценил,
че водачът не е извършил административно нарушение или поне, че не следва да
понесе отговорност за извършването на такова. Следователно, на още по-голямо
основание би било незаконосъобразно да не му бъде върнато свидетелството за
правоуправление докато тече обжалването на резолюцията. След като водачът няма
да носи административнонаказателна отговорност, то би следвало да спре да търпи
и последиците от принудителната мярка.
При това положение отказът за връщане на
свидетелството е незаконосъобразен и следва да бъде отменен от съда.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. На
адвокат С.Й.М. следва да се присъди минималното предвидено в закона
възнаграждение от 1000 лв. за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство по отношение на жалбоподателя като материално затруднено лице.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Писмо рег. № 100600-20762/07.12.2022 г. на
началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пазарджик, с което е отхвърлено
заявлението на И.А.Ц. за връщане на временно отнетото му свидетелство за
управление на МПС.
Изпраща преписката на началник Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Пазарджик като го задължава да върне свидетелството за
управление на МПС на И.А.Ц. в 3-дневен срок от влизане в сила на настоящото
решение.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пазарджик да заплати на адвокат С.Й.М., личен № **********, разноски по делото в размер на 1000
лв. /хиляда лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: (п)